Решение № 2468 от 23.05.2024, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 2468 гр. София, 23.05.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 19-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: С.П. Г. при участието на секретаря Н. Н. В. като разгледа докладваното от СИЛВИЯ П. ГЕОРГИЕВА Административно наказателно дело № 20231110217430 по описа за 2023 година Настоящето производство е по реда на раздел V, чл.58д и сл. от ЗАНН и е образувано по жалба на В. П. К. срещу наказателно постановление (НП) №234332-017812/26.07.2023 г. на началник сектор към Столична дирекция на вътрешните работи (СДВР), Отдел „Пътна полиция“ (О „ПП“) при СДВР, с което са му е наложени следните административни наказания: на основание чл.185 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП) глоба в размер на 20 (двадесет лева) лв. за нарушение по чл.147, ал.1 от ЗДвП, на основание чл.185 от ЗДвП глоба в размер на 20 (двадесет лева) лв. за нарушение по чл.150А, ал.1 от ЗДвП и на основание чл.183, ал.1, т.1, пр.2 от ЗДвП глоба в размер на 10 (десет лева) лв. за нарушение по чл.100, ал.1, т.1 от ЗДвП.

С жалбата се моли за отмяна изцяло на НП, като незаконосъобразно и неправилно, както и се оспорва вината за осъществяване на административните нарушения, алтернативно се моли за прилагане на чл.28 от ЗАНН. Излагат се допуснати процесуални нарушения в хода на административнонаказателното производство. Претендират се направените по делото разноски.

Жалбоподателят редовно призован не се явява. За него се явява 1 упълномощен процесуален представител, който поддържа жалбата и по същество пледира за отмяна на НП, поради липса на вина от страна на жалбоподателя, като се позовава на влязло в сила съдебно решение, което не е отразено в системата на МВР. Претендират се разноски по чл.38, ал.1 от ЗАдв.

За органа издал наказателното постановление не се явява представител.

Депозирано е писмено становище по същество от процесуален представител на наказващия орган. Със същото се претендира юрисконсултско възнаграждение и се прави възражение за прекомерност на адвокатското такова.

От фактическа страна, относимите към спора обстоятелства, се установяват от събраните писмени доказателства:

Съгласно Заповед №22-4332-004889 за прилагане на принудителна административна мярка от 23.09.2022 г. на СДВР срещу П. Г. К. временно е било спряно от движение МПС лек автомобил „О.К.“, с ДК №........., регистрирано на П. Г. К..

С решение №369/08.06.2023 г. на АдмС- Пазарджик е отменена Заповед №22-4332-004889 за прилагане на принудителна административна мярка от 23.09.2022 г. на СДВР. Същото е влязло в законна сила на 08.06.2023 г.

Отмяната е отразена в справката – картон на водача П.Г. К., като погрешно е посочен само съда постановил съдебния акт, а именно вместо АдмСПазарджик е посочен АССГ. Видно е, че съобщение за изготвеното съдебно решение е постъпило в О „ПП“-СДВР на 09.06.2023 г.

Установява се от писмо на ОДМВР-Пазарджик, сектор „ПП“, че последното свидетелство за управление на МПС – БГ №............ на лицето В.

П. К. е издадено от ОДМВР – Пазарджик на 28.05.2011 г., валидно до 28.05.2021 г., като срокът му на валидност е удължен до 28.03.2022 г. Също така е видно от съдържанието на това писмо, че лек автомобил „О.К.“, с ДК №................... собственост на П. Г. К. е спряно от движение на основание Заповед №................ за прилагане на принудителна административна мярка от 23.09.2022 г. на СДВР и е отнето СРМПС част II, като МПС-то не е пуснато в движение.

Съставен бил акт за установяване на административно нарушение (АУАН) на 18.07.2023 г., серия GA, с бланков номер 1042451 на жалбоподателя от свидетеля З. Н. Х. – мл. автоконтрольор при О „ПП“ – СДВР, оправомощен 2 въз основа на Заповед №8121з-1632/02.12.2021 г. на министъра на вътрешните работи, за нарушение по чл.147, ал.1, чл.150А, ал.1 и чл.100, ал.1, т.1 от ЗДвП, за това, че управлява МПС, което е без валиден технически преглед, със СУМПС с изтекъл срок на валидност и не представя контролен талон към СУМПС. АУАН е връчен на жалбоподателя на датата на съставянето му.

