Определение № 10716 от 18.03.2026, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 10716 гр. София, 18.03.2026 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 30 СЪСТАВ, в закрито заседание на осемнадесети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: МАРИЯ В. КАРАГЬОЗОВА като разгледа докладваното от МАРИЯ В. КАРАГЬОЗОВА Гражданско дело № 20251110122410 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 140 ГПК.

Образувано е по искова молба, подадена от А. Т. А., чрез адв. А. Ч., срещу „Топлофикация София“ ЕАД.

Исковата молба и приложенията към нея са връчени на ответника, който в срока по чл. 131 ГПК е подал отговор чрез юрк. Георги Найденов, с който оспорва предявения иск като частично недопустим и изцяло неоснователен.

Ответникът е направил доказателствено искане да бъде изискано и приложено по делото изп. дело № 20177860401295 по описа на ЧСИ Миладин Миладинов, което е допустимо, относимо и необходимо, поради което следва да бъде уважено.

На осн. чл. 140, ал.3 от ГПК разглеждането на делото следва да бъде насрочено в открито съдебно заседание, поради което

ОПРЕДЕЛИ:

НАСРОЧВА открито съдебно заседание за разглеждане на делото за 15.06.2026 г. от 14:50 ч., за когато да се призоват страните.

ПРИКАНВА страните към спогодба, медиация или извънсъдебно доброволно уреждане на спора.

ДА СЕ ИЗИСКА от ЧСИ Миладин Миладинов, рег. № 786 в КЧСИ, в едноседмичен срок от получаване на съобщението да представи по делото заверено от съдебния изпълнител копие от изпълнително дело № 20177860401295.

ИЗГОТВЯ следния ПРОЕКТ ЗА ДОКЛАД по делото:

Предявен е от А. Т. А. срещу „Топлофикация София“ ЕАД отрицателен установителен иск с правно основание чл. 439 ГПК за признаване за установено, че ищцата не дължи на ответника следните суми:

1

1755,39 лева, представляваща главница за цена на доставена топлинна енергия за периода от 01.05.2014 г. до 30.04.2016 г., ведно със законната лихва за периода от 01.11.2016 г. до изплащане на вземането;

101,56 лева, представляваща лихва за забава за периода от 15.10.2015 г. до 11.10.2016 г.;

337,14 лева, представляващи разноски, от които 37,14 лева –държавна такса и 300 лева – юрисконсултско възнаграждение, за които вземания е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от 08.11.2016 г. и изпълнителен лист от 11.04.2017 г. по ч. гр. д. № 62070/2016 г. по описа на Софийски районен съд, 71 с-в, въз основа който изпълнителен лист е образувано изп. дело № 20177860401295 по описа на ЧСИ Миладин Миладинов, рег. № 786 в КЧСИ, поради погасяването им по давност.

В исковата молба се твърди, че по молба на ответника срещу ищцата било образувано изп. дело № 20177860401295 по описа на ЧСИ Миладин Миладинов, въз основа на изпълнителен лист от 11.04.2017 г., издаден въз основа на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 08.11.2016 г. по ч.гр.д. № 62070/2016 г. по описа на СРС, 71 с-в, за следните суми: 1755,39 лева – главница за цена на доставена топлинна енергия за периода от 01.05.2014 г. до 30.04.2016 г., ведно със законна лихва за периода от 01.11.2016 г. до изплащане на вземането; 101,56 лева – лихва за забава за периода от 15.10.2015 г. до 11.10.2016 г. и 337,14 лева – разноски, от които 37,14 лева – държавна такса и 300 лева – възнаграждение за юрисконсулт. Ищцата излага твърдения, че по изпълнителното дело били предприети следните действия: на 16.06.2017 г. била връчена покана за доброволно изпълнение; на 12.09.2017 г. ищцата (длъжник по изп. дело) депозирала молба, с която признала дълга си и се задължила да внася ежемесечно сумата от 100 лева; на 13.06.2019 г. ответникът (взискател по изп. дело) депозирал молба с искане за налагане на запор върху трудовото възнаграждение на длъжника и опис на движимите му вещи; на 02.07.2019 г., 08.11.2019 г. и 14.11.2019 г. били извършени плащания от по 50 лева. Навежда доводи, че не дължи посочените суми, тъй като същите били погасени по давност с изтичането на приложимата в случая петгодишна давност по чл. 110 ЗЗД, считано от последното предприето валидно изпълнително действие на 14.11.2019 г. При отчитане на времето, през което давността била спряла на основание ЗМДВИП за периода от 13.03.2020 г. до 13.05.2020 г., то давността за процесните вземания била изтекла на 14.01.2025 г. Предвид погасяването по давност на главницата, на основание чл. 119 ГПК били погасени и акцесорните вземания за лихви за забава и разноски. Ето защо моли съда да постанови решение, с което да уважи предявения иск. Претендира разноски и присъждане на авокатско възнаграждение по реда на чл. 38 ЗАдв.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът е подал отговор на исковата молба, чрез юрк. Георги Найденов, с който оспорва предявения иск като частично недопустим и изцяло неоснователен. Не оспорва твърденията, че въз основа на издаден в полза на ответника изпълнителен лист срещу ищцата било образувано изпълнително дело за посочените в 2 исковата молба суми. Твърди, че по изпълнителното дело били извършени плащания в общ размер на 850 лева, с които на основание чл. 76, ал. 2 ЗЗД били погасени изцяло вземането за разноски в изпълнителното производство, както и вземанията за разноски, мораторна лихва и законната лихва върху главницата за периода от 01.11.2016 г. до окончателното изплащане, обективирани в изпълнителния лист, както следва: 203,30 лева – законна лихва; 400 лева – юрисконсултсдко възнаграждение (300 лева за заповедното производство и 100 лева за изпълнителното производство); 108 лева – разноски/такси по изпълнително дело; 101,56 лева – мораторна лихва за периода от 15.10.2015 г. до 11.10.2016 г. и 37,14 лева – разноски в заповедното производство. Излага доводи, че искът в частта относно посочените суми бил недопустим, поради което производството по делото в тази част следвало да бъде прекратено. На следващо място излага доводи за неоснователност на предявения иск.

