Решение № 300 от 16.08.2021, Окръжен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 300 гр. Бургас , 13.08.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, I ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в публично заседание на единадесети август, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Мариана Г. Карастанчева

Членове:

Пламена К. Георгиева

Върбанова

Детелина К. Димова при участието на секретаря Ваня Ст. Димитрова като разгледа докладваното от Детелина К. Димова Въззивно гражданско дело № 20212100501205 по описа за 2021 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК и е образувано по повод въззивна жалба, подадена от С. Г. С. с ЕГН ********** от ***, представляван от адв. Атанас Тасков против Решение № 260821 от 03.06.2021 г. по гр.д. №4382/2020 г. по описа на БРС, В ЧАСТТА, в която съдът е уважил предявеният иск с правно основание чл. 150 от СК и е увеличил размера на присъдената с ъ с съдебно решение № 1919/08.10.2018г. по гр.д. № 2362/2018г. по описа на РС Бургас , месечна издръжка на малолетната С. С. С., ЕГН ********** от 130 лева на 280 лева като е осъдил ответника да заплаща увеличения размер на издръжката на детето, чрез нейната майка и законен представител В. С. С., считано от датата на подаване на исковата молба – 05.08.2020 г. до настъпването на законни причини за нейното изменяване или прекратяване, ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска. С цитираното решение ответникът С. е осъден да заплати на ищцовата страна сума в размер на 240 лева, разноски по делото съразмерно на уважената част от иска, както и да заплати в полза на държавата по сметка на Бургаския районен съд държавна такса в размер на 216 лева, дължима върху увеличения размер на присъдената издръжка. Решението, в частта, в която предявеният иск е като е отхвърлен за разликата над присъдените 280 лева до претендираните 350 лева месечна издръжка не е обжалвано от ищцовата страна, поради което е влязло в сила.

1

С въззивната жалба ответникът по иска оспорва решението на БРС, в осъдителната му част като намира същото за неправилно и необосновано. Изразява несъгласие с извода на съда за настъпило трайно изменение на обстоятелствата, налагащо увеличаване на определената месечна издръжка, по аргумент за поскъпване на живота, в частност на цените на стоките и битовите разходи за отглеждането на детето. Излага доводи, че от постановяването на бракоразводното решение, с което е определен първоначалния размер на издръжката са изминали две години, като тогава детето е било първи клас, а понастоящем е трети, и за посочения период обстоятелствата, които са от значение за определяне на издръжката не са се променили съществено. Заявява, че увеличението на издръжката от 130 лева на 280 лева, изразена в процентно отношение се равнява на 115,38 %, като от мотивите на решението не ставало ясно какви пресмятания е извършил съда, за да обоснове подобно увеличение. Сочи, че съдът не е съобразил представените от ответната страна два броя извадки от официалния сайт на НСИ от раздел „Общ разход на домакинствата по групи разходи за трето тримесечие за 2019 г. и 2020 г/. от които се установявало, че месечният разход за един човек по данните за 2020 г. възлизал на сума в размер на 523 лева. Освен това част от разходите, включени в тази минимална сума, били такива, които не са свързани с отглеждането на дете като например данъци, осигуровки, и др. Месечната издръжка на едно дете следвало да се поема по равно от двамата съпрузи, поради което ако съдът считал, че ответникът следвало да заплаща 260 лева, то такава сума следвало да се обезпечи и от другия родител, или по този начин общата издръжка на детето възлизала на сума над 560 лева, която надхвърляла дори средностатистическите разходи за живот на един възрастен човек. Оспорват се изводите на районния съд за това, че в рамките на последните две години преди завеждане на иска било настъпило трайно нарастване на културните, социални и училищни нужди на детето, което налагало издръжката да бъде увеличена. По делото нямало данни в какъв размер са училищните разходи на детето, нито пък били изложени твърдения, за периода от първи до трети клас детето да е посещавало някакви допълнителни училищни занимания. Съдът бил направил и необоснован извод за наличие на повишени социални потребности. На следващо място се оспорват и фактическите изводи на съда относно това, че ответникът разполагал с достатъчно свободни средства, които да му позволят да плаща без затруднения присъдената издръжка в нейния увеличен размер. В тази връзка се въвеждат подробно аргументирани възражения за неправилно кредитиране на представените по делото банкови извлечения. Моли за отмяна на постановеното решение и отхвърляне на исковата претенция до определения в закона минимален размер на дължимата издръжка, равняващ се на ¼ от МРЗ. Моли да не бъде уважавано искането на ищцовата страна за присъждане на разноски, тъй като ответникът не бил оспорвал дължимостта на издръжката до размера на минимално предвидения по закон размер, а освен това с поведението си не бил дал повод за завеждане на делото. Няма искания за събиране на доказателства.

В срока по чл. 263 от ГПК е постъпил отговор от въззиваемата страна В. С. С., в качеството й на законен представител на детето С. С. С., чрез процесуалния й представител адв. Елена Кокаларова.. Със същия подадената жалба се оспорва като неоснователна. Счита, че правилно съдът е оценил установените по делото факти, че детето е ученичка в трети клас и има нужда от повече средства за закупуване на дрехи, обувки, учебни помагала, униформа за училище, пособия за учебните часове, за лекарствени средства, козметика, за такси за лятна занималня, участия в екскурзии и др. Посочено е че детето има нужда от лечение с ортодонтски апарат за корекция на захапката, както и нужда от психолог, всяко посещение при който се заплаща с такса от 30 лева. В заключение се сочи, че се касае за момиче на 10 години, поради което определеният от съда увеличен размер напълно резонно отразява както повишените нужди от издръжка, така и съществуващите възможности на бащата да заплаща същия. Моли за потвърждаване на първоинстанционното решение и 2 прави искане за присъждане на разноски. Също не заявява доказателствени искания.

