Решение № 13 от 21.04.2022, Районен съд - Кула

РЕШЕНИЕ

№ 13 гр. К., 21.04.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – К. в публично заседание на тридесети март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Дияна Ив. Дамянова Цанкова при участието на секретаря Петя С. Симеонова като разгледа докладваното от Дияна Ив. Дамянова Цанкова Гражданско дело № 20211330100287 по описа за 2021 година за да се произнесе взе предвид следното:

Предявени са обективно кумулативно съединени установителни искове с правно основание чл. 422, ал.1 във вр. с чл.415, ал.1 от ГПК, във вр. с чл. 79, ал.1, пр. 1 ЗЗД и по чл. 86 от ЗЗД за признаване за установено по отношение на ЗП Н. ЗДР. М., ЕГН ********** от гр. К., общ. К., обл. Видин, ул. ......., че към него съществува изискуемо вземане „Екотерра” ЕООД, ЕИК 112538506 със седалище и адрес на управление гр.П., ул. „.... представлявано от Доменико Санкрикав размер на 20 260.85 лева (двадесет хиляди двеста и шестдесет лева и осемдесет и пет стотинки) лева, от които 16 266.32 (шестнадесет хиляди двеста шестдесет и шест лева и тридесет и две стотинки) лева главница- невърната авансово платена сума по Договор за производство на слънчоглед от 16.01.2018 год. за недоставени количества слънчоглед, сумата 3994.53 лв. (три хиляди деветстотин деветдесет и четири лева и петдесет и три стотинки) лв. - обезщетение за забава от 27.01.2019 год.

24.10.2021 год. (в размер на законната лихва), законната лихва от 27.10.2021 год. до пълното изплащане на сумата, както и за осъждане на ответника да заплати сторените в настоящото и в заповедното производство по гр.д. № 20211330100256 по описа на Районен съд- К. деловодни разноски.

Ищецовото дружество извежда съдебно предявените субективни права при твърденията да е налице облигационно отношение, възникнало между страните въз основа на сключен Договор за производство на слънчоглед от 16.01.2018 год. - „Екотерра” ЕООД като възложител и ЗП Н. ЗДР. М. като изпълнител, в изпълнение, на който договор „Екотерра” ЕООД е предоставила на ЗП Н. ЗДР. М. авансово суми в общ размер на 101 000.00 лв.

(сто и една хиляди лева), както следва: с платежно нареждане от 18.01.2018 год. - 35 000.00 лв„ с платежно нареждане от 09.02.2018 год. - 21 000.00 лв., с платежно нареждане от 15.02.2018 год. - 15 000.00 лв. с платежно нареждане от 13.08.2018 год. - 15 000.00 лв. като за така преведените авансово суми е 1 доставен биологичен високоолеинов слънчоглед на стойност 84 733.68 лв., за което са издадени, съответно подписани: фактура № 2000000250/26.10.2018 год. и протокол №

0000000515/26.10.2018 год.; фактура

№2000000253/05.11.2018 год. и протокол № 0000000516/05.11.2018 год.

Твърди се също, че не е достигнато уговореното в договора минимално количество от около 110 000 кг.с оглед, на което ищцовото дружество е заплатило на ответника 16 266.32 лв. повече от стойността на реално доставеното количество, а съгласно т. 4.2. от Договора, в случай на неизпълнение на посоченото количество, изпълнителят е длъжен да възстанови авансово преведените суми. Излагат се твърдения, че е отправена до ответника покана за възстановяване на авансовата платената сума, която е получена от него, но той все още не е възстановил дори част сумата. Твърди се, че в тази връзка е подадено от „Екотерра“ ЕООД заявление за издаване на заповед за изпълнение срещу ЗП Н.З. Монов, по което е образувано гр.д. № 20211330100256 по описа на Районен съд- К., по което е издадена Заповед за изпълнение № 149 от 28.10.2021 год. за 20 260.85 лева.

Ответникът оспорва исковете като неоснователни и недоказани.

В откритото съдебно заседание страните не се явяват и не се представляват.

Не изразяват становище.

