Определение № 146 от 27.02.2026, Апелативен съд - София

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 146 гр. София, 27.02.2026 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 11-ТИ ТЪРГОВСКИ, в закрито заседание на двадесет и пети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Бистра Николова

Членове:

Тодор Тодоров

Милен Василев като разгледа докладваното от Тодор Тодоров Въззивно частно търговско дело № 20261001000040 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл. 274, ал.1, т.2 от ГПК във връзка с чл. 657, ал.4, т.2 от ТЗ, във вр. с чл.657, ал.2 от ТЗ.

Образувано е въз основа на постъпила пред САС частна жалба с вх. № 5808/04.12.2025г., по описа на ОС-Монтана, подадена от В. Л. Б., от *** - в качеството му на постоянен синдик на „Кардинал 07“ ЕООД/ в несъстоятелност/, ЕИК: 106629937, със седалище и адрес на управление: гр. Бяла Слатина, обл.Враца, ул.“Търновска“ № 42.

Жалбата е насочена против Определение Рег. № 159/25.11.2025г., постановено по т. д. н. № 20211600900098/2021г., по описа на ОС-Монтана, с което на правно осование чл.657, ал.2 от ТЗ е освободен жалбоподателят от длъжността постоянен синдик на „Кардинал 07“ ЕООД/ в несъстоятелност/ по искане на кредитора „Ей Джи Би Файнанс“ АД, ЕИК: 200419349, обективирано в молба с вх. № 4743/4990 от 21.10.2025г., номер от регистратурата на ОСМонтана. Със същото определение е свикано събрание на кредиторите на „Кардинал 07“ ЕООД с дневен ред избор на нов синдик и опеределяне на размера на текущото му възнаграждение.

Определението се обжалва като неправилно, поради необоснованост на крайните изводи на съда касателно вида и тежестта на допуснатите нарушения спрямо изключително високия санкционен характер на законоустановената възможност, предвидена в нормата на чл. на чл.657, ал.2 от ТЗ. Сочи се аргумент за необоснованост на обжалвания съдебен акт, като се поддържа съдът да е приел в мотивите си, че е налице застрашаване на интересите на кредиторите и длъжника, без да е направил цялостна и задълбочена преценка на доказателствата, от която да формира обективен извод за вида, броя, характера и тежестта на нарушенията. По подробно изложени съображения поддържа, че не са налице твърдяните от кредитора-молител нарушения съобразно възприетите в константната съдебна практика видове, които да оправдаят извод за приложение на мярка с толкова тежки санкционни последици. Излага, че констатираните нарушения, свързани с неизпълнение или с лошо изпълнение на конкретни законоустановени задължения на синдика- жалбоподател не могат да бъдат категоризирани като съществени, системни и трайни и като такива, довели до значително неблагоприятни последици за производството по несъстоятелност, както и до увреждане интересите на длъжника и кредиторите. Жалбоподателят сочи, че не всяко неизпълнение на задълженията на синдика е основание за освобождаването му по смисъла 1 на чл. 657, ал.2 от ТЗ, като твърди наложената в конкретния случай санкция да е явно необоснована поради липса на адекватна преценка от страна на съда при спазване на принципа на пропорционалност между тежестта на допуснатите нарушения и санкционните последици на освобождаването. Не били изложени мотиви относно възможността да бъде наложена по-лека мярка, каквато е предвидена в разпоредбата на чл.663, ал.1 от ТЗ, или някоя от посочените в разпоредбата на чл.663, ал.2 от ТЗ. Моли за отмяна на постановеното определение като неправилно, необосновано и незаконосъобразно. Представя доказателства.

В законоустановения срок по чл.275, ал.1 от ГПК е постъпил отговор на депозираната частна жалба, подаден от кредитора - молител в производството по чл.657, ал.2 от ТЗ „ Ей Джи Би Файнанс“ АД, ЕИК: 200419349, чрез адв. М., с който същата се оспорва като неоснователна, а обжалваният акт се счита за законосъобразен, правилен и обоснован. С отговора се поддържат изцяло изложените с молбите вх. № 4743/4990 от 21.10.25г. и вх. № 5182/5480 от 18.11.2025г. твърдения относно нарушенията, допуснати от отстранения синдик в производството по т.н.д. № 20211600900098, по описа на ОС-Монтана за 2021г., като се моли изложените в молбите твърдения за факти и обстоятелства да бъдат съобразени при разглеждане на жалбата по същество. В отговора се излагат подробно изложени аргументи, касаещи неоснователността на сочените в жалбата оплаквания. Моли се за потвърждаване на обжалвания съдебен акт.

