Решение № 19 от 12.08.2021, Районен съд - Царево

РЕШЕНИЕ

№ 19 гр. Царево , 12.08.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ЦАРЕВО, II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в публично заседание на двадесет и втори юли, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

Минчо Т. Танев при участието на секретаря Петранка Ян. Бъкларова като разгледа докладваното от Минчо Т. Танев Гражданско дело № 20212180100127 по описа за 2021 година

Производството по делото е образувано по постъпила искова молба от „**“ АД, седалище и адрес на управление: гр. София ул. „Московска“ № 19, ЕИК: **, представлявана Г. Й. П. - Главен юрисконсулт на "**" АД, ЕИК **, служебен адрес: **, в качеството на пълномощник (упълномощен с пълномощно peг. № ** г. удостоверяващ подписа и peг. № **, удостоверяващ съдържанието на документа, заверено от нотариус **, peг. № **, с район на действие Районен съд- София) на законните представители на Банката- ** Изпълнителен директор и **- Изпълнителен директор, против: М. Д. К.., ЕГН:

********** адрес: **, с която се иска от съда, да постанови решение, с което да приеме за установено между страните, че ответника дължи на ищеца, сумите както следва: дължима главница- 10424,77 лева, дължима договорна (възнаградителна) лихва - 6399,00 лева за периода от 08.09.2014 г. до 10.10.2018 г. обезщетението за забава (лихвена надбавка за забава)- 1062,92 лева за периода от 18.05.2015 г. до 10.10.2018 г. заемни такси и разноски120,00 лева, ведно със законната лихва върху главницата, начиная от 11.10.2018 г. до окончателно изплащане на вземането, за които суми в полза на ищеца е издадена заповед за изпълнение по чл. 417 от ГПК, по ч.гр.д. № ** по описа на Районен съд- Бургас. Да присъди на ищеца направените разноски.

1

С исковата молба са представени писмени доказателства.

Съдът е приел исковата молба и е постановил да се изпрати препис от исковата молба и доказателствата на ответника.

Ответника е получил съобщението и не е депозирал писмен отговор в срок. След срока по чл. 131 от ТПК, ответника е представил „отговор на исковата молба“- който в съдебно заседание пледира да бъде зачетен като становище по иска- и в който твърди, че иска е допустим, но по съществонеоснователен.

С исковата молба се твърди, че с Договор за кредит за текущо потребление от 10.12.2009 г. сключен между ищеца от една страна като кредитор и ** и М. Д. К.. от друга страна като кредитополучатели, банката е предоставила на кредитополучателите кредит в размер на 15 000,00 (петнадесет хиляди) лева. Сочи се, че кредитът е усвоен чрез посочената в т. 4 разплащателна сметка на ** на 10.12.2009 г. Според ищеца, страните са договорили кредита да е със срок от 120 месеца, за издължаване на кредита.

Според исковата молба, за предоставения кредит кредитополучателят е поел ангажимент да заплаща на кредитора лихва, формирана от базов лихвен процент за този вид кредит, определян периодично от кредитора и надбавка, която може да бъде намалена с отстъпка, съгласно Условията за ползване на преференциален лихвен процент по определена програма. Според исковата молба, към датата на сключване на договора за кредит, базовият лихвен процент е 7,44 %, стандартната надбавка е в размер на 6,51 % и е намален с отстъпка от 0 процентни пункта или лихвеният процент по кредита е общо 13,95 %. Сочи се, че кредитът е бил одобрен като стандартен кредит за текущо потребление, с отстъпка от 1 пункт по програма ДСК Партньори.

Според исковата молба, съгласно чл. 19.1. от Общите условия за предоставяне на кредити за текущо потребление (ОУ), неразделна част от договора за кредит, пра забава в плащането на месечната вноска от деня, следващ падежната дата, определена в договора за кредит (8-мо число), частта от вноската, представляваща главница, се олихвява с договорената лихва, увеличена с наказателна надбавка от 10 (десет) процентни пункта, а ако кредитополучателят погаси дължимата месечна вноска до 7 (седмия ден) след падежната дата, наказателната надбавка не се прилага. Според ищеца, 2 съгласно чл. 19.2. от ОУ, при допусната забава в плащанията на главница и/или лихва над 90 дни, целият остатък по кредита става предсрочно изискуем и се отнася в просрочие, като до предявяване на молбата за събирането му по съдебен ред, остатъкът от кредита се олихвява с договорен лихвен процент, увеличен с наказателна надбавка от 10 (десет) процентни пункта, а освен това при превръщането на кредита в предсрочно изискуем, кредитополучателят дължи и заплащането на разходи при изискуем кредит, в размер на 120,00 лева. Според ищеца, от месец януари 2014 г. кредитополучателят правил непълни и ненавременни вноски, като натрупалата се забава на плащанията към 08.09.2014 г. е над 90 дни, поради което и съгласно чл. 19.2. от Общите условия, неразделна част от договора за кредит, целият остатък от кредита е станал предсрочно изискуем и се отнася в просрочие. Според ищеца, към м. октомври 2014 г. кредитът е бил със забава над 120 дни и съгласно т. 3 от р.

