Решение № 35 от 02.03.2023, Окръжен съд - Габрово

РЕШЕНИЕ

№ 35 гр. Габрово, 02.03.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ГАБРОВО, СЪСТАВ II, в публично заседание на шестнадесети февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Полина Пенкова

Членове:

Кремена Големанова

Велемира Д. при участието на секретаря Милкана Ив. Шаханова Балтиева като разгледа докладваното от Кремена Големанова Въззивно гражданско дело № 20234200500004 по описа за 2023 година

Образувано е по въззивна жалба на „Уникредит Булбанк” АД против Решение №517/27.10.2022г. по гр.д.№888/2022г. на РС Габрово.

В жалбата се излагат доводи за неправилност и необоснованост на първоинстанционното решение. Твърди се, че правилно съдът бил приел, че клаузите на договора са действителни, и не са неравноправни, поради което плащането е извършено на валидно правно основание. Правилен бил извода на съда, че между страните е налице съществуващо валидно облигационно отношение, произтичащо от процесния договор за банков ипотечен кредитна физическо лице №274/19.06.2008г., с който жалбоподателят отпуснал на ищцата Й. С. кредит в размерна 70000лв. за покупка на жилище, които тя и ищецът Й. М. се задължили да върнат чрез изплащане на анюитетни месечни вноски за периода 15.07.2008г.-15.12.20131г., включващи и дължим лихва и таксите и комисионните.

При подписване на договора страните договорили начина на определяне на възнаградителната лихва по договора и се съгласили с приложимите по него Общи условия, а именно, че ГЛП се формира от два компонента – базисен лихвен процент, който е променлив и фиксирана надбавка към него, която е постоянна величина и е определена в договора пи неговото подписване. Променливият компонент на практика включвал разходите на банката по осигуряване на кредитния ресурс към даден текущ период и е обусловена от пазарните условия, т.е. банката можела да променя само тази част то лихвения процент с оглед на външни, обективни фактори. Жалбоподателят обаче не бил съгласен с извода на първоинстанционния съд, че липсвала договорна клауза, която да поставяла минимален размер на ГЛП. При сключване на договора страните били определели минималния размерна възнаградителната лихва за целия срок на действие на договора.

Следователно волята на страните била договорната възнаградителна лихва да е фиксирана в минимален размер установен в чл.4-1 А от договора при сключването му, а именно в размерна 8,20%. По взаимно съгласите на страните размерът на възнаградителната лихва ще се променял само ако пазарните условия доведат до необходимост от увеличаване на БЛП най-малко с 0,5 пункта, в противен случай за целия период на действие на договора лихвения процент ще е 8,20%. Това била причината в чл.11.1.1 от договора да се използва термина „определена“. Поради изложеното не можело да се приеме извода на съда, че при 1 намаляване индекса банката е задължена да намали ГЛП, при положение, че е уговорен минимален праг на лихвата, с който ищците сключвайки договора са се съгласили. Твърди се и че клаузите относно размера на ГЛП били индивидуално уговорени и са изцяло съобразени с профила на кредитополучателя и съдлъжника. Финансирането на ищците било извършено при условия, които се различавали от условията предлагани на останалите клиенти. Твърди се и че в исковата молба нямало твърдения, че по време на действие на договора ищците са отправяли искане за промяна на възнаградителната лихва и то да им е било отказано, както и че при сключване на договора са уведомени от служител на банката, че нямат право да правят предложения за изменение в договорни клаузи. Моли съда да отмени обжалваното решение и да постанови друго, с което за отхвърли предявени от ищците иск. Претендира и за присъждане на направените поделото разноски, т.ч. адвокатско възнаграждение.

Ответниците по жалба в депозирания по делото отговор я оспорват като неоснователна. неверни били твърденията на жалбоподателят, че страните са договорили фиксиран минимален ГЛП в размер на 8,20%. Не било налице твърдяното от жалбоподателят нарушение на процесуалните правила. Несъстоятелни били и възраженията за необоснованост на обжалваното решение. Молят съда да потвърди обжалваното решение и да присъди направените пред въззивната инстанция разноски.

Въззивният съд, като взе предвид събраните по делото доказателства и наведените от страните доводи, прие за установено следното:

Въззивната жалба е подадена в срок, от надлежна страна и срещу акт, подлежащ на обжалване. Предвид на това тя е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна.