Липсват вписани възражения в него, както и допълнително депозирани такива срещу акта.

Разпитан в качеството на свидетел актосъставителя Х. излага показания изцяло в подкрепа на констатациите по акта, както и че решението на съда в Пазарджик е отразено в системата. Твърди, че липсата на ГТП се установява от системата и относно книжката на жалбоподателя от датата вписана в нея и от системата.

Въз основа на съставения АУАН е издадено атакуваното наказателно постановление от началник сектор към СДВР, О „ПП” при СДВР като оправомощено длъжностно лице по силата на Заповед №8121з1632/02.12.2021 г. на министъра на вътрешните работи. Установява се от Заповед № 8121К-13312/28.10.2019 г. на министъра на вътрешните работи, че Д. Д. Д. е назначена на длъжност началник на 03 сектор „Административно обслужване“ към Отдел „Пътна полиция“ при Столична дирекция на вътрешните работи и е встъпила в тази длъжност, видно от приложения акт за встъпване на 29.10.2019 г.

Гореизложената фактическа обстановка се установява от приетите писмени доказателства, както и показанията на свидетеля Х., които са логични и непротиворечиви и съдът ги цени. Липсват помежду им противоречие от характер да се посочи кои от тях се кредитират и кои не.

От така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:

Жалбата е допустима, като подадена в законния четиринадесетдневен срок и от надлежно легитимирано лице, имащо правен интерес от обжалване, като разгледана по същество същата се явява частично основателна, поради следното:

АУАН е съставен, а НП е издадено от съответните компетентни органи, за които са приложени заповеди за оправомощаване и назначаване на издалия НП, както и в сроковете по чл.34 от ЗАНН.

3

В хода на административнонаказателната процедура не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които да са довели до неотстраними пороци на обжалваното наказателно постановление или ограничаващи правото на защита на подведеното под административнонаказателна отговорност лице. В атакуваното НП по достъпен и разбираем начин са описани нарушенията и обстоятелствата, при които са извършени, като същите са съответни на посочените като правни норми техни квалификации. Ето защо не е налице нарушение на процесуалните правила при издаване на НП, нито е нарушено правото на лицето да узнае за какви точно административни нарушения е ангажирана административнонаказателната му отговорност.

По същество на нарушенията съдът намира следното:

По т.1 на обжалваното наказателно постановление, с което е наложено административно наказание за административно нарушение по чл.147, ал.1 от ЗДвП

От събраните по делото писмени и гласни доказателства се установи, че на посочената в акта и наказателното постановление дата 18.07.2023 г. МПС-то, описано в същите, е било управлявано от жалбоподателя и същото е било без валиден годишен технически преглед.

Съгласно разпоредбата на чл.147, ал.1 от ЗДвП регистрираните моторни превозни средства и теглените от тях ремаркета, с изключение на пътните превозни средства на поделенията на въоръжените сили, мотопедите и пътните превозни средства с животинска тяга, подлежат на задължителен периодичен преглед за проверка на техническата им изправност, като условията и редът за извършване на прегледа на превозните средства, с изключение на мотопедите, самоходните машини, колесните трактори и ремаркетата, теглени от тях, се определят с наредба на министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията съгласувано с министъра на вътрешните работи. От посоченото нормативно съдържание на чл. 147, ал. 1 от ЗДвП следва извода, че законовата разпоредба регламентира изискване за задължителен периодичен преглед на регистрираните МПС-та за проверка на техническата им изправност, без да вменява конкретно задължение на определено лице. При сравнителното тълкуване на нормата на чл.147, ал.1 от ЗДвП със санкционната разпоредба на чл. 181, т.1 от ЗДвП, 4 която предвижда административнонаказателна отговорност за собственика на МПС или длъжностно лице, което не го представи в законоустановения срок за технически преглед, се следва извода, че задължението по чл.147, ал.1 от ЗДвП е за собственика на автомобила. Не е спорно, а и се установява от доказателствата по делото, че санкционираният за нарушение на чл.147, ал.1 от ЗДвП водач на лек автомобил „Опел Корса“, с ДК №РА 9154 АХ, не е собственик на същото, поради което и за него не е съществувало задължение да го представя за технически преглед. Такъв е Петър Георгиев К.. Предвид липсата на изрично предвидено в ЗДвП задължение за водач на МПС, който не е собственик на превозното средство, да го представя за проверка на техническата му изправност, е недопустимо на водача да се налага административно наказание по общата санкционна норма на чл.185 от ЗДвП, за нарушение на чл.147, ал.1 от ЗДвП. В този смисъл е и константната съдебна практика. Поради което в тази му част НП като незаконосъобразно следва да бъде отменено.

