Решение № 261130 от 19.02.2021, Софийски градски съд

Р Е Ш Е Н И

Е

№ … гр. София, 19.02.2021 г.

В

ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, І ГО, 11- ти състав, в публичното заседание на осми декември две хиляди и двадесета година в състав:

СЪДИЯ: Илиана Станкова при секретаря Диана Борисова, като разгледа гр.д. № 10057/2017 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявени са осъдителни искове с правно основание чл. 432, ал.1 КЗ и чл. 86 от ЗЗД.

Ищецът Х.А.Х. твърди, че при пътно транспортно произшествие настъпило на 27.06.2016 г. по път ІІ-73, Ришки проход, между селата с. Вълчин и с. Лозарево е причинена смъртта на заварената му дъщеря П.Т.М., с чиято майка С.К.живеели в общо домакинство и имали и едно общо дете – Р.К.. Твърди, че произшествието е настъпило в следствие противоправното поведение на водача на лекия автомобил, в който починалата е била пътник И.Н.И., управлявал лек автомобил „Ровър“, модел 200, с рег. № ******, който към този момент е бил застрахован по договор за застраховка „Гражданска отговорност” при ответника ЗАД „Д.Б.: Ж. и з.” АД. Поддържа, че от деликта е претърпял неимуществени вреди от загубата на своята заварена дъщеря, която отгледал като свое собствено дете и между тях били установени отношения като между кръвни баща и дъщеря, но не могъл да осинови, поради липса на средства за осъществяване на процедурата за това. Сочи, че семейството било сплотено и живеело в любов, а той изпълнявал пълноценно функцията на баща на П., като между тях имало силна емоционална връзка на обич и привързаност. В исковата молба се твърди, че П. не познавала биологичния си баща, а единствения баща, който познавала бил Х.. Ищецът сочи, че смъртта на заварената му дъщеря му причинила голяма мъка, изпаднал в депресия, развил остра стресова реакция и душевно разстройство. Счита, че справедливият размер на дължимото му се застрахователно обезщетение за претърпените от него неимуществени вреди възлиза на сумата в размер на 200 000,00 лева. Претендират и лихва за забава от датата на деликта – 27.06.2016 г. до окончателното плащане, както и разноски.

Ответникът ЗАД „Д.Б.: Ж. и з.” АД оспорва иска. Оспорва активната материално-правна легитимация на ищеца, като твърди, че между ищеца и починалата П. М.не е имало изградени отношения като родител и дете, като твърди, че ППВС 5/1969 г. признава право на обезщетение за неимуществени вреди само по отношение на лице, което е имало намеР.е да осинови друго непълнолетно такова, но не и ако това лице вече е навършило пълнолетие. Прави възражение за съпричиняване от пострадалата поради не поставянето на предпазен колан, както и поради факта, че се е съгласила да бъде пътник в МПС като е знаела, че водачът му е неправоспособен.

Оспорва и размера на претендираното обезщетение, както и началната дата, от която се претендира лихва за забава. Претендира разноски.

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства, достигна до следните фактически и правни изводи:

За основателността на прекия иск в тежест на ищеца е да докаже, че в причинна връзка от виновно противоправно деяние на лице, чиято гражданска отговорност към датата на деянието е застрахована при ответника, е претърпял вреди. Размерът им съгласно чл. 52 ЗЗД следва да се определи от съда по справедливост, при съобразяване на критериите посочени в ППВС 4/1968 г.

В тежест на ответника е да докаже възражението си съпричиняване – че пострадалата е знаела, че водачът на лекия автомобил, в който е била пътник и бил неправоспособен, както и че е била без правилно поставен предпазен колан и настъпването на вредоносния резултат е в причинна връзка с това.