Поддържа, че вземанията по изпълнителния лист не са погасени по давност, тъй като по изпълнителното дело били извършени множество справки и били предприето множество изпълнителни действия, прекъсващи давността. Изпълнителното дело било образувано въз основа на молба от 25.05.2017 г., съдържащо упълномощаване на съдебния изпълнител с правомощията по чл. 18 ЗЧСИ. На 16.06.2017 г. била връчена поканата за доброволно изпълнение на длъжника, който на 12.09.2017 г. депозирал молба, че признава дълга, предмет на изпълнително дело, и се задължава да внася ежемесечно сума от 100 лева. На 13.06.2019г. ответникът депозирал молба с искане за налагане на запор върху трудовото възнаграждение на длъжника и опис на движимите му вещи. На 15.05.2018 г., 18.06.2018 г., 23.08.2018 г., 05.10.2018 г., 09.11.2018 г.,11.12.2108 г. и 12.03.2019 г. постъпили плащания от по 100 лева, а на 19.02.2019 г., 12.07.2019г. и 14.11.2019г. – от по 50 лева. На 14.10.2025 г. взискателят депозирал нова молба с искане за налагане на запор върху трудовото възнаграждение на длъжника и опис на движимите му вещи. Поддържа, че в случая на основание чл. 117, ал. 2 ЗЗД намирала приложение петгодишната погасителна давност.

Аргументира, че предвид активното поведение на взискателя и спирането на давността за периода от 13.03.2020 г. до 20.05.2020 г. на основание ЗМДВИП, вземанията по изпълнителния лист не били погасени по давност. Ето защо моли съда да постанови решение, с което да отвхърли предявения иск. Претендира разноски. Прави възражение за прекомерност на претендираното от ищцата адвокатско възнаграждение.

Доказателствената тежест се разпределя, както следва:

По иска с правно основание чл. 439 ГПК в тежест на ищеца е да докаже правния си интерес от предявяване на иска, а в тежест на ответника е да докаже, че са налице обстоятелства, водещи до прекъсване или спиране на давността на вземанията, предмет на издадения изпълнителен лист.

На основание чл. 154 от ГПК в тежест на всяка от страните е да докаже всички други факти и обстоятелства, на които основават своите искания и възражения.

ОТДЕЛЯ за безспорно и ненуждаещо се от доказване между страните следните обстоятелства: че въз основа на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 08.11.2016 г. по ч.гр.д. № 62070/2016 г. по описа на СРС, 71 с-в, в полза на ответника 3 е издаден изпълнителен лист срещу ищеца за следните суми: 1755,39 лева – главница за цена на доставена топлинна енергия за периода от 01.05.2014 г. до 30.04.2016 г., ведно със законна лихва за периода от 01.11.2016 г. до изплащане на вземането; 101,56 лева – лихва за забава за периода от 15.10.2015 г. до 11.10.2016 г. и 337,14 лева – разноски, от които 37,14 лева – държавна такса и 300 лева – възнаграждение за юрисконсулт; както и че въз основа на издадения изшълнителе лист е образувано изп. дело № 20177860401295 по описа на ЧСИ Миладин Миладинов, със страни – страните по настоящото гр.дело, а именно: взискател „Топлофикация София“ ЕАД и длъжник А. Т. А..

УКАЗВА на страните, че следва най-късно в първото по делото заседание да изложат становището си във връзка с дадените указания и доклада по делото, както и да предприемат съответните процесуални действия, като им УКАЗВА, че ако в изпълнение на предоставената им възможност не направят доказателствени искания, те губят възможността да направят това по-късно, освен в случаите по чл. 147 ГПК

УКАЗВА на страните, че ако отсъстват повече от един месец от адреса, който са съобщили по делото или на който веднъж им е било връчено съобщение, са длъжни да уведомят съда за новия си адрес, като при неизпълнение на това задължение всички съобщения ще бъдат приложени към делото и ще се смятат за редовно връчени.

УКАЗВА НА ИЩЕЦА, че най-късно в първото по делото открито съдебно заседание може да оспори истинността на представените с отговора на исковата молба писмени доказателства, както и да изрази становище, да посочи и представи доказателства във връзка с направените от ответника в отговора на исковата молба оспорвания и възражения.

УКАЗВА НА ИЩЕЦА, че ако не се яви в първото заседание по делото, не е взел становище по отговора на исковата молба и не е поискал разглеждане на делото в негово отсъствие, ответникът може да поиска прекратяване на делото и присъждане на разноски или постановяване на неприсъствено решение.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

4