Решение № 260188 от 05.08.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ гр.София, 05.08.2026 г.

В И М Е Т О

Н А Н А Р О Д А

СОФИЙСКИЯТ

ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, I - 16 състав, в публичното съдебно заседание на осемнадесети май през две хиляди двадесет и шеста година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕНА

МАВРОВА при участието на секретаря Антоанета

Стефанова, като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 11570 по описа за 2018 г. по описа на СГС, за да се произнесе, взе предвид следното:

Ищците Д.К.Д. и Л.Д.Д. поддържат в исковата молба, че на 23.07.2016 г. при тежко пътнотранспортно произшествие е загинала М. Д.Д. – дъщеря на първия от ищците и сестра на Л.Д., настъпило по вина на водача М.Р.К..

Поддържат, че на посочената дата М. и нейния приятел М.посетили мото събор, който се е провеждал в местността „Предела“, община Разлог. На връщане към София, двамата пътували с мотоциклет марка „Сузуки“, модел „ГСХ-Р600“, с рег. № № *****Х, който бил управляван от М.К.. В участък на път II-19, посока Симитли - Разлог при навлизане в кривата на ляв завой с висока скорост, водачът загубил контрол над управлението на мотоциклета, като вследствие на удара е настъпила смъртта на М. Д..

По случая е образувано досъдебно производство, пр. пр. № 335/2016 г. по описа на Окръжна прокуратура – Благоевград, което е прекратено на основание чл. 24, ал.1, т. от НПК, поради смърт на дееца М.К..

Ищците сочат, че

М. е била изключително обичан човек не само от близките й, а и от всички, които са я познавали. Била е жизнерадостна и енергична, амбициозна и изключително инициативна. До годината, предхождаща злополуката, всички са живеели в един дом. Били са изключително близки и задружни.

Ищецът Д.Д. поддържа, че като баща е претърпял най-тежкото страдание. Загубата на детето му е почернило живото му, лишила го е от радост и бъдеще. Никога няма да види как момичето му сбъдва мечтите си, как изгражда семейство и поема своя път в живота. Поддържали са много добри отношения, бащата е разчитал на подкрепа и разбиране от дъщеря си. Смъртта й представлява за него тежка загуба и то в години, в които несъмнено във все по-голяма степен ще изпитва нужда от нейното присъствие. И до днес не е в състояние да се съвземе от шока, липсват му съвместните разходки в планината и разговори.

Мъката, която изпитва не стихва и не отминава. Л.Д. сочи, че за нея сестра й М. и била нейната сродна душа. Израснали са заедно и са били винаги много близки, неразделни. Имали са силна емоционална връзка, обичали са се и са споделяли всичко – от дрехите до личните тайни. Живеели са в разбирателство и уважение.

Като по-голяма сестра тя винаги се е грижила за нея, помагала й е с уроците.

Често са спортували заедно, правили са екскурзии и са обичали да карат ски заедно. М. е обичала да снима и да прави фотоалбуми с общите им снимки. Ищцата Л.Д. поддържа, че майка им Таня е починала на 23.07.2008 г., няколко дни преди да навърши 19 години. М. е била човека до нея в този тежък момент, и е правела всичко възможно, за да преодолее по-леко загубата.

По-голямата й сестра е била за нея едновременно майка, приятелка и всичко, от което е имала нужда. Винаги е била до нея за да изтрие сълзите й, да й даде съвет и да и вдъхне кураж. Двете е трябвало да си помагат взаимно, и да бъдат опора на техния баща, който е бил съкрушен от сполетялата ги трагедия.

Ищците поддържат, че към датата на произшествието за мотоциклета е имало сключена застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите със Застрахователна компания Олимпик – клон България“ КЧТ, обективирана в полица № BG/28/116000598679, валидна за периода от 16.02.2016 г. до 15.02.2017 г.

Ето защо, ищците на основание чл. 432, ал. 1 КЗ /преди чл. 226, ал.1 КЗ (отм)./ молят да бъде осъден ответника да им заплати сумата от по 250 000 лв. за всеки ищец, представляваща застрахователно обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания, поради загубата на тяхната дъщеря и сестра М. Д.Д., ведно със законна лихва от датата на деликта - 23.07.2016 г. до окончателното плащане.

Ответникът Застрахователна компания Олимпик – клон България“ КЧТ оспорва исковете по основание и размер. Оспорва авторството на деликта, като поддържа че приложените към исковата молба документи не съдържат данни, доказващи твърденията в исковата молба, че именно М.Р.К. е управлявал застрахования мотоциклет. Оспорва претенцията на Л.Д., като счита, че не налице предпоставките, за обезщетяване на пълнолетната сестра на пострадалата. Оспорва претенцията за присъждане на лихва за забава.