На 27.06.2016 г. е съставен констативен протокол за ПТП с пострадали лица, за настъпило на същата дата около 13,20 ч. ПТП на път ІІ 73 Ришки проход при км.76+880 между участник

1 – автомобил ROVER, с рег. № ******, управляван от И.Н.И.и участник 2 –товарен автомобил VOLVO, с ДК № ******. В протокола са посочени видимите увреждания по двете моторни превозни средства, както и пострадалите лица, сред които и пътник на задна седалка в лекия автомобил П.Т.М., която е починала на място, както и че на място е починал водачът на този автомобил – И.Н.И.. Други двама пътници в този автомобил са с увреждания – Р.С.К.– с политравматизъм с опасност за живота и А.М.М. с диагноза „комоцио и контузия на главата“ без опасност за живота. В протокола е посочено, че обстоятелствата относно настъпването на произшествието се изясняват, а негов свидетел е Т.Д.Д..

Според показанията на свидетеля Т.Д.Д. той e станал случаен свидетел на катастрофата, докато бил на лозето и я видял от около 100 – 150 м. Първоначално чул силен звук от гуми, обърнал се и видял лек автомобил, който се движел по пътя нагоре, излязъл от пътя и започнал да се движи в лявата му част, като две от гумите му били извън шосето, в банкета. Свидетелят сочи, че в един момент автомобилът се завъртял и започнал да се движи перпендикулярно срещу отсрещната мантинела, след което настъпил страхотен удар се един камион, който идвал отгоре. От колата се разхвърчали части, свидетелят се обадил на тел. 112, след което тръгнал към местопроизшествието, но шофьорът извикал, че всички са мъртви и свидетелят си тръгнал и не отишъл до мястото на произшествието.

Според показанията на свидетеля М., по време на настъпилото през 2016 г. ПТП той седял на предната дясна седалка, до шофьора. Тръгнали със шофьора И.към Карнобат и звъннали на П. и тя да дойде с тях, за да изтеглят пари. Колата била собственост на шофьора И., който я закупил през 2015 г., когато се върнал от Германия и започнал да си я кара. Изтеглили парите, седнали да пият кафе и през това време П. се обадила на сестра си Р.и тя да тръгне с тях. Тръгнали да се прибират и той и И.си сложили коланите, а П. и Р., които седнали отзад – не. Непосредствено преди произшествието свидетелят сочи, че И.не карал бързо, като се навел да спре касетофона, който се намирал под жабката, намираща се пред мястото на пътника до водача на автомобила, като свидетелят сочи, че към този момент водачът нямал видимост и не възприемал пътното платно. Свидетелят сочи, че както той, така и П. и Р.знаели, че И.няма шофьорска книжка, тъй като го изкоментирали непосредствено преди да се качат в автомобила на път от гр. Карнобат за село. Според показанията на свидетеля, водачът И.имал заболяване на ръцете и краката, което му пречело да извършва бързи действия с тях, нямал рефлекси и движенията му били по-забавени.

Според заключението на автотехническата експертиза въз основа на данните от протокола за оглед на местопроизшествие и фотоалбум и скица на местопроизшествие процесното произшествие е настъпило при следните обстоятелства и механизъм: на прав пътен участък по път ІІ – 73, с по една лента за движение в двете посоки, в светлата част на денонощието, при добра метеорологична видимост. Лек автомобил „Ровер“ се е движел в дясната пътна лента със скорост около 73 км.ч. и приближавайки на мястото на ПТП по неустановени причини изгубил управлението на МПС и се отклонил надясно, напуснал платното за движение в дясно, след което водачът със завъртане на кормилното колело на автомобила наляво го върнал в платното за движение. Автомобилът се насочил наляво и преминал през цялото платно като го напуснал от ляво. В следващия момент водачът завъртял кормилното колело надясно и автомобилът се насочил надясно за посоката на пътя, преминал през пътната лента за насрещното му движение и навлязъл в дясната пътна лента по посоката му на движение. Водачът на товарния автомобил движещ се в обратната на лекия автомобил посока, като видял движението на последния в момент, когато бил в лентата на движение на товарния автомобил, предприел отклоняване на последния в ляво с аварийно задействане на спирачната система и е навлязъл в пътната лента за насрещно движение, като ударът между двете превозни средства настъпил в областта на преден ляв фар на товарния автомобил и между двете леви врати на лекия автомобил. В следствие на удара задната част на лекия автомобил се завъртяла на дясно и достигнала до мантинелата в дясно на пътя и се ударила в нея, като се реализирал втори удар между предна дясна част на л.а. и странична лява на влекача, лекият автомобил е захванат от влекача и издърпан в посоката на движение на товарния автомобил.