Съдът, като анализира събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и съобрази разпоредбите на закона, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

От приетото по делото Частно гражданско дело № 256/2021г. по описа на РС – К. се установява, че е издадена Заповед за изпълнение № Заповед за изпълнение № 149 от 28.10.2021г. по чл.410 от ГПК в полза на „Екотерра” ЕООД, ЕИК 112538506 със седалище и адрес на управление гр.П., ул. „ .... представлявано от Доменико Санкрика срещу ЗП Н. ЗДР. М., ЕГН ********** от гр. К., общ. К., обл. Видин, ул. ....... за сумата 16266,32 лв./шестнадесет хиляди двеста шестдесет и шест лева и тридесет и две стотинки/ – невърната авансово платена сума по договор за производство на слънчоглед от 16.01.2018г. за недоставени количества слънчоглед, сумата 3994,53 лв./три хиляди деветстотин деветдесет и четири лева и петдесет и три стотинки/ - обезщетение за забава за периода от 27.01.2019г. до 13.03.2020г. и от 13.07.2020г. до 24.10.2021г., законната лихва от 27.10.2021г. до изплащане на вземането и сумата 989,45 лв./деветстотин осемдесет и девет лева и четиридесет и пет стотинки/ разноски, от които 405,22 лв. /четиристотин и пет лева и двадесет и две стотинки/– платена държавна такса и 584,23 лв./петстотин осемдесет и четири лева и двадесет и три стотинки/ – адвокатско възнаграждение. Препис от заповедта е връчен на длъжника, който е възразил в законоустановения срок, за което с разпореждане на съда, връчено на 15.11.2021г. е указано на ищцовото дружество да предяви иск за вземанията си, като такива са предявени в законния месечен срок с исковата молба по настоящото дело.

Ето защо, предвид дотук изложеното, съдът намира, че предявените искове са допустими, като подадени в срока по чл. 415, ал. 1 от ГПК, вр. с чл. 422, ал.

1 от ГПК и имащи за предмет установяване на сумите, за които е издадена заповедта за изпълнение.

От приетия по делото Договор за производство на слънчоглед от 16.01.2018 год. се установява, че страните са сключили посочения договор, по силата на 2 който ответникът в качеството на изпълнител се е задължил да произведе биологичен високоолеинов срънчоглед около 110000 кг. с качество, отговарящо на изискванията на възложителя, като му предостави необходимия сертификат за съответствие с Регламент (ЕС) 834/07 и (ЕС) 889/08 за биологично производство и да му предостави всичкото събрано количество от полето по договора до товарния пункт на полето, а ищцовото дружество в качеството на възложител се е задължило да заплати на ответника в качеството на изпълнител 35000 лв. без ДДС авансово до 20.01.2018г. след издаване на авансова фактура, а останалата стойност страните са се съгласили да бъде преведена в деня на изтегляне на последното количество готова продукция от възложителя, като съгласно т.

4.3. от Договора, в случай на неизпълнение на посоченото количество, изпълнителят е длъжен да възстанови авансово преведените суми. В изпълнение на договора, видно от приетите по делото платежни нареждания, ищцовото дружество е заплатило на ответника суми в общ размер на 101 000.00 лв., както следва: с платежно нареждане от 18.01.2018 год. - 35 000.00 лв., с платежно нареждане от 09.02.2018 год. - 21 000.00 лв., с платежно нареждане от 15.02.2018 год. - 15 000.00 лв. с платежно нареждане от 13.08.2018 год. - 15 000.00 лв. като за така преведените авансово суми ответникът е доставил в изпълнение на договора биологичен високоолеинов слънчоглед на стойност 84 733.68 лв., за което са издадени, съответно подписани: Фактура № 2000000250/26.10.2018 год. и протокол № 0000000515/26.10.2018 год.; Фактура №2000000253/05.11.2018 год. и протокол № 0000000516/05.11.2018 год. По делото е приета Покана изх. № 62/19.12.2018г., с която ищцовото дружество е поканило ответника да заплати сумата 16,266,32 лв., която се явява разлика между доставеното и авансово платеното количество биологичен високоолеинов слънчоглед, но не са представени доказателства същата да е връчена на ответника.