Съдът, след като взе предвид доводите на страните и след оценка на събраните по делото доказателства, при спазване на разпоредбите на чл. 235 ГПК, намира следното:

Разпоредбата на чл. чл. 432, ал. 1 от КЗ (преди чл. 226, ал.1 от КЗ отм.) дава право на увреденото лице при пътнотранспортно произшествие да насочи иск за обезщетяване на претърпените вреди направо срещу застрахователя, при който делинквента има застраховка “Гражданска отговорност”. По този иск ищецът следва да установи, че има вземане за непозволено увреждане срещу водач на

МПС (фактическият състав на който е виновно и противоправно поведение на водача, в причинна връзка от което са произлезли твърдените неимуществени вреди) и наличие на застрахователно правоотношение, произтичащо от договор за застраховка “Гражданска отговорност” с обект гражданската отговорност на делинквента като автомобилист за вреди, причинени при управление на процесното МПС.

Когато пострадалият е починал, материално легитимирани да получат обезщетение за неимуществени вреди от причинена смърт на техен близък са лицата, посочени в Постановление № 4 от 25.V.1961 г. и Постановление № 5 от

24.ХІ.1969 г. на Пленума на Върховния съд, и по изключение всяко друго лице, което е създало трайна и дълбока емоционална връзка с починалия и търпи от неговата смърт продължителни болки и страдания, които в конкретния случай е справедливо да бъдат обезщетени. (Тълкувателно решение № 1/2016 г. от 21.06.2018 г. по тълк. дело

№ 1/2018 г. на ОСНГТ на

ВКС).

Видно от представените удостоверение за наследници и за родствени връзки, ищецът Д.К.Д. е баща, а ищцата Л.Д.Д.

– сестра, на М. Д.Д., починала на 23.07.2016 г.

Въз основа на представените по делото писмени доказателства и от заключението на изслушаната и приета по делото комплексна експертиза, се установява следното:

На 23.07.2016 г., около 16.20 ч., мотоциклет „Сузуки“, с рег № *****Х, управляван от М.К. се е движил по път II-19, посока от Симитли към Разлог. Зад водача, като пътник се е намирала М.

Д.. При движението си мотоциклетът е достигнал до района на 28+200 км., като скоростта му е била от порядъка на 106-107 км/ч. При преодоляването на ляв завой, водачът е изгубил управление на мотоциклета, същият е паднал на лявата си страна и е започнал да се движи плъзгайки се заедно с водача и пътничката по пътната настилка напред и в дясно, като едновременно с това е започнал да ротира около масовия си център по посока обратна на часовниковата стрелка. При това сложно движение мотоциклетът е достигнал до стълба на мантинелата със задната си част и е настъпил удар при скорост от около 73-74 км/ч., при който са откъснати детайли от задната му част. Телата са достигнали до колчето на мантинелата и е настъпил удар, след което тялото на пострадалата се е отклонило напред и в ляво и се е установило на мястото описано в протокола за оглед. Тялото на пострадалия след удара в колчето се е отклонило напред и леко в дясно заемайки мястото описано в протокола за оглед.

Съгласно заключението, за да се установи кой е водач и кой е бил пътник на мотоциклета е извършена симулация при която за водач е поставен манекен на женско тяло, като при така извършената симулация на движението на мотоциклета преди удара и удар в стълба на мантинелата не се получава съвпадение в направлението на движението на телата и мотоциклета след удара, показано на скиците на л. 22 от заключението. При огледа и аутопсията на М. Д.Д. са установени травматични увреждания, несъвместими с живота. При анализ на установените увреждания при двамата пострадали съпоставени с данните за ПТП, от медицинска гледна точка позволява с по-голяма вероятност да се предположи, че водача на мотора е бил М.Р.К., като се отчитат характеристиките на мотоциклета – габаритна височина 1135-1150 мм и височина на седалката ~ 810 мм.

Следователно от водача на мотоциклета е осъществен деликт, като същият виновно е нарушил правилата за движение по пътищата, и по-конкретно чл. 20, ал. 1 и ал. 2, поради което е настъпила смъртта на близката на ищците.

Не е спорно обстоятелство между страните, че е налице сключена застраховка „Гражданска отговорност“ между ответника и собственика на процесния мотоциклет, валидна към датата на произшествието.

Ето защо, настоящият състав приема, че по делото са доказани всички елементи от фактическия състав на непозволеното увреждане, следователно отговорността на застрахователното дружество следва да бъде ангажирана.

