Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 638 от 16.05.2025, Апелативен съд - София

Съд
Апелативен съд - София
Дело
Въззивно гражданско дело 1734/2024
Вид
Решение № 638
Подписан
16.05.2025
Състав
Мария Яначкова, Миглена Йовкова, Десислава Борисова Николова

Други актове по делото

Цитирани разпоредби

  • чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 259, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 415, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 417 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 422 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 110 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 430, ал.1 · Търговски закон

РЕШЕНИЕ

№ 638 гр. София, 16.05.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 4-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на седемнадесети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Мария Яначкова

Членове:

Десислава Б. Николова

Миглена Йовкова при участието на секретаря Мариела П. Миланова като разгледа докладваното от Миглена Йовкова Въззивно гражданско дело № 20241000501734 по описа за 2024 година

Производството е по чл. 258 – 273 от ГПК.

Ищецът в производството „ПИБ“ АД, представлявана от юрисконсулт Г.

Б., обжалва Решение №65/08.03.2024г. по гр.д. №71/2023г. на Пернишкия окръжен съд, в частта, в която са отхвърлени исковете му за главница в размер на 10 000лв., в частта за претендираната договорна лихва в размер на 5 685, 20лв. за периода от 07.12.2018г. до 08.12.2021г., както и в частта за законната лихва в размер на 30, 56лв. за периода от 09.12.2021г. до 19.12.2021г.

Във ВЖ се сочи, че решението е неправилно и незаконосъобразно, тъй като не е приложен правилно материалния закон, както и че са приети необосновани фактически констатации. Според жалбоподателя, представените от него доказателства пред първоинстанционния съд, категорично установяват сключването на процесния договор за овърдрафт, който се отличава със специфика, че кредитополучателя има право да усвоява и заплаща суми от кредитния лимит във всеки момент до датата на прекратяване на действието на договора. Заедно с това, задължението за връщане на предоставената с него парична суми възниква след изтичане на срока на договора. Поддържа, че договорът е действал между страните до обявяване на предсрочната изискуемост, поради неизпълнение на задължението за връщане на представената суми от кредитополучателя, и от този момент започва да тече 5 – годишния давностен срок за главницата.

Поради това иска в обжалваната част решението да бъде отменено, като главният иск бъде уважен в пълния претендиран размер, а акцесорните искове, 1 в съответните част. Претендира разноски за двете съдебни инстанции.

Отговор на ВЖ е подаден от ответника М. М., чийто процесуален представител счита, че тя е неоснователна, поради което първоинстанционното решение следва да бъде потвърдено. Излага съображения за приложение на института на погасителната давност в казуса, последица от което е отхвърляне на исковете като неоснователни. Претендира разноски за настоящото производство.

Във въззивната инстанцияне са приети нови доказателства.

Решаващият състав констатира, че въззивната жалба е подадена в рамките на законоустановения срок за обжалване по чл. 259, ал.1 от ГПК, от легитимирано лице и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима.

Съгласно чл. 269 от ГПК, въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, по допустимостта му само в обжалваната част, а по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата. Съдът констатира, че обжалваното решение е издадено от надлежен съдебен състав на Пернишкия градски съд, в рамките на предоставената му от закона правораздавателна власт и компетентност, поради което то е валидно.

Предвид изискванията на процесуалния закон за служебна проверка на постановеното решение в обжалваната му част, съдът счита, че не се установяват нарушения на съдопроизводствените правила във връзка със съществуване и упражняване правото на иск, поради което първоинстанционното съдебно решение е допустимо.

Софийският апелативен съд, след като обсъди събраните от първоинстанционния съд доказателства и във връзка с изложените във ВЖ пороци на атакувания съдебен акт, намира за установено от фактическа страна следното :

„Първа инвестиционна банка“ АД и ответницата М. А. М., в качеството й на оправомощен държател, са сключини Договор за издаване на кредитна карта № 51Р******604/05.06.2007г., съгласно който Банката се е задължила да открие и води на името на М. М. банкова сметка № B******** и да издаде към нея кредитна карта с чип MasterCard Standart.

Не е спорно в делото, че по силата на т. 2 от Договора, банката е предоставила на оправомощения държател банков кредит овърдрафт по картовата разплащателна сметка в размер на 400 лева, при срок за ползване на овърдрафта до 05.06.2009г. Ответницата – в качеството й на оправомощен държател се е задължил да погасява предоставения овърдрафт в сроковете и по начина, договорени в Общите условия за издаване и ползване на револвиращи международни кредитни карти с чип MasterCard Standart и Visa.

