Определение № 103 от 14.01.2026, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 103 гр. София, 14.01.2026 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 1-ВО ТО 4-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на десети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Ирина Петрова

Членове:

Десислава Добрева

Мария Бойчева като разгледа докладваното от И. Петрова Касационно търговско дело № 20258002901998 по описа за 2025 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.288 ГПК.

Ищецът Д. А. Д. атакува решение № 276 от 12.03.2025г. по в.гр.д. № 2261/2024г. на Софийски апелативен съд, с което е отменено по въззивната жалба на насрещната страна „Лев инс“ АД, решението по гр.д.№ 247/2023г. на ОС Монтана в частта за уважаването на иска с правно основание чл.432,ал.1 КЗ за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди във връзка с претърпени телесни увреждания като пътник в лек автомобил при транспортно произшествие от 17.06.2019г., за разликата над 200 000лв. до присъдените от окръжния съд 480 000 лв., и с което не е уважена неговата въззивна жалба и е потвърдено първоинстанционното решение за отхвърляне на този иск за разликата до пълния предявен размер от 800 000лв. Предмет на искането за касиране е и решението на САС, с което по жалбата на ответника, е отменен актът на ОС за осъждането на застрахователя да заплаща ежемесечно обезщетение за бъдещи имуществени вреди – пожизнени разходи за личен асистент/болногледач в размер на 1 800лв. месечно, считано от 01.08.2023г. и искът за обезщетяване на посочените бъдещи имуществени вреди е изцяло отхвърлен. Касаторът обжалва и въззивния акт за 1 потвърждаване на първоинстанционния за отхвърляне на иска за обезщетяване на предстоящите имуществени разходи за болногледач за разликата до претендирания размер от 3 000лв.

Искането е за отмяна на въззивното решение и уважаване на иска за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди в претендирания размер от 800 000лв. и присъждане на сумата от 3 000 лв. пожизнено месечно обезщетение за разходи за възнаграждение за личен асистент/болногледач.

Решението в частта за осъждането на застрахователното дружество за обезщетяване на извършените имуществени разходи за лечение (закупени медикаменти, помощни и хигиенни материали и болничен престой) за сумата 2 004.35лв. и отхвърлянето на този иск за разликата до предявения размер от 4 008.71лв., е влязло в сила. Влязло е в сила и решението в частта за уважаване на иска за обезщетяване на неимуществените вреди до размер на 200 000лв.

Като спорни въпроси в настоящото производство касаторът въвежда размера на следващото му се обезщетение за обезвреда за понесените от него неимуществени вреди; наличието и степента на съпричиняване от негова страна на вредоносния резултат и въпроса дължи ли се на увредения ежемесечно обезщетение за бъдещи имуществени вреди - възнаграждение за лични асистенти /болногледачи/, след като той е потребител на услугата „Личен асистент” към Агенцията за социално подпомагане. Изложени са подробни оплаквания за неправилно определен размер на справедливото обезщетение от 400 000лв, както и за неправилно отчетен размер на съпричиняване от пострадалото лице в размер на 50% поради неизползване на предпазен колан като пътник на предна дясна седалка и пътуване с водач, за когото е знаел, че се намира в състояние на алкохолно опиянение. Възразява, че решението на апелативния съд, с което на ищеца е вменено нарушение на разпоредбата на чл. 137а ЗДвП е необосновано и постановено в нарушение на процесуалните правила, тъй като ответникът не е провел пълно доказване на това възражение. Идентично е оплакването и по отношение на отчетеното съпричиняване поради пътуване с водач, който пострадалият е знаел, че е употребил алкохол. Възразява се, че дори да е налице съпричиняване на някое от двете посочени основания, то не е в степента на противоправното поведение на виновния водач. По отношение на претендираните бъдещи 2 имуществени разходи, които са му нужни пожизнено, касаторът поддържа становището, че съгласно разпоредбата на чл.51, ал.1 ЗЗД, всички преки и непосредствени вреди от деликта следва да бъдат обезщетени, а фактът, че докато той не разполага със средства сам да плаща на необходимите му болногледачи, е в действие социалната програма „Личен асистент“, по никакъв начин не изключва отговорността на ответника и за тези вреди.

