Решение № 152 от 05.12.2024, Окръжен съд - Кърджали

РЕШЕНИЕ

№ 152 гр. К., 05.12.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – К., II. СЪСТАВ, в публично заседание на шести ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Пламен Ал. Александров

Членове:

Кирил М. Димов

Невена К. Калинова при участието на секретаря Пенка Цв. Вълкова като разгледа докладваното от Пламен Ал. Александров Въззивно гражданско дело № 20245100500204 по описа за 2024 година С решение № 283 от 17.06.2024 г., постановено по гр. д. № 1694/2023 година, Районен съд – К. е отхвърлил предявения от А. И. С. против Я. Н. Д. иск, с правно основание чл. 127, ал. 2 във връзка с чл. 59, ал. 9 от СК, за изменение на режима на лични отношения и издръжка по отношение на общото дете на страните А. А. С., роден на **.**.**** г., определен с протоколно определение от 11.07.2023 г., постановено по гр. д. № 450/2022 г. по описа на Районен съд – К., като неоснователен. С решението съдът е осъдил А. И. С. да заплати на Я. Н. Д. направените по делото разноски в размер на 940 лева.

Недоволен от така постановеното решение е останал въззивникът А. И.

С., който чрез своя представител по пълномощие го обжалва в срок като неправилно – постановено в нарушение на материалния закон и при съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Счита, че в интерес на детето е да бъде изменен действащия към момента режим на лични отношения, като предвид възрастта на детето и доколкото майката не е изградила връзка с детето си, следва да бъде определен по-ограничителен режим на майката с детето. Счита също, че следва майката да бъде осъдена да заплаща издръжка на детето си. Поради изложеното, моли съда да отмени 1 обжалваното решение, с което е отхвърлен искът по чл. 127, ал. 2 във връзка с чл. 59, ал. 9 от СК, като измени действащия режим на лични отношения и определи по-ограничителен режим на лични отношения на детето А. А. С. с майката Я. Н. Д., а именно – до навършване на 3-годишна възраст на детето същото да вижда майка си в присъствието на бащата или посочен от същия негов близък, както и това да се осъществява на определено от съда място.

Моли също така да се осъди майката да заплаща издръжка на детето си, чрез неговия баща и законен представител, в размер на 233.25 лева. Претендира разноски за двете инстанции.

В съдебно заседание въззивникът, чрез представителя си по пълномощие, поддържа подадената жалба.

В подаден в срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК отговор въззиваемата Я. Н.

Д., чрез своя представител по пълномощие, излага съображения за неоснователност на въззивната жалба, респективно – за правилност на атакуваното решение и моли съда да го потвърди. Претендира разноски.

В съдебно заседание въззиваемата, чрез представителя си по пълномощие, поддържа съображенията, изложени в отговора на въззивната жалба.

Въззивният съд, като прецени събраните по делото доказателства и доводите на страните, констатира следното:

Жалбата е подадена в срок и от лице, имащо интерес от обжалването, поради което същата е допустима и следва да бъде разгледана по същество.

Атакуваното решение е валидно и допустимо, като не са налице основания за обявяването му за нищожно или обезсилването му като недопустимо.

Производството пред първата инстанция е било образувано по иск на А. И. С. против Я. Н. Д., с правно основание чл. 127, ал. 2 във връзка с чл. 59, ал. 9 от СК, за изменение на режима на лични отношения на детето А. А. С. и определяне на по-ограничителен режим на лични отношения на детето с майката, а именно – до навършване на 3-годишна възраст на детето същото да вижда майка си в присъствието на бащата или посочен от същия негов близък, както и това да се осъществява на определено от съда място, а при условията на евентуалност – майката да вижда и взима детето през седмица, в определен 2 от съда почивен ден, без преспиване. Иска се също и определяне на издръжка в минимален размер, дължима от майката.

Не е спорно и се установява по делото, че с влязла в сила съдебна спогодба по гр. д. № 450/2022 г . на Районен съд – К., одобрена в съдебно заседание на 11.07.2023 г., родителските права по отношение на общото на страните дете А. А. С. са предоставени на бащата А. И. С., а на майката Я. Н.

