Решение № 53 от 01.03.2024, Районен съд - Девня

РЕШЕНИЕ

№ 53 гр. Девня, 01.03.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ДЕВНЯ, ІV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Д. ХР. ВЪЛЕВА при участието на секретаря И.ИЛ. В. като разгледа докладваното от Д. ХР. ВЪЛЕВА Гражданско дело № 20233120100646 по описа за 2023 година

Производството е образувано по предявени от Н. Н. Н., ЕГН:

********** срещу В. Н. П., ЕГН: ********** и Д. Я. П., ЕГН: ********** обективно съединени искове с правно основание чл. 17 ал. 1 вр. чл. 26 ал. 2 пр. последно от ЗЗД и чл. 30 от ЗН с искане за установяване нищожността на договор за покупко - продажба на недвижим имот, обективиран в нот. акт № 150, т. IX, peг. 4494, дело № 1296 от 2008 г. на нотариус рег. №226 в НК с район на действие РС – Девня, вписан в Служба Вписвания при PC Девня, акт № 59, т. XIII, peг. 3592 от 05.11.2008 г. като привиден и обявяване за действителна прикритата с него сделка за дарение, както и за отмяна на направеното със същия дарствено разпореждане до размера на запазената й част.

Ищцата основава исковата си претенция на следните фактически твърдения, изложени в обстоятелствената част на исковата молба:

Ищцата е наследник по закон на баща си Н. Д. П., б. ж. на гр. С., обл.

Варна, починал на ********г. в гр. Суворово. Заедно с нея наследник по закон на Н. Д. П. е и нейния брат - първият ответник В. Н. П.. Твърди се, че приживе общия наследодател на страните се е разпоредил в полза на ответника В. Н. П. по време на брака му с ответницата Д. Я. П. с притежавания от него недвижим имот, а именно: ДВОРНО МЯСТО с площ от 930 кв. м., находящ се в гр. С., на ул.„ Б******, представляващо УПИ 1

№********* в кв. 146 по плана на гр. С., ведно с построените в него Жилищна сграда с РЗП от 65 кв. м., ведно е мазе с РЗП от 60 кв. м., гараж с РЗП от 24 кв.м., навес с оградни стени с РЗП от 30 кв. м. чрез договор за покупко - продажба, обективиран в гореописания нотариален акт. Излага се, че така сключеният договор е относително симулативен, като чрез него се прикрива договор за дарение. Твърди се, че няколко месеца след сделката бащата на ищцата й обяснил, че действителната обща воля на страните е била собствеността да бъде прехвърлена безвъзмездно и е нямало реално плащане на посочената в договора цена, но тъй като бил подведен от брат й прехвърлил имота чрез договор за продажба, за да не може тя впоследствие да има претенции върху него. Твърди се също, че било поето обещание от ответника, че той ще поеме грижата и издръжката за баща им до неговата смърт, но в действителност след прехвърляне на имота ответникът напълно се дезаинтересовал се от живота на баща си, като не полагал грижи за него нито лично, нито чрез трето лице, не му е предоставял парични средства, дори не посещавал дома му. Сочи се, че грижата за общият на страните наследодател била поета изцяло от ищцата, която го посещавала ежедневно. На тези основания ищцата моли за уважаване на исковата претенция и възстановяване на запазената й част от наследството, оставено от нейния баща. В уточняваща молба заявява, че не й е известно той да е притежавал други недвижими имоти, които да бъдат включени в наследствената маса. Претендира разноски.