Условия за отнемане на лихвените отстъпки към Условия за ползване на преференциален лихвен процент по програма „ДСК Партньори“ лихвените преференции се отнемат без право на възстановяване при преминаване на кредита в предсрочна изискуемост, поради което, считано от м. 11.2014 г. лихвата по кредита е променена на 14,95 %, съответно първоначалната месечна вноска от 232,45 лева е променена на 237,94 лева. Според исковата молба, поради просрочия в изплащането на задълженията по договора за кредит, на 12.12.2017 г. кредиторът е предприел действия по обявяване на предсрочна изискуемост на вземането по кредита, като за целта е изпратила чрез Нотариус ** нотариална покана peг. № ** до своя кредитополучател, че поради забава в погасяване на задълженията обявява кредита за предсрочно изискуем, която Нотариална покана за обявяване на предсрочна изискуемост, е връчена лично на М. Д. К.. като кредитополучателя на 14.12.2017 г. Според ищеца, вземането е осчетоводено при кредитора като изискуемо на 30.01.2018 г. от който момент ищеца се е позовала на правото си да обяви вземането си за предсрочно изискуемо. Ищеца сочи, че поради липса на изпълнение от страната на кредитополучателя, на изискуемото вземане на кредитора, на основание чл. 417, т. 2 от ГПК е било депозирано на 11.10.2018 г. пред БРС, заявление за снабдяване със заповед за изпълнение и изпълнителен лист спрямо кредитополучателя, по което заявление е било образувано частно, гражданско дело ** по описа на БРС за 2018 г. Според исковата молба, заявената по реда чл. 417 от ГПК претенция на ищеца е била, за издаване на 3 заповед за изпълнение и изпълнителен лист за сумите, както следва: дължима главница 10 424,77 лева, дължима договорна (възнаградителна) лихва - 6 399,00 лева за периода от 08.09.2014 г. до 10.10.2018 г. обезщетението за забава (лихвена надбавка за забава)- 1 062,92 лева за периода от 18.05.2015 г. до 10.10.2018 г. и заемни такси и разноски- 120,00 лева, ведно със законната лихва върху главницата, начиная от 11.10.2018 год. до окончателно изплащане на вземането, както и са били претендирани деловодни разноски в размер на 410,13 лева. Твърди се, че образуваното по реда на чл. 417 от ГПК, частно гражданско дело № ** г. е приключило с издаване на заповед за изпълнение и ИЛ срещу кредитополучателя, ответник в настоящото производство. Ищеца сочи, че с молба вх. № ** г. по чл. 426 и сл. от ГПК от ищеца, до ЧСИ Д-р Росица Стоянова, peг. № 706 с район на действие Окръжен съд- Бургас, е било образувано изпълнително дело № **, като на последния са възложени правомощия по чл. 18 от ЗЧСИ.

Според ответника, на първо място представения по делото Договор за кредит за текущо потребление от 10.12.2009 г. по отношение на ответницата не е договора за кредит, а такъв за поръчителство по смисъла на чл. 138 от Закона за задълженията и договорите. Ответника счита, че ако би бил длъжник, а не поръчител, то това води до нищожност на Договора за кредит за текущо потребление от 10.12.2009 г. по смисъла на чл. 26, ал. 2 от ЗЗД- а именно като договор с невъзможен предмет. Според ответника, същата не е усвоявал каквато и да било част от паричните средства, чието предоставяне е предмет на процесния Договор за кредит за текущо потребление от 10.12.2009 г. нито е ползвала каквито и да било предоставени на главния длъжник средства, поради което и тя е поръчител по договора. Според ответника, след като предсрочната изискуемост е настъпила на 12.12.2017 г. то кредиторът е следвало в 6- месечен срок от тази дата, да предяви иск за да запази правата си, но това в случая не е сторено, тъй като заявлението по чл. 417 от ГПК е депозирано в съда на 11.10.2018 г. т.е. след този срок, поради което и ответницата не би могла да отговаря за задълженията по кредита в качеството си на поръчител. Според ответника, отговорността й като Поръчител е ограничена във времето по смисъла на чл. 147 от ЗЗД и в настоящия случай отговорността се е преклудирала с изтичане на 6 месечният срок по този член.

