Решение № 570 от 16.10.2019, Окръжен съд - Пловдив

Р Е Ш Е Н И

Е № 570 гр. Пловдив, 16.10.2019 г.

В ИМЕТО НА

НАРОДА

ПЛОВДИВСКИЯТ

ОКРЪЖЕН СЪД, ІV гр. състав, в публично съдебно заседание на 08.10.2019г, в състав:

ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: ПОЛИНА БЕШКОВА при секретаря Тодорка Мавродиева, като разгледа докладваното от съдията т. д. № 754 по описа на съда за 2018г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Обективно кумулативно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ и чл. 86 ЗЗД.

Подадена е искова молба от П.Д.Н. с ЕГН ********** и адрес *** чрез упълномощения процесуален представител адв. Р.М. против „Застрахователно дружество Евроинс“ АД с ЕИК *********, седалище гр. София и адрес на управление бул. „Христофор Колумб“ № 43. Твърди се, че на дата *** г. около *** часа в *** на ***“ в близост до кафе-аперитив *** е настъпило ПТП, при което водачът на лек автомобил марка „Ленд Роувър“, модел „Фрилендер“ с рег. № V718ESA - К.Н.К., предприел маневра изпреварване на лек автомобил марка „Деу“, модел „Рейсър: с рег. № РВ 5651 АС, управляван от Д.Х.Р., без да остави достатъчно странично разстояние, в резултат на което се удря в него. От удара автомобил рег. № РВ 5651 АС променя траекторията си на движение и блъска ищеца, който се намирал на тротоара. За произшествието е съставен констативен протокол от същата дата и е образувано досъдебно производство. От удара ищецът получил контузия на лявата подбедрица и капачката на лявото коляно, както и посттравматично стресово разстройство, което му причинява тревожност, напрегнатост, безсъние, загуба на апетит. Оплакванията му допълнително се засилили поради придружаващи заболявания, от които страда.

Поради продължаващия дискомфорт и болки пострадалият е приет в Ортопедичното отделение на УМБАЛ „***“ гр. ***, където му е извършена операция. Въпреки проведеното лечение Н. продължава да се оплаква от болки в областта на травмите, получени при процесното ПТП. С Експертно решение № *** от зас. № *** г. на ищеца е призната 50% трудова неработоспособност поради общо заболяване. За времето, необходимо за правилно диагностициране, гипсово обездвижване, рехабилитация, оперативно лечение и възстановяване, Н. многократно е ползвал отпуск поради общо заболяване, което значително затруднило осъществяване на служебните му функции. Вследствие на инцидента ищецът ограничил социалните си контакти поради болката и дискомфорта, които изпитвал. Настъпила промяна в емоционалното му състояние, станал силно раздразнителен, честа смяна на настроенията, чувство на безпокойство и притеснение, страх от МПС, неувереност, породена от външния дефект и промяната в походката с накуцване. Сочи, че към момента на настъпване на ПТП за лекия автомобил марка „Ленд Роувър“, модел „Фрилендер“ с рег. № V718ESA, е имало сключена застраховка „ГО“ с ответното дружество, обективирана в полица № *** с период на валидност от *** г. до *** г. Ето защо с молба вх. № *** от дата *** г. ищецът отправил претенция за определяне и изплащане на обезщетение към ответното застрахователно дружество. В резултат „ЗД Евроинс“ АД изплатило 20 000 лв.

Н. счита, че тази сума е крайно недостатъчна да възмезди претърпените от него морални вреди, поради което иска от съда да постанови решение, с което да осъди ответника да му заплати сумата от 50 000 лв. – обезщетение за неимуществени вреди, претърпени в резултат от процесното ПТП от дата *** г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на произшествието до окончателното й изплащане. Претендира разноски.