В отговор на исковата молба, депозиран в рамките на срока и по реда на чл. 131 от ГПК, ответниците, чрез проц. представител – адв. Д. Й. от АК – Варна изразяват становище за допустимост на предявените искове и ги оспорват като неоснователни. На първо място правят възражение за погасяване по давност на иска с правно основание чл. 26 ал. 2 пр. последно вр. чл. 17 от ЗЗД. Не оспорват обстоятелството, че ищцата и първия ответник са брат и сестра и наследници по закон на Н. Д. П., бивш жител на гр. Суворово починал на 30.04.2023 г., както и че двамата ответници са съпрузи и по време на брака са придобили правото на собственост на процесният имот, находящ се в гр. С., обл. Варна, ул.’’Б********, ведно с изградените в същият постройки. Оспорват всички останали фактически твърдения, изложени в исковата молба. Твърдят, че описания в исковата молба договор не е привиден, че с него не се прикрива дарение, а е договор за покупко продажба, така както е отбелязано в същия и е породил точно сочените в него правни последици. Сочат, че за покупко - продажбата на процесния имот е платена сума в размер на 4 200 лева от купувача В. П. на продавача Никола П.. Твърдят, че на предаването и получаването на сумата е имало свидетел, който можел да потвърди този факт. Оспорват истинността на представения документ „Декларация/обратно писмо/“ от дата 19.05.2017 г. и молят да бъде 2 открито производство на основание чл. 193 от ГПК. Сочат, че същият няма характер нито на обратно писмо, нито на непълен обратен документ /начало на писмено доказателство/ и не разкрива относително симулативния характер на сделката от 2008 г., като излагат аргументи в тая връзка. Сочи се в отговора, че по данни на първия ответник общия им с ищцата наследодател е имал сериозни психически проблеми, за които обаче нямало никакви издадени медицински документи, като според него не е разбирал съдържанието на представената декларация/обратно писмо/, от което ищцата се е възползвала. На тези основания молят за отхвърляне на исковите претенции като изцяло неоснователни. Претендират разноски.

В проведеното открито съдебно заседание ищцата се явява лично и с процесуалните си представители – адв. Зв. Й. и адв. М. И., които молят за уважаване на исковата претенция и присъждане на съдебно - деловодните разноски.

Ответникът Вл. П. също се явява лично и с проц. си представител адв. Д. Й., а ответницата Д. П., редовно призована не се явява, представлява се от своя пълномощник, който моли за отхвърляне на иска като неоснователен и недоказан и присъждане на адвокатско възнаграждение в хипотезата на чл. 38 ал. 1 т. 3 от Закона за адвокатурата.

Страните, чрез проц. си представители представят и писмени защити, постъпили след изтичане на определения от съда срок, поради което същите не се обсъждат в настоящото решение.

Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства, релевантни към спора, с оглед разпоредбата на чл. 235 от ГПК, приема за установено от фактическа страна следното:

С доклада на делото, обективиран в определение № 865/07.12.2023 г. съдът е приел за безспорни между страните следните факти: че по време на брака си двамата ответници са придобили описания в исковата молба недвижим имот, представляващ дворно място с площ от 930 кв. м., находящ се в гр. С., на ул. „Б******, УПИ №********в кв. 146 по плана на гр. С., ведно с построените в него жилищна сграда с РЗП от 65 кв. м., мазе с РЗП от 60 кв. м., гараж с РЗП от 24 кв. м., навес с оградни стени с РЗП от 30 кв. м. чрез договор за покупко - продажба от Н. Д. П., б. ж. на гр. Суворово, починал на 30.04.2023 г., чиито наследници по закон са ищцата Н. Н. Н. и ответникът В. Н. П..

Тези обстоятелства се установяват и от представените по делото нотариален акт № 150, т. IX, per. 4494, дело № 1296 от 2008 г. на нотариус рег. №226 в НК с район на действие РС – Девня Ал. Никитов, вписан в Служба вписвания при PC – Девня с акт № 59, том XIII, per. №3592 от 3

05.11.2008 г. и удостоверение за наследници изх. №192/02.05.2023 г., издадено от Община Суворово.

Видно от приетия по делото нот. акт №226 в НК с район на действие РС – Девня Ал. Никитов е, че продажната цена на имота е 4 138 лева, колкото е и данъчната оценка на имота, като в същия е отразено, че сумата е изплатена изцяло и в брой в деня на подписване на договора. Със същата сделка продавачът Н. Д. П. си запазил правото да ползва имота пожизнено и безвъзмездно и учредил в полза на съпругата си Х.П. П. право да ползва имота пожизнено и безвъзмездно, а купувачът се съгласил на тези условия.

От представеното удостоверение за данъчна оценка изх. № 5312000653/11.07.2023 г., издадено от Община Суворово се установява, че данъчната оценка на процесния имот е 3 226, 70 лева.