Д. е определен режим на лични отношения с детето, съгласно който същата има право да вижда и взема детето при себе си с преспиване всяка седмица от 18.00 часа в четвъртък до 18.00 часа в неделя, като родителят, при който е детето, поема ангажимент да осигури явяването на детето в съответното учебно заведение. Постигнато е и съгласие относно разпределението на времето през официалните и личните празници, както и за периода от 01.07. до 01.09. Съгласно одобрената съдебна спогодба, издръжката на детето А. ще се поема от родителя, при който детето се намира.

От събраните по делото доказателства, в това число – писмени, изслушването на страните по делото пред първата инстанция, показанията на разпитаните по делото свидетели и социалните доклади на Дирекция „Социално подпомагане“ гр. К., дадени пред първата и настоящата инстанция, се установява следното: отношенията между страните по делото са влошени, като до тяхната раздяла през 2022 г. между тях често са възниквали конфликти. От 30.12.2021 г. отдел „Закрила на детето“ при ДСП – К. работи по случая на детето А. А. С., като са приложени мерки за закрила в семейна среда, по реда на чл. 23 от Закона за закрила на детето. За детето А. и родителите му (страните по делото) има издадени направления за ползване на социална услуга към Център за обществена подкрепа (ЦОП) – К., като по случая периодично се изготвят Протокол за преглед на случая и План за действие. В последния План за действие от 09.08.2023 г. (след одобрената спогодба) е заложена дейност – в случай на непредаване на детето от бащата или невземане на детето от майката в четвъртък от 18:00 часа, на следващия ден – петък, осъществяване на среща между детето и майката в ЦОП – К. от 16:00 часа, за период от 1 час. При провежданите срещи в ЦОП – К. между майката и детето страните влизат в пререкания помежду си, взаимно се нападат и срещите приключват бързо, през лятото на 2024 г. срещите в ЦОП не се осъществяват редовно. От срещите в ЦОП е установено, че детето вече познава майка си, подарява й цветя, прегръща я, играе с нея, наблюдава се 3 смекчен тон между двамата родители. Режима на лични отношения на детето с майката често не се изпълнява, като според бащата майката не търси детето, а според майката бащата или отказвал да й го предаде, като имал негативно отношение към нея, или го нямало на адреса.

Установено е също, че към настоящия момент основните грижи по отглеждането и възпитанието на детето са поети от бащата, подкрепян и подпомаган от бабата на детето по бащина линия. За детето има осигурени добри битови условия, подходящи дрехи, храна и всички необходими консумативи за нормалното му отглеждане. Детето има избран личен лекар, записано е и посещава детска градина в гр. М.. Майката понастоящем също живее в гр. К., в жилище под наем, което се състои от две стаи, баня и тоалетна и една тераса. Същата учи за висше образование и работи по трудов договор.

Съгласно изготвения пред въззивната инстанция социален доклад на ДСП – К., най-значим възрастен за детето е неговия баща, детето търси неговото внимание и се чувства спокойно, когато са заедно. Връзка на привързаност съществува между детето и бабата по бащина линия, която се грижи за него, когато бащата е ангажиран.

Съгласно назначената по делото съдебно – психологична експертиза , родителският капацитет обхваща способността на възрастния в ролята на родител да осигури основните нужди на детето от храна, сигурност, грижа, любов, привързаност. Най-важната роля в първите години от живота на детето е на майката, като основен грижещ се за детето, като изключение са само случаите, в които тя е тежко болна и/или неспособна да полага грижи за детето. В тази връзка, експертизата констатира, че майката Я. Д. е млад, здрав родител, с отговорно отношение към детето, притежава умения да се грижи за нуждите, свързани с възрастта на детето и да му осигури подслон, прехрана, емоционално и умствено развитие. Експертизата сочи, че всеки един от родителите се опитва да бъде добър родител и дори да проявява компенсаторни – заместващи другия родител функции. При бащата това се изразява чрез поддържане на силна симбиотична връзка и засилен стремеж да бъде отделено детето от другия родител. При майката се наблюдава стремеж да подреди и изгради живота си и да вземе детето при себе си. И двамата родители оспорват правото си за детето, чрез различни методи, но резултата е липсата на добър капацитет и на двамата да запазят добри взаимоотношения в 4 ролята си на родители на детето, от което страдат детето и връзката му с всеки един от тях. Съгласно експертизата, най-добър интерес за детето е да има връзка с двамата си родители, защото липсата на топла връзка с единия родител поради решение на другия родител води до тежко натоварване на психиката на детето. Същото е объркано, тревожно, понякога агресивно, винаги със стаено чувство за вина неясно поради какво. В тази връзка експертизата сочи, че за всяко дете е важна връзката с родителя и изграждане на сигурна привързаност, която се изгражда през първите две години от живота на детето.