Относно размерът на дължимото обезщетение за неимуществени вреди, съдът приема следното:

Обезщетението за неимуществени вреди в хипотезата на чл. 432 КЗ, във вр. с чл. 45 от КЗ се определя от съда в съответствие с установения в чл. 52 от ЗЗД принцип за справедливост.

Съгласно показанията на свидетеля Г.. К.Д.

/брат на ищеца/, преди инцидента за Л. се е грижил бащата, както и сестра й М., защото майката е починала през 2008 г. от онкологично заболяване. М. й е помагала за учене, в домакинството, давала й е напътствия в живота, ходили са много на планина и ски. И тримата са живеели заедно в ж.к. „********. Семейството е осиротяло, като времето не може да излекува болката. М. е помагала и финансово на Л..

К.П.К./във фактическо съжителство с ищцата/ , сочи че на бащата на Л. често се е налагало са пътува, и тогава М. се е грижила. След като са загубили майка си, М. е заела нейната роля. Били са в близки отношения, како са си помагали взаимно тримата след загубата. И двамата ищци са приели много тежко загубата и животът им се е променил драстично.

Обезщетението за неимуществени вреди в хипотезата на чл.432, ал.1 от КЗ се определя от съда в съответствие с установения в чл.52 от ЗЗД принцип за справедливост. (решение № 15 от 12.02.2018 г. на ВКС по т.д. 1423/2017 г. на ІІ Т.О., ТК; решение № 2 от 21.03.2018 г. на ВКС по т. д. № 1089/2017 г., II Т.О.). Съдът взе обстоятелството, че ищецът е загубил дъщеря си, като загубата на дете е непреодолима и невъзвратима. Ищцата е била в близки отношения със сестра си, която е поела грижите за нея след смъртта на майка им, като по-голяма сестра, а и се е грижила за цялото семейство.

Съобразявайки се с тези обстоятелства и икономическите условия в страната, настоящият състав намира, че справедливото обезщетение за претърпените неимуществени вреди за бащата Д.Д. възлиза на сумата от 81 806,70 евро, ведно със законна лихва от датата на депозиране на искане за заплащане на обезщетение, по аргумент от чл. 429, ал. 3 КЗ, като до пълния предявен размер искът подлежи на отхвърляне. представляваща В полза на Л.Д. съдът намира, че справедливото обезщетение възлиза на сумата от 20 451,68 евро ведно със законна лихва от датата на депозиране на искане за заплащане на обезщетение, по аргумент от чл. 429, ал. 3 КЗ, като до пълния предявен размер искът подлежи на отхвърляне. Настоящият състав намира, че нормата на §

96 от ПЗР на КЗ не обвързва съда, при предявен иск за обезщетение, като същото се определя съобразно разпоредбата на чл. 52 ЗЗД по справедливост.

Относно разноските.

Съобразно изхода на спора, в полза на ищеца, следва да бъдат присъдени разноски за адвокат, но тъй като не е представен договор за уговорена безплатна правна помощ, такива не следва да бъдат присъждани.

На основание чл. 78, ал. 6 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати по сметка на СГС сумата от 4 090,34 евро, представляваща държавна такса и сумата от 127,70 евро за разноски за комплексна експертиза, заплатени от бюджета на съда.

Мотивиран от горното, Софийски градски съд

Р Е Ш И :

ОСЪЖДА

„Застрахователна компания Олимпик – клон България" КЧТ, ЕИК ********* (ЗК „Олимпик“, регистрирана в Република Кипър), със седалище и адрес на управление *** център ********да заплати на Д.К.Д., ЕГН **********,***, със съдебен адрес: Адвокатско дружество „К.И.и Я.Н.“, чрез адв. Д.М.,***, на основание чл.432, ал. 1 КЗ сумата от 81 806,70 евро, представляваща застрахователно обезщетение за неимуществени вреди, под формата на болки и страдания поради загубата на дъщеря му М. Д.Д., в резултат на ПТП, настъпила 23.07.2016 г., на участък на път II-19, в района на км 28+200, посока от Симитли към Разлог, по вина на М.Р.К., при управление на мотоциклет „Сузуки“, с рег № *****Х, застрахован по застраховка „Гражданска отговорност на автомобилисти” при ответника, ведно със законната лихва, от датата на депозиране на искане за заплащане на обезщетение – 23.07.2018 г. до окончателното плащане, КАТО ОТХВЪРЛЯ иска до пълния предявен размер от 127 822,97 евро и за законна лихва от датата на деликта.