Решение № 330 от 15.10.2021, Окръжен съд - Перник

РЕШЕНИЕ

№ 330 гр. Перник, 15.10.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ТРЕТИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ в публично заседание на петнадесети септември, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: МИЛЕНА Р. ДАСКАЛОВА

Членове:

КРИСТИАН Б. ПЕТРОВ

РОМАН Т. НИКОЛОВ при участието на секретаря ЗЛАТКА М. СТОЯНОВА като разгледа докладваното от КРИСТИАН Б. ПЕТРОВ Въззивно гражданско дело № 20211700500327 по описа за 2021 година

Производството е по реда на чл. 258 – чл. 273 ГПК.

Образувано е по жалба от О.Е. против Решение № 19 от 15.02.2021 г. по гр. д. № 5100/2020 г. на РС – Перник, с което по предявените от "Топлофикация Перник" АД срещу О.Е. искове по реда на чл. 415 ГПК е признато за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата 323, 47 лв. - неплатена главница за доставена топлинна енергия за апартамент, находящ се на адрес: ***, за периода 01.05.2017 г. - 30.04.2018 г., сумата 30, 54 лв. обезщетение за забава за периода 09.07.2017 г. - 25.01.2019 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от подаване на заявлението за издаване заповед за изпълнение до окончателното изплащане на сумата, за които суми е издадена Заповед № *** г. по ч. г. д. № 2153/2020г. на ПРС, както и О.Е. е осъдена да заплати на "Топлофикация Перник" АД сумата 500 лв. - направени в заповедното и исковото производства разноски.

В жалбата по подробни доводи и съображения се твърди, че съдът не е обсъдил доводите и възраженията на ответника, с който е оспорила доставката, разпределението, отчитането на ТЕ, вкл. формирането и начисляването на същата в претендираните стойности. Кредитираните от съда експретизи са ценени безкритично – в нарушение на чл.202 ГПК. Съдът е изградил и погрешен извод, че ответницата дължи служебно 1 начисления разход за БГВ „за един потребител с дневно потребление от 140 до 280 литра“.

Няма как кол. ТЕ да се изчислява при разход на топла вода от 140 до 280 литра – тъй като в чл. 69, ал. 2 от Наредба № 16-334 нормата за разход на потребление на БГВ е установена твърдо на 140 л. на потребител за едно денонощие, с оглед на което изчисленията на различна от посочената база не могат да се приемат за коректно формирани. Оспорват се изводите на РС, че е установено наличието на основание за начисляване на служебен разход за битова гореща вода на базата на един потребитeл, както и доказване на размерите на сумите за ТЕ за отопление на имота и ТЕ, отдадена от СИ в процесния период. Недоказано е и изискуемото от чл. 9 от Общите условия връчване на изравнителни сметки, което само по себе си потвърждава доводите за недоказано реално потребление на ТЕ и липса на редовно водено счетоводство на ищеца. Иска се отмяна на решението от въззивната инстанция с отхвърляне изцяло на исковете.

Въззиваемият моли за потвърждаване изцяло на обжалваното решение.

Пернишкият окръжен съд намира при извършената по реда на чл. 269, изр. 1 ГПК служебна проверка, че обжалваното решение е валидно и допустимо.

Съдът с оглед предмета на въззивното производство, очертан от въззивната жалба, доказателствата по делото и доводите на страните, намира от фактическа и правна страна следното:

Не се спори и се установява от договор за продажба на държавен недвижим имот от ***г., Решение № 519 на ПРС по г. д. 4104/1998г. и удостоверение за наследници на И. В., че ответникът О.Е. е собственик на 1/4 идеална част от топлоснабдения процесен апартамент. От приложените по делото доказателства по несъмнен начин се установява, че ищецът е изпълнил процедурата по чл. 150, ал. 1 ЗЕ, като е публикувал ОУ за продажба на ТЕ за битови нужди от "Топлофикация Перник" АД на потребителите в ***. Това доказва, че в процесния период между ищеца – като снабдител на ТЕ и ответника, в качеството на клиент на ТЕ за битови нужди, по силата на закона /чл. 153, ал. 1 ЗЕ/ са възникнали и са съществували облигационни отношения относно продажбата на ТЕ при публично известни ОУ на ищеца.