В проведеното открито съдебно заседание пред БОС страните се явяват лично и се представляват от техните процесуални представители. Същите заявяват, че поддържат заявените от тях становища, съответно в жалбата и в отговора по нея. Не претендират разноски.

Въззивната жалба е допустима, подадена е от процесуално легитимирана страна, която има правен интерес от обжалването, в законоустановения двуседмичен срок по чл.

259, ал. 1 от ГПК и срещу подлежащ на обжалване акт.

При служебната проверка по чл.269 ГПК, въззивният съд констатира, че обжалваното решение е валидно и допустимо, поради което жалбата следва да бъде разгледана по същество.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните писмени доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, и на основание чл. 12 ГПК по вътрешно убеждение, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Предявен е иск с правно основание чл. 150 от СК, с който В. С. С., в качеството й на законен представител на детето С. С. С., е поискала увеличаване на издръжката, която ответникът С. Г. С. е осъден да заплаща съгласно решение № 1919/08.10.2018г., постановено по гр.д. № 2362/2018г. по описа на РС Бургас , а именно по 130 лева на месец, като се иска същата да бъде увеличена до 350 лева, считано от датата на подаване на исковата молба, ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска до настъпване на законни причини за нейното изменение или прекратяване.

В исковата молба са изложени твърдения, че детето Симона през учебната 2020/2021 г. е записана в трети клас, като в тази връзка нуждата от допълнително средства за закупуване на учебни помагала и пособия, както и посещаването на допълнителни занимания, лятна занималня и др. се е увеличила. Увеличили са се и разходите, свързани с ежедневното й отглеждане като такива за храна, дрехи, лекарства, козметика, фризьор и др.

Излагат се твърдения за необходимост от провеждане на лечение с ортодонтски апарат, както и за извършване на допълнително разходи за консултации с психолог. Страната заявява, че определената до момента издръжка от 130 лева на месец е крайно недостатъчна, като минималната месечна сума, която е необходима за задоволяване нуждите на детето е 600 – 700 лева на месец. Представя писмени доказателства – касови бележки, платежни нареждания.

Ответникът С. Г. С. в срока за отговор по чл. 131 от ГПК е оспорил предявеният иск като неоснователен, като от една страна оспорва увеличените нужди на детето, а от друга страна заявява, че не разполага с финансова възможност да заплаща претендираната издръжка. Признава, че дължи издръжка до минимално предвидения размер равняващ се на една четвърт от минималната работна заплата, но за претендираната над този размер сума счита, че искът като неоснователен и недоказан подлежи на отхвърляне. Посочва, че от 3 присъждането на издръжката в размер на 130 лева са минали не повече от две години, през който период не е налице покачване на потребителските разходи. Позовава се на публикувана информация на официалния сайт на НСИ, раздел „Доходи, разходи и потребление на домакинствата“, както и „общ разход на домакинствата по групи разходи за трето тримесечие на 2019 и 2020г. В подкрепа на твърдението, че не разполага с достататъчно средства, които да му позволяват да заплаща толкова висока издръжка, представя трудовия си договор, от който се установява, че чистото месечно възнаграждение, което получава е 889,24 лева.

Въз основа на представените доказателства по делото, районният съд правилно е установил фактическата обстановка, като е посочил и кои са безспорните между страните факти, а именно, че страните са родители на детето С С. С., родена на 21.06.2011 г., за увеличаването на чиято издръжка се претендира по делото, както и че първоначално определената издръжка, която ответникът е осъден да заплаща по силата на решение от 08.10.2018 г. по гр.д. № 2362/2018 г. по описа БРС е в размер на 130 лева.

Пред настоящата инстанция страните спорят по отношение на размера на издръжката, от която детето има нужда и относно наличието на промяна в обстоятелствата, поради което се иска същата да бъде увеличена.

За да уважи частично предявеният в настоящото производство иск и да присъди месечна издръжка в размер на 280 лева, Бургаският районен съд е изложил мотиви относно предпоставките, от които зависи определянето на размера на издръжката, посочени в чл. 142 и чл. 143 от СК, а именно потребностите на детето от една страна и материалните възможности на родителя, задължен да плаща издръжката, от друга страна. Въз основа на представените писмени доказателства и показанията на разпитания свидетел – леля на детето, съдът е приел, че през последните две години нуждите на детето са се увеличили, но липсват конкретни изводи относно в какъв обем е това увеличение. В тази връзка, съдът намира оплакванията на въззивника за необоснованост на съдебното решение в тази част за основателни. В действителност, постановеното от районния съд увеличение от 130 лева на 280 лева в процентно отношение се равнява на увеличение с 115 %, като тази разлика не може да се обоснове с обичайното поскъпване на живота.

Предвид горното, въззивният съд извърши самостоятелна преценка на събрания по делото доказателствен материал и след като съобрази становищата на страните, намира следното.

С искът по чл. 150 от СК присъдената издръжка може да бъде изменена или прекратена при изменение на обстоятелствата. В настоящия случай, две години преди завеждане на настоящия иск, страните по делото са постигнали споразумение по чл. 51 от СК, с което са се съгласили ответникът да заплаща издръжка за детето Симона в размер на 130 лева месечно. С оглед изминалия кратък период от време от определяне на първоначалния размер на издръжката, съдът следва да прецени налице ли е изменение на 4 обстоятелствата и ако да, по какъв начин същите се отразяват при определяне размера на дължимата издръжка.