В двуседмичния срок по чл. 367, ал. 1 от ГПК ответникът „Застрахователно дружество Евроинс“ АД с ЕИК ********* подава отговор, с който изразява становище за допустимост, но неоснователност на исковете. Твърди, че не се доказва фактическият състав на непозволеното увреждане, за да възникне вторичната договорна отговорност на застрахователя, но не оспорва наличието на валидно съществуващо застрахователно правоотношение между виновния водач и ответника. Прави възражение срещу продължителността и обема на неимуществените вреди, които се твърдят от насрещната страна. Счита, че претенцията се явява завишена с оглед трайната съдебна практика, стандарта на живот в страната и критерия за справедливо възмездяване по чл. 52 от ЗЗД. Изрично възразява против акцесорната претенция, като твърди, че лихва не дължи, тъй като поради факта на определяне и изплащане на застрахователно обезщетение и на основание чл. 497 от КЗ застрахователят не е изпаднал в забава. Претендира разноски.

В двуседмичния срок по чл. 372, ал. 1 от ГПК ищецът е подал допълнителна искова молба. Счита, че оспорванията на ответната страна на вината на деликвента, вида и обема на получените травматични увреждания са напълно необосновани по подробно изложени съображения. Поддържа исковите претенции в заявения размер и твърди, че са съобразени с принципа за справедливо обезщетяване на моралните вреди, установен в чл. 52 от ЗЗД.

В законоустановения срок по чл. 372, ал. 1 от ГПК ответникът депозира отговор на допълнителната искова молба, с който заявява, че поддържа релевираните вече възражения и оспорвания.

Съдът, като прецени събраните в хода на делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, прие следното:

Съгласно чл. 498, ал. 3 КЗ вр. чл. 496 КЗ вр. чл. 380 КЗ допълнителна специална предпоставка за допустимост на прекия иск на пострадалия срещу дружеството, застраховало ГО на виновния водач на МПС, е изтичането на тримесечен рекламационен срок от сезиране на застрахователя по реда на чл. 380 КЗ за доброволно уреждане на отношенията между пострадалия и застрахователя по повод плащане на застрахователно обезщетение.

Съгласно чл. 498, ал. 3 КЗ увреденото лице може да предяви претенцията си за плащане пред съда само ако застрахователят не е платил в срока по чл. 496 КЗ, откаже да плати обезщетение или ако увреденото лице не е съгласно с размера на определеното или изплатеното обезщетение.

В конкретния случай няма спор, че застрахователят е бил своевременно сезиран, но по застрахователната претенция и образуваната въз основа на нея застрахователна щета не е определен и изплатен пълният претендиран от ищеца размер на обезщетението. Изплатена е сумата от 20 000 лв, но ищецът не е съгласен с този размер. При това положение процедурата за доброволно уреждане на спора е приключила без удовлетворителен за ищеца резултат, което прави прекият иск по чл. 432 КЗ допустим.

Съгласно чл.

432 КЗ увреденото лице, спрямо което застрахованият е отговорен, има право да иска обезщетението пряко от застрахователя по застраховка „ГО“.

Следователно предмет на установяване в настоящия процес са следните материално правни предпоставки: деликт и валидно застрахователно правоотношение с предмет автомобила, управляван от деликвента.

Съответно материалноправните предпоставки от фактическия състав на чл. 45 ЗЗД, предмет на установяване в процеса, са: противоправно поведение, вреди, причинна връзка между двете и вина.

По делото няма спор, като това обстоятелство е изрично признато за безспорно и ненуждаещо се от доказване, че по отношение на лекия автомобил, с който е станало произшествието, е сключен договор за застраховка “Гражданска отговорност” с дружеството – ответник.

Няма спор също, че застрахователят е платил обезщетение за причинените на ищеца неимуществени вреди в размер на 20 000 лв.

Частичното плащане представлява извънсъдебно признание на претенцията по основание и до изплатения размер.

Основанието на претенцията, в частност материалноправните предпоставки от фактическия състав на непозволеното увреждане, се установяват и от образуваното против виновния водач административно – наказателно производство, приложено към преписката на прекратеното досъдебно производство.

Във връзка с процесното събитие на водача е съставен АУАН № ***г за това, че на *** г. около *** часа в *** на ул. *** в близост до кафе-аперитив *** като водач на лек автомобил марка „Ленд Роувър“, модел „Фрилендер“ с рег. № V718ESA, движейки се в посока юг – север, предприел маневра изпреварване на лек автомобил марка „Дау“, модел „Рейсър: с рег. № РВ 5651 АС, без да остави достатъчно странично разстояние, в резултат на което се удря в него и от удара автомобил рег. № РВ 5651 АС променя траекторията си на движение и блъска намиращия се пред кафе-аперитива пешеходец.

