Решение № 577 от 18.07.2024, Районен съд - Хасково

РЕШЕНИЕ

№ 577 гр. гр. Хасково, 18.07.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ХАСКОВО, ІІІ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Нели Д. Иванова при участието на секретаря Нина П. Делчева като разгледа докладваното от Нели Д. Иванова Гражданско дело № 20235640101342 по описа за 2023 година

Предявен е от М. Д. И. с ЕГН:********** от *********, със съдебен адрес *********, адв.И. В., против М. А. Т. с ЕГН:********** от *********, иск с правно основание чл.45 от Закона за задълженията и договорите /ЗЗД/.

В исковата молба се твърди, че страните са съседи. Ответницата живеела в отсрещната къща на квартира, но прекарвала по-голяма част от времето си в Австрия и когато я няма ищцата и нейният съпруг й плащали наема, а тя им връщала парите след това.

През месец септември 2021г. ответницата се върнала в България и на 28.09.2021г. дошла до дома на ищцата, където й казали, че им дължи 340лв. и й представили бележки за извършените от тях плащания. Ответницата поискала да плати в евро, но съпругът на ищцата не бил съгласен и поискал сумата в лева. Ответницата дошла до дома на ищцата и на следващия ден да си вземе чанти с багаж и отказала да им плати щом не искат да приемат евро.

Ищцата твърди, че видяла как ответницата блъснала съпругът й към стълбите и той паднал, а след като се изправил пак го блъснала. Ищцата излязла от стаята си с бастуна, за да му помогне да се изправи. Тогава ответницата я блъснала, ищцата паднала на страни и изпитала силна болка в десния крак и не можела да стане повече. Тогава ответницата избягала. Ищцата не можела да стане и съпругът й я вдигнал и завлякъл до спалнята. Твърди, че с дни не можела да стане от леглото. Дъщеря им дошла до дома им и завела ищцата в болницата, където след рентгенова снимка се оказало, че е счупена тазобедрената й става. Направили операция на ищцата по спешност и лежала 14 дни в болницата. Поставили й система за тазобедрено ендопротезиране, за 1 която ищцата заплатила 1442лв., заплатила и за такса и лекарства сумата от 155,19лв., или общо 1597,19лв.

По случая било образувано досъдебно производство №1071/2021г. по описа на РП-Хасково срещу ответника за причиняване на средна телесна повреда. Воденото наказателно производство завършило със споразумение по реда на чл.381-384 от НПК по НОХД №60/2023г. по описа на РС-Хасково, като ответницата била призната за виновна в извършването на престъпление по чл.129, ал.1 от НК спрямо ищцата, изразяваща се в трайно затруднение на движението на десния крак, дължащо се на счупване на шийката на дясната бедрена кост и й било наложено наказание „лишаване от свобода“ за срок от три месеца, отложено на основание чл.66, ал.1 от НК за срок от три години.

Ищцата твърди, че претърпяла значителни болки, които изпитвала и до днес. Продължавала да е силно уплашена, от деня на инцидента не можела да спи, постоянно била напрегната. Роднините й я подкрепяли, но и те виждали, че има промяна свързана със страх, потиснатост и лабилност. Твърди, че и до днес се придвижва изключително трудно, с помощта на съпруга си или дъщеря си. Психическото състояние на ищцата след преживяното продължавало да е изключително тежко. Продължавала да изпитва болки горе в десния крак, а и докторите не й давали надежда, че ще може да се възстанови напълно.

Преживените от ищцата болки и страдания започнали от деня на инцидента и щели да продължат до края на живота й. Освен физическата болка от счупването на шийката на дясната бедрена кост, която изпитвала продължително време, в нея до края на живота й щял да остане страхът.

Болките и страданията, които ищцата претърпяла и продължавала да изпитва, оценява на 17000лв.

Предвид гореизложеното се иска постановяване на решение, с което да бъде осъдена ответницата да заплати на ищцата неимуществени вреди за претърпените болки и страдания в размер на 17000лв. и имуществени вреди за лекарства и консумативи в размер на 1597,19лв., ведно със законната лихва върху двете суми от 29.09.2021г. до окончателното изплащане. Претендира присъждане на направените по делото разноски.

