Решение № 258 от 02.08.2024, Районен съд - Петрич

РЕШЕНИЕ

№ 258 гр. П., 02.08.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – П., ТРЕТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на трети юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Андрей Ив. Николов при участието на секретаря Величка Андреева като разгледа докладваното от Андрей Ив. Николов Гражданско дело № 20231230101574 по описа за 2023 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 422 ГПК.

Ищецът – „Ю. Б.“ АД, със седалище и адрес на управление в гр. С., ул. „О. п.“ № 260, ЕИК ***, твърди, че се е намирал в облигационно правоотношение с ответницата, произтичащо от Договор за издаване на кредитна карта с № МК259782/28.09.2022 г. Поддържа, че по силата на тази сделка (в качеството си на кредитодател) е предоставил на ответницата (като кредитополучател) паричен кредит, усвояван чрез кредитна карта, с лимит от 5 500 лв. Изтъква, че кредитополучателят е извършил многократни усвоявания на кредитния лимит, но не е обслужвал редовно дълга си по кредита, поради което е била обявена предсрочната му изискуемост.

Пояснява, че понастоящем неплатените кредитни задължения са 5 300 лв. – главница, както и 664,35 лв. – мораторна лихва, начислена върху главницата, за периода от 03.11.2022 г. до 06.07.2023 г. Заявява, че за тези вземания е била издадена заповед по чл. 417 ГПК, срещу която ответницата (в качеството на длъжник в заповедната процедура) е депозирала възражение. Иска постановяване на съдебно решение, с което тяхното съществуване да бъде признато за установено. Претендира и съдебни разноски.

Ответницата – Ф. М. К., с постоянен и настоящ адрес в гр. П., ул. „Б.“ № 26, ЕГН **********, предоставя на съда да прецени основателността на ищцовите претенции, но посочва, че реално не е ползвала кредита. Настоява съдебният състав да 1 извърши и преценка дали кредитната сделка противоречи на добрите нрави и съдържа неравноправни клаузи.

Съдът приема следното:

1. По съществото на делото (изводи от фактическа и от правна страна):

Предмет на разглеждане са установителни искове по:

- чл. 422, ал. 1 във вр. с чл. 415, ал. 4 ГПК във вр. с чл. 430, ал. 1 ТЗ – за главницата, ведно със законната лихва, считано от 14.07.2023 г. до погасяването, и - чл. 422, ал. 1 във вр. с чл. 415, ал. 4 ГПК във вр. с чл. 86, ал. 1, изр. 1 ЗЗД – за мораторната лихва.

Претендираните вземания попадат в обхвата на Заповедта за незабавно изпълнение по чл. 417 ГПК с № 524/17.07.2023 г., издадена по ч. гр. д. № 927/23 г. на Районен съд – гр. П., което е приложено към сегашното такова.

Настоящата ответница – като длъжник по заповедта, е подала възражение срещу нея, по реда на чл. 414 ГПК.

Уважаването на предявените искови претенции е последица от фактически състави, включващи кумулативната даденост на определени предпоставки, които се свеждат до:

- За главницата – 1/ валидно облигационно отношение, породено от сочения договор за кредит и обвързващо ищеца (като кредитодател) и ответницата (в качеството й на кредитополучател); 2/ реалното предоставяне от кредитодателя на кредитополучателя на кредитната сума; 3/ изискуемост (настъпил падеж) на вземането, касаещо нейното връщане, и 4/ неизпълнение на корелативното задължението на кредитополучателя в тази връзка.

- За мораторната лихва – 1/ съществуването на твърдения главен дълг, чиято изискуемост е настъпила, и 2/ допускането на забава в неговото погасяване.

С оглед правилата, уреждащи разпределението на доказателствената тежест в исковия граждански процес (чл. 154, ал. 1 ГПК), ищецът е длъжен да установи положителните предпоставки по всеки от исковете си, а в случай, че това бъде сторено, ответницата трябва да проведе доказване относно погасяването на задълженията.

Сключването на процесния договор, ведно с общи условия към него, с кредитодател – ищцовото дружество, и с кредитополучател – ответницата, се доказва от обективиращите ги документи, които са представени по делото. Договорът е подписан за ответницата, а подписът й в него не е оспорен, поради което трябва да се приеме, че този документ материализира нейни изявления (чл. 180 ГПК).

От съдържанието на самата кредитна сделка и от нейните общи условия стават ясни и базовите параметри на облигационното правоотношение, а именно:

- главницата (лимитът на кредита, подлежащ на ползване) е 5 500 лв.;

2

- усвояването на кредитните средства от кредитополучателя става посредством специално издадена за целта кредитна карта, в рамките на уговорената сума по главницата;

- възнаградителната лихва се формира от фиксиран годишен лихвен процент, който е 18,90 %;

- годишният процент на разходите е 31,73 %, като в чл. 4, ал. 5 от договора са отразени допусканията, при които е изчислен;

- погасяването на сумата, ползвана от главницата, заедно с лихвата, начислена върху нея, се осъществява до датата на издължаване (краен срок за плащане), визирана в месечните извлечения, издавани от кредитодателя.

Съобразно приобщените към доказателствения материал нарочна покана от ищеца и разписка за връчването й от частен съдебен изпълнител, на 17.05.2023 г. ответницата е била уведомена, че ищецът счита кредита за предсрочно изискуем, поради допусната забава в погасяването му.