При така установената фактическа обстановка, от правна страна съдът намира следното:

За да се уважат предявените искове с посочената правна квалификация ищецовото дружество следва да установи при условията на пълно и главно доказване, че спорното право е възникнало в твърдения обем, в случая това са обстоятелствата, свързани със съществуването на договорни отношения между страните, елемент от съдържанието, на които е задължението на процесуално легитимирания ответник М. да предостави на ищцовото дружество биологичен високоолеинов слънчоглед на претендираната стойност, настъпила изискуемост на посоченото задължение, както и че ищцовото дружество е предоставило на ответника претендираната сума. Във връзка с претендираната сума за обезщетение за забава и твърденията, че е отправена писмена покана до ответника за връщане на претендираната авансово заплатена сума, която му е връчена, ищцовото дружество следва да докаже, че е изпратило покана на ответника за тази сума, както и че същата е получена и кога.

От посочения Договор за производство на слънчоглед от 16.01.2018 год. безпорно се установява, че между страните са възникнали правоотношения по договор за производство на слънчоглед, по който страните са се споразумели ответникът в качеството на изпълнител да произведе биологичен високоолеинов срънчоглед около 110000 кг. и да му предостави всичкото 3 събрано количество, а ищцовото дружество в качеството на възложител се е задължило да заплати на ответника в качеството на изпълнител 35000 лв. без ДДС авансово до 20.01.2018г. след издаване на авансова фактура, а останалата стойност страните са се съгласили да бъде преведена в деня на изтегляне на последното количество готова продукция от възложителя, като съгласно т. 4.3. от Договора, в случай на неизпълнение на посоченото количество, изпълнителят е длъжен да възстанови авансово преведените суми, в изпълнение, на което ищцовото дружество е заплатило на ответника суми в общ размер на 101 000.00 лв., а ответникът е доставил в изпълнение на договора биологичен високоолеинов слънчоглед на стойност 84 733.68 лв., за което са издадени от ответника посочените авансови фактури.

По отношение на акцесорния иск по чл. 86 от ЗЗД за сумата от 3994.53лв. обезщетение за забава за периода от 27.01.2019г. до 24.10.2021г., съдът намира следното: По същността си мораторната лихва по чл. 86 от ЗЗД представлява обезщетение за причинените на кредитора вреди в резултат на неизпълнение на парични задължения. Този иск се явява акцесорен по отношение на иска с правно основание чл. 79, ал.1 от ЗЗД и от уважаването на главния зависи и неговото уважаване. Лихвата за забава представлява обезщетението в размер на законната лихва, предвидена за забава плащането на парични задължения, съгласно чл. 86 ЗЗД. Разпоредбата на този текст от ЗЗД обаче е диспозитивна и следва да се прилага, само ако страните по материалното правоотношение не са уговорили друго. В случая страните не са уговорили изрично обезщетение за забава, което се различава от мораторната лихва за периода от настъпване на забавата до деня на евентуално предявяване на искова молба. Страните по делото, обаче не са уговорили и срок за възстановяване на авансово внесените суми. В т.4.3 от Договора единствено са се съгласили, че изпълнителят се задължава да възстанови авансово преведените суми. След като не е уговорен срок на плащането и в закона не е уреден законов срок, следва задължението за възстанови авансово преведените суми да бъде прието за безсрочно такова.

При безсрочните задължения, длъжникът изпада в забава, след като бъде поканен от кредитора, т.е поканата като условие за изпадане на длъжника в забава е абсолютно необходима, когато няма определен срок за изпълнение.

Тъй като вземането е парично и безсрочно в рамките на една договорна отговорност съгласно чл. 84, ал. 2 ЗЗД е нужна покана на кредитора, за да изпадне длъжникът в забава. По делото не са ангажирани обаче доказателства за изпращане на покана до ответника и същата да е била връчена на ответника. По делото е прието копие от обратна разписка за връчена пратка на ответника, но от същата не става ясно какво съдържа пратката, нито има отбелязване на датата на връчване на същата. След като ответникът по делото не е бил изпаднал в забава към момента на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК в съда - не е бил поканен да изпълни възникналото безсрочно задължение по надлежния ред, за възстанови авансово преведените суми, то не се дължи и обезщетение за забава. Превид гореизложеното, предявената искова претенция с правно основание чл.86 ЗЗД за заплащане на обезщетение за забава за периода от 27.01.2019 год. 24.10.2021 год. в размер на 3994,53 лв., се явява неоснователна и недоказана и като такава следва да бъде охвърлена в предявения си размер. Претенцията за обезщетение за забава за периода от 27.10.2021г. – датата, на която е депозирано заявлението по чл. 410 ГПК пред 4 съда до датата на издължаване на вземането се явява основателна и като такава следва да бъде уважена.