Определение № 758 от 01.10.2024, Окръжен съд - Ловеч
- Съд
- Окръжен съд - Ловеч
- Дело
- Въззивно гражданско дело 280/2024
- Вид
- Определение № 758
- Подписан
- 01.10.2024
- В сила
- 01.10.2024
- Състав
- ТАТЯНА МИТЕВА, ЕВГЕНИЯ ПАВЛОВА, ЗОРНИЦА АНГЕЛОВА
Цитирани разпоредби
- чл.247 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 248 · Граждански процесуален кодекс
- чл.248 ал.3 · Граждански процесуален кодекс
- чл.250 · Граждански процесуален кодекс
- чл.71 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78 ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.38 · Закон за адвокатурата
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 758 гр. Ловеч, 01.10.2024 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ЛОВЕЧ, II СЪСТАВ, в закрито заседание на първи октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател: ТАТЯНА МИТЕВА
Членове:
ЕВГЕНИЯ ПАВЛОВА
ЗОРНИЦА АНГЕЛОВА като разгледа докладваното от ЕВГЕНИЯ ПАВЛОВА Въззивно гражданско дело № 20244300500280 по описа за 2024 година съдът за да се произнесе, взе предвид:
ПРОИЗВОДСТВО с правно основание чл. 248 от ГПК
Постъпила е молба вх№5032/29.07.24 г. от М. Г. чрез адв.Д. М. от САК в качеството му на проц.представител на ищцата с искане за изменение на решението в частта за разноските, като счита, че съдът не се е произнесъл по направената претенция за разноските във въззивното производство по чл.250 от ГПК по представения списък досежно сумите за адв.възнаграждение от 480 лв. с ДДС, 4,97 лв. такса платежно нареждане, 54,40 лв. нот.такса заверка и куриерска услуга 10 лв.
В указания от съда срок е постъпил отговор на тази молба от „Файненшъл България“ЕООД, с която моли да бъде оставена без уважение молбата на ищеца за изменение на решението в частта за разноските, като излага твърдения, че присъждане на адвокатско възнаграждение на ищеца не се дължи, тъй като се касае за производства по реда на чл.250 от ГПК, а освен това останалите суми, представляващи такси и куриерски услуги не представляват същински разноски по делото съобразно разпоредбата на чл.71 от ГПК и трайната практика на ВКС, която цитира.
По делото е постановено съдебно решение № 149/22.07.24 г. с което е отменено като като неправилно съдебно решение №75/19.03.34 г. постановено по гр.д.№315/25 г. по описа на ТРС, вместо което е постановено допълване на основание чл.250 от ГПК съдебно решение №150/7.12.2023 г. по гр.д.№315/23 1 г. по описа на ТРС като е осъден „Файненшънъл България“ ЕООД ЕИК 202513690 седалище гр.София, бул.“Джавахарлал Неру“ №28 ет.2 ап.40-46 представлявано от П. Благоев Д. да заплати на М. Х. Г. с ЕГН ********** от гр.Тетевен ул.“Петко Страшния“ №29 ет.7 ап.28 сумата до пълния претендиран размер на 300 лв. или още 250 лв. представляваща недължимо платена сума по нищожен договор за гаранция/поръчителство №4402913/16.02.22 г. сключен между страните, ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба в съда 26.04.23 г. до окончателно изплащане на вземането, отменено е определение №183/19.03.24 г, постановено по гр.д.№315/23 г. по описа на ТРС като неправилно в частта, с която е оставена без уважение молба с вх.№273/15.01.24 г. подадена от „Файненшънъл България“ ЕООД вместо което е постановено изменение на основание чл.248 от ГПК съдебно решение №150/7.12.23 г. от ТРС постановено по гр.д.№75/19.03.24 г. в частта му за разноските относно присъдено адвокатско възнаграждение на адв.М. по реда на чл.38 от ЗА като бъде отменено същото над сумата 400 лв. до сумата 800 лв. или за сумата 400 лв, потвърдено е като като правилно определение №183/19.03.24 г, постановено по гр.д.№315/23 г. по описа на ТРС в останалата му част и е осъден на основание чл.78 ал.1 от ГПК „Файненшънъл България“ ЕООД ЕИК 202513690 седалище гр.София, бул.“Джавахарлал Неру“ №28 ет.2 ап.40-46 представлявано от П. Благоев Д. да заплати на М. Х. Г. с ЕГН ********** от гр.Тетевен ул.“Петко Страшния“ №29 ет.7 ап.28 сумата 2 5 лв. разноски по делото.
При тези факти състава на Ловешки окръжен съд, намира, че молбата на адв.Д. М. е неоснователна, тъй като производството по чл.250 от ГПК е съдопроизводство по конкретното дело поради процесуалния пропуск на съда да се произнесе по цялото искане на страната. От друга страна отговорността за разноски почива на отговорността за вреди от неоснователно предизвикан правен спор. В случая поводът за развитието на въззивното производство в тази му част не може да се обоснове посредством такава отговорност на другата страна и поради това не може самостоятелно да породи задължението й да заплаща разноски на страната, по чиято молба е било допълнено първоинстанционното решение, без значение дали това е било сторено от първоинстанционния или от въззивния съд по реда на обжалването.
Трайна и непротиворечива е съдебната практика, според която 2 производствата по чл.247,чл.248 и чл.250 от ГПК имат несамостоятелен характер, следователно в тези производства не следва да се присъждат разноски /опр-е №697/11.04.23 г. по ч.гр.д.№3807/22 г. на ВКС, в което са цитирани поредица от съдебни актове на ВКС все в този смисъл./ Друг аргумент за недължимост на разноските представляващи такси за платежно нареждане, нот.заверка и куриерски услуги е факта, че те не са изрично посочени като дължими такива в разпоредбата на чл.71 от ГПК.
Съдът споделя трайната практика на ВКС, според която дължими разноски по чл.78 от ГПК са само тези, които са посочени в чл.71 от ГПК, а именно таксите, разноските по производството и адвокатското възнаграждение/опр-е №92/27.01.2016 г. по гр.д.№5793/15 г. на ВКС/. Фактическите действия на страните по събиране на доказателствата /командировъчни, пътни разноски, нот.заверка на подписа за представяне в писмен вид на волеизявления на страните, такси за банков превод и други подобни/ не могат да бъдат определени като разноски за производството.
Въпросът за отговорност за разноски в това допълнително производство ще се постави, само ако по него са били извършени разноски, различни от тези в основното производство, а това в случая е заплатената ДТ от 25 лв, присъдена вече в съдебното решение.
По тези съображения настоящата инстанция намира, че следва да се отхвърли искането на адв.Д. М. в качеството му на процесуален представител на М. Г. за изменение на решение №149/22.07.24 г. постановено по в.гр.д.
№280/24 г. по описа на ЛОС в частта за разноските като неоснователно.
Водим от горното съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОТХВЪРЛЯ искането на ЕАД „Д. М.“ представляван от адвокат Д. М. от САК в качеството му на процесуален представител на М. Х. Г. с ЕГН ********** от гр.Тетевен ул.“Петко Страшния“ №29 ет.7 ап.28 за изменение на решение №149/22.07.24г постановено по в.гр.д.№280/24 г. на ЛОС в частта за разноските като НЕОСНОВАТЕЛНО.
Определението е окончателно на основание чл.248 ал.3 от ГПК.
3
Председател: _______________________
Членове:
1. _______________________
2. _______________________
4