Установено е от съдебно-техническата експертиза /СТЕ/ пред районния съд, че в сградата където е топлоснабденият процесен апартамент за процесния период е доставяна и използвана ТЕ за топлоотдаване от сградната инсталация (СИ), от отоплително тяло щранглира в помещение баня – без монтирано индивидуално разпределително устройство (ИРУ), като в имота има отоплителни тела с монтирани ИРУ, за които не е начислявана ТЕ за отопление, тъй като показателите са нулеви, но е начисляван разход за битово горещо водоснабдяване /БГВ/ за периода на база брой обитатели на имота – 1 лице с дневен разход от 140 до 280 литра дневно, поради това, че в имота не е монтиран уред за измерване на топла вода. Разпределяна е нетната ТЕ с приспаднати технологични разходи в АС, която е идентична общо по отчетни периоди с отразената в индивидуалните изравнителни сметки.

2

Уредът за търговски измерване, монтиран в АС е преминал метрологичен контрол, съответства на одобрения тип, годен е да се използва за търговски измерване и показанията му могат да се счетат за достоверни. Извършен е редовен отчет на показанията на топломера в АС, което е констатирано от карнетите водени от топлофикационното дружество.

Изчислените технологични разходи на АС са за сметка на ищеца и са изчислени вярно, съгласно т. 4. 1 от Приложението към чл. 61, ал. 1 от Наредба 16-334/06.04.2007 г. за топлоснабдяването. Разпределяна е ежемесечно ТЕ и количества БГВ съобразно прогнозни начисления, като след отчетните периоди е извършвано изравняване на прогнозните начисления. Нетното количеството топлинна енергия е определяно съгласно Наредба № 16 334 от 06.04.2007 г., тъй като от брутната топлинна енергия са приспаднати технологичните загуби на топлоенергия. Изпълнено е изискването на посочената наредба за разпределение на нетното количество потребена ТЕ между собствениците на имоти в сграда на етажна собственост (СЕС). Не е констатирана разлика между нетната енергия и енергията за разпределение по имоти в СЕС. Съгласно чл. 153, ал. 6 ЗЕ потребители в сградата етажна собственост с прекратено топлоподаване към отоплителните тела в имотите си /с техническа възможност за това/ остават потребители на ТЕ, отдадена от СИ и от отоплителните тела в общите части на сградата /както и от такива отоплителни тела в имот, за които няма техническа възможност за отделяне/. В чл. 140, ал. 3 ЗЕ е посочено, че СИ за отопление и БГВ са обща етажна собственост и съответно отдадената от тях ТЕ се разпределя между отделните потребители от етажната собственост като ТЕ, отдадена от сградната инсталация.

ТЕ, отдадена от сградната инсталация за СЕС, е определяна по изчислителен път, съгласно Наредба № 16-334 и т. 6.1.1 от Приложението към чл. 61, ал. 1 от наредбата, и е разпределяна в съответствие с т. 6.1.3. – пропорционално на отопляемия обем на всеки един имот от сградата етажна собственост. Отоплителното тяло в помещение баня е щранг-лира е свързано към сградната инсталация, което е проектирано да отдава ТЕ, както всяко друго отоплително тяло, но е без индивидуален разпределител поради техническа невъзможност за монтиране на такъв и отдава непрекъснато ТЕ по време на отоплителните периоди, и е определяна по изчислителен път в съответствие с т. 6.9. от Приложението към чл. 61, ал. 1 от Наредба 16-334/06.04.2007 г., съобразно разпоредбата на т.6.5., в съответствие с топлинната мощност на щранг-лирата и максималния специфичен разход на сградата. СТЕ достига до извод, че за процесния период потребената ТЕ в процесния имот е общо 1293,89лв., от които 738,98 лв. - за БГВ, 183,45 лв. - за отопление, 16,92 лв. - за дялово разпределение и 354,54 лв. - изравнителни сметки и корекции, и е в съответствие с действащите за процесния период цени на ТЕ за гр. П..

Съдебно-икономическата експертиза /СИЕ/ пред районния съд е установила, че общият размер на доставената и потребена ТЕ за процесния период възлиза на 1293,89 лв. главница, формиран от сбора на сумите дължими за потребената ТЕ за отопление, БГВ, вноска дялово разпределение и изравнителни сметки. Законната лихва за забава за процесния период върху тази сума от датата на падежа на всяко от задълженията е 122,17лв.

- или общ дълг в размер на 1416,06лв.

