Решение № 35 от 11.04.2022, Районен съд - Радомир

РЕШЕНИЕ

№ 35 гр. Радомир, 11.04.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – РАДОМИР, І СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: ИВЕТА П. ТАКОВА при участието на секретаря М. Д. М. като разгледа докладваното от ИВЕТА П. ТАКОВА Административно наказателно дело № 20221730200068 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.

С наказателно постановление №./31.01.2022г. началник сектор към ОДМВР-П., „П. п.“ е наложил на жалбоподателя ЕВГ. Й. Д., с ЕГН:********** от с.Л., общ.К. ул.»Ц. Ц.» №. административни наказания глоба в размер на 200 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от шест месеца на основание чл.175, ал.3, пр.1 от ЗДвП за нарушение по чл.140, ал.1 от ЗДвП, както и на основание Наредба № на МВР са му отнети 10 контролни точки.

Недоволен от така наложените му наказания Д. по изложени във въззивната жалба съображения и правни доводи на адвокат- пълномощника си в хода на пледоариите, моли съда да отмени атакуваното наказателно постановление. Моли се за отмяна на атакуваното наказателно постановление с твърдението, че предвид обстоятелството, че Д. не е собственик на автомобила, чиято регистрация е служебно прекратен,а то същият не е знаел за прекратявянето и от субективна страна не е извършил административното нарушение, за което е санкциониран с НП.

Въззиваемата страна, редовно и своевременно призована, не се явява, като с писмено становище депозирано по делото моли съда да потвърди същото като законосъобразно издадено.

Районна прокуратура гр.П., ТО-Р., редовно и своевременно призована, не изпраща представител и не изразява становище по жалбата.

1

Радомирският районен съд, като взе предвид становищата на страните и като прецени събраните по делото доказателства по реда на чл.14 и чл.18 от НПК, приема от фактическа и правна страна следното:

Жалбата е подадена в законоустановения срок, поради което е процесуално допустима и се дължи нейното разглеждане по същество.

ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:

В АУАН № ./24.03.2021 г. е описано от фактическа страна, че на 24.03.2021г. в 13.45 часа в гр.Р. по ул.“ Р. Д.“ с посока на движение от ул.“И. С.“ към с.И., жалбоподателят е управлявал лек автомобил „Ф. В. “, с рег.№РК . АР, собственост на Ю. М. Т., с ЕГН:**********, като при извършена проверка от контролните органи на „П. п.“ на кръстовището с ул.“И. в.“ същите са установили, че управляваното от жалбоподателя МПС е със служебно прекратена регистрация по реда на чл.143, ал.15 от ЗДвП на 26.01.2021г.

„Младши автоконтроьор“

Н.М., в сектор „ПП“ при ОДМВР съставил горецитирания АУАН на жалбоподателя, като свидетел по съставянето на акта, както и по установяване на нарушението е свидетелят М.К. , също служител на ОДМВР-П..

В срока по чл.44, ал.1 от ЗАНН от страна на жалбоподателя не е постъпило писмено възражение.

Въз основа на събраните по преписката доказателства и съставения АУАН административно-наказващия орган е издал атакуваното в настоящето производство НП №./31.01.2022г. като със същото са наложени на жалбоподателя административни наказания глоба в размер на 200 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от шест месеца на основание чл.175, ал.3, пр.1 от ЗДвП за нарушение по чл.140, ал.1 от ЗДвП, както и на основание Наредба №.-. на МВР са му отнети 10 контролни точки.

Гореописаната фактическа обстановка изцяло се подкрепя от показаният на разпитаните по делото свидетели. Свидетелите М. и К., изцяло поддържат фактическата обстановка изложена в АУАН и НП. В резултат на проверката на Д. е бил съставен и процесния АУАН № ./24.03.2021г.

ОТ ПРАВНА СТРАНА:

Преди да пристъпи към разглеждане на правния спор по същество съдът следва служебно да провери дали са налице допуснати съществени процесуални нарушения при 2 издаване на обжалваното НП и процесния АУАН.

Настоящият състав на решаващия съд намира , че не при провеждане на административно-наказателното производство не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, атакувания АУАН и НП са издадени в съответствие с императивните изисквания на чл. 57 и чл. 42 от ЗАНН. Посочени са и всички факти, които са относими към съставомерните елементи и на нарушителя е била ясна фактическата рамка, в която следва да организира защитата си. Посочени са доказателствата, въз основа на които е направен извод за извършеното нарушение и неговото авторство, като както в АУАН, така и в НП са описани и доказателствата. Наказателното постановление е издадено от компетентен орган – Началник сектор към ОДМВР П., който е оправомощен със Заповед № . от 02.12. 2021г. на Министъра на вътрешните работи.