Видно от представената скица на поземлен имот №15-84406407.08.2023 г., издадена от СГКК – Варна е, че ПИ, находящ се в гр. С., ул. „Б.“ с номер по предходен план 1522 е вписан в КККР, одобрени със Заповед РД – 18-1728/18.10.2018 г. на Изпълнителния директор на АГКК с идентификатор ********* и площ 965 кв. м. От представените 4 бр. скици на сгради се установява, че в имота са разположени 4 бр. сгради – жилищна сграда – еднофамилна с площ 69 кв. м., жилищна сграда – еднофамилна с площ 38 кв. м., селскостопанска сграда с площ 40 кв. м. и гараж с площ 27 кв. м.

Представено и прието по делото е и удостоверение за семейно положение, издадено от Община Варна, от което е видно, че двамата ответници са съпрузи. В удостоверението не е отразена датата на сключване на гр. брак, но обстоятелството, че към датата на прехвърлителната сделка – 05.11.2008 г. двамата са били в граждански брак не се оспорва.

Последващо - на 19.05.2017 г. пред нотариус с район на действие Районен съд – Варна с рег. № 148 на НК Росица Табакова прехвърлителят по гореописаната сделка Н. Д. П., ЕГН: ********** подписал декларация /обратно писмо/, в която било вписано, че сключения на 05.11.2008 г. договор за покупко – продажба е относително симулативен и с него се прикрива договор за дарение, като действителната обща воля на продавача и купувача по договора била собствеността да се прехвърли безвъзмездно, както и че вписаната в договора продажна цена по договора 4 138 лева не е била заплатена. В документа е вписано също, че Никола Димитров П. съжалява за това, тъй като не е искал да оставя дъщеря си без наследство, но бил заблуден от сина си, че при тази сделка тя ще има запазена част от една четвърт от имота и че той ще се грижи за него, но това не се е случило. Изразява се и желание „тази несправедливост да бъде коригирана и отстранена“. Заверен препис от декларацията с нот. заверка на подписа на декларатора е приет като 4 доказателство по делото, като при проверка в с.з. се установява, че преписа е идентичен с оригинала.

Документа се оспорва от ответната страна още с отговора на исковата молба, като в с.з. проц. представител на ответниците прави уточнението, че оспорва съдържанието на представения от ищцата документ, но не и неговата автентичност, поради което оттегля искането си за откриване на производство по чл. 193 от ГПК.

В настоящото производство са събрани и гласни доказателства, посредством разпит на свидетели на двете страни, за допустимостта на които съдът се е произнесъл още в определението си насрочване на делото, предвид оспорването от страна на ответниците на искането на ищцата за допускане в процеса на гласни доказателствени средства. Приемайки, че представената от ищцата декларация представлява „начало на писмено доказателство“ съдът се е позовал на Решение №544/20210 г., постановено по гр. дело №1053/2010 г. на ВКС, II ГО., съгласно което т. нар. „начало на писмено доказателство” може да изхожда само от някоя от страните по сделката и прави само вероятно твърдението за симулация, без да го установява по несъмнен начин.“ В същия смисъл е и №437/22.07.2004 г. по гр.д.№907/2003 г. на І г. о. на ВКС .

В допълнение на изложеното в Определение № 865/07.12.2023 г. следва да се отбележи, че в настоящия случай, дори и да се приеме възражението на ответната страна, че представения документ не съставлява нито обратно писмо, нито начало на писмено доказателство, то свидетелските показания за доказване на симулацията са допустими в хипотеза на чл. 165 ал. 2 от ГПК.

По принцип изискването да се представи такъв документ, за да са допустими и свидетелски п оказания за установяване на привидността, важи само за страните по сделката и за техните правоприемници. Когато искът се предявява от лица, чиито интереси сделката накърнява, вкл. и наследници на праводателя по нея, изискване за представяне на писмен документ не се поставя, защото не се очаква тези лица да могат да разполагат с такъв. В настоящия спор ищцата се явява наследник на продавача по оспорения договор и като насочен срещу нея отпадат ограниченията за недопустимост на свидетелките показания за установяване на симулацията. Затова съдът е допуснал свидетели по искане на ищцата. В условията на равнопоставеност на страните е допуснал и двама свидетели на страната на ответниците.