Доколкото актът е подписан от водача без възражения, той има материална доказателствена сила спрямо него, че признатите неизгодни факти са верни, в т.ч. всички обстоятелства около механизма на произшествието и вината му за настъпване на инцидента по описания и подписан без възражения начин.

Същевременно въз основа на съставения АУАН е издадено наказателно постановление № *** от ***г, с което водачът е наказан за описаното нарушение на чл. 42, ал. 2, т. 1 ЗДвП, като му е наложена глоба в размер на 100 лв. НП е връчено лично на водача срещу подпис на ***г, като същото не само че не е обжалвано и съответно влязло в сила, но още на същата дата К. заплатил наложената му глоба.

Вярно е, че по принцип наказателното постановление, което не е проверено по съдебен път, не обвързва гражданския съд със задължителна сила, както това е предвидено за присъдата на наказателния съд, но, необжалвайки постановлението и плащайки незабавно наложената му глоба, водачът с конклудентни действия отново косвено признава достоверността на отразените от административно – наказващия орган неизгодни за него обстоятелства.

Същевременно, доколкото отговорността на застрахователя е функция именно на отговорността на застрахования, респ. застрахователното обезщетение зависи от деликтното и е функционално обусловено от него, то ответното дружество следва да носи отговорност за извънсъдебно признатото от деликвента противоправно поведение.

За обстоятелствата около събитието и участниците в него е съставен и констативен протокол за ПТП с пострадали лица, в който е отразен и фактът на съставяне на АУАН на водача на л.а. Ленд Роувър.

Вярно е, че протоколът за ПТП, макар и официален свидетелстващ документ, не се ползва с обвързваща доказателствена сила относно отразения в него механизъм на злополуката и поведението на участниците в нея, тъй като тези факти не са се осъществили пред актосъставителя – той ги възпроизвежда в протокола въз основа на направени пред него изявления на участници и очевидци. Органите на МВР не разполагат с удостоверителна компетентност относно обстоятелствата на произшествието /конкретния механизъм на настъпване на ПТП/, тъй като съгласно чл. 123 и чл.

125 ЗДП посещението на службите за контрол на местопроизшествието е последващо.

Всъщност, протоколът за ПТП се полза с обвързваща доказателствена сила само относно посоченото от длъжностното лице разположение на участвалите в произшествието превозни средства след настъпването му, както и по отношение на констатираните видими щети по автомобилите, тъй като тези факти са обект на пряка констатация от страна на актосъставителя при посещение на мястото на инцидента. На общо основание протоколът има обвързваща сила и относно посочените в него място и дата на издаване и относно факта, че издателят е действал в посоченото длъжностно качество. В случая обаче отразеният от актосъставителя механизъм на произшествието, възпроизведен в АУАН и съставеното въз основа на него НП, се потвърждава от поведението на водача в административно – наказателното производство съобразно казаното по – горе.

Същевременно от показанията на разпитания по делото св. И.Ф. /без родство/ се потвърждава категорично установения в досъдебното производство факт, че водачът на л.а. Ленд Роувър не останал на мястото на произшествието, а качил пострадалия на джипа и тръгнали по болници. Полицаите дошли на мястото на инцидента след това.

В тази връзка следва да се отбележи, че в случая – поради наличието на ранен човек, посещението на мястото на произшествието от страна на службите за контрол на МВР е било задължително /чл. 125 т. 1 ЗДвП/, а водачът е бил длъжен да остане на мястото на произшествието и да изчака пристигането на компетентните органи /чл. 123, ал. 2 б. Б/, да не премества превозното средство, ако то не пречи на движението, както и да не променя състоянието му до идването на органите на Министерството на вътрешните работи, освен ако с него е необходимо да превози до лечебното заведение пострадалите, след което е длъжен веднага да се завърне на мястото на произшествието /чл. 123, ал. 2 б. Г/., а също и да вземе мерки следите от пътнотранспортното произшествие да бъдат запазени до тяхното фиксиране или описване от компетентните служби /б. Д/.