Решение № 662 от 24.06.2026, Окръжен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 662 гр. Варна, 24.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, V СЪСТАВ ТО, в публично заседание на девети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Галина Чавдарова

Членове:

Ралица Ц. Райкова

Ралица Каменова при участието на секретаря Мая Т. Иванова като разгледа докладваното от Ралица Каменова Въззивно гражданско дело № 20263100500889 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба с вх. № 20838/16.03.2026 г. на Б. С. С. против Решение № 655/23.02.2026 г., постановено по гр.д. № 10789/2025 г. по описа на Районен съд – Варна, с което е отхвърлен предявеният от жалбоподателката срещу „Емаг Интернешънъл“ ООД положителен установителен иск с правно основание чл.

422, ал. 1, вр. чл. 415, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД да бъде признато за установено, че „Емаг Интернешънъл” ООД дължи на Б. С. С. мораторна лихва за периода от 22.01.2024 г. до 11.02.2024 г. в размер на 1,5 4 евро (равностойност на 3,02 лв. определена съгласно ЗВЕРБ) за неизпълнение по развален договор за покупкопродажба на Хлебопекарна Panasonic SD-YR25505SXE от 17.11.2023 г., за което вземане е издадена Заповед № 7885 за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК, издадена на 13.03.2024 г. по частно гражданско дело № 8441/2024 г., 36 състав на СРС.

Във въззивната жалба се навежда оплакване, че решението е неправилно, необосновано и постановено в нарушение на материалния закон. Навежда се довод, че неправилно и незаконосъобразно първоинстанционният съд е приел, че тъй като към продавача не е отправена покана за плащане, а само покана за изпълнение на договора, то той не е изпаднал в забава и не дължи претендираната мораторна лихва. Поддържа се, че в самата покана ищцата е указала на продавача, че в случай на неизпълнение ще счита договора за развален и ще претендира обезщетение. Позовавайки се на приетото с Тълкувателно решение № 5/2017 г. о т 21.11.2018 г., че при връщане на дадено при липса на основание в хипотезата на чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, длъжникът дължи обезщетение за забава от поканата да изпълни, въззивницата счита, че с изтичането на предоставения от нея тридневен срок за изпълнение на процесния договор ответникът е изпаднал в забава за връщане на даденото, поради което и дължи претендираната мораторна лихва за периода от 22.01.2024 г. до 11.02.2024 г. в размер на 3,02 лв.

Развалянето на договора има обратно действие, което означава, че от този момент за продавача е възникнало задължението да върне полученото на отпаднало основание 1

(чл. 55, ал. 1, предл. 3 ЗЗД). Макар и поканата да не включва изрично искане за връщане на платената цена, ведно със законната лихва върху нея, то това следва от самия факт, че с нея длъжникът е поставен в забава с предоставения му краен срок за изпълнение и договорът е развален. Доколкото е налице задържана без основание сума, то върху същата безспорно се дължи лихва от момента на изтичане срока за изпълнение по договора до момента на плащане. Изразява се несъгласие с извода на съда за погасяване на вземането за мораторна лихва с използването от нейна страна на предоставен от ответника ваучер на стойност 20 лв. Сочи се, че въпросният ваучер е за пазаруване от сайта на търговеца, тоест има ограничаващо потребителя приложение и е зареден по сметка на ищцата на дата 11.01.2024 г. – преди датата на разваляне на договора. Съгласно чл. 65 ЗЗД купувачът не може да бъде принуден да приеме в изпълнение нещо, различно от дължимото, поради което ищцата не е била длъжна да приеме предоставеният й ваучер като форма на компенсация. Следва да се има предвид и разпоредбата на чл. 143, ал. 2, т. 2 ЗЗП, според която всяка клауза в договор с потребител, която изключва или ограничава правата на потребителя, произтичащи от закон, по отношение на търговеца или доставчика при пълно или частично неизпълнение или неточно изпълнение на договорни задължения е недействителна.

Ваучерът не е част от договора за покупко-продажба, той нито замества доставянето на стоката, нито връщането на цената, нито правото на законна лихва за забавеното изпълнение. Моли се за отмяна на решението и уважаване на предявения иск.

Претендира се присъждане на сторените съдебни разноски.

Въззиваемата страна – „Е м а г Интернешънъл“ ООД, депозира отговор на въззивната жалба в законовия срок, с който счита, че първоинстанционното решение е правилно и законосъобразно, като се споделят изводите на районния съд. Поддържа се, че ответникът не е дал повод за започване на съдебно производство за спор, който спокойно би могъл да се реши по извънсъдебен ред, най-вече предвид незначителния материален интерес. Твърди се, че ответникът не е принуждавал ищцата да приеме нещо различно от дължимата й хлебопекарна. Сочи, че неуточнено е възражението на въззивницата за ограничаване или изключване на правата й, произтичащи от закон, с клауза на договора, сключен при общите условия за ползване на сайта, с които тя се е съгласила преди да направи покупката си. Не се спори, че купувачът не е бил длъжен да приема предоставения от продавача ваучер в размер на 20 лв., но клиентката го е приела без да е длъжна и без да е принуждавана, като е могла да не се съгласи с този тип обезщетение като го откаже изрично или поне като не го използва. По свое желание обаче тя го е използвала, което е генерирало плащане от страна на ответника на трето лице на сумата от 20 лв. Поддържа се, че е ирелевантна времевата последователност на предоставянето на обезщетението от 20 лв., което предхожда датата на разваляне на договора. Излага се, че хлебопекарната е трябвало да бъде доставена до 02.12.2023 г., поради което очевидно търговецът е бил изпаднал в забава към датата на получаване на поканата за доброволно изпълнение и е предприел действия за обезщетяване на клиентката още преди това (на два пъти). Правилно първоинстанционният съд е отбелязал, че макар на следващ етап ответното дружество да е получило покана за разваляне на договора, то тя не съдържа конкретна претенция за обезщетение, нито как тя да бъде изплатена. Твърди се, че ищцата е получила и друго (първо по време) обезщетение във връзка със същата забава под формата на ваучер на стойност 10 лв., което предхожда датата на поканата за доброволно изпълнение и надвишава около три пъти претенцията на ищцата. Този начин на обезщетяване, макар и ограничаващ, също е бил приет от клиентката, макар тя да не е била длъжна да го приема. Отправя се искане за потвърждаване на първоинстанционното решение и присъждане на сторените съдебни разноски.

Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от релевираните въззивни основания в жалбата.

2

Първоинстанционното решение е валидно и допустимо.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните писмени доказателствени средства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна, във връзка с наведените във въззивната жалба пороци на оспорения съдебен акт:

Съгласно разпоредбата на чл. 86, ал. 1 ЗЗД, при неизпълнение на парично задължение длъжникът дължи обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата. Позовавайки се на посочената норма, ищцата – въззивник в настоящото производство претендира заплащане на сумата от 1,54 евро като обезщетение, равняващо се на законната мораторна лихва, изтекла за периода от 22.01.2024 г. – датата на разваляне на сключения между страните договор за покупко-продажба от разстояние, до 11.02.2024 г. – датата на която твърди да й е възстановена сумата за продажна цена по разваления договор.

Не е спорно между страните, че същите са били обвързани от облигационно правоотношение по силата на договор за покупко-продажба от разстояние, сключен на 17.11.2023 г., съгласно който ищцата е направила поръчка № 1017570129 за хлебопекарна Panasonic SD-YR25505SXE, като е платила продажна цена от 374,99 лв., която стока е следвало да бъде доставена в периода 25.11.2023 г. – 27.11.2023 г.

Изяснява се от приложената по заповедното дело електронна кореспонденция, че на 21.12.2023 г. ищцата е изпратила съобщениe до ответника на неговата електронна платформа, с коeто е заявила, че ако до следващия ден пекарната не й е доставена, ще заведе иск за обезщетение и ще подаде жалба в КЗП. На 11.01.2024 г. на ищцата е отговорено с електронно писмо от представител на ответника, че в знак на компенсация ще й бъде изпратен ваучер на електронната й поща в срок до 3 работни дни. Още на същата дата – 11.01.2024 г. ваучер от 20 лв. е предоставен на ищцата по електронния й акаунт в платформата на търговеца, поради неуспешната поръчка № 1017570129 и е използван от ищцата за последваща поръчка № 1018402498, което не се оспорва от ищцата и е видно от приложените по делото документи на л. 29-32 от първоинстанционното дело.

На 19.01.2024 г. ищцата е оправила нова покана за изпълнение на договора, като е предоставила срок от три дни за доставка на стоката, а при неизпълнение в срок е заявила, че ще счита договора за развален, видно от приложеното на л. 17 от заповедното дело електронно писмо.

Според представеното електронно писмо от 06.02.2024 г. на посочената дата ищцата е получила имейл, че сумата от 374,99 лв. скоро ще бъде в нейния акаунт, като завършването на банковия превод може да отнеме няколко дни. Не се спори между страните, че въпросната сума е възстановена по банковата сметка на ищцата.

Съгласно задължителните тълкувателни разяснения, дадени в Тълкувателно решение № 5 от 21.11.2019 г. по т.д. № 5/2017 г. на ОСГТК на ВКС, когато задължението е безсрочно кредиторът може да покани длъжника да изпълни и ако виновно не го стори, изпада в забава след поканата или изтичане на срока, определен за изпълнение.

В настоящия случай се касае за задължение за връщане на дадено при отпаднало основание, а именно заплатената цена по разваления договор за покупко-продажба от разстояние, което е безсрочно и изискуемо от момента на даването на сумата по разваления договор, но длъжникът дължи обезщетение за забава от момента, в който е получил поканата на кредитора, респ. изтичането на допълнителния срок за изпълнение. Още с изпратеното на 21.12.2023 г. електронно съобщение ищцата е дала срок за изпълнение на кредитора, вследствие на което на 11.01.2024 г. ищцата е получила обезщетение за допуснатата забава под формата на ваучер за 20 лв. (10,23 евро), който е използвала за намаляване на цената на друга поръчка от ответника.

Макар и ищцата да не е била длъжна да приеме тази форма на компенсация, с 3 използването на ваучера същата се е съгласила с този начин на обезщетяване за забавеното изпълнение за връщането на продажната цена, като получената парична сума надвишава близо 7 пъти размера на законната лихва за заявения исков период – 1,54 евро. Този извод не се променя от факта, че с изпратената на 19.01.2024 г. нова покана ищцата е дала допълнителен срок за изпълнение, тъй като към датата на предоставянето на паричната компенсация ответникът вече е бил поставен в забава.

Следователно, правото на ищцата на обезщетение по чл. 86, ал. 1 ЗЗД се явява погасено, поради което предявеният иск се явява неоснователен и подлежи на отхвърляне.

С оглед на обстоятелството, че правните изводи, до които въззивната инстанция е достигнала, съответстват на крайните правни съждения на първоинстанционния съд, обжалваното решение следва да бъде потвърдено като правилно.

Така мотивиран, Окръжен съд – Варна

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА Решение № 655/23.02.2026 г., постановено по гр.д. № 10789/2025 г. по описа на Районен съд – Варна.

РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на касационно обжалване – арг. чл.

280, ал. 3 ГПК.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4