Определение № 36480 от 01.09.2025, Софийски районен съд

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 36480 гр. с, 01.09.2025 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 120 СЪСТАВ, в закрито заседание на първи септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ВЕНЕТА СТ. ГЕОРГИЕВА като разгледа докладваното от ВЕНЕТА СТ. ГЕОРГИЕВА Гражданско дело № 20251110112523 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 124 и сл. от ГПК.

Образувано е по искова молба вх. № 78374/05.03.2025 г. на Д. А. Ч., ЕГН: **********, гр.с, кв. ******, чрез адвокат П. Х. със съдебен адрес: гр. с, ж.к. л, б 44, вх. А, против „ФБ“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. с, ж.к. М, ***, вх. А, ет.

9, ап. Офис 20, представлявано от управителите ********.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е депозиран отговор на исковата молба от ответника и насрещна искова молба.

В срока по чл. 131 от ГПК е депозиран отговор на насрещната искова молба.

След извършена надлежна проверка на редовността и допустимостта на исковата молба, съдът счита, че същата е редовна и допустима, поради което и на основание което и на основание чл.140 ГПК,

ОПРЕДЕЛИ:

НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 18.11.2025 г. в 10.30 часа, за когато да се призоват страните.

ИЗГОТВЯ СЛЕДНИЯ ПРОЕКТ ЗА ДОКЛАД ПО ДЕЛОТО:

Предявени са евентуално съединени искове с правно основание чл. 124, ал. 1 вр. чл.

26, ал. 1, предл. първо ЗЗД, във вр. чл. 22 от ЗПК за прогласяване за нищожността на клаузите на договор за кредит № 1417441/29.12.2024 г., като сключен при нарушение на разпоредбата на чл. 11, т. 9 от ЗПК, чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК във връзка с чл. 10, ал. 1 във връзка с чл. 19, ал. 1 и ал. 2 във връзка с чл. 21 и чл. 22 от ЗПК и чл. 143 от ЗЗП, а при условията на евентуалност: установителен иск с правно основание чл. 26, ал. 1 ЗЗД във връзка с на чл. 11, т. 9 от ЗПК, чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК във връзка с чл. 10, ал. 1 във връзка с чл. 19, ал. 1 и ал. 2 във връзка с чл. 21 и чл. 22 от ЗПК и чл. 143 от ЗЗП за установяване недействителност на клаузи от Договора за кредит, а именно: чл. 3, член 4 и член 5, като противоречащи на посочените по-горе законови разпоредби.

В исковата молба се твърди, че на 29.12.2024 г. между страните бил сключен Договор за потребителски кредит № 1417441 (Договора), който е потребителски по своя характер, сключен от разстояние чрез средство за комуникация по смисъла на ЗПФУР. Сочи, че сумата предмет на договора в размер на 5000 лв. е предоставена и усвоена от ищеца. В 1

Договора за потребителски кредит № 1417441 бил уговорен годишен лихвен процент (ГЛП) в размер на 23,33 % и годишен процент на разходите (ГПР) в размер на 49,66 %. Съгласно чл. 5 от договора за кредит, последният се обезпечава с Поръчителство предоставено от МБ в полза на Дружеството. Твърди, че към Договора за потребителски кредит на същата дата (29.12.2024 г.) е сключен и Договор за гаранция (поръчителство) между ищеца и МБ p.l.c., със седалище и адрес на управление в М, СТ БЦ, Странд №120, Гзира ГЗР 1027В, по силата на който Гарантът (МБ) предоставя гаранция, като се задължава да обезпечи изпълнение на задълженията, произтичащи от Договора за Потребителски кредит № 1417441 от 29.12.2024 г. Таксата за предоставяне на гаранцията (поръчителство) е в общ размер от 5300.00 лв., дължима от ищеца за предоставената гаранция. Дружеството (МБ) се задължило да отговаря при условията на солидарност с потребителя за изпълнението на всички задължения, произтичащи от процесния договор за кредит, като потребителят се задължил да заплати такса за предоставяне на поръчителството в размер на 5300 лв., която следва да бъде заплатена на месечни вноски в размерите, условията и на падежите съгласно погасителен план към съглашението.

