Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Протокол № 46 от 02.12.2020, Окръжен съд - Разград

Съд
Окръжен съд - Разград
Дело
Въззивно гражданско дело 257/2020
Вид
Протокол № 46
Подписан
02.12.2020
В сила
02.12.2020

Цитирани разпоредби

  • чл. 236, ал. 1, т. 6 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 248 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 248, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 263, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 263, ал.2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 274, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 81 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 45 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 52 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 86, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 432, ал.1 · Кодекс за застраховането

ПРОТОКОЛ

№ 46 гр. Разград , 30.11.2020 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – РАЗГРАД, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ в публично заседание на тридесети ноември, през две хиляди и двадесета година в следния състав:

Председател:

Членове:

Секретар:

Рая П. Йончева

Валентина П. Димитрова

Атанас Д. Христов

Светлана Л. Илиева

Сложи за разглеждане докладваното от Атанас Д. Христов Въззивно гражданско дело № 20203300500257 по описа за 2020 година.

На именното повикване в 14:30 часа се явиха:

ЖАЛБОПОДАТЕЛЯТ Е.В. редовно призована, не се явява.

СЪДЪТ ДОКЛАДВА депозирана, чрез повереника й адв. Петков молба вх. № 3581/30.11.2020г., с която заявява съгласие за ход на делото в нейно и на повереника й отсъствие, поради невъзможност за явяването като по същество на жалбата си заявява, че поддържа същата като подадена срещу определение № 260032 от 14.09.2020г. по гр.д. № 313/2019г. КРС, с което в производството по реда на чл. 248, ал.1 ГПК е оставено без уважение. Искането за изменение на постановено по гр. д. № 313/2019г. КРС решение № 96/14.07.2020г. в частта му за разноски. Заявява, че претендира сторени в това производство разноски, касаещи възнаграждение за адвокат и не прави доказателствени искания.

ВЪЗЗИВНАТА СТРАНА „ЗД Евроин“ АД редовно призовани, не се явява, не изпраща представител в съдебно заседание.

Относимо към датата на заседанието е депозирало молба вх. № 3566 от 30.11.2020г., с която заявява, че служебни ангажименти препятстват явяването му и изпращане на представител. Няма доказателствени искания и поддържа по същество жалбата срещу решението на КРС, както и възражението досежно недопустимост от подадената, от насрещната страна Е.В. насрещна жалба. Прилага списък за разноски.

СЪДЪТ намира, че не са налице процесуални пречки по хода на делото ОПРЕДЕЛИ:

1

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО

ДОКЛАДВА ДЕЛОТО:

С Решение № 96 от 14.07.2020 г. по гр.д № 313/2019 г. по описа на РС –Кубрат, съдът е постановил следното:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на „Застрахователно дружество Евроинс“ – АД, ЕИК 121265113, със седалище и адрес на управление в гр. София, бул.

„Христофор Колумб“ № 43, представлявано от Димитър Стоянов Димитров – прокурист, и Румяна Гешева Бетова – член на управителния съвет, вземането на Е. В. В. , ЕГН ********** от гр. Кубрат, ул. „Цар Освободител” № 18, вх. А, ет. 4, ап. 11, със съд.адрес в гр. Варна, ул. „Владислав Варненчик” № 81, ет. 2, чрез адв. Л. Петков, АК – Варна, в качеството на нейн пълномощник, по издадена в полза на Е. В. В. , ЕГН **********, срещу дружеството Заповед № …/ 01.03.2019 г., постановена по ч.гр.дело № 9195/2019 г. СРС, по заявление от 14.02.2019 г., за сумите: 1 000.00(хиляда) лева –остатък от застрахователно обезщетение за имуществени вреди; и 3 000.00(три хиляди) лева – застрахователно обезщетение за неимуществени вреди по застрахователна полица № 07517003123924, и двете по повод заведена щета № 1500093603/ 16.01.2018 г., ведно с законната лихва от 14.02.2019 г. до изплащане на вземането, мораторна лихва в размер на 441.15(четиристотин четиридесет и един лева, петнадесет ст.) лева, за периода 12.01.2018 г.до 12.02.2019 г. представляващи застрахователно обезщетение за претърпени имуществени и неимуществени вреди на 12.01.2018 г., при пътно – транспортно произшествие (ПТП) вреди от Е. В. В. , по образувана при длъжника щета № 1500093603/ 16.01.2018 г. като застраховател по сключен договор за „Гражданска отговорност“ със собственика на лек автомобил с рег. № РР 3089 ВК - М.Н.Н. от гр. Исперих, обл. Разград, с който виновно са причинени вредите, на основание чл. 432, ал.1 КЗ, във вр. с чл. 45, чл. 52 и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, като отхвърля иска за установяване на вземане за: разликата над сумата от 3 000.00 (три хиляди) лева, до предявения размер от 4 000.00 (четири хиляди) лева – претендирани неимуществени вреди, както и разликата над сумата 441.15(четиристотин четиридесет и един лева, петнадесет ст.) лева, до предявения размер от 551.93(петстотин и един лева, деветдесет и три ст.) лева, като неоснователни.

Осъжда „Застрахователно дружество Евроинс“ – АД, ЕИК 121265113, със седалище и адрес на управление в гр. София, бул. „Христофор Колумб“ № 43, представлявано от Димитър Стоянов Димитров – прокурист, и Румяна Гешева Бетова – член на управителния съвет, да заплати на Е. В. В. , ЕГН ********** от гр. Кубрат, ул.