На следващо място се твърди, че редица клаузи в процесния договор се 4 явяват неравноправни по смисъла на чл. 143 от ЗЗП и следващи, а именно, лихвата, която се дължи, се формира от базов лихвен процент и надбавка, като така се формира ГПР, който по силата на чл. 9 може да бъде променян при предпоставките предвидени в ОУ, като така изброените клаузи са нищожни по силата на чл. 146, ал. 1 от ЗЗП. Твърди се, че в процесния договор не са посочени лихво- образуващите компоненти; не е разписана методология за определяне вида, тежестта и количествените измерения на ценообразуващите компоненти, които да са публични и обективни и да се променят автоматично, а не по волята на банката; не е предвидено промяната на лихвата да настъпва автоматично, че договорните клаузи, доколкото има такива, не са съставени на ясен и разбираем език, който да позволява потребителя да се информира за икономическите последици от поемането на задълженията по кредита, както и на поръчителя за същото, поради което и цитираните договорни клаузи са неравноправни, като те не са уговорени индивидуално. Твърди се, че преди да бъде изготвен договорът, ответницата не е била достатъчно информирана за кредитната политика на банката и не е могла да изрази становище по съществените условия на договора, както и да влияе върху тях. Сочи се, че е неравноправна клаузата на т. 9.3 от ОУ, която допуска банката да променя едностранно БЛП. Твърди се, че не е доказано как и кога е усвоен предоставения кредит. Твърди се, че не са налице законните предпоставки, за настъпване на предсрочната изискуемост на процесния кредит. Според ответника, от т. 19.1 до т. 21 от ОУ, липсва яснота за условията за настъпване на предсрочна изискуемост, като посочените по клаузи на т. 19.1 до т. 21 от ОУ, са нищожни.

В съдебно заседание, представителя на ищеца пледира за уважаване на исковете.

Представител на ответника, пледира за отхвърляне на исковете.

След преценка на събраните по делото доказателства, съдът приема за установено от фактическа страна следното:

По делото се установява от приложения Договор за кредит за текущо потребление от 10.12.2009 г. сключен между ищеца от една страна като кредитор и ** и М. Д. К.. от друга страна като кредитополучатели, че банката е предоставила на кредитополучателите кредит в размер на 15 000,00 5

(петнадесет хиляди) лева, като няма спор, че кредитът е усвоен чрез посочената в т. 4 разплащателна сметка на ** на 10.12.2009 г. Няма спор, че Договорен е 120 месечен срок за издължаване на кредита, като съгласно същия договор, към датата на сключване на договора за кредит, базовият лихвен процент е 7,44 %, стандартната надбавка е в размер на 6,51 % и е намален с отстъпка от 0 процентни пункта или лихвеният процент по кредита е общо 13,95 %. Видно от приложеното Искане за кредит вх. № 2179604/ 09.12.2009 г. кредитът е одобрен като стандартен кредит за текущо потребление, с отстъпка от 1 пункт по програма ДСК Партньори.

По делото са представени Общите условия за предоставяне на кредити за текущо потребление, като съгласно чл. 19.1. от ОУ, неразделна част от договора за кредит, пра забава в плащането на месечната вноска от деня, следващ падежната дата, определена в договора за кредит (8-мо число), частта от вноската, представляваща главница, се олихвява с договорената лихва, увеличена с наказателна надбавка от 10 (десет) процентни пункта, а ако кредитополучателят погаси дължимата месечна вноска до 7 (седмия ден) след падежната дата, наказателната надбавка не се прилага. Според чл. 19.2. от ОУ, при допусната забава в плащанията на главница и/или лихва над 90 дни целият остатък по кредита става предсрочно изискуем и се отнася в просрочие. До предявяване на молбата за събирането му по съдебен ред, остатъкът от кредита се олихвява с договорен лихвен процент, увеличен с наказателна надбавка от 10 (десет) процентни пункта. Приложени по делото са и таксите по кредити за текущо потребление, където под т. 6 фигурират разходи при изискуем кредит в размер на 120,00 лв.