Като се запозна с частната жалба и приложените към нея доказателства, депозирания отговор и двете молби на кредитира-молител становището на синдика с вх. № 5134-5424 от 14.11.25г./ л.932 от делото/, по описа на ОС-Монтана, както и данните по делото във връзка с обжалваното определение, настоящият състав на САС намира, следното от фактическа и правна страна. Депозираната частна жалба е допустима - подадена е в законоустановения срок, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт съгласно чл. 657, ал. 4, т. 2 ТЗ, от активно –легитимирана страна в производството, но разгледана по същество, същата се явява неоснователна по следните съображения.

С Определение Рег. № 159/25.11.2025г., постановено по т. д. н. № 98/2021г., по описа на ОС-Монтана, съдът е освободил В. Л. Б. от длъжността синдик на „Кардинал 07“ ЕООД/ в несъстоятелност/ като е приел за установено, че са налице предпоставките на чл.657, ал.2 от ТЗ за освобождаване на същия. За да формира този извод, съдът е констатирал наличието на следните съществени нарушения, допуснати от синдика за периода от назначаването му до освобождаването му: Първото нарушение е свързано със значително забавяне на синдика да представи първия си отчет. Същият е представен на 10.10.2023г. /15 месеца след датата на встъпването му в длъжност/; Оценка на един от имотите на длъжника- ресторант на улица „Алабин“ №35 в гр. София е предоставена в съда на 31.07.2024г. С Определение Рег. № 116/01.08.2024г., поправено с Определение Рег. № 117/01.08.2024г. съдът е дал разрешение по реда на чл.717а и сл. от ТЗ на синдика да извърши първа продажба чрез търг с тайно наддаване, като същата е била първоначално насрочена за 05.06.2025г. /десет месеца след разрешението на съда/, като в обясненията на синдика за забавянето е релевиран довод, че същият е търсил данни за собствеността на допълнителна площ към обявения имот, като не е представил доказателства в тази посока. В обявлението за продажбата е посочена датата 02.06.2025г., а същата е била проведена на 05.06.2025г. при друг времеви интервал за приемане на наддавателните предложения, като с протокол е обявена за нестанала. С Определение № 86/23.06.2025г. на ОС-Монтана съдът е дал разрешение за извършване на втора продан на същия имот чрез търг с тайно наддаване при първоначална цена 80% от оценката, насрочена за 28.07.2025г, отменена по-късно, поради ангажираност на синдика на същата дата. Нова продан била насрочена за 05.09.2025г., обявена за нестанала с протокол от същата дата. Третата продан е била разрешена от съда с Определение 119/06.10.2025г.,при първначална цена с 10% по-ниска от цената по предходната продан.

