Решение № 4205 от 28.10.2024, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 4205 гр. Пловдив, 28.10.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на втори октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Руска Ат. Андреева при участието на секретаря Мария Г. Христова като разгледа докладваното от Руска Ат. Андреева Гражданско дело № 20235330109694 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 235 от ГПК.

Ищецът Й. К. е предявил срещу В. Н. иск за делба на самостоятелен обект в сграда с кадастрален идентификатор *** по КККР на гр. П., представляващ жилище – апартамент, находящ се в гр. ***, бул. „***“ № ***, бл. *, вх. *, ет. *, ап. **, ведно с прилежащите му изба № * и 1.727 % ид. части от общите части на сградата.

Ищецът К. твърди, че с договор за покупко-продажба на недвижим имот, обективиран в нотариален акт № ***, том *, рег. № ***, нот. дело № *** г. по описа на *** с № *** на РНК, той и ответницата Н. придобили горепосочения имот. Двамата нямали сключен брак, а живеели на семейни начала, като от съжителството им били родени две деца – К. и М.. Продажната цена по сделката била заплатена със средства от банков кредит, който г-н К. и г-жа Н. изтеглили заедно при условията на солидарност. Кредитът обаче бил погасяван само от ищеца, поради което той счита, че притежава 7/12 ид. части от имота, а ответницата – 5/12 ид. части. Желае съсобствеността да бъде прекратена от съда чрез делба при посочените квоти, а алтернативно – при 1 квоти по ½ за всяка от страните.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на искова молба от ответницата В. Н., с който се взема становище за допустимост на делбата, но при квоти по ½ за всяка от страните. Не се оспорва придобивното основание, нито че към завеждане на иска г-жа Н. и г-н К. за съсобственици на самостоятелен обект в сграда с кадастрален идентификатор ***. Оспорват се изложените от ищеца факти, касаещи банковия кредит, със средства от който е придобит имотът.

Ищецът К. е направил искане по чл. 344, ал. 2 от ГПК – тъй като в апартамента живеела само ответницата, т.е. ползвала имота над правата си в съсобствеността, иска се от съда да постанови кой от съделителите ще ползва имота до окончателното извършване на делбата, както и да осъди ползващия съсобственик да заплаща месечно обезщетение на неползващия съсобственик от влизане в сила на привременната мярка до окончателното извършване на делбата.

В хода на производството с нотариален акт № **, том *** , рег. № ***, дело № *** г. по описа на *** с № *** на РНК, ответницата В. Н. е дарила на синовете на страните М. и К. своята ½ ид. част от процесния имот, като по нейно искане същите са конституирани в процеса като трети лица-помагачи на нейна страна на основание чл. 226 от ГПК.

Като взе предвид събраните по делото доказателства и становищата на страните, настоящият съдебен състав намира за установено от фактическа и правна страна следното:

От представения по делото нотариален акт № **, том *, рег. № ***, нот. дело № *** г. по описа на *** с № *** на РНК, се установява, че на *** г. продавачът С. Ж. продава на купувачите-съделители в настоящото производство Й. К. и В. Н. СОС с кадастрален идентификатор ***по КККР на гр. П., представляващ жилище – апартамент, находящ се в гр. П., бул. „***“ № **, бл. *, вх. *, ет. *, ап. **, ведно с прилежащите му изба № * и 1.727 % ид. части от общите части на сградата, срещу цена в размер на 84 150 лева при равни права за двамата купувачи, т.е. двамата са придобили по сделка по ½ ид. част от имота. По това обстоятелство страните и не спорят. Изложените от ищеца алтернативно твърдения касаят не придобивното основание, а облигационни отношения между страните, възникнали по договор за банков 2 кредит, които не са предмет на изследване в тази фаза на делбата. Понеже страните не са сключили граждански брак, не са релевантни твърденията за липса или наличие на принос в придобиването с оглед евентуална промяна в квотите на съсобствеността. Действително, фактическото съпружеско съжителство съществува в обективната реалност, но неговите последици за вещните права, придобивани от фактическите съпрузи, de lege lata са неуредени и не могат да бъдат взети предвид от съда.

От нотариален акт за дарения на идеални части от недвижим имот № **, том *, рег. № ***, дело № *** г. по описа на *** с № *** на РНК, се установява, че на *** г. дарителката В. Н. е подарила на общите си с ищеца деца М. К. и К. К. притежаваната от нея ½ ид. част от гореописания апартамент, ведно с прилежащите му части, при равни права за двамата дарени, а дарителката си е запазила пожизнено и безвъзмездно право на ползване върху дареното имущество. Дарените М. и К. са обвързани от силата на пресъдено нещо на решението по допускане на делбата и са конституирани като подпомагащи страни в производството съгласно постановките на т. 3 от ТР № 3/2013 г. на ОСГК на ВКС.

По реда на чл. 176 от ГПК ответницата Н. е дала пред съда обяснения за факта, че от ***г. занапред само тя и децата М. и К. живеят в процесния апартамент.

От приетото като пълно и компетентно изготвено без възражения от страните заключение по извършената съдебно-оценителна експертиза се установява, че пазарният наем на процесното жилище е в размер на 493 лева.

Като взе предвид горните констатации за фактите, съдът намира, че следва да се допусне делбата на съсобствения между страните самостоятелен обект в сграда с кадастрален идентификатор ***по КККР на гр. П., представляващ жилище – апартамент, находящ се в гр. П., бул. „***“ № *, бл.

*, вх. *, ет. *, ап. *, ведно с прилежащите му изба № * и 1.727 % ид. части от общите части на сградата, при следните квоти: за ищеца Й. К. – ½ ид. част, и за ответницата В. Н. – ½ ид. част.