Според заключението причината за промяната на посоката на движение на водача на товарния автомобил е това на водача на лекия автомобил, като водачът на товарния е можел да предотврати произшествието като предприеме аварийно спиране без да навлиза в лентата за насрещно движение, но с трайното си навлизане на л.а. Ровър в пътната лента за насрещно движение той е създал критична пътна обстановка и водачът на товарния автомобил не би навлязъл в лентата за насрещно движение.

Според заключението, в конкретния случай лекият автомобил е ударен странично и косо от товарния автомобил, при който удар е реализирано голямо отрицателно ускоР.е, което е предизвикало голяма инерционна сила върху пътниците в автомобила, насочена под ъгъл 45 градуса спрямо надлъжната ос на автомобила. Тази сила е предизвикала движение на телата на пътниците напред и на ляво.

Съдът не кредитира заключението единствено в частта относно извода на вещото лице, че причината за настъпване на произшествието са субективните действия на водача на товарния автомобил, тъй като този извод има правен характер.

Според заключението на комплексната съдебномедицинска и автотехническа експертиза при аутопсията на П. М.е констатирана следната съчетана травма: закрита травма със счупване на второ и пето ребро покрай гръбначния стълб, от 1-во до 3-то по около мичничната линия, в дясно 2-ро и 3-то по мамиларната (на гръдните жлези) линия; счупване на лява ключица; контузия на белие дробове; закрити коремни травми; охлузване по корема и дясно седалище; кръвонасядане на дясна хълбочна кост; разкъсване на слезка и раздалечаване в срамното съчленение; разкъсно-контузна рана на лява мишница.

Според това заключение при удара товарният автомобил е деформирал лявата страна на лекия автомобил в областта на вратите и средна колона, като при този удар вътршната част на автомобилната облицовка на задна лява врата, средна колона и в по-малка степен и задна лява колона са навлезли в пространството на купето, където е седяла пътничката Р.на задно ляво място. От тази удар лекият автомобил е отблъснат силно напред по посока на движение на т.а. Волво и придобил силна ротация в посока обратна на часовниковата стрелка, завъртян е на 150-170 градуса и се е ударил със задната си част в мантинелата.

Този удар помага на тялото на П. М.да излети през отвора на задното стъкло.

Според заключението, ако П. М., като пътник на задна дясна седалка е била с правилно поставен предпазен колан при първия силен удар тя нямаше да се удари в интериора на зоната на задна лява врата, щеше да остане на седалката си и нямаше да излети извън автомобила, както и е нямало да получи тежки наранявания от следващите удари. Вещите лица сочат, че от първия удар тялото на П. полита напред и наляво и се удря в задна лява врата и колона, като не се изключва и директен удар на главата й на предна челна част на т.а. Волво през отвора на вече счупеното стъкло, като този удар е бил най-силен за нея. След това е настъпило рикошетно отблъскване на дясно и от действието на центробежната сила, породена от силната ротация тя полита надясно с главата напред през отвора на вече счупеното задно закалено стъкло, прелита над мантинелата и пада в отводнителния канал, където е намерена. Вещите лица сочат, че при правилно поставен предпазен колан същият е щял да я предпази от настъпилите тежки увреждания и да не настъпи леталния изход, както това се е случило със видетеля А.М., седящ пред нея, но с правилно поставен предпазен колан.

Вещото лице Х. в заключението си в приетата съдебномедицинска експертиза сочи същите увреждания, като тези посочени в комплексната, като в отговорите си в о.с.з. сочи, че не може да бъде категорично за механизма на настъпването им – дали са настъпили вътре в купето на автомобила или при изпадане, като в този смисъл е и заключението на медицинската част на комплексната експертиза по задача 7.