Присъда № 280 от 13.05.2025, Софийски районен съд

МОТИВИ към Присъда № 280/13.05.2025 г. по НОХД № 17275/2023 г. по описа на Софийски районен съд, Н.О., 129-ти състав

Предмет на настоящoто дело е внесен в Софийски районен съд от Софийска районна прокуратура обвинителен акт срещу подсъдимия А. И. И., с ЕГН **********, с повдигнати обвинения за това, че:

1. Ha 02.02.2023г., около 23:30 ч., в жилище, на адрес в гр. София, ж.к. „Дружба“, се заканил с убийство в условията на домашно насилие на А. С. Г. с думите „Ако те видя с друг ще ви убия и двамата! Ще заплашвам цялото ти семейство, знам какви коли карат сестра ти и баща ти!“, като това заканване би могло да възбуди основателен страх за осъществяването му - престъпление по чл. 144, ал. 3, пр. 1 и пр. 3, вр. ал. 1 НК и за това, че

2. На 02.02.2023г., около 23:30 ч., в жилище на адрес в гр. София, ж.к. „Дружба“, , чрез нанасяне на удари с ръце по тялото и блъскайки я в мебелите на жилището, в условията на домашно насилие, причинил на А. С. Г. разстройство на здравето, извън случаите по чл.128 и чл.129 НК, изразяващо се в разкъсно-контузна рана на главата, която реализирала медикобиологичния признак временно разстройство на здравето, неопасно за живота - престъпление по чл. 131, ал. 1, т. 5а, вр. чл. 130, ал. 1 НК

Съдебното следствие е проведено по реда на Глава XX от НПК.

В пледоарията си, представителят на прокуратурата поддържа обвинението, като излага, че от събрания в хода на съдебното следствие доказателствен материал се установяват по безспорен начин съставомерните признаци на посочените престъпления. Поддържа, че в хода на съдебното следствие е доказано, че на инкриминираната дата, подсъдимият е причинил на пострадалата А. Г. лека телесна повреда по смисъла на чл. 131, ал. 1, т. 5а, вр. чл. 130, ал. 1 от НК, както и че отправил към нея словесна закана за убийство, която закана възбудила основателен страх у пострадалата. Сочи, че престъпленията са извършени в условията на домашно насилие, защото през цялото време на фактическото им съжителство, на неустановени дати в периода от месец октомври 2022 г. до 02.02.2023 г. подсъдимият е упражнявал системно физическо насилие над пострадалата. Относно доказателствата - счита, че показанията на свидетелите С. Б., А. Т. и И. И. не следва да бъдат кредитирани, тъй като същите са заинтересовани от изхода на делото, а и тяхната защитна версия е изградена едва в края на съдебното следствие. Като допълнителен аргумент сочи, че твърденията на горепосочените свидетели за състоянието, в което се е намирала А. Г. на инкриминираната дата, се опровергава, както от нейните показания, така и от назначената КСППЕ, която по никакъв начин не разколебава деянието.

По изложените аргументи моли съдебния състав да признае подсъдимия за виновен в извършване на престъпленията, за които са му повдигнати обвинения.

Относно индивидуализацията на наказанието, като смекчаващо вината обстоятелство сочи необремененото съдебно минало на подсъдимия. С оглед на това, предлага на съда по отношение на престъплението по чл. 144, ал. 3, пр. 1 и пр. 3, вр. ал. 1 от НК да наложи наказание лишаване от свобода за срок от 2 години, което на основание чл. 66 от НК да се отложи за срок от 4 години, а за престъплението по чл. 131, ал. 1, т. 5а, вр. чл. 130, ал. 1 от НК, да му се наложи наказание лишаване от свобода за срок от 1 година, което на основание чл. 66 от НК да се отложи за срок от 3 години, като на основание чл. 23, ал. 1 от НК моли съда да наложи най-тежкото наказание измежду 1 определените. Относно вещественото доказателство – оптичен носител - моли да остане по делото.

Защитникът на подсъдимия И. – А. М. моли за постановяване на оправдателна присъда. Сочи, че обвинението не е доказано по безспорен начин, тъй като е въведена контра теза с разпита на петима свидетели, сред които двама са посочени към списъка към обвинителния акт. Коментира показанията на свидетелите А. Т. и С. Б., като сочи, че те казват, че по времето на това събиране на инкриминираната дата не е имало физическо нападение от страна на подсъдимия, имало е само някакво разногласие между подсъдимия и пострадалата, но размяна на удари не е имало, кръв не е имало.

