Решение № 1050 от 16.07.2022, Окръжен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 1050 гр. Пловдив, 15.07.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, V СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Светлана Ив. Изева

Членове:

Радостина Анг. Стефанова

Светлана Анг. Станева при участието на секретаря Петя Ф. Цонкова като разгледа докладваното от Светлана Ив. Изева Въззивно гражданско дело № 20225300501343 по описа за 2022 година

Производството е образувано по въззивна жалба на Й. Н. Л.,ЕГН-********** от ***,чрез процесуалния му представител адв.Ч.Х. против решение

№

729/07.03.22г.,постановено по гр.д.№ 12780/21г.по описа на ПдРС,6-ти гр.с.,с което е задължен Й. Н. Л. да се въздържа от всякакъв акт на физическо и/или психическо,емоционално,икономическо и др.форма на домашно насилие по отношение на И.А.Н.,ЕГН-**********; забранено е на Й. Н. Л. да приближава на по-малко от 50 метра И.А.Н. ,както и на нейното жилище,месторабота и места за социални контакти и отдих за срок от 18 месеца и е наложена глоба на Й. Н. Л. в размер на 1000лв.

Жалбоподателят счита решението за неправилно поради нарушение на материалния закон и съществени процесуални нарушения на съдопроизводствените правила и необосновано.Поддържа,че съдът неправилно не е кредитирал показанията на разпитаните свидетели И.В.,П.К. и Н. Л.,които били очевидци на случилото се на ***г.Показанията им били безпротиворечиви и кореспондирали с писмените доказателства по делото.Направил е доказателствени искания,които са оставени без уважение от въззивния съд.Иска отмяна на атакуваното решение и постановяване на ново,с което да се върне делото на ПдРС за разглеждане от друг състав или да не се уважи молбата за защита и се обезсили издадената заповед за незабавна защита.Претендира разноски.

Въззиваематат по жалбата И.А.Н.,ЕГН-********** от *** чрез процесуалния си 1 представител адв.С.П. изразява становище за неоснователност на жалбата по изложени в писмен отговор съображения.Претендира разноски пред въззивната инстанция.

ПдОС,след преценка на събраните по делото доказателства, допустимостта и основателността на жалбата, намира за установено следното:

Жалбата е подадена в законния срок от страна,която има право да обжалва атакуваното решение,поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество същата е неоснователна по следните съображения:

Пред ПдРС се е развило производство на осн.чл.4,ал.1 от ЗЗДН по подадена молба от И.А.Н. против Й. Н. Л..

В молбата се твърди,че молителката и ответникът живеели заедно на семейни начала от м.*** ***г.в дома на Л..Оттогава ответникът започнал да става агресивен към Н.,първоначално с обиди и психически тормоз,по-късно започнал да й посяга и физически.На ***г. на празненство в дома на приятел на ответника-В.В.,била поканена и молителката.При отиването в дома на В. към 17ч.се установило,че присъствието на жени на празненството е нежелателно.Молителката носела в чантата си пари на ответника и когато той й ги поискал,за да плати на поръчания оркестър,го попитала защо само той трябва да плаща.Това разярило Л. и той се заканил да я пребие.Дръпнал чантата на молителката,след като тя заплашила,че ще се обади в полицията и й нанесъл побой-започнал да я хвърля със сила на пода и да я влачи,натискал я и навън,в тревата на двора,ударил я с юмруци в областта на устата,избил й зъб,скубел я за косата и я тръшкал.Молителката била зашеметена, безпомощна,не й достигал въздух.Ответникът я вкарал насила в една кола,за да я отведе в дома им.Вратите на колата били заключени,шофирал П.К.,като през цялото време докато пътували Л. продължавал да я бие на задната седалка.След като пристигнали в къщата на Л.,той я завлачил вътре в къщата,Н. се опитала да набере 112,но не успяла.Ответникът дори влязъл с нея в тоалетната,за да не се обади по телефона,а молителката успяла единствено да звънне на майка си и да й каже да се обади на полицията,защото я пребиват.Бащата на ответника се появил и й казал да си събере багажа и да се маха,което молителката и направила.Същевременно дошла сестра й,изпратена от майка им и била потресена от вида на Н.-окървавена,с измъкнати от корен два нокътя,с липсващ горен трети ляв зъб,подуто лице и отоци,кръвонасядания по долни и горни крайници.Молителката била закарана от майка си и сестра си в болница-***,където била хоспитализирана-след 12ч.през нощта,за времето от ***до ***г.Веднага след дехоспитализацията молителката и сестра й посетили отделението за съдебна медицина,където били констатирани причинените й множество травматични увреждания.Констатирано било и счупването на трети горен ляв зъб,сътресение на мозъка със степенно разстройство на съзнанието (зашеметяване).

