Решение № 13131 от 01.07.2026, Софийски районен съд
- Съд
- Софийски районен съд
- Дело
- Гражданско дело 9402/2026
- Вид
- Решение № 13131
- Подписан
- 01.07.2026
- Състав
- Божидар Иванов Стаевски
Цитирани разпоредби
- чл. 140 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 235 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 80 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 20, ал. 1 · Закон за движението по пътищата
- чл. 23, ал. 1 · Закон за движението по пътищата
- чл. 45 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 45, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 86, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 411 · Кодекс за застраховането
- чл. 411, ал. 1 · Кодекс за застраховането
РЕШЕНИЕ
№ 13131 гр. София, 01.07.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 168 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: Божидар Ив. Стаевски при участието на секретаря АНТОАНЕТА АНГ. АНГЕЛОВА като разгледа докладваното от Божидар Ив. Стаевски Гражданско дело № 20261110109402 по описа за 2026 година
Производството е по реда на глава XIII от Гражданския процесуален кодекс.
Постъпила е искова молба от „З. А. Д. А." АД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: град С.........., представлявано от изпълнителните директори М. П. И. и К. С. В., чрез пълномощника си адв. М. Т., преупълномощен от Г. И. П. – председател на управителния съвет на Адвокатско дружество „П., А. и партньори", БУЛСТАТ **********, със съдебен адрес: гр. С....., срещу „З. А. Д. "О. З."" АД, с ЕИК **********, със седалище и адрес на управление: гр. С........., представлявано от изпълнителните директори А. П. Л. и Р.
К. Д., чрез пълномощника си юрк. С. П., с която се иска осъждането на ответника да заплати на ищеца сумата от 447,27 евро (равностойни на 874,79 лева), представляваща изплатено застрахователно обезщетение по щета № 10024030104200, образувана във връзка с ПТП, настъпило на дата 07.03.2024 г. в град Банкя (кръстовището на ул. София и ул. Иванянско шосе), ведно със законната лихва от датата на исковата молба - 07.04.2026 г. до окончателното изплащане, както и сумата от 88,85 евро (равностойни на 173,78 лева), представляваща мораторна лихва за периода от 02.09.2024 г. до 06.04.2026 г.
Ищецът твърди, че на 07.03.2024 г. около 16:50 ч. в гр. Банкя, на кръстовището на ул.
„София“ и ул. „Иванянско шосе“ (на кръговото движение), П. С. В., водач на МПС „Форд Експлорер“ с рег. № *********, виновно предизвикал ПТП, при което увредил лек автомобил „Honda Cr-V“ с рег. № *********, управляван от Д. В. С.. Водачът на МПС „Форд Експлорер“ не съобразил скоростта и дистанцията спрямо спрялото пред него превозно средство „Honda Cr-V“, вследствие на което се блъснал в задната му част. За инцидента бил съставен Протокол за ПТП № 1889297/07.03.2024 г. от мл. автоконтрольор при ОПП-СДВР и на виновния водач бил съставен АУАН серия GA № 1240970 за нарушение на чл. 20, ал. 1 от ЗДвП. Със служебна бележка от СДВР се изяснило, че АУАН е съставен на участник № 2 П.
С. В. за причиняване на ПТП. Към момента на събитието увреденото МПС „Honda Cr-V“ имало валидна застраховка „Каско“ при ищеца по застрахователна полица № 0306X0800303 с период на покритие 26.03.2023 г. – 25.03.2024 г. Виновният водач имал валидна застраховка „Гражданска отговорност“ при ответника по застрахователна полица с период на покритие 14.04.2023 г. – 13.04.2024 г. При ищеца била образувана ликвидационна преписка № 10024030104200. Бил извършен оглед на увреденото превозно средство и опис на щетите от 11.03.2024 г. Ремонтът на автомобила бил извършен в доверен сервиз „А. С.“ ЕООД, като за същия и за авточасти били издадени фактури от „А. П.“ ЕООД и „А. С.“ ЕООД на обща стойност 4 078,45 лв., която сума била напълно изплатена от ищеца. На 1
01.08.2024 г. до ответника било връчено уведомление за регресно вземане ведно с покана за плащане на сумата от 4 093,45 лв. (включваща платеното обезщетение и 15,00 лв. ликвидационни разноски). На 26.09.2024 г. ответникът изплатил частично сума в размер на 3 218,66 лв., като останала неплатена сумата от 874,79 лв. (447,27 евро). Ето защо моли за уважаване на предявените искове. Претендира разноски. Представя писмени доказателства:
Протокол за ПТП № 1889297/07.03.2024 г.; Застрахователна полица № 0306X0800303 „Каско на МПС“; Свидетелство за регистрация на МПС; Заявление за изплащане на обезщетение от 08.03.2024 г.; Служебна бележка от СДВР; Опис на щетите от 11.03.2024 г.; Снимков материал; Възлагателно писмо от 29.03.2024 г.; Приемо-предавателен протокол от 31.05.2024 г.; Фактури № 87526/09.05.2024 г. и № 88825/10.06.2024 г. ведно с платежни нареждания;
Фактура № 8000/12.06.2024 г. ведно с платежно нареждане; Преводно нареждане от 26.09.2024 г.; Калкулация ремонт от 04.06.2024 г.; Справка от Гаранционен фонд;
Придружително писмо и уведомление за предявяване на регресна претенция вх. № 19941/01.08.2024 г.; Общи условия по застраховка „Каско на МПС“. Прави доказателствени искания: изискване от ответника на застрахователната полица за „Гражданска отговорност“ на водача на МПС „Форд Експлорер“ с рег. № *********, валидна към 07.03.2024 г.; изискване от СДВР, сектор „Пътна полиция“, на цялата административнонаказателна преписка във връзка с АУАН серия GA № 1240970; допускане на автотехническа експертиза.