2

След сезиране с молба от 21.10.2025г., подадена от кредитора „ Ей Джи Би Файнанс“ АД., последната, както и предхождащите я продажби са отменени с Определение № 135/23.10.2025г., по описа на ОС-Монтана след констатиране от страна на съда на съществено нарушение на уредената в ТЗ процедура /провеждането на първата и втората продажби в дни различни от обявените/, при мотиви, че това нарушение е поставило евентуалните участници в процедурата в невъзможност да представят своите наддавателни предложения по обявения от синдика начин. От представения протокол съдът в производството по чл.657, ал.2 от ГПК е установил, че втората продан не е проведена на указаната дата, а на 09.05.2025г.- дата предхождаща определението, с което е дадено разрешение за извършването й, а също така и първата продан. Опорочените първи две продажби довели до накърняване интересите на кредиторите и длъжника, поради което съдът приел, че същите следва да се проведат отново. Съдът при преценка на доказателствата за установяване действията на синдика при провеждане на процедурата по осребряване на имот от масата на несъстоятелността, констатирал, че допуснатите нарушения във връзка с ненадлежно проведените продажби неоснователно удължават времето за провеждане на производството по несъстоятелност, което води до увреждане интересите на кредиторите и увеличаване задълженията на длъжника поради натрупването на лихви. Констатираните действия и бездействия в обжалваният акт съдът кредитирал като достатъчно основание за наличие на небрежност при изпълнение на задълженията на синдика, дори от същите да не са произтекли реални вреди за длъжника и кредиторите. Като проява на груба небрежност съдът преценил и факта, че на една и съща дата 28.07.2025г./ първоначалната дата на обявяване на втората продан/ синдикът обявил в АИСПНС освен продажбата на ресторанта на „Кардинал 07“ ЕООД и още две продажби по друго производство, по което също е синдик. Отменена била обаче само продажбата по настоящото производство поради служебен ангажимент на синдика във Варненски окръжен съд, за което са представени доказателства. При факта, че другите две продажби са проведени в гр. София, неизяснени остават причините, поради които служебният ангажимент във Варна е попречил само на провеждането на процесната продан. Съдът приел за основателни доводите на кредитора-молител, че синдикът не е представил данни в месечните си отчети за предприето действия във връзка с проучване на останалото имущество на длъжника, както и относно развитието на съдебните процеси, по които страна е длъжникът, като за неоснователен е кредитирал довода на синдика за липса на задължение за информиране на длъжника относно развитието на производствата по дела, по които същият е страна. Като единствено неоснователен съдът е възприел довода за липса на застраховка „Професионална отговорност“ поради ангажирани по делото доказателства от страна на синдика, от които същата се установява. Съдът формирал краен извод, че през времето, през което е осъществявал правомощията си на синдик, жалбоподателят не е полагал дължимата по закон грижа на добър търговец, установена в чл.600, ал.1 от ТЗ, като е квалифицирал допуснатите нарушения като небрежност, която обосновава в достатъчна степен приложението на санкционните последици, регламентирани в чл.657, ал.2 от ГПК.

Обжалваното определение по същество е правилно.