Постановеното от първоинстанционния съд решение е валидно и допустимо.

С исковата молба е предявен иск по чл.55 ЗЗД, с претенция да бъде осъден жалбоподателят да заплати сумата от 2325лв. платена без основание (недължимо надвзета като част от възнаградителна лихва по договор за банков кредит) за периода 16.05.2020г.10.02.2022г., ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба до окончателното изплащане на сумата както и направените по делото разноски. С протоколно определение от 25.10.2022г. е допуснато изцменени евразмера на предявения сик, като същият се счита предявен за сумата то 2324,95лв.

С обжалваното Решение №517/27.10.2022г. по гр.д.№888/2022г. на РС Габрово предявеният иск е уважен. Решението е обжалвано изцяло.

За да постанови решението си районният съд е приел, че не се спори, че между страните съществува валидно облигационно отношение, произтичащо от процесния Договор за банков ипотечен кредит на физическо лице №274/19.06.2008г., с който ответната „Уникредит Булбанк" АД отпуснала на ищцата Й. С. кредит в размер на 70000лв. за покупка на жилище, който тя и ищецът Й. М. /като солидарен длъжник/ се задължили да върнат чрез заплащане на месечни анюитетни вноски, дължими за периода от 15.07.2008г. до 15.12.2031г., включващи и дължимата лихва по т.4 и таксите и комисионните по т.5 от договора.

Договорът е сключен при общи условия /т.19 от договора/, а именно - Общите условия, приети от УС с протокол № 3/18.04.2007г. и в сила от 7.05.2007г., които общи условия са били реално предадени на ищците при сключване на процесния договор.

Анюитетните вноски по кредита са погасявани чрез извършвани от ответната банка удръжки /директен дебит/ от целева разплащателна сметка, в която двамата ищци внасяли необходимите за това суми.

Съгласно чл.4 и чл.4.1.а от раздел I "Предмет и условия на договора" от процесния договор годишният лихвен процент върху редовна главница за кредитите, изплащани чрез анюитетни вноски е формиран от два компонента: Базовия лихвен индекс по раздел III от Общите условия и надбавка към него за редовен дълг, определена в договора при неговото подписване. Към момента на сключване на процесния договор за кредит базовия лихвен индекс е в размер на 6.536% и надбавка в размер на 1.664%, или годишния лихвен процент е 8.20 % към датата на договора. Съгласно т.9.1. от Общи условия годишният лихвен процент (ГЛП) върху редовна главница за кредитите, изплащани чрез анюитетни вноски, се формира от сбора на два компонента : базовия лихвен индекс (БЛИ)- едномесечен SOFIBOR, който е променлив компонент, с оглед на факта, че се явява обективен измерител на изменението на 2 пазарните условия и фиксирана надбавка, определена по размер при подписване на договора за кредит. Съгласно чл.9.4 от Общите условия при кредити, погасявани чрез анюитетни вноски, при всяко нарастване на БЛИ с повече от 0,5% пункта спрямо действащия към момента на промяната размер, банката променя ГЛП в същия размер, като промяната влиза в сила автоматично с публикуване на новата стойност на съответния лихвен индекс и без за това да е необходимо сключване на допълнително споразумение между страните. Договорът въвежда променлив ГЛП, което е следствие от променливия характер на едната му компонента - БЛИ. Липсва договорна клауза, която да поставя граници на движение на ГЛП - минимален или максимален размер на ГЛП. Не представлява подобна клауза т.11.1 от договора, която по същество не предвижда нещо по-различно от клаузата на т.4.1.а - че лихвите се заплащат в съответствие с раздел III от ОУ в размерите по т.4 от договора.