По същество на спора, настоящият състав намира, че фактическата обстановка описана в акта за установяване на адм. нарушение и в атакуваното наказателно постановление, предвид ангажираните в хода на съдебното следствие от страна на административно-наказващият орган гласни доказателства и писмени такива приложени в административно-наказателната преписка не е установена и доказана по безспорен начин.

Административнонаказателната отговорност на жалбоподателя е ангажирана на основание чл. 175, ал. 3, предл. 1 от ЗДвП за нарушение на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП. Съгласно приетата за нарушена разпоредба на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП, по пътищата, отворени за обществено ползване, се допускат само моторни превозни средства и ремаркета, които са регистрирани и са с табели с регистрационен номер, поставени на определените за това места. За това нарушение чл. 175, ал. 3, предл. 1 от ЗДвП предвижда налагане на глоба от 200 до 500 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 до 12 месеца на всеки водач, който управлява моторно превозно средство, което не е регистрирано по надлежния ред.

При преценка на субективната страна на административното нарушение обаче, съдът съобрази и разпоредбата на чл. 143, ал. 15 от ЗДвП, съгласно която служебно прекратяване на регистрацията настъпва автоматично, ако новият собственик не изпълни задължението си в двумесечен срок да пререгистрира автомобила. За тези действия на контролните органи собственикът не се уведомява, като в случая задължението е за последния. В случая видно от събраните доказателства и приложени в АНП жалбоподателят е само водач на МПС и за него няма задължение да регистрира ППС и да знае за това задължение. Доказателствата сочат, че към момента на проверката Д . не е бил собственик на управлявания от него автомобил . В този смисъл са и показанията на св.Желязов, разпитан в хода на съдебното следствие и представения Договор за покупко-продажба на ППС от 24.11.2020г., видно от който собственик на процесния автомобил към момента на извършване на адм.нарушение е било дружеството „Г.“ ЕООД , със седалище и адрес на управление : с.В., общ.С., с управител свидетелят Ж.. Липсват каквито и да било доказателства собственика да е уведомил ползвателя в случая Д., че автомобилът е със служебно прекратена регистрация.

Няма представени доказателства Д. да е знаел и да е бил уведомяван по друг начин за тази 3 прекратена регистрация , в какъвто смисъл са и показанията ан свидетелят Желазов, който сочи, че и самият той не е знаел за това прекратяване.

Горните обстоятелства изключват субективния елемент на възведеното нарушение по чл. 140, ал. 1 ЗДвП. Незнанието на жалбоподателя за служебно прекратената регистрация води до категоричен извод, че вмененото умишлено нарушение на чл. 140, ал. 1 ЗДвП не е извършено от него виновно по смисъла на чл. 6 ЗАНН, тъй като вината е субективно отношение на дееца към извършеното от него нарушение. Незнанието на фактическите обстоятелства, принадлежащи към състава на вмененото нарушение по чл. 140, ал. 1 ЗДвП, изключват умисъла относно това умишлено нарушение – арг. от 14, ал. 1 НК, вр. чл. 11 ЗАНН, относно обстоятелствата изключващи отговорността.

При така установеното съдът намира, че нито са налице елементите от състава на нарушението по чл. 140, ал. 1 от ЗДвП, нито са налице каквито и да е доказателства за това, че деянието е осъществено от жалбоподателя виновно, поради което това деяние се явява несъставомерно по чл. 140, ал. 1 от ЗДвП.

Предвид греизложеното съдът намира, че неправилно и в нарушение на материалния закон е ангажирана отговорността на жалбоподателя за извършено от него нарушение по чл.

140, ал. 1 от ЗДвП, поради което издаденото наказателно постановление следва да се отмени.

За да издаде наказателно постановление, с което да наложи на извършителя адм. наказание, административно-наказващият орган следва да установи, че деянието е адм. нарушение, че нарушението е извършено от лицето, посочено като нарушител, и че това нарушение е извършено виновно от лицето, което в случая не е сторено.

Мотивиран от изложеното и на основание чл. 63, ал. 3, т.1, вр. ал.2, т.1 ЗАНН, съдът РЕШИ:

ОТМЕНЯ наказателно постановление №./31.01.2022г., с което началник сектор към ОДМВР-П, „П. п.“ е наложил на ЕВГ. Й. Д., с ЕГН:********** от с.Л., общ.К. ул.»Ц.

Ц. « №. административни наказания глоба в размер на 200 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от шест месеца на основание чл.175, ал.3, пр.1 от ЗДвП за нарушение по чл.140, ал.1 от ЗДвП, както и на основание Наредба №.- на МВР са му отнети 10 контролни точки.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване по реда на АПК пред Пернишки административен съд в 14 – дневен срок от съобщението до страните, че е изготвено с мотивите.

4

Съдия при Районен съд – Радомир: _______________________

5