Ищецът счита, че договорът е нищожен на основание чл. 11, ал. 1, т. 10 вр. чл. 22 ЗПК, тъй като не е налице съществен елемент от неговото съдържание, а именно годишният процент на разходите по кредита. В договора е визиран годишен процент на разходите, като абсолютна процентна стойност - 49,66 %. Не са посочени взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на ГПР по определения в Приложение №1 начин, каквото е изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК. Съобразно разпоредбата на чл. 19, ал. 1 ЗПК, ГПР изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисионни, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредници за сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит. В договора липсва конкретизация относно начина, по който е формиран посочения ГПР, което води и до неяснота относно включените в него компоненти, а това от своя страна е нарушение на основното изискване за сключване на договора по ясен и разбираем начин (чл. 10, ал. 1 ЗПК). Неясното определяне на ГПР е самостоятелно основание за нищожност на договора, съгласно чл. 22 ЗПК.

Също така не е посочен действителният размер на ГПР, като ако беше, то той бил многократно над допустимия такъв за конкретния договор праг на ГПР, предвиден в императивната разпоредба на чл. 19, ал. 4 ЗПК. Електронната система на ответника „ФБ“ ЕООД за кандидатстване за отпускане на паричен заем не допуска подаване на заявка, ако потребителят не посочи поръчител (в случая МБ) или физическо лице, което обаче следва да бъде одобрено от кредитора. Електронната система за кандидатстване за отпускане на паричен заем не съдържа информация относно продължителността на т.нар. проверка на „платежоспособността“ на физическото лице, посочено за поръчител, нито конкретните параметри на т.нар. „платежоспособност“. В тази връзка, избор на т. нар. „гарант“ МБ се извършва именно чрез платформата за кандидатстване за отпускане на паричен заем на ответника „ФБ“ ЕООД. Задължението на кредитополучателя по сключения договор за поръчителство е в размер на 5300 лева, като същото е дължимо на месечни вноски съгласно погасителен план, които потребителят заплаща както по сключения договор за кредит, така и по договора за поръчителство с МБ, в полза само на ответника - „ФБ“ ЕООД. Счита, че възнаграждението дължимо на поръчителя (МБ) е следвало да се включи към ГПР по кредита, тъй като се обхваща от легално дадената дефиниция в § 1, т. X от ДРЗПК за общ разход, съгласно която „общ разход по кредита за потребителя“ са всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и по-специално застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е задължително условие за 2 получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия.

Ищецът сочи, че следва да се вземе предвид и характера на процесния кредит, а именно същият е от категорията на т.н. „бързи кредити,,, при които кредитоискателят разчита да получи паричните средства, които е заявил в сравнително кратък срок, какъвто не му се предоставя, дори ако избере да предостави личен гарант поръчител, тъй като на първо място следва да сключи договор за поръчителство с това лице, а на второ, избраното от него физическо лице, следва да бъде одобрено от ответното дружество. Т.е. в случая, единствената възможност за кредитоискателя да получи заявения от него кредит в сравнително кратък срок е да сключи договор за предоставяне на поръчителство и то с юридическо лице - поръчител, посочено от кредитодателя. В последния случай, сключването на договора за гаранция (поръчителство) се явява очевидно задължително условие за сключването на договора за предоставяне на потребителски кредит с посочено от ответното дружество юридическо лице и то при условия, които потребителят не може да предоговори и измени. Ако пък обаче потребителят се откаже да сключи договора за поръчителство и е в невъзможност да посочи личен гарант, заявката му за предоставяне на потребителски кредит ще бъде анулирана. Обстоятелството, че кредиторът е знаел за наличието на допълнителните такси по договора за гаранция (поръчителство) още към момента на сключването на договора, поради което е следвало да включи същите в ГПР се извежда от чл. 5 от Договора за кредит, според който обезпечението представено от гарант, следва да бъде във формата на договор за поръчителство, т.е. сключването на последния следва да предхожда сключването на договора за кредит. От изложеното категорично следва да се направи извод, че договорът за предоставяне на поръчителство представлява допълнителна услуга за кредитополучателя, която услуга е пряко свързана с договора за кредит и за която кредитополучателя дължи възнаграждение, и то независимо от обстоятелството дали ще бъде редовен платец, което е известно на кредитодателя, който е следвало да го включи в ГПР.