От неоспореното от страните заключение на назначената съдебно-счетоводна експертиза се констатира, че:

- за времето от 29.09.2022 г. до 04.10.2022 г. кредитополучателят е извършил общо 7 усвоявания на кредитния лимит по договора, чрез теглене на парични средства в брой от банкомати;

- към деня на обявената предсрочна изискуемост на кредита непогасената главница по него е 5 300 лв.;

- след обявяването на кредитния дълг за предсрочно изискуем липсват доброволни погасявания, а също и такива, които да са в резултат на принудително изпълнение;

- поради забавата, допусната от кредитополучателя в погасяването на главното задължение, мораторната лихва, дължима за периода от 03.11.2022 г. до 06.07.2023 г., е общо 402,30 лв.

По повод служебната проверка, извършвана от съда за неравноправни клаузи в потребителските договори (чл. 7, ал. 3 ГПК), е нужно да се каже, че в случая такива не се установяват, а ответната страна в тази насока е релевирала напълно бланкетни доводи, на които няма как да бъде даден конкретен отговор. Аналогично е положението и със заявеното от ответницата по отношение на това дали кредитната сделка съдържа уговорки, които противоречат на добрите нрави.

В обобщение на казаното дотук се налагат финалните извод, че исковете, поставени за решаване, са доказани от гледна точка на тяхното основание, като главната претенция подлежи на цялостно уважаване, а онази за мораторната лихва – до размера й, установен посредством счетоводната експертиза.

2. По съдебните разноски:

3

Частичната основателност (респ. частичната неоснователност) на исковете дава право на съдебни разноски и на двете насрещни страни (чл. 78, ал. 1 и ал. 3 ГПК).

Настоящият съдебен състав дължи диференцирано произнасяне по съдебноделоводните разходи за заповедното и за сегашното исково производство (съобр. т. 12 от Тълкувателно решение № 4/18.06.2014 г. по тълк. д. № 4/13 г., ОСГТК на ВКС).

Произнасянето по разноските, отнасящи се до заповедната процедура, също трябва да бъде с осъдителен диспозитив, като е без значение обстоятелството, че тя е била по реда на чл. 417 ГПК и е приключила с издаване на заповед за незабавно изпълнение. Изпълнителната сила на заповедта за незабавно изпълнение в частта за разноските отпада с оспорване на вземането чрез възражение по чл. 414 ГПК и образуването на исково производство по чл. 415 във вр. с чл. 422 ГПК (съобр. мотивите към цитираната т. 12 от тълкувателното решение по тълк. д. № 4/13 г., ОСГТК на ВКС).

Така деловодните разноски, дължими от ответницата на ищеца, пропорционално на уважената част от исковете, са:

- 800,37 лв. – за заповедното дело, изчислени на основата на заплатените държавна такса (119,86 лв.) и адвокатско възнаграждение (717,86 лв.);

- 1 738,54 лв. – за исковия процес, формирани на базата на платените държавна такса (142,71), адвокатски хонорар (1 075,72 лв.) и възнаграждение за вещо лице (600 лв.).

Ответницата не е направила искане за възстановяване на съдебни разноски, нито е ангажирала доказателства за реалното извършване на такива.

Ръководейки се от изложените съображения, Районен съд – гр. П., Гражданско отделение, Трети състав

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл. 422 ГПК, че Ф. М. К., с постоянен и настоящ адрес в гр. П., ул. „Б.“ № 26, ЕГН **********, дължи на „Ю. Б.“ АД, със седалище и адрес на управление в гр. С., ул. „О. п.“ № 260, ЕИК ***,следните суми, които попадат в предметния обхват на Заповедта за незабавно изпълнение по чл.

417 ГПК с № 524/17.07.2023 г., издадена по ч. гр. д. № 927/23 г. на Районен съд – гр.

П., а именно:

- 5 300 лв. – дължима главница по Договор за издаване на кредитна карта с № МК259782/28.09.2022 г., сключен между „Ю. Б.“ АД (като кредитодател) и Ф. М. К.

(като кредитополучател), ведно със законната лихва, считано от 14.07.2023 г. до погасяването, и

- 402,30 лв. – мораторна лихва, начислена върху главницата, за периода от 4

03.11.2022 г. до 06.07.2023 г., като ОТХВЪРЛЯ този иск за разликата над така уважената му част до неговия пълен претендиран размер от 664,35 лв.

ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, Ф. М. К., с постоянен и настоящ адрес в гр. П., ул. „Б.“ № 26, ЕГН **********, да заплати на „Ю. Б.“ АД, със седалище и адрес на управление в гр. С., ул. „О. п.“ № 260, ЕИК ***, съдебни разноски, съобразно уважената част от исковете, както следва:

- 800,37 лв. – общ размер на разноските, дължими за заповедното производство (ч. гр. д. № 927/23 г. на Районен съд – гр. П.), и - 1 738,54 лв. – общ размер на разноските, дължими за исковото производство (гр. д. № 1574/23 г. на Районен съд – гр. П.).

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване от страните, пред Окръжен съд – гр.

Благоевград, в 2-седмичен срок, считано от връчването на препис, с въззивна жалба, която се подава чрез Районен съд – гр. П..

Съдия при Районен съд – П.: _______________________

5