По искането по чл. 344, ал. 2 от ГПК:

Съгласно разпоредбата на чл. 344, ал. 2 от ГПК, съдът с решението по допускане по делба или във всеки момент след това, ако всички страни не ползват имотите съобразно правата си, по искане на някоя от страните може 3 да извърши временно разпределение на имотите до окончателното извършване на делба или да определи сума, която някои съделителите, които ползват имота, следва да заплатят на останалите.

В настоящия случай се установява, че имотът изцяло се ползва от ответницата Н., а същата има само ½ ид. част квота в съсобствеността.

Следователно, налице е предвидената в цитираната разпоредба положителна предпоставка за постановяване на привременни мерки по ползването на имота и заплащане на съответно обезщетение от неползващия съделител. Имотът представлява апартамент с едно спално помещение и една баня, а жилищната площ е 61 кв. м., поради което е невъзможно той да се ползва и от двамата съделители едновременно. Ищецът не е направил искане апартаментът да му се предостави за ползване. Така, делбеният имот следва да се постави в ползване на съделителката В. Н., която го ползва и понастоящем, като същата следва да заплаща на неползващия съделител Й. К. парична сума в размер на 246,50 лева (половината от установената със заключение на вещо лице средна стойност на пазарния наем за имота) за периода на ползването – до окончателното извършване на делбата.

Що се касае до възраженията на ответницата, че не следва да се осъжда тя да заплаща „наем“ за площта, ползвана от ненавършилите пълнолетие деца, произхождащи от нея и ищеца, същите се намират за неоснователни. Този извод се налага от обстоятелството, че възможността да се съобразява площта, ползвана от ненавършили пълнолетие деца, при постановяване на какъвто и да е вид обезщетение, вкл. и привременно, за ползване на недвижим имот е предвидена от закона единствено за децата, родени в брак, прекратен с развод, при който семейното жилище е предоставено за ползване на съпруганесобственик, който упражнява родителските права относно родените от брака деца; именно в тази насока е и съдебната практика, изразена в решение № 155/02.11.2023 г. по дело № 3661/2022 г. по на ВКС, ГК, I г.о., на която се позовава ответникът. В случая нито страните са в брак, нито бракът им е бил прекратен с развод, нито е постановено ползване на семейното жилище от ответницата. Както се посочи по-горе, фактическото съпружеско съжителство, макар и безспорно да е факт от обективната реалност, не е правнорелевантен факт за приложение на разпоредбата на чл. 56 от СК, вр. чл. 344, ал. 2 от ГПК.

Това положение не може да бъде променено от съда чрез тълкуване на закона, а е предмет на законодателна уредба.

4

Така мотивиран, съдът

РЕШИ:

ДОПУСКА извършване на съдебна делба между Й. К. К., ЕГН:

**********, и В. К. Н., ЕГН: **********, на следния недвижим имот:

САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ В СГРАДА с идентификатор *** /***/, находящ се в гр. П., общ. ***, обл. ***, по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед *** г. на *** на АГКК, с адрес на имота: гр. П., район ***, п.к. ***, бул. ***, блок * /*/, вход *, етаж * /***/, ап. * /***/. Самостоятелният обект се намира в сграда № * /***/, разположена в поземлен имот с идентификатор *** /****/ с предназначение на самостоятелния обект: Жилище, апартамент, брой нива на обекта: 1, посочена в документа площ: 61.00 кв.м. /шестдесет и един квадратни метра/; ведно с прилежащите части: изба № * /***/ с площ 4.41 кв.м. и 1.727 % ид.ч. от общите части на сградата; съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж: ***, под обекта: ***, над обекта: няма; стар идентификатор: няма,

ПРИ КВОТИ:

За Й. К. К. – ½ ид. част;

За В. К. Н. – ½ ид. част.

Решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Окръжен съд – гр. Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.

ПОСТАНОВЯВА на основание чл. 344, ал. 2 от ГПК допуснатият до делба недвижим имот, а именно: САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ В СГРАДА с идентификатор *** /***/, находящ се в гр. П., общ. П., обл. П., по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед*** г. на *** на АГКК, с адрес на имота: гр. П., район ***, п.к. *** бул. *** № ***, блок * /**/, вход *, етаж * /*/, ап. * /***/. Самостоятелният обект се намира в сграда № * /***/, разположена в поземлен имот с идентификатор *** /***/ с предназначение на самостоятелния обект: Жилище, апартамент, брой нива на обекта: 1, посочена в документа площ: 61.00 кв.м. /шестдесет и един 5 квадратни метра/; ведно с прилежащите части: изба № * /***/ с площ 4.41 кв.м. и 1.727 % ид.ч. от общите части на сградата; съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж: ***, под обекта:***, над обекта: няма; стар идентификатор: няма, да се ползва от В. К. Н., ЕГН: **********, до окончателното извършване на делбата, като ОСЪЖДА В. К. Н., ЕГН:

**********, да заплаща на Й. К. К., ЕГН: **********, сумата от 246,50 лв.

/двеста четиридесет и шест лева и петдесет стотинки/ месечно за ползването на гореописания делбен имот, считано от влизане на настоящото решение в сила до приключване на делбата с влязъл в сила окончателен съдебен акт.

В частта, с която са постановени привременни мерки по чл. 344, ал. 2 от ГПК, решението има характер на определение и може да бъде обжалвано в едноседмичен срок от връчването му страните с частна жалба пред Окръжен съд – гр. Пловдив.

Решението е постановено при участие на трети лица-помагачи на страната на ответника М. Й. К., ЕГН: **********, и К. Й. К., ЕГН:

**********.

Препис от решението да се връчи на страните.

Съдия при Районен съд – Пловдив: ________/п/_______________ 6