Сочи, че според показанията на свидетеля И. И. по главата на пострадалата не е имало кръв, което опровергавало твърденията на А. Г., че е удряна и блъскана в парното.

Излага, че през това време е дошла неговата близка Д. Г., която живеела на семейни начала с И. И., дошла е майката на подсъдимия, а на място бил и свидетелят В. И., като в хода на съдебното следствие бил описан подробно от тях начина на падане на пострадалата, къде се била ударила и т.н. Относно изложените данни за случаи на нанесен побой в дискотека „Плаза“ в ж.к. „Студентски град“ защитата сочи, че нямало никой, който да е видял, че А. И. е нанасял удари на А. Г., а за случая в гр. Созопол имало данни единствено от сведенията на пострадалата. Относно заканата, защитата навежда, че никой не я бил чул, а като допълнителен аргумент сочи, че след 02.02.2023 г. А. Г. се е връщала многократно при подсъдимия, да живеят заедно. Позовава се на заключението на комплексната съдебно-психиатрична, съдебно-психологична и съдебно-токсикологична експертиза, като навежда, че пострадалата е имала тежко пиянство и не е знаела какво прави на 02.02.2023 г. Относно признака „домашно насилие“, сочи, че за наличието му трябва жертвата и насилникът да живеят трайно време заедно, за което обстоятелство нямало категорични данни.

Подсъдимият се възползва от правото си на лична защита и в хода на съдебните прения излага, че след инкриминираната дата пострадалата пак не е живеела постоянно с подсъдимия, а е ходела и при родителите си.

В последната си дума подсъдимият моли съда да вземе категорично решение, в смисъл че той не е проявил насилие върху пострадалата и не я е заплашвал.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и доводите на страните по реда на чл. 13 и чл. 14 НПК, въз основа на събраните в хода на съдебното следствие доказателства и приобщените доказателствени средства и способи на доказване, намира за несъмнено установена следната фактическа обстановка:

Подсъдимият А. И. И., ЕГН:**********,

Подсъдимият А. И. и пострадалата А. Г. се познавали от 2020 г., като били интимни приятели (партньори). Двамата решили да заживеят във фактическо съжителство през октомври 2022 г. на адрес в гр. София, кв. „Дружба-2“, . През цялото време на фактическото им съжителство, на неустановени дати в периода от м. октомври 2022 г. до 02.02.2023 г. подсъдимият А. И. упражнил физическо насилие над пострадалата Г. - посягал е много пъти (около 4-5 пъти), като я блъскал и я е удрял с шамари.

На 02.02.2023г., около 23:30 ч. подсъдимият А. И., пострадалата А. Г. и свидетелите А. Т. и С. Б. се намирали в жилището, където живеели подсъдимият и пострадалата, находящо се в гр. София, кв. „Дружба“, Подсъдимият, св. Т. и св. Б. пиели бира, а пострадалата пиела вино. По телефона на подсъдимия А. И. постъпило съобщение от момиче. А. Г. видяла това, тъй като мобилният телефон на подсъдимия И. се намирал върху кухненския бар-плот в помещението, в което са били. А. Г. и подсъдимият И. се скарали по повод полученото съобщение и тогава А. Г. казала на 2 подсъдимия, че иска двамата да приключат отношенията си. Пострадалата започнала да събира вещите си, при което подсъдимият се ядосал и отправил към пострадалата думите „Ако те видя с друг ще ви убия и двамата! Ще заплашвам цялото ти семейство, знам какви коли карат сестра ти и баща ти!“, като започнал и да нанася удари с ръце по тялото и да я блъска и хвърля към мебелите в жилището. Вследствие ударите в мебелите пострадалата получила нараняване, изразяващо се в разкъсно-контузна рана в областта на задната част на главата, като от раната започнало да тече кръв.

