Решение № 19423 от 16.10.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 19423 гр. С., 16.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 29 СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Виктория М. Станиславова при участието на секретаря ВАЛЕНТИНА ВЛ. МИЛОВАНОВА като разгледа докладваното от Виктория М. Станиславова Гражданско дело № 20261110101407 по описа за 2026 година

Производството е по реда на ГПК, част ІІ "Общ исков процес", дял І "Производство пред първата инстанция".

Образувано е по искова молба вх. № ............. г. на В. З. С., ЕГН **********, и А. А.

С., ЕГН **********, двамата с адрес гр. ..............., срещу А. М. Г., ЕГН **********, и Т. Г.

Г., ЕГН **********, двамата с адрес гр. ................, с която са предявени за разглеждане активно и пасивно субективно и обективно кумулативно съединени конститутивни искове с правно основание чл. 135, ал. 1 ЗЗД за обявяване за относително недействителен по отношение на ищците на Договор за дарение, обективиран в Нотариален акт за дарение на недвижим имот, вписан в СВ гр. С. с № от вх. Рег. ...... г., № от дв. вх. рег.

111504/15.12.2025 г., Книга Прехвърляния, Тип акт Дарение на недвижим имот, Акт том 274, Акт номер 30, година 2025, № от описна книга 89660/15.12.2025 г., с който А. М. Г. е дарил на Т. Г. Г. 1/2 идеална част от апартамент № 96, представляващ самостоятелен обект в сграда с кадастрален идентификатор № .............. на гр. С., одобрени със Заповед № РД-18138/24.07.2017 г. на ИД на АГКК, с административен адрес: гр.С., ..............

В исковата молба се навеждат фактически твърдения, че ищците В. З. С. и А. А. С. са сключили граждански брак на 09.05.1998 г. През време на брака им, на 11.10.2023 г., те са придобили съвместно правото на собственост върху лек автомобил ........... Ищците твърдят, че на 27.10.2025 г. първият ответник – А. М. Г., е увредил собствения им лек автомобил, като конкретно поддържат, че Г. е нанесъл щети по следните автодетайли на автомобила им: предна врата; нагревател; гуми; вентили; джантите; преден капак, тавана на автомобила, вкл. тапицерията му; страничните огледала за обратно виждане. С оглед на изложеното ищците твърдят, че са кредитори на А. М. Г. за вземане за претърпените от тях имуществени вреди в размер, съответен на размера на разходите, които следва да сторят за поправяне на семейното им МПС. Сочат, че са узнали, че въз основа на разпоредителна сделка от 15.12.2025 г. Г. се е разпоредил с притежавана от него ½ идеална част от имот с идентификатор № .............. на гр. С., одобрени със Заповед № РД-18-138/24.07.2017 г. на ИД на АГКК, с административен адрес: гр. С., .............. като първият ответник е дарил 1 описаните вещни права на своята майка и ответник в производството – Т. Г. Г.. Считат, че с така извършената разпоредителна сделка, предприета от първия ответник след датата на възникване на задължението му за обезщетяване на ищците за претърпените от тях имуществени вреди, е осъществен фактическият състав на иска по чл. 135, ал. 1 ЗЗД, като длъжникът им А. М. Г. се е разпоредил по безвъзмезден начин със свои вещни права в полза на свой родственик с цел да увреди интересите на кредиторите си. Молят за уважаване на предявените искове и присъждане на сторените по делото съдебни разноски.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил общ отговор на исковата молба от ответниците А.

М. Г. и Т. Г. Г., с изразено становище за недопустимост, евентуално за неоснователност на предявените искове. Не оспорват твърденията на ищците, че в тяхна полза е възникнало вземане срещу А. М. Г. за отстраняване на щети по собствения им лек автомобил ........, като сочат, че във връзка с тази претенция на ищците е било образувано гр. д. № 54491/2025 г. по описа на СРС, 182 състав. Посочват, че в хода на производството пред СРС, 182 състав, ответникът А. М. Г. е признал изцяло предявения иск и е заплатил в пълен размер претендираните суми, което обстоятелство е било изрично признато от ищците в съдебно заседание. Предвид извършеното погасяване на паричното притезание на ищците ответниците считат, че е отпаднал правния интерес от водене на иск по чл. 135 ЗЗД, евентуално считат, че плащането следва да бъде съобразено по реда на чл. 235, ал. 3 ГПК като факт, настъпил в хода на процеса, който съставлява основание за отхвърляне на предявения иск. Молят за прекратяване на производството, евентуално за отхвърляне на иска, и присъждане в тяхна полза на сторените разноски по делото.