От изложеното следва, че в уговорения годишен процент на разходи по процесния договор за кредит не са включени всички действителни разходи, поради което е налице противоречие с императивната разпоредба на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК. При включване на задължението по договора за поръчителство ГПР би възлизал на в пъти повече от посочения в договора процент на ГПР. Действителният ГПР по кредита нарушава императивната забрана на чл. 19, ал. 4 ЗПК, съгласно която годишният процент на разходите не може да бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва. В ГПР следва по ясен и разбираем за потребителя начин да са включени всички разходи, които длъжникът ще направи и, които са пряко свързани с кредитното правоотношение. Съгласно чл. 21, ал. 1 ЗПК, всяка клауза в договор за потребителски кредит, имаща за цел или резултат заобикаляне изискванията на този закон, е нищожна. В този смисъл, като не е включил дължимата цена по договора за поръчителство в общата сума, дължима от потребителя, кредиторът е заобиколил изискванията на закона за точно посочване на финансовата тежест на кредита за потребителя, поради което клаузите от договора, касаещи общата сума за погасяване и годишният процент на разходите, са нищожни. Посредством сключването на договор за поръчителство се заобикаля правилото на чл. 19, ал. 4 ЗПК и е уговорен по-висок размер на разходите по кредита от нормативно допустимия. Въпреки че формално в договора за кредит са посочени годишен процент на разходите и общ размер на задължението, без включването в тях на обсъжданата сума (5300 лева, която е повече и от отпуснатата в заем сума от 5000 лева), те не могат да изпълнят отредената им функция - да дадат възможност на потребителя, по ясен и достъпен начин, да се запознае с произтичащите за него икономически последици от договора, въз основа на което да вземе информирано решение за сключването му.

Липсата на разход в договора при изчисляването на ГПР е в противоречие с императивната разпоредба на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, водещо до недействителност на 3 договора на основание чл. 22 от ЗПК. Доколкото не е спазено изискването на чл. 11, ал. 1, т.

10 ЗПК, договорът за потребителски кредит е недействителен на основание чл. 22 ЗПК.

Уговорката за обезпечаване на кредита с поръчителство / гаранция на МБ и сключения с този поръчител/гарант договор излиза от присъщата функция за обезпечаване на заема и има за цел единствено начисляване на допълнителни разходи по кредита (скрита възнаградителна лихва), които разходи не са включени в посочения ГПР.

Поръчителят/гарантът е лице, което е посочено от кредитодателя, и на доверителната ми е начислена такса, равняваща се на повече от размера на отпуснатия кредит, която такса се претендира и е включена в размера на месечната погасителна вноска, без да е налице неизпълнение на задълженията по договора за кредит от нейна страна. Уговорката за обезпечаване на кредита с поръчителство/гаранция на точно определено лице, за което се заплаща и възнаграждение, противоречи на изискването на чл. 16 от ЗПК за извършване на проверка на кредитоспособността на потребителя преди сключване на договора. Клаузата е неравноправна по смисъла на чл. 143, ал. 1 от ЗЗП, тъй като не е формулирана по ясен и недвусмислен начин, както изисква чл. 147, ал. 1 от ЗЗП и не позволява на потребителя да прецени икономическите последици. Според ищеца, единствената цел на кредиторът е заобикаляне на изискванията на чл. 19, ал. 4 от ЗПК и чл. 10а, ал. 2 от ЗПК под предлог, че незаконните такси се дължат не на кредитора, а на трето лице „гарант“. Въпреки това, впоследствие тези такси се начисляват, претендират и подлежат на плащане на заемодателя, а не на поръчителя. Счита, че не му е предоставена възможност да посочи избран от него поръчител, а поръчителството/гаранцията на избрано от заемодателя лице е абсолютна предпоставка за одобряване на договора за кредит. Не само това, както изяснихме по-горе тази допълнителна такса не е включена в общия размер на разходите по кредита (ГПР), като грешно посоченият размер на ГПР в Договора за кредит води и до неправилно посочване на общата сума, дължима от потребителя по кредита - като общо дължима сума е посочена сумата от 6750 лв., а в действителност, имайки предвид и договора с МБ дължимата сума възлиза на над 11 000 лв. Посочването в договора на размер на ГПР, който няма да се прилага реално в отношенията между страните, представлява „заблуждаваща търговска практика“ по смисъла на чл. 68д, ал. 1 и ал. 2, т. 1 от ЗЗП.