Относно т.2 на обжалваното наказателно постановление, с което е наложено административно наказание за административно нарушение по чл.150а, ал.1 от ЗДвП, съдът намира следното:

Разпоредбата на чл. 150а, ал. 1 от ЗДвП изрично предвижда, че за да управлява моторно превозно средство, водачът трябва да притежава свидетелство за управление, валидно за категорията, към която спада управляваното от него моторно превозно средство, да не е лишен от право да управлява моторно превозно средство по съдебен или административен ред, както и свидетелството му за управление да е в срок на валидност, да не е временно отнето по реда на чл. 171, т. 1 или 4 или по реда на чл. 69а от Наказателно-процесуалния кодекс и да не е обявено за невалидно, тъй като е изгубено, откраднато или повредено.

СУМПС на жалбоподателя е с изтекъл срок на валидност на 28.05.2021 г.

Това обстоятелство се установява безспорно от приложената към материалите на делото справка –картон на водача, както и от справката на ОДМВРПазарджик и показанията на разпитания свидетел Х.. Предвид което СУМПС № 280924671, което е било издадено на жалбоподателя на 28.05.2011 г. е било валидно до 28.05.2021 г., а след като срокът му на валидност е удължен е до 28.03.2022 г. По делото не бяха инициирани доказателства от страна на 5 жалбоподателя, които да оборят тази констатация, а именно, че към датата на визираното административно нарушение 18.07.2023 г. жалбоподателят е притежавал валидно СУМПС.

От обективна страна жалбоподателят като водач на моторно превозно средство (по смисъла на § 6, т. 11 от ДР на ЗДвП) е управлявал МПС лек автомобил „Опел Корса“, с ДК №РА 9154 АХ. От субективна страна нарушението е извършено виновно, при форма на вината пряк умисъл.

Жалбоподателят като правоспособен водач е съзнавал, че управлява МПС със СУМПС с изтекъл срок на валидност, но въпреки това съзнателно е поел управлението му, пряко целейки настъпването на общественоопасните последици на своето поведение.

Правилно е била приложена общата санкционната норма на чл. 185 ЗДвП, имайки предвид отсъствието на специален състав на нарушение, като индивидуализацията на наказанието „глоба“ в размер на 20 (двадесет лева) лв. е извършено при спазване изискванията на чл.27, ал.2 от ЗАНН и същото е с фиксиран размер, а съгласно чл. 27, ал. 5 ЗАНН е недопустимо неговото редуциране.

С така наложеното административно наказание ще бъдат постигнати целите на наказването, предвидени в разпоредбата на чл.12 от ЗАНН.

По изложените съображения съдът прецени, че наказателното постановление в тази му част е правилно и законосъобразно и следва да бъде потвърдено.

По т.3 на обжалваното наказателно постановление, с което е наложено административно наказание за административно нарушение по чл.100, ал.1, т.1 от ЗДвП:

Съгласно чл.100, ал.1, т.1 от ЗДвП, ред. на ЗДвП към датата на визираното административно нарушение (ДВ, бр. 6 от 2004 г.): водачът на моторно превозно средство е длъжен да носи свидетелство за управление на моторно превозно средство от съответната категория и контролния талон към него.