С молба от 12.08.2026 г. ищците В. З. С. и А. А. С. признават факта на извършено от ответника А. М. Г. плащане на паричното им вземане, но поддържат, че като факт, настъпил след завеждане на делото, плащането следва да бъде съобразено с акта по същество.

Софийски районен съд, I Гражданско отделение, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно изискванията на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Предявени са за разглеждане при условията на активно и пасивно субективно и обективно кумулативно съединяване конститутивни искове с правно основание чл. 135, ал. 1 ЗЗД.

Съгласно нормата на чл. 135, ал. 1 ЗЗД, кредиторът може да иска да бъдат обявени за недействителни спрямо него действията, с които длъжникът го уврежда, ако длъжникът при извършването им е знаел за увреждането. Когато действието е възмездно, лицето, с което длъжникът е договарял, трябва също да е знаело за увреждането. Съгласно чл. 135, ал. 2 ЗЗД знанието се предполага до доказване на противното, ако третото лице е съпруг, низходящ, възходящ, брат или сестра на длъжника.

Отменителният иск по чл. 135, ал. 1 ЗЗД е правен способ за защита на кредитора срещу разпоредителните действия на длъжника, с които той намалява или обременява имуществото си, предназначено съгласно правната норма на чл. 133 ЗЗД да служи за удовлетворяване на кредиторите, и по този начин създава опасност за реализиране на вземането на кредитора. Целта на иска по чл. 135, ал. 1 ЗЗД е да запази целостта на длъжниковото имущество, за да могат кредиторите да се удовлетворят от него.

Основателността на предявения иск с правно основание чл. 135, ал. 1 ЗЗД е обусловена от кумулативното наличие на следните материалноправни предпоставки: 1./ наличие на действително вземане, без да е необходимо вземането да е ликвидно и изискуемо; 2./ обективен елемент – атакуваното действие на длъжника да уврежда кредитора и по същество същото да е действително извършено – действието е увреждащо, когато неговото извършване води до изключване, намаляване или затрудняване на възможността на кредитора да получи дължимата престация по облигационното отношение, включително и 2 чрез принудително изпълнение; и 3./ субективен елемент, изразяващ се в субективно отношение, което е различно според различните хипотези, а именно: 3.1/ ако действието е извършено след възникване на вземането – знание за увреждането у длъжника, а ако действието е възмездно – и у лицето, с което той е договарял, което субективно отношение и за двамата се предполага до доказване на противното, ако третото лице е съпруг, низходящ, възходящ, брат или сестра на длъжника /чл. 135, ал. 2 ЗЗД/, и 3.2/ ако действието е извършено преди възникване на вземането – намерение за увреждане у длъжника и лицето, с което той е договарял, в който случай презумпцията по чл. 135, ал. 2 ЗЗД не се прилага.

Тежестта на доказване на горепосочените правопораждащи факти е на ищеца, според правилото на чл. 154, ал. 1 ГПК.

Относно първата материална предпоставка от фактическия състав на иска по чл. 135, ал. 1 ЗЗД – наличие на действително вземане:

В мотивите към т. 2 от Тълкувателно решение № 2/2019 г. по т. д. № 2/2017 г. на ОСГТК, ВКС, е прието, че принципно правото на кредитора да иска обявяване за недействителни спрямо него на увреждащите го актове на длъжника по реда на чл. 135 ЗЗД е предпоставено от наличието на действително вземане. Това вземане може да не е изискуемо или ликвидно; не е необходимо и предварително да бъде установено с влязло в сила решение. Съдът по Павловия иск изхожда от положението, че вземането съществува, ако произтича от твърдените факти. Предмет на делото по чл. 135 ЗЗД не е самото вземане на кредитора, а потестативното му право да обяви за недействителна по отношение на себе си сделка или друго действие, с които длъжникът го уврежда. Правоотношението, легитимиращо ищеца като кредитор, става предмет на делото единствено когато Павловият иск е обективно съединен с иск за вземането. Съдът може да приеме обратното /че вземането не съществува/ само ако вземането е отречено със сила на пресъдено нещо.

В сезиращата съда искова молба се навеждат конкретни фактически твърдения (очертаващи основанието на предявения иск) за възникнало в полза на ищците вземане за заплащане на обезщетение за претърпени имуществени вреди в размер, съответен на размера на разходите, които те следва да сторят за поправяне на семейното им МПС, увредено в резултат от противоправно поведение на А. М. Г., проявено на 27.10.2025 г.