Ответникът ЗАД „О. - З.“ АД оспорва предявения иск по основание и размер.
Оспорва твърдението, че са налице предпоставките за ангажиране на отговорността му по регресен ред и че предявените вземания съответстват на реалния размер на вредите.
Ответникът изтъква, че калкулираната част за подмяна на елемента „задна броня“ превишава цените в „Т. Т.“ като основен пазарен доставчик, чиито стойности се явяват средно пазарни.
Посочва, че цените за боя и материали са прекомерно завишени и не отговарят на утвърдената съдебна практика за средна пазарна цена на боя тип металик от 280,00 лв. на литър. Оспорва и иска за законна лихва поради неоснователност на главната претенция. Ето защо моли за отхвърляне на така предявените искове. Претендира разноски. Прави доказателствени искания: възразява по исканията на ищеца за изискване на полицата за ГО и преписката от СДВР; иска допускане на съдебно-автотехническа експертиза с допълнителна задача.
Софийският районен съд, второ гражданско отделение, 168-и състав, като обсъди представените по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, при спазване изискванията на чл. 235 ГПК, от фактическа и правна страна намира следното:
Предявени са за разглеждане искове с правно основание чл. 411, изр. 1, предл. II КЗ и чл. 86, ал.1 ЗЗД.
Встъпването в правата на увреден от страна на застраховател, който го е обезщетил в изпълнение на поети с договор за имуществено застраховане задължения, срещу застрахователя на гражданската отговорност на деликвента- чл. 411, ал. 1 КЗ се обуславя от установяването в доказателствена тежест на ищеца на три групи факти: 1/ наличие на валиден договор за имуществено застраховане с увредения и плащането по него на обезщетение за настъпили вреди, както и на обичайните разноски за неговото определяне; 2/ възникнали права на увредения срещу причинителя на вредите на основание чл. 45, ал. 1 ЗЗД - т.е., че вредите са причинени от деликвента, с негово виновно и противоправно поведение и 3/ наличие към момента на настъпване на ПТП на сключен валиден договор за застраховка „гражданска отговорност“ между деликвента и ответника.
Не е спорно в настоящото производство, че за увредения лек автомобил марка „Хонда“, модел „ЦР-В“ (Honda Cr-V), с рег. № *********, към датата на процесното събитие е имало сключен валиден застрахователен договор за застраховка „Каско“, обективиран в застрахователна полица № 0306X0800303, със срок на действие от 26.03.2023 г. до 25.03.2024 г. по описа на ищеца, във връзка с която е била образувана щета № 10024030104200. Страните не спорят и относно обстоятелството, че въз основа на тази застраховка ищецът е извършил плащане за възстановяване на вредите по автомобила, както и че с писмо, връчено на 01.08.2024 г., ответникът е бил поканен да възстанови сумата по регресен ред.
По делото е обявено за безспорно с определението на съда по чл. 140 ГПК, че към датата на застрахователното събитие – 07.03.2024 г., за лекия автомобил „Форд“, модел „Експлорер“, с рег. № ********, е имало валидно сключена застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите при ответника ЗАД „О. - З.“ АД.
Безспорно между страните е и обстоятелството, че в отговор на предявената регресна 2 претенция ответникът е извършил частично плащане към ищеца в размер на 3 218,66 лв., за което по делото е представено преводно нареждане от 26.09.2024 г., като спорът е останал висящ за разликата до пълния предявен размер.