Уплашена от случващото се, А. Г. се обадила по телефона на майка си - св. А. Г., като съобщила, че главата е разбита. Докато пострадалата разговаряла с майка си и след като видели развилия се физически конфликт между пострадалата и подсъдимия, свидетелите А. Т. и С. Б. напуснали жилището. Пострадалата казала на подсъдимия И., че не е в състояние да шофира сама, а трябва да отиде до болницата с оглед раната на главата , като помолила подсъдимия да я закара до там. А. Г. взела багажа си, който била приготвила, заедно със себе си. Въпреки колебанията си и страха от стореното, както и от възможността да понесе отговорност за действията си, подсъдимият И. закарал А. Г. до болницата с нейната кола. Родителите на пострадалата - свидетелите А. Г. и С. Г., я чакали пред болницата. И двамата видели кръвта, стичаща се от раната на главата на дъщеря им, като раната се намирала в областта на тила. Свидетелят С. Г. останал отвън, пред лечебното заведение, а майката на пострадалата – св. А. Г. влязла в Спешното отделение на Окръжна болница (УМБАЛ „Света А.“) заедно с пострадалата. В болницата била направена снимка на главата на пострадалата, при което било установено, че тя има рана в областта на задната част на главата с размер от няколко сантиметра, която лекарите впоследствие решили да не я шият, а да я залепят. Пострадалата отказала да бъде хоспитализирана и била прибрана от родителите в техния дом, като от този момент А. Г. заживяла с тях. Подсъдимият и пострадалата отново се събрали и заживели заедно около половин година след случката, като отношенията им били окончателно прекратени на 24.12.2023 г.

От заключението на назначената, изготвена и приета по делото съдебномедицинска експертиза /СМЕ/ се установява, че пострадалата Г. е получила разкъсно-контузна рана на главата, като по своята характеристика това увреждане и е причинило временно разстройство на здравето, неопасно за живота и.

В хода на съдебното следствие е назначена и приета и комплексна съдебнопсихиатрична, съдебно-психологична и съдебно-токсикологична експертиза, съгласно заключението на която А. Г. е преживяла протрахирана остра стресова реакция, която по-късно е прераснала в смесено тревожно депресивно разстройство. Г. е могла да разбира свойството и значението на случилото се и да ръководи постъпките си към датата на деянието, за което е повдигнато обвинение с обвинителния акт и за което се отнасят показанията и. Психичното и състояние към този момент и е позволявало правилно да възприема фактите и обстоятелствата по делото и достоверно да ги възпроизвежда. Към датата на деянието Г. е била вероятно в лека до към средна степен на обикновено алкохолно опиване, като е направено позоваване към амбулаторния лист при прегледа и непосредствено след случката, в който е описана като „контактна, адекватна, ориентирана, в добро общо състояние, без неврологичен дефицит.“ Вещите лица са стигнали до заключение, че в резултат на случилото се А. Г. е преживяла остра стресова реакция, развила се на фона на протрахиран стрес /дистрес/ при нея, който е в отговор към стресогенно събитие, което е причинило и носи характеристиките на специфичното емоционално състояние, съотносимо с категорията „основателен страх за здравето и живота“. Посочено е още, че в минал епизод след инкриминираната дата, за период от около 6 месеца Г. е била със смесено тревожно-депресивно разстройство – често се е разплаквала; не можела да спи, напълно загубила интереса и желанието си 3 за интимност, с ниска себеоценка, лесно ранима, предпазлива, с понижено самочувствие. Изложено е, че при освидетелстването, на базата на проведени личностни тестови въпросници, се констатират обективни данни, че Г. е жертва на домашно насилие /физически и психически тормоз/. Генерирането на страх и тревожност, като ефекти на упражнявано емоционално и физическо насилие над нея, е довело до уязвимост в чувството за защитеност, както и до неустойчиви емоционални решения. Налице са данни за разстройство в емоционалния баланс. Високите резултати от личностните въпросници по скалата „тревожност“ отразяват преживяван дистрес, тревожност, дискомфорт и емоционален дисбаланс. При лица с такива резултати е възможно да се проявят и бъдещи психосоматични смущения в здравето.

А. Г. е със запазени психични годности да възприема, разбира и да отговаря на въпроси, свързани с водените съдебни процедури. Няма данни за органични промени, психологични нарушения на мисленето и интелектуален дефицит, както и за психична болест в тесния и широкия смисъл на думата. Със запазена годност е да участва във всички фази на наказателното производство. А. Г. е в състояние да преразкаже в хронологична последователност случилите се събития. Не се наблюдават данни за личностова дисхармония, както и няма никакви обективни данни за симулиране и/или преувеличаване на неслучили се неща. Данните по личностовите въпроси показват консистентно отговаряне, без опити за манипулиране на впечатленията за себе си.