Размерите по т.4 са фиксираният размер на надбавката и променливият размер на БЛИ, определян по реда раздел III от ОУ, сборът от които дава ГЛП, чийто размер е посочен в т.4.1.а само към датата на сключване на договора - 8,20%. Препращането на т.11.1 към т.4 не можело да се тълкува по никакъв начин като установяване на минимален ГЛП от 8,20 %, под който да не може да се пада, дори и сборът от двете компоненти да е под 8,20 % подобна забрана не се съдържа в текста на договора. Не следвал обратен извод и от клаузата на т.11.2, която следва да се тълкува за ограничаваща кредитора да променя едностранно ГЛП само при условията на т.9.4 от ОУ, независимо от промените в БЛИ, но не въвежда изискване всички промени в ГЛП да се правят само с едностранен акт /волеизявление/ на кредитора, особено ако те са в интерес на длъжниците. Следователно ГЛП не е фиксиран в договора, нито е определен негов минимален или максимален размер, като той се формира автоматично от сбора на фиксирана надбавка и променлив БЛИ, определян по реда на раздел ІІІ от ОУ, като за промените в ГЛП не трябва акт на самата банка /освен ако за БЛИ това се изисква според ОУ/. Съгласно ОУ от 2007г. ГЛП по усвоената част от кредитите се формира от сбора на базов лихвен индекс (SOFIBOR, EURІBOR или LIBOR), приложим за съответния период на олихвяване (един месец), плюс надбавка за редовен дълг, определена в Договора. БЛИ е зависимост от валутата на кредита и периода на олихвяване, като при кредити в лева е едномесечен SOFІBOR. Определеният БЛИ за кредитите се обявява в лихвените условия бюлетин за съответния период на олихвяване, разпространени на гишетата на Банката, в интернет страницата й, и приложенията за електронно банкиране.

При кредити, погасявани чрез Анюитетни вноски, при всяко нарастване на базовия лихвен индекс с повече 0,5 процентни пункта спрямо действащия към момента на промяната размер Банката променя годишния лихвен процент в същия размер, като промяната влиза в сила автоматично с публикуване на новата стойност на съответния лихвен индекс и без за това да е необходимо сключване на допълнително споразумение между страните. Банката може да промени размера на Анюитетната вноска по нейна преценка и в интерес на Кредитополучателя, включително и към момент, различен от промяната на лихвения процент. Кредиторът уведомява Кредитополучателя и третите задължени лица за извършената промяна чрез последващото промяната извлечение по кредита, предоставено по реда на т.24.1, но не по-късно от 45-дневен срок от промяната.

Видно било че и съобразно ОУ ГЛП се формира от сбора на БЛИ и надбавка за редовен дълг, определена в договора, като единствено се конкретизира как се определя размера на БЛИ. Тези ОУ от 2007г. също не съдържали изискване, че за прилагането на така формирания ГЛП и промените в него е необходимо изрично решение на орган на банката, за разлика от неприложимите към процесния договор ОУ от 2008г. . Следователно, по ОУ от 2007г. е закрепен автоматизъм на промяната в ГЛП, докато в ОУ от 2008г. такъв автоматизъм не е налице. Предвиденото в т.9.3 от ОУ от 2007г. задължение за обявяване на БЛИ в лихвените условия /бюлетин/, разпространени на гишетата на банката, в интернет страницата й и приложенията за електронно банкиране, не е условие за влизане в сила на промените в ГЛП, а има единствено информативно значение. Съмнение в извода за автоматизъм на промяната на ГЛП можела да внесе клаузата на т.9.4 от ОУ от 2007г., предвиждаща две хипотези, когато банката „променя ГЛП". Прочитът на тази клауза водел до заключението, че тя предвижда две възможности: 1) възможност на банката да повишава ГЛП при нарастване на БЛИ с повече от 0,5 % в сравнение с предишния период, и 2) оправомощаване на банката по нейна преценка да може да намалява размера на анюитетните вноски, т.е. на размера на лихвата, дори и формирания по общия начин ГЛП да не предполага това - изр.2 на т.9.4. И в двете си части тази клауза обаче не дерогирала евентуално автоматично понижаване на ГЛП поради понижаване на БЛИ /Софибор/ съобразно предходната т.9.1 - за тази хипотеза нито т.9.4, нито друга клауза от ОУ изисквали акт на орган на банката, като условие за да влезе в сила промяната на ГЛП. Освен това 3 съдът приел, че двусмислието, което внасяла клаузата на т.9.4 в съпоставка с т.9.1, следвало да бъде изтълкувано по благоприятен за потребителите начин както повелява чл.147, ал.2 ЗЗП. Следователно уговореният в договора ГЛП се формира от сбора между твърдата надбавка от 1,664% и променливия БЛИ /ежемесечен Софибор/, определен по реда на т.9.2.1 от ОУ, като се прилага автоматично към главницата по кредита, без за това да е необходимо допълнително споразумение между страните, нито изричен акт на банката. Промяната на ГЛП не зависи от волята на самата банка, като същата има задължение да променя лихвата по общото правило на т.9.1, което се прилага във всички случаи.