Въпреки първоначалното общо оспорване на иска, в хода на производството между страните фактически не се поддържа спор по отношение на реализирания механизъм на пътнотранспортното произшествие, който се установява по категоричен начин и от заключението на допуснатата по делото съдебно-автотехническа експертиза. Вещото лице инж. Й., след подробен анализ на събраните доказателства и снимковия материал, потвърждава изложените в исковата молба факти, като приема, че повредите по ищцовия автомобил са в пряка причинно-следствена връзка с процесното събитие.
От техническа гледна точка експертизата установява, че на 07.03.2024 г., около 16:10 часа, в гр. Банкя, лек автомобил марка „Форд“, модел „Експлорер“, с рег. № ********, се е движил по ул. „София“ в посока от гр. София към гр. Банкя. На кръговото кръстовище с ул.
„Иванянско шосе“, водачът на застрахования при ответника автомобил е управлявал превозното средство със скорост и дистанция, които не са му дали възможност да спре в рамките на опасната зона, вследствие на което е реализирал удар в задната част на спрелия пред него лек автомобил марка „Хонда“, модел „ЦР-В“, с рег. № *********.
При това положение съдът приема за доказано, че произшествието е настъпило в резултат на противоправното поведение на водача на лекия автомобил „Форд“, модел „Експлорер“, с рег. № ********. С действията си същият е нарушил разпоредбите на чл. 20, ал. 1 от ЗДвП, съгласно която водачът е длъжен постоянно да контролира пътното превозно средство, което управлява, както и на чл. 23, ал. 1 от ЗДвП, тъй като не е спазвал необходимото разстояние (дистанция) от движещото се пред него превозно средство, че да избегне сблъсък в него, когато то намали скоростта или спре рязко.
По отношение на размера на вредите.
След като се съобразят доводите на страните и събраните по делото доказателства, съдът намира, че правният спор в настоящото производство се концентрира изцяло върху размера на дължимото регресно обезщетение за възстановяване на причинените имуществени вреди. С оглед направените от ответника възражения, спорни по делото остават обстоятелствата дали калкулираната от ищеца стойност за подмяна на елемента „задна броня“ съответства на средните пазарни цени, прекомерно завишени ли са разходите за боядисване и материали, и налице ли е основание за намаляване на застрахователното обезщетение съобразно предвиденото в закона.
Съобразно разпоредбата на чл. 411, ал. 1, изр. 2 и 3 КЗ в случаите, когато причинителят на вредата има сключена застраховка „Гражданска отговорност“, застрахователят по имуществената застраховка встъпва в правата на застрахования срещу причинителя на вредата или неговия застраховател по застраховка „Гражданска отговорност“- до размера на платеното обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото определяне. Застрахователят по имуществена застраховка може да предяви вземанията си направо към застрахователя по „Гражданска отговорност“. Обхватът на регресното право зависи от размера на застрахователното обезщетение, което застрахователят е платил на застрахования и от размера на обезщетението, което третото лице дължи на застрахования.
Съгласно утвърдената съдебна практика застрахователите отговарят за обезщетение съизмеримо с действителната стойност на вредата, определена по средни пазарни цени, като максималната граница на регресната претенция между застрахователи възлиза на общата стойност на фактически платеното обезщетение по имуществена застраховка и обичайните ликвидационни разноски за определянето му- чл. 411 КЗ. Отговорният по чл. 45 ЗЗД дължи поправяне на действителните вреди- необходимите средства по средни пазарни цени за възстановяване на увреденото имущество в състоянието му отпреди деликта.
За изясняване на релевантните по делото обстоятелства относно механизма на ПТП, причинно-следствената връзка и размера на вредите, по делото е изслушано и прието заключението на съдебно-автотехническата експертиза, изготвена от вещото лице инж. Й.
Й., което съдът кредитира изцяло като компетентно, обективно, неоспорено от страните и съответстващо на останалия доказателствен материал. От заключението на същата се установява, че описаните в описа по щетата повреди по лекия автомобил марка „Хонда“, модел „ЦР-В“, с рег. № *********, се намират в причинно-следствена връзка с процесното застрахователно събитие и са настъпили по предявения механизъм. По отношение на размера на вредите, съобразно уточнението на вещото лице в открито съдебно заседание 3 след представяне на цветен снимков материал и отчитане на необходимостта от подмяна и на блендата на капака на багажника, общата средна пазарна стойност на ремонта на всички увреждания по процесното МПС възлиза на 4 317,56 лв. с ДДС. Експертизата установява още, че към датата на произшествието – 07.03.2024 г., увреденото МПС е било в експлоатация за период от 9 години, 11 месеца и 8 дни от първоначалната му регистрация.