Назначеният на ответницата особен представител адв.Т. Х. Т. депозира отговор в срока по чл.131 от ГПК, с който оспорва предявените искове по размер, като намира същите за допустими и частично основателни. Счита, че за неимуществени вреди следва да се присъди на ищцата обезщетение в размер на 6000лв., а в останалата част над тази сума претенцията се явявала недоказана и необоснована. Предвид възрастта на ищцата не се предполагало, а било предмет на доказване с какво точно е била затруднена в социалния живот, в работата си, в придвижването си, доколкото били налице данни извлечени от самата искова молба, че тя е трайно затруднена в движението си и преди настъпване на инцидента.

По отношение на предявения иск за имуществени вреди липсвали доказателства, че така направените разходи били относими, необходими и наложителни при проведеното лечение, доколкото ищцата като пенсионер 2 била здравно осигурена и липсвало основание и доказателства лечението, предвидено по клинична пътека да не е достатъчно и да се налага медицинска услуга, която е пропусната в националния рамков договор, като такава заплащана от НЗОК.

Предвид гореизложеното се иска отхвърляне на предявения иск за неимуществени вреди над сумата от 6000лв. до пълния предявен размер от 17000лв., следвало да се отхвърли изцяло предявения иск за имуществени вреди, като необоснован и недоказан.

Съдът като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност намира за установена следната фактическа обстановка :

С протоколно определение, постановено по НОХД №60/2023г. по описа на РС-Хасково, подсъдимата М. А. Т. е призната за виновна в това, че на 29.09.2021г. в гр.Хасково причинила на М. Д. И. средна телесна повреда, изразяваща се в затруднение на движението на десния крак, дължащо се на счупване на шийката на дясната бедрена кост – престъпление по чл.129, ал.1 от НК. За така извършеното престъпление на подсъдимата е наложено наказание „лишаване от свобода“ за срок от три месеца, като изпълнението на същото е отложено за срок от три години.

По делото се представят копия от фактури, фискални бонове за заплатени суми от ищцата, свързани с лечението й, рецепта за изписани медикаменти, както и епикриза от отделението по ортопедия към МБАЛ Хасково АД и съдебномедицинско удостоверение, издадено от съдебния лекар на 15.10.2021г.

От показанията на свидетеля С. И. И. /дъщеря на ищцата/ се установяват времето, мястото и начина на настъпилото увреждане. Установява се също така какво е било състоянието на ищцата след нанесената й телесна повреда, вида и интензитета на проведеното лечение, болките, притесненията и срама, който е изпитвала след инцидента и продължителността на тези състояния.

За изясняване на делото от фактическа страна съдът назначи и изслуша съдебномедицинска експертиза, чието заключение приема като компетентно и обективно дадено. В своето заключение вещото лице подробно обяснява механизма на причиняване на уврежданията. Според вещото лице, срокът на възстановяване зависи от проведеното лечение. В случая е извършена операция и е подменена тазобедрената става с изкуствена става. Вещото лице сочи, че поставянето на изкуствена става спомага да се възстановят движенията на крака, но на практика пълно възстановяване не се постига.

Според експерта, описаният в исковата молба механизъм за получаване на травмата е единствения възможен механизъм. Счупването на шийката на дясната бедрена кост е в пряка причинна връзка с инцидента, описан в исковата молба.

При така установената фактическа обстановка съдът достига до следните правни изводи относно основателността на предявения иск:

Фактическият състав на непозволеното увреждане обхваща кумулативното наличие на следните елементи: деяние, противоправност на деянието, причинна връзка и вина. От данните по делото безспорно се 3 установява, че на 29.09.2021г. в гр.Хасково между ищцата и ответницата е възникнал спор, при който последната е съборила първата на земята.

Вследствие на нанесения от ответницата удар и падането на ищцата се е стигнало до счупване на шийката на дясната бедрена кост. Установи се също така от събраните по делото писмени и гласни доказателства, че вследствие на счупването ищцата е изпитвала затруднения с движението. По образуваното срещу ответницата НОХД е постигнато споразумение, одобрено от съда, по силата на което ответницата е призната за виновна в нанасянето на средна телесна повреда на ищцата и е осъдена на три месеца лишаване от свобода, с три години изпитателен срок. Несъмнено в наказателното производство е установено по безспорен начин извършването на престъпление от ответницата. Ето защо, настоящият съдебен състав приема за безспорно установено в конкретния случай наличието на противоправно деяние, извършено от ответницата, както и вината на същата. Наличието на нанесени вреди от престъплението също се установи по безспорен начин от събраните по делото доказателства – показанията на свидетеля, както и от представените съдебномедицинско удостоверение, епикриза и платежни документи за извършеното лечение на ищцата в болнично заведение. Вредите, както и начина по който е настъпило увреждането се констатират и от вещото лице по назначената по делото съдебномедицинска експертиза. От депозираното експертно заключение може да се направи извод и за наличието на пряка причинна връзка между увреждането и настъпилите за ищцата вреди.