Ответникът е оспорил молбата за защита.Твърди,че Н. не била поканена на празненството при неговия приятел,но настоявала да присъства.Затова я взел със себе си,тъй като тя проявявала необичайна ревност към него.Скарали се,защото молителката взела без да го пита пари от джоба на дънките му и когато той поискал да си ги върне,изпаднала в 2 истеричен пристъп.Твърденията на ответника са,че молителката налитала да го бие,нахапала го,удряла му шамари и ритници,пищяла и сама се тръшкала и търкаляла,а ответникът единствено се опитвал да я успокои и я държал за ръцете,за да се предпази от ударите й.Твърди,че при един от ударите на Н. се счупили нокти на ръката й,като в резултат на този удар той получил дълбока рана между очите в горната част на носа.На сцената присъствали седем свидетеля,които се възмутили от поведението на Н..Ответникът решил да я отведе обратно у тях,затова я вкарал в колата на В.Б.,а шофирал П.К..През цялото време,докато пътували,молителката не спирала да рита,удря и хапе.Щом пристигнали пред дома му,Н. веднага престанала да буйства.Ответникът се обадил на зетя на молителката и го помолил да дойде да си я вземе.Сестра й и зет й дошли около 18ч.и молителката си тръгнала безпроблемно с тях.

Съгласно чл.269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението,а по допустимостта-в обжалваната му част.Първоинстанционното решение е валидно и допустимо,(постановено е в рамките на правораздавателната власт на съдилищата по граждански дела и в съответствие с основанието и петитума на искането за съдебна защита.)

По същество решението е правилно,а жалбата-неоснователна.

Не се спори между страните,че Й. Н. Л. и И.А.Н. са живели на семейни начала в дома на бащата на ответника от м.*** ***г.

По делото е приложена декларация по чл.9,ал.3 от ЗЗДН,според която спрямо Н. е извършен акт на домашно насилие на ***г.от ответника,който акт е описан в декларацията.Представени са писмени доказателства-епикриза,съдебно медицинско удостоверение № ***/*** от ***г.,писмо-справка от *** от ***г.,лист за преглед на пациент от ***г.,писмо-справка от МВР,Дирекция Национална система 112,РЦ 112-*** от ***г.,с приложен към него компактдиск.Дадени са обяснения от молителката по реда на чл.176 от ГПК,разпитани са петима свидетели:двама на молителката-нейните майка и сестра,съответно М.П. и К. Н.,и трима на ответника-И.В.,П.К. и Н. Л.,баща на ответника.Изготвена е и е приета СМЕ с вещо лице М.Б. относно вида и характера на травматичните увреждания,причинени на И.Н. и механизма на тяхното причиняване с оглед твърденията на ответника,че сама си ги била причинила.

От разпитаните свидетели преки очевидци на твърдяното домашно насилие са И.В. и П.К..Останалите са свидетели на случилото се след като молителката е била върната с кола в къщата на ответника (св.Н. Л. и К. Н.) и впоследствие е откарана в болница (св.К.Н. и М.П.).