Счита, че отсъства правна, обществена и житейска логика отговорността на ответника да се прехвърля като социална тежест върху държавата, напротив правната логика и общественият интерес изискват точно обратното ответникът да бъде осъден да покрива ежемесечно тези разходи, а обществените средства да се насочат към други нуждаещи се от тази социална услуга.

В изложението по чл.284,ал.3, т.1 ГПК се иска допускане на обжалването по въпросите:

1/ „Кои са конкретно съществуващите обстоятелства и релевантните обективни факти, които съдът следва да вземе предвид при определяне на обезщетение за неимуществени вреди по справедливост на основание чл. 52 от ЗЗД при предявен пряк иск срещу застрахователя?“, според касатора разрешен от въззивния съд в отклонение от задължителната практика на ВС, изразена в ППВС 4/68г. и практика на касационната инстанция, постановена по реда на чл.290 ГПК.

2/ „При преценка относно наличието и степента на съпричиняване в хипотеза на непозволено увреждане, следва ли съдът да извърши анализ и съпоставка на поведението и тежестта на нарушенията на делинквента и на пострадалия и да отчете причинната им връзка с вредите, респ. да установи действителния обем, в който всеки от участниците в ПТП е допринесъл за настъпване на вредоносния резултат?“ и „Длъжен ли е съдът да прецени доколко страната, която прави възражението, го е доказала по категоричен начин при условие на пълно и главно доказване?“ при допълнителната предпоставка на чл. 280,ал.1,т.1 ГПК с позоваване на Постановление № 17 от 18.11.1963 г. по гр. д. № 18/63 на Пленума на ВС, на ТР № 1 от 23.12.2015 г. по тълк. д. № 1/2014 г. на ОСТК , решение № 96/16.09.2022 г. по т.д. № 1105/2021 г. на II т.о., решение № 50007/27.07.2023 г. по т.д. № 2205/2017 г. на II т.о. и решение № 24/21.02.2024 г. по т.д. № 3

2224/2022 г. на I т.о. на ВКС.

3/ „Обстоятелството, че пострадалият ищец е потребител на услугата „Личен асистент” към Агенцията за социално подпомагане, освобождава ли застрахователя от отговорност за бъдещи имуществени вреди възнаграждение за личен асистент /болногледач?” със съображенията, че липсва съдебна практика, поради което е налице основание за допускане на касационното обжалване в хипотезата на чл. 280, ал.1, т.3 ГПК. Посочва се, че даденото от въззивната инстанция разрешение е от значение за развитие на правото, тъй като е налице неяснота, съществува ли колизия между правото на увредено от деликт лице да ползва личен асистент като социална услуга и задължението на деликвента, респективно н а неговия застраховател, да обезщети имуществените вреди за болногледач, които е сигурно, че ще се търпят и в бъдеще, и ако такова противоречие съществува, как следва да бъде разрешено то, при спазване на принципа на чл. 51, ал. 1 ЗЗД и на обществения интерес, изискващ социални услуги да се предоставят само на нуждаещи се правоимащи лица, когато няма друг източник за осигуряването им.

Въпреки дадената възможност, процесуалният представител на застрахователното дружество, депозирал писмен отговор на касационната жалба, не удостовери положен валиден КЕП, поради което този отговор не може да бъде ценен като становище в настоящото производство.

Третото лице помагач, привлечено от „ЗК Лев Инс“АД В. Т. Д.,р. 2009г.

(дъщеря на съпругата на ищеца, управлявала лекия автомобил след употреба на алкохол над законоустановения минимум), със съгласието на баща си Т. Г.

Д., не е депозирало отговор на касационната жалба.

За да се произнесе, съставът на ВКС съобрази следното:

Първоинстанционният съд е преценил, че справедливото обезщетение за претърпените неимуществените вреди е в претендирания размер от 800 000лв.