„Цар Освободител” № 18, вх. А, ет. 4, ап. 11, със съд.адрес в гр. Варна, ул. „Владислав Варненчик” № 81, ет. 2, чрез адв. Л. Петков, АК –Варна, за разноски по делото, по компенсация, сумата 1 186.00 (хиляда сто осемдесет и шест) лева, на основание чл. 78, ал.1 ГПК.

2

Депозирана е въззивна жалба от „Застрахователно дружество Евроинс“ АД, чрез пълномощника юрисконсулт Йордан Славов. С жалбата се обжалва решението само в частта, с която на ищцата е присъдена мораторна лихва в размер на 441.15 лв. за периода от 12.01.2018г. до 12.02.2019г.

Сочи, че в тази му част решението е неправилно и незаконосъобразно. Прави се искане за отмяна в тази част на решението и постановяване на друго, с което исковите претенции да бъдат отхвърлени. Излагат се подробни съображения. Претендира разноски.

Няма доказателствени искания.

В срока по чл. 263, ал.1 ГПК, насрещната по жалбата страна, чрез пълномощника си адвокат Людмил Петков от АК – Варна е депозирала отговор на жалбата. Намира същата за неоснователна и моли решението да бъде потвърдено в обжалваната му част.

В срока по чл. 263, ал.2 ГПК, Е. В. В. , чрез пълномощника си адвокат Людмил Петков от АК – Варна, е депозирала насрещна жалба, срещу решението в ЧАСТТА с която иска е отхвърлен за разликата над сумата от 3 000.00 (три хиляди) лева, до предявения размер от 4 000.00 (четири хиляди) лева – претендирани неимуществени вреди. Сочи, че в тази му част решението е неправилно и незаконосъобразно.

Прави се искане за отмяна в тази част на решението и постановяване на друго, с което исковите претенции да бъдат уважени. Излагат се подробни съображения. Претендира разноски. Няма доказателствени искания.

„Застрахователно дружество Евроинс“ АД е депозирало отговор на насрещната жалба, чрез пълномощника юрисконсулт Йордан Славов. Намира същата за недопустима, а по същество – неоснователна.

Депозирана е и частна жалба от Е. В. В. , чрез пълномощника си адвокат Людмил Петков от АК – Варна, срещу Определение № 260032 от 14.09.2020г. по гр.д. № 313/2019г. на РС- Кубрат, с което е оставена без уважение молбата на частния жалбоподател за изменение на Решение № 96 от 14.07.2020 г. в частта му за разноските. Моли се обжалваното определение да бъде отменено като незаконосъобразно, както и решението да бъде изменено, като на частния жалбоподател се присъдят още 1 000 лв. за адвокатско възнаграждение. Излага подробни съображения.

Насрещната по частната жалба страна – „Застрахователно дружество Евроинс“ АД, чрез пълномощника юрисконсулт Йордан Славов, депозира отговор на частната жалба.

Намира същата за неоснователна и моли да бъде оставена без уважение. Излага подробни съображения.

Съдът намира, че всички горецитирани жалби са допустими, като подадени в срок от 3 легитимирана страна в процеса.

Относно частната жалба:

Видно от разпоредбите на чл. 81 и чл. 236, ал. 1, т. 6 ГПК, когато се произнася по разноските при приключване на делото в съответната инстанция, съдът не постановява отделен, самостоятелен съдебен акт. Щом спорът се разрешава и приключва с решение, произнасянето по разноските винаги представлява част от същото. Именно поради това страните могат да искат изменение или допълване на решението в частта относно разноските - чл. 248 ГПК. Отговорността за разноските е изцяло обусловена от разрешаването на материалноправния спор, с който съдът е сезиран, респективно - от уважаването или отхвърлянето на иска. Макар че определението по чл. 248 ГПК подлежи на обжалване, то това става по реда, предвиден за обжалване на решението. Когато срещу решението е подадена въззивна жалба, а срещу определението по чл. 248 ГПК - частна жалба, двете жалби следва или да се разглеждат в общо производство, или производството по частната жалба да изчака резултата от производството по въззивната жалба, с оглед обусловения, несамостоятелен характер на определението по чл. 248 ГПК. Въззивният съд може да разглежда частна жалба против определение по чл. 248 ГПК, независимо от решението, само ако последното е влязло в законна сила. По аргумент от чл. 81 ГПК, изискването за приключване на спора, във връзка с който се дължат разноски, е относимо и към производството по обжалване на определението по чл. 248 ГПК относно разноските.

Условието за допустимост на определението с което въззивният съд ще се произнесе по частната жалба е разглеждане на въззивната жалба против решението, с което първоначално са присъдени спорните разноски.

При евентуална отмяна на цялото решение, ще се счита отменено и определението на първоинстанционния съд по чл. 248 ГПК, т.к., както се посочи по-горе, то има характеристиката на част от същото решение. Така и постановеното в производството по реда на чл. 274, ал. 3 ГПК Определение № 770 от 15.12.2017 г. на ВКС по ч. т. д. № 2563/2017 г., II т. о., ТК.

СЪДЪТ ПРИСЪЕДИНИ представените с писъци за разноски и доказателства за направени разноски, депозирани със становища към датата на заседанието.

Счете същото за изяснено.

Обяви, че ще се произнесе с решение в срок.

Протоколът изготвен в съдебно заседание, което завърши в 14:47ч.

Председател: _______________________

Секретар: _______________________

4