За да постанови обжалваното решение,ПдРС е приел,че е извършен акт на домашно насилие по отношение на И.А.Н. от Й. Н. Л.,като действията на ответника спрямо И.Н. са квалифицирани като акт на физическо насилие предвид техния характер и интензитет на извършване.Приел е,че тези действия са й причинили не само болки и страдания,но и сериозни травматични увреждания по главата-избиване на зъб и мозъчно сътресение,и 3 крайниците-кръвонасядания по ръцете и краката и изтръгване на два нокътя на лявата ръка.Съдът обстойно е коментирал свидетелските показания,като се е аргументирал защо не е дал вяра на изложеното от тримата свидетели на ответника,а е кредитирал тези на молителката.Коментирал е,че депозираната декларация по чл.9,ал.3 от ЗЗДН не е оборена от ответника,а,напротив,е подкрепена от събраните по делото доказателства.Съдът е възприел и СМЕ като компетентно изготвена,добре аргументирана и обективна,като вещото лице е обследвало подробно причинените на молителката травматични увреждания и механизма на получаването им.За пълнота съдът е изложил мотиви,че дори да е имало от страна на молителката опит за агресия или по-интензивна самозащита,то реакцията на Л.,довела до тежкото състояние на молителката,е неадекватна и не съответства на изискуемото поведение,което следва да се прояви в подобна ситуация.

Изводите на районния съд са подробни и правилни,съобразени са изцяло със събрания по делото доказателствен материал,който е обсъден обстойно.Поради горното настоящата инстанция напълно споделя изложените в атакуваното решение мотиви и препраща към тях на осн.чл.272 от ГПК.

Във въззивната жалба се излагат доводи,че били събрани доказателства,опровергаващи извършването на действия от страна на ответника,приети като акт на насилие по см.на ЗЗДН и съдът неправилно не кредитирал показанията на ответника,които били последователни,безпротиворечиви и кореспондирали с писмените доказателства.

Настоящата инстанция не споделя тези доводи.Напротив,показанията на нито един от тримата свидетели на ответника-двамата очевидци В. и К. и бащата на ответника Н. Л. не са подкрепени от другите събрани доказателства.Вещото лице е категорично в обясненията си,дадени в съдебно заседание,че тези увреждания не би могла да си причини сама молителката.Не отговаря на истината и твърдението,че вещото лице не е отговорило на един от поставените му въпроси-от заключението е видно,че М.Б. е отговорил изчерпателно и на двата поставени му въпроса.

Отделно от това показанията на свидетелите на ответника противоречат на показанията на другите двама свидетели,напр.относно присъствието на зетя на молителката, (св.Л. твърди,че той е дошъл заедно с жена си да отведе Н.,а св.К. Н. посочва,че е отишла сама да вземе сестра си).Показанията на св.В. и К.,че молителката сама си причинила нараняванията,докато се опитвала да хапе,рита и шамаросва ответника и сама се тръшкала на земята,противоречат на изводите на СМЕ,че е невъзможно Н. сама да си е причинила констатираните в болницата и Съдебна медицина травматични увреждания.Нещо повече,противоречие има и в показанията на самите свидетели на ответника.Докато св.К. твърди,че щом стигнали пред дома на ответника,И. видяла бащата на ответника и „все едно нищо не се било случило-била успокоена,нито била нервна,нито викала“,то св.Н. Л. посочва,че в автомобила Й. държал молителката за ръцете,а тя била зачервена и много ядосана,изпаднала в нервна криза.

Не се доказаха по никакъв начин твърденията на ответника,че той бил пострадалият 4 от агресията на Н.,която го била хапала,ритала и удряла с ритници и шамари.Не се доказа Л. да има каквито и да било наранявания,включително твърдяната голяма рана между очите,при която Н. била загубила ноктите на два от пръстите на лявата си ръка.Не се доказаха и твърденията,че самата молителка е в лабилно емоционално състояние,че изпадала в истерични пристъпи и се опитвала да се самоубие с нож.

Не е налице и твърдяното процесуално нарушение на първостепенния съд,че не приел като доказателство по делото приложения към справката от МВР,Дирекция Национална система

112 компактдиск.Справката е приета от съда с протоколно определение,а с нея е приет и компактдиска в качеството му на приложение към справката.

С оглед на изложеното въззивният съд намира решението на ПдРС за правилно и законосъобразно и като такова същото следва да се потвърди.

Разноски:

Такива са претендирани и от двете страни,но с оглед изхода на спора се дължат на въззиваемата страна-в размер на 400лв.за адв.възнаграждение пред въззивната инстанция съобразно представения ДПЗС.

Разпечатката съдържа 35 от 46 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/e94665d1-01f6-4dc7-a7d9-18a88d4282b1