В случая, в писмения отговор по чл. 131 ГПК ответниците А. М. Г. и Т. Г. Г. изрично заявяват, че не оспорват твърденията на ищците, че в тяхна полза е възникнало вземане срещу А. М. Г. за отстраняване на щети по собствения им лек автомобил Фолскваген Голф, рег. № СА 8784 НН – посоченото изявление съдът цени по реда на чл. 175 ГПК, като признание на неизгоден за ответниците факт, а именно възникването в полза на ищците на парично вземане за обезщетение за претърпени имуществени вреди в резултат на противоправно поведение на първия ответник – А. М. Г.. Този факт се установява и от влязло в сила съдебно решение № 14308/16.07.2026 г. по гр. д. № 54491/2025 г. на СРС, 182 състав, с което е разрешен спор по предявени от В. З. С. и А. А. С. срещу А. М. Г. искове с правно основание чл. 45 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за осъждане на последния да заплати на всеки от ищците при условията на разделност следните суми: по 894,76 евро (1 750,00 лева), представляваща обезщетение за претърпените имуществени вреди от увреждане на собствения на ищците лек автомобил „.................. както и по 14,23 евро (27,83 лева), представляваща обезщетение за забава върху главницата за периода от 27.10.2025 г. до 07.12.2025 г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на исковата молба до окончателното плащане. С крайния съдебен акт на СРС, 182 състав, предявените искове по чл. 45 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД са отхвърлени поради извършено плащане в хода на процеса.

По делото е представена и приета Справка № 55552/15.01.2026 г. от Агенция по вписванията – гр. С., видно от която на 15.12.2025 г. е вписано прехвърляне в полза на Т. Г. Г. на ½ идеална част от правото на собственост върху апартамент № 96, представляващ самостоятелен обект в сграда с кадастрален идентификатор № .............. на гр. С., одобрени 3 със Заповед № РД-18-138/24.07.2017 г. на ИД на АГКК, с административен адрес: гр.С., .............. въз основа на договор за дарение с дарител А. М. Г..

С проекта на доклад, обективиран в Определение № 29908/18.08.2026 г. и обявен за окончателен без възражения на страните в проведеното на 30.09.2026 г. открито съдебно заседание, съдът е отделил, на основание чл. 153 ГПК, като безспорни и ненуждаещи се от доказване обстоятелствата, че Т. Г. Г. е майка на А. М. Г., както и че вземането на ищците спрямо А. М. Г. е погасено в цялост чрез плащане, извършено на 27.02.2026 г. Последното обстоятелство се установява по категоричен начин и от представен и приет по делото като писмено доказателство платежен документ от 27.02.2026 г. (л. 64 от делото).

При така събрания по делото доказателствен материал и предвид съвпадащите изявления на страните по делото за пълно погасяване на вземането на ищците спрямо А. М.

Г. за обезщетение за претърпени имуществени вреди в резултат от противоправно поведение на последния, осъществено на 27.10.2025 г. спрямо съсобствен на ищците лек автомобил „.................. съдът формира извод, че към датата на приключване на устните състезания пред настоящата съдебна инстанция ищците не установяват съществуването на конкретно твърдяното в исковата молба свое вземане спрямо ответника – прехвърлител по договора за дарение от 15.12.2025 г., респ. не установяват съществуването на първата материална предпоставка, включена във фактическия състав на иска по чл. 135, ал. 1 ЗЗД. Както се изясни, съобразно задължителните за съдилищата разяснения, дадени с т. 2 от Тълкувателно решение № 2/2019 г. по т. д. № 2/2017 г. на ОСГТК, съдът може да приеме, че вземането не съществува само ако то е отречено със сила на пресъдено нещо – което в случая е сторено с влязлото в сила преди приключване на устните състезания по настоящото дело съдебно решение № 14308/16.07.2026 г. по гр. д. № 54491/2025 г. на СРС, 182 състав. Макар към момента на сключването на атакуваната сделка – 15.12.2025 г., а и към датата на сезиране на съда – 20.01.2026 г., ищците да са имали качеството на кредитор на първия ответник, впоследствие те са загубили това свое качество поради пълното погасяване на вземането им към него чрез плащане, извършено в хода на производството. Това погасяване следва да бъде взето предвид, на основание чл. 235, ал. 3 ГПК, като факт от значение за спорното право, настъпил след предявяване на иска. При тези мотиви, съдът намира, че липсва първата предпоставка за уважаване на предявения иск с правна квалификация чл. 135, ал. 1 ЗЗД, поради което същият следва да бъде отхвърлен.