Настоящият състав след извършване на задълбочена преценка на представените по делото доказателства напълно се солидаризира с фактическите констатации, направени от окръжния съд касателно твърдяните в двете молби и отговора на кредитора- молител в настоящото производство, поради което и препраща за пълнота към мотивите на обжалвания акт по реда на чл.272 от ГПК. При така приетите за установено факти по спора, настоящият състав излага следните правни съображения: Съгласно нормата на чл. 656, ал.4 от ТЗ длъжникът е задължен да встъпи в длъжност от определената от съда датата на назначаване, която в случая е 04.07.2022г. От тази дата той дължи изпълнение на всички установени от закона свои задължения, включително това по чл. 659, ал.2 от ТЗ свързано с ежемесечната отчетност. Неоснователен е доводът на жалбоподателя за липса на нарушение във връзка с 3 първия отчет от 10.10.2023г., при аргумент, че същият бил одобрен от съда поради липса на възражения от страна на кредиторите, тъй като отчетите за дейността на синдика не са актове, които подлежат на одобрение от страна на съда. Нормата на чл.659, ал.2 установява задължение за синдика да предствавя ежемесечно отчетите си пред съда и комитета на кредиторите, а ал.3 на същия член вменява в негово задължение да предостави изискуемата по закон информация в случай, че длъжникът е упражнил законоустановената в негова полза правна възможност да я поиска. Правилен е изводът на първоинстанционнния съд, че неизпълнение на задължението за отчетност в продължение на толкова дълъг период от време 15 –месеца води до съществени негативни последици за длъжника и кредиторите, които обосновават приложението на чл.675, ал.2 от ТЗ, дори ако това е единственото допуснато нарушение. От доказателствата по делото се установява обстоятелството, че за четиридесет месеца/ от датата на назначаване до датата на освобождаване/ синдикът е представил само 15 отчета, като само последните 5 са водени съобразно изискванията на закона. Основателен и изцяло подкрепен от представените редовни отчети е доводът на кредитора, обективиран в поддържаната с отговора молба от 18.11.25г. за липса на изпълнение от страна на синдика на изрично указаното от съда с Определение Рег. № 121/05.08.2024г. на ОС-Монтана задължение да представи със следващия месечен отчен данни за предприети действия по проучване и установяване на имущественото състояние на длъжника и събиране на вземанията на същия. Такива данни не се съдържат и в представеното във връзка с молбата от 21.10.2025г. становище на синдика, нито в представените отчети. Това нарушение също е от категорията на съществените, тъй като възпрепятства нормалното развитие на производството по несъстоятелност във времево отношение, от което длъжникът и кредиторите несъмнено търпят вреди. Тези установени факти предпоставят извод за системност на нарушението, свързано със задължението на синдика да отчита ежемесечно цялостната си дейност по управление и разпореждане с наличното имущество и права на несъстоятелния длъжник. Неоснователен е доводът на жалбоподателя, че към датата на представяне на плана за осребряване - 04.10.2024г., съдебните дела по оспорените предявени вземания все още не са приключили, тъй като започването на процедурата по осребряване на имуществото на длъжника съобразно предвидената норма в чл. 711, ал.1, т. 5 от ТЗ е предпоставено единствено от вписването на решението по чл.710 от ТЗ в Търговския регистър, но не от приключване на производствата по чл.694 от ТЗ. Несъстоятелен е доводът на жалбоподателя, че не дължи предоставяне на информация на кредиторите за етапа на развитие на производствата по оспорените вземания, по които длъжникът като страна следвало да бъде информиран, тъй като отчета съдържа информация, значима за всички участници в производството. Настоящият състав възприема за правилен и обоснован изводът на първоинстанционният съд, че допуснатите нарушения на процедурата по провеждане на втората и третата публична продан на имота, находящ се на улица „Алабин“ в съвкупност представляват груба небрежност при изпълнение правомощията на синдика във връзка с осребряване на конкретен актив от имуществото, находящо се в масата на несъстоятелността. Същите не могат да бъдат оправдани с аргументи за допуснати технически грешки в датите на провеждане на продажбите, предвид високата степен на отговорност, която закона вменява на изпълняващия длъжността „синдик“ да осъществява правомощията си с грижата на добрия търговец /арг. от чл.660 от ТЗ/. Недоказани са и причините за отмяна на последната насрочена продан от 28.07.2025г., поради личен ангажимент в гр. Варна, предвид, че на същата дата синдикът е насрочил и провел в гр. София още две продажби на имоти, собственост на друго обявено в несъстоятелност дружество, на което жалбоподателят също е назначен за синдик, а отменена е само проданта по процесното производство по несъстоятелност. Дори и да беше възприет аргумента за наличие на техническа грешка в изписване на датата на втората продан, обявена за нестанала от синдика, то между първата/обявена за 02.06.2025/. и втората/05.09.2025г./ продан е изтекъл срок по дълъг от 4 нормативно установения по чл.717 ж от ТЗ. След цялостна и съвкупна преценка на допуснатите от жалбоподателя нарушения/ действия и бездействия/ настоящият състав достигна до категоричния и обоснован извод, че същите, макар и различни по вид имат траен и системен характер и в своята съвкупност водят до категоричен извод за забавяне и като цяло възпрепятстване на нормалното развитие на производството по несъстоятелност на „Кардинал 07“ ЕООД/, от което сигурна последица е увреждането на правата на всички участници в същото. Не може да бъде споделен аргументът на жалбоподателя, че съдът е могъл да приложи по леките предвидени в закона санкции за неизпълнение/лошо изпълнение на задълженията на синдика, регламентирани в нормата на чл.663, ал.1 от ТЗ, поради множеството различни по вид и интензитет нарушения, които имат траен и системен характер, обосноваващ приложение на най- тежката предвидена в закона санкция- тази по с правно основание чл.657, ал.2 от ТЗ. Предвид съвпадение в крайните изводи на двете инстанции, обжалваното определение следва да бъде потвърдено като валиден, допустим и правилен съдебен акт.