Страните са сключили на 19.02.2008г. Анекс от към Договор за издаване на кредитна карта № 51******604/05.06.2007г., с който Банката е увеличила предоставения на М. М. банков кредит овърдрафт от 400 на 2 000 лева, а на 02.07.2008г. са сключили втори Анекс към Договор за издаване на кредитна карта № 51Р******604/05.06.2007г., с който размерът на отпуснатия банков кредит овърдрафт е увеличен от 2 000 лева на 10 000 лева.

2

Приети по делото са Общи условия на „Първа инвестиционна банка“ АД за издаване и ползване на международни кредитни карти без депозит MasterCard и Visa, приети с Решение от 06.07.2004г. на УС на „ПИБ“ АД, изменени и допълнени с Решение от 29.08.2006г. и от 27.03.2007г. на УС на „Първа инвестиционна банка“ АД, както и Общи условия за издаване и ползване на револвиращи международни кредитни карти с чип MasterCard Standart и Visa, изменени и допълнени с решения от 02.11.2021г. и 18.11.2022г.

От приетите писмени доказателства се установява, че до М. А. М. е била изпратена покана от ищеца „ПИБ“ АД, връчена на М. на 01.06.2020г., с която „ПИБ“ АД е уведомила последната за общия дължим размер на задълженията и че при неизплащането им в 5-дневен срок, банката ще обяви кредита за изцяло и предсрочно изискуем.

Банката е депозирала заявление за издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен лист в качеството си на кредитор по процесния договора за кредит пред Районен съд - гр. Перник, който е издал заповед за изпълнение и изпълнителен лист в нейна полза, като е разпоредил М. А. М., с ЕГН ********** да заплати на „Първа инвестиционна банка“ АД с ЕИК 831094393 следните суми: -10 000 лева - непогасена главница; -29 480.03 лева непогасена договорна лихва, начислена за периода 19.05.2012г. - 08.12.2021г. включително, дължима на основание т. 6 от Договора; -12 820.94 лева непогасена наказателна лихва, начислена за периода 06.06.2012г. - 19.12.2016г. включително, дължима на основание Раздел VIII. т. 8.1.1 от Общите условия на Първа инвестиционна банка АД за издаване и ползване на револвиращи международни кредитни карти с чип MasterCard и Visa, неразделна част от Договор за издаване на кредитна карта №51Р******604/05.06.2007г.; -30.56 лева - законна лихва, начислена за периода от 09.12.2021 г. до 19.12.2021 г. включително; -39.00 лева - годишна такса за поддръжка на кредитна карта, съгласно т. 10 от Договора за издаване на кредитна карта №51 Р******604/05.06.2007г.; -60.00 лева - разноски за връчване на покана за предсрочна изискуемост.

Въз основа на издадените изпълнителен лист и заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК, Банката е подала молба за образуване на изпълнително дело, като срещу кредитополучателя е образувано изпълнително дело №20227530401592 по описа на ЧСИ С. Б.. с peг. № *** в КЧСИ с район на действие - Окръжен съд – Перник.

В приетата по делото съдебно-счетоводна експертиза, вещото лице е заключило, че отпуснатите суми по кредита – овърдрафт са многократно усвоявани и погасявани от страна на ответницата, като към 19.05.2012г. е останала изцяло усвоена главница в размер на 10 000 лева, след което е прекратено погасяването на задълженията. Установява се още, че размера на задълженията по процесния Договор за издаване на кредитна карта № 51******604/05.06.2007г. и последващите го анекси от 19.02.2018г. и от 02.07.2008г., към датата на подаване на заявлението за издаване на парично задължение по чл. 417 от ГПК – 20.12.2021г. възлиза на 52 430,53 лева, от които: непогасена главница – 10 000,00 лева, непогасена договорна лихва - 29 480,03 лева, наказателна лихва - 12 820,94 лева, законна лихва в размер на 3

30,56 лева, годишна такса за поддръжка за кредитна карта за 2016г. в размер на 39,00 лева и разноски по покана за предсрочна изискуемост по сметка № 0000417010 от 02.06.2020г. на ЧСИ С. Я. - 60,00 лева. Констатирано е от експерта, че последното усвояване на лимита по картата от страна на М. М. е 13.03.2012г. За погасяване на задълженията си по договора, ответницата е извършила общо 52