Предвид събраните по делото доказателства, обсъдени в тяхната взаимна връзка, съдът намира за доказан по основание предявения иск за имуществени вреди, като остава въпроса досежно неговия размер. Ищцата представя доказателства относно направени от нея плащания, свързани с провежданото й лечение. Същевременно от показанията на разпитания свидетел се установи, че след инцидента ищцата е имала затруднения с придвижването, наложила се е оперативна интервенция за отстраняване на здравословния проблем, възникнал вследствие на нанесената й телесна повреда. Неоснователни се явява възраженията на назначения на ответницата особен представител, че не става ясно тези суми дали е следвало да бъдат заплащани за лечението на травмата, доколкото ищцата е здравно осигурена. Несъмнено, сумата, която се претендира за претърпените от ищцата имуществени вреди е употребена за нейното лечение, което се установява от приложените по делото писмени доказателства. След като са заплащани суми за медикаменти, консумативи и такси за болнични услуги, то следва извода, че същите не се поемат от Здравната каса. По категоричен начин се установява, че тези средства са употребени за лечението на ищцата, станало необходимо поради нанесената й от ответницата телесна повреда. При тези данни по делото съдът счита, че следва да се присъдят на ищцата сумите, за които има категорични доказателства, че са извършени от нея във връзка с наложилото се лечение.

Предвид гореизложените съображения съдът намира за основателен и доказан по размер иска за заплащане на имуществени вреди за сумата от 1597,19лв.

Относно претендираната сума от 17000лв. за нанесени на ищцата неимуществени вреди вследствие на деянието на ответницата, извършено 4 спрямо нея на 29.09.2021г., съдът намира иска също за доказан по основание.

Несъмнено след нанесената на ищцата телесна повреда същата е претърпяла и неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания от нанесената травма, като размера на обезщетението се определя по справедливост.

Досежно размера на това обезщетение обаче следва да има обективни критерии, за да се извърши преценка относно вредите. В случая несъмнено възстановяването на здравето на ищцата е продължило дълго време с оглед данните за извършвани оперативни манипулации. В същото време настоящият съдебен състав е обвързан от постановения акт по наказателното дело.

Задължителна сила на одобреното от съда споразумение, имащо характер на влязло в сила присъда по НОХД №60/2023г. по описа на РС-Хасково, по което ответницата е била подсъдима за нанесена на ищцата в настоящото производство средна телесна повреда, сочи, че е прието от наказателния съд наличието на вина на подсъдимата по наказателното дело и същата е осъдена за извършеното от нея престъпно деяние. В настоящото производство от свидетелските показания също става ясно, че ищцата е имала затруднения не само със своето придвижване в продължение на няколко месеца след деянието, но и с ежедневното си обслужване – ходене до тоалетна и ежедневния тоалет, домакинската работа също. Тези обстоятелства се потвърждават и от депозираното заключение от назначената по делото съдебномедицинска експертиза, в което вещото лице категорично заявява, че ищцата няма да постигне пълно възстановяване, въпреки поставената й изкуствена става, с която се спомага възстановяване на движенията на крака й. Ето защо, настоящият съдебен състав намира за неоснователни възраженията на назначения на ответницата особен представител досежно размера на претендираното обезщетение за неимуществени вреди. Независимо от напредналата възраст на ищцата, по делото липсват данни същата да е имала затруднения с движенията на крака си преди нанасяне на средната телесна повреда. В своите показанията дъщерята на ищцата беше категорична, че майка си не само се е обслужвала и придвижвала сама, но и разказа как всеки ден е правила по няколко обиколки в Градската градина, как е ходила да посреща и изпраща внуците си до учебното заведение, когато се налага, как ги е обгрижвала и т.н. все ежедневни дейности, които след инцидента ищцата вече не е в състояние да извършва. Не само това, но и вече й е трудно придвижването без чужда помощ и дори да може да се движи сама продължава да изпитва болки и дискомфорт. Ето защо, съдът счита, че следва да бъде ангажирана отговорността на ответницата в настоящото производство за нанесените на ищцата неимуществени вреди от престъпното деяние в пълния предявен размер от 17000лв.