Приел е, че пострадалият не е изпълнил както задължението си по чл.137а ЗДвП, така и е предприел пътуване в автомобила, управляван от съпругата му след употреба на алкохол, като е знаел за състоянието на Д. - факт, установен от протокола за разпит на ищеца като свидетел по досъдебното производство, прекратено поради смъртта на делинквента. По отношение неизпълненото задължение за използване на предпазен колан първата инстанция е отчела съпричиняване от 30%, а по отношение на рисковото поведение от пътуване с 4 водач, който пострадалият е знаел че е в алкохолно опиянение - 10%, в резултат на което, определеното за справедливо обезщетение от 800 000лв. е редуцирано с 40 % и е присъдено в размер на 480 000лв. За основателен е приет искът за обезщетяване на бъдещите имуществени вреди от разходи за болногледач, предявен за сумата 3 000лв. месечно, уважен с оглед приетия размер на съпричиняване в размер на по 1 800лв. месечно пожизнено, считано от 01.08.2023г. - следващ завеждането на иска начален момент, каквато е била претенцията на ищеца.

Въззивната инстанция е била сезирана с жалби на двете насрещни страни по спора срещу първоинстанционното решение – Д. е обжалвал отхвърлянето на исковете за разликата до пълния предявен размер, а ответникът - уважаването на иска за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди за разликата над 200 000лв. и уважаването на иска за заплащане на обезщетение за бъдещи пожизнени имуществени вреди – разходи за асистент за сумата 1 800лв. месечно (присъдено до настъпване на основания за промяна или отпадане на основанието за получаването му).

Приела е за установено въз основа на автотехническата експертиза, че на 17.06.2019г., около 02:15 часа на второкласен път ІІ – 11, км. 44, между с.

Орсоя и гр. Лом, е настъпила пътна злополука с лек автомобил „Рено Меган Сценик“ с рег. № М 7951 ВС, управляван от Силвия Д. с 1.66 промила алкохол в кръвта, със скорост по- висока от максимално разрешената за конкретния пътен участък и несъобразена с релефа на местността и с конкретните условия на видимост. Димитрова е загубила контрол върху управлението на лекия автомобил, който напуснал очертанията на пътното платно и се завъртял по своята надлъжна ос. Тя не е ползвала обезопасителния колан, вследствие на което изпаднала от автомобила, получила тежки увреждания и починала. На предна дясна седалка до водача пътувал нейния съпруг - ищецът, роден 1974г., за който по делото има доказателства, включително негови признания, дадени по досъдебното производство като свидетел пред разследващ орган под страх от наказателна отговорност, че със съпругата си съвместно са употребили алкохол и предприели пътуването.

Въз основа на заключението на медицинската експертиза е прието за установено, че пострадалият е транспортиран до здравно заведение, проведено е лечение на получените при пътната злополука увреждания – счупване на гръдни и поясни прешлени и засягане на гръбначно-мозъчния 5 канал на ниво 9-11 гръден прешлен. Увреждането е довело до трайна загуба на основната функция на долните крайници на ищеца - да ходи, да ги сгъва и разгъва. Отчетено е, че с решение на ТЕЛК от 09.11.2023г. на увредения е призната пожизнено 100 % загуба на работоспособността и определена чужда помощ. Съобразено е обстоятелството, че съдебно медицинската експертиза потвърждава необходимостта от чужда помощ за извършване на ежедневни дейности без да е необходима денонощна такава. Обсъдено е заключението на приетата психологична експертиза.

Независимо от влизане в сила на първоинстанционното решение за уважаване на иска за сумата 200 000лв. и формираната сила на пресъдено нещо по отношение на наличието на предпоставките за ангажиране на отговорността на застрахователя във връзка с причинените на ищцеца увреждания, въззивната инстанция е изложила съображенията, че при управлението на лекия автомобил Силвия Д. е допуснала нарушение на правилата за движение, установени в чл. 20, ал. 2 и чл. 21, ал. 1 ЗДвП, относно постоянния контрол върху управляваното МПС и максимално разрешената скорост за движение в участъка от пътя, в който е настъпило ПТП, поведението на застрахования при ответника водач е противоправно, виновно и е в пряка причинна връзка с полученото от ищеца увреждане, и предявените искове с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ са доказани по основание.