3

Неоснователно е възражението в жалбата, че изводите на РС били основани единствено на доказателствата на ищеца и липсва преценка на всички събрани по делото доказателства в тяхната съвкупност, както и че съдът е основал изводите си на заключението на СТЕ и СИЕ, дадени въз основана по документи, които не са представени по делото. Районният съд е обсъдил обстойно СТЕ и СИЕ, които не са задължени да правят заключенията си единствено по приложените по делото документи, а може и въз основа на такива, които не са представени по делото – справка и проверки в счетоводството и ведомостите на страните или трети лица и пр., включително ако при извършването на експертизата се открият нови материали, които имат значение по делото, но по които не му е била поставена задача, като в последния случай вещото лице е длъжно само да ги посочи в заключението си. Обстоятелството дали са връчвани фактури и изравнителни сметки за извършената доставка е ирелевантно дали доставката е реално извършена и за възникването на задължението за заплащане на потребената ТЕ, съответно не води до извод за недължимост на доставената ТЕ и че потребителят на ТЕ не дължи суми за нейното заплащане, поради което и това оплакване в жалбата е неоснователно. При гореустановените факти по делото, въззивният съд приема, че е доказано по несъмнен начин, че за процесния имот е доставена и използвана ТЕ.

Относно възражението в жалбата относно дължимостта на начислената ТЕ за БГВ на база съответния брой потребители, въззивният съд съобразява, че съгласно чл. 69, ал.2, т.2, вр. с чл. 68 от Наредба № 16-334/06.04.2007 г. за топлоснабдяването (отменена, но действаща през процесния период), количеството ТЕ за БГВ в сграда – етажна собственост, се определя въз основа на изразходваните от клиентите количества гореща вода, като ако не е осигурен достъп за отчитане, изразходваното количество гореща вода в отделните имоти се разпределя при норма за разход от 140 л. на обитател за едно денонощие. Установено е, че в имота не е монтиран уред за измерване на топла вода. Същевременно при изрично оспорване от ответника на начислените суми за БГВ, доказването на наличието на основание за начисляване на служебен разход за битова гореща вода на базата на повече от един потребител е в тежест на въззиваемия – ищец, тъй като този брой не може да се предполага, а рефлектира директно върху дължимите за БГВ суми. Такова доказване не е направено от ищеца, включително въззивният състав намира за ирелевантно заявеното от СТЕ, че е начисляван разход за БГВ за периода на база брой обитатели на имота – 1 лице, защото не се потвърждава от даденото в табличен вид в същата СТЕ за разпределението като МВтч и начисленото количество остойностена ТЕ за БГВ по месечни периоди, от които данни не може да се направи категоричен извод, че начисляваното служебно количество потребена БГВ за процесния имот е при норма за разход от 140 л., т.е. за един обитател за едно денонощие. Това противоречи и затова не може да промени по същество отразеното в констативно-съобразителната част на СТЕ, където изрично е посочено, че изразходваното количество гореща вода в процесния имот е разпределено при норма за разход от 140 до 280 литра дневно. Така или иначе данните от СТЕ сочат именно към извод, че начисляваното служебно количество потребена БГВ за процесния имот за 1 денонощие е над 140литра, 4 които обаче са максимумът за 1 обитател за едно денонощие, т.е начисленото количество остойностена ТЕ за БГВ е начислена служебно на база повече от 1 брой обитатели на имота.

Посоченият начин на изчисление на БГВ не съответства на начина, определен в чл. 69, ал.2, т.2 от Наредба № 16-334/06.04.2007 г. за топлоснабдяването /отм./, поради което е незаконосъобразен. Ето защо и при приложение на неблагоприятните последици от правилата за разпределение на доказателствената тежест, въззивният състав приема, че за процесния период изразходваното количество гореща вода в топлоснабдения имот е трябвало да бъде разпределено при норма за разход на потребление за 1 обитател - от 140 л. за едно денонощие. Следователно претенцията за стойността на доставената ТЕ е установена в своето основание, но доколкото липсват данни за размера за ТЕ за БГВ за целия процесен период, въззивният съд го определя по реда на чл. 162 ГПК на 369.49 лв. - половината от установената от СТЕ общата стойност на БГВ за периода за процесния имот /1/2 от общата стойност на БГВ за периода в размер от 738.98 лв./, която сума прибавена към сумите 183,45 лв. - за отопление, 16,92 лв. - за дялово разпределение и 354,54 лв. - изравнителни сметки и корекции, възлиза общо на 924,40 лв. След като въззивникът- ответник е собственик само на 1/4 ид. ч. от топлоснабдения имот, той дължи само 1/4 от стойността на ТЕ, доставена в жилището, или сума в размер на 231,10 лева. Над този размер до пълния предявен от 323,47 лв. искът за главница следва да бъде отхвърлен.