При така установената по делото фактическа обстановка, въззивният съд намира, че в случая не са налице основания за ограничаване на договорения между страните, със съдебната спогодба, режим на лични отношения на майката с детето. Съгласно разясненията, дадени с Постановление № 1/1974 г., правната възможност да се изменят мерките в зависимост от настъпили промени в обстоятелствата, е израз на грижата за защита правата и интересите на детето. Тя е конкретно приложение на принципа за всестранна защита на децата, поради което е наложителна преценката от страна на съда за ефикасността на взетите мерки. Следва да се посочи, че при преценката налице ли е промяна на обстоятелствата, обосноваваща необходимост от промяна на мерките относно упражняването на родителските права спрямо малолетното дете, приоритет има най – добрия интерес на детето. В тази връзка, необходимо е да се съобразят не отделни обстоятелства, а цялата съвкупност от обстоятелства на разглеждания случай.

Съгласно практиката на Върховния касационен съд на Република България, чрез режима на личните отношения трябва да се постигне възможност децата да растат и се развиват под грижата и с подкрепата и на двамата родители.

Право на всяко дете, а и негова естествена потребност е да общува и с двамата си родители. По тази причина се приема, че по принцип мерките за лични отношения, с оглед конкретните обстоятелства, следва да предоставят най – широка възможност за общуване и осъществяване на пълноценни отношения между детето и родителя, на когото не е предоставено упражняването на родителските права. Запазването на добрите отношения, честите лични контакти следва да се стимулират и подпомагат, включително от другия родител. В тази връзка, съобразявайки изложеното, отчитайки досегашния режим на лични отношения, обстоятелството, че режима на лични отношения 5 следва да съхрани отношенията на привързаност, обич и разбирателство и емоционалната връзка между майката и детето, и като взе предвид приетото о т съдебно – психологичната експертиза, а именно – че най-важната роля в първите години от живота на детето е на майката, като в случая същата е млад, здрав родител, с отговорно отношение към детето, притежава умения да се грижи за нуждите, свързани с възрастта на детето и да му осигури подслон, прехрана, емоционално и умствено развитие, съдът намира, че искането за ограничаване на режима на лични отношения на детето с майката е неоснователно.

Като е приел същото и е отхвърлил предявения иск за изменение на режима на лични отношения на майката с детето, първоинстанционният съд е постановил правилно решение, което като такова следва да се потвърди в тази му част.

Що се касае до иска за присъждане на издръжка, въззивният съд съобрази следното:

От гореизложеното се установи, че със сключената съдебна спогодба не е бил определен размер на издръжката за детето А., която да заплаща майката Я., като страните са се договорили издръжката на детето да се поема от родителя, при който детето се намира. Именно поради това, че не е бил определен размер на дължимата от майката издръжка, ищецът е поискал определяне на такава в минимален размер. Или, касае се за иск за първоначално присъждане на издръжка, а не за иск за изменение на издръжка, както е приел районният съд и по какъвто иск се е произнесъл. Ето защо, като е отхвърлил иск за изменение на издръжка, какъвто не е бил предявен, първоинстанционният съд се е произнесъл по непредявен иск, поради което решението в тази му част следва да се обезсили, а делото – да се върне на същия съд за произнасяне по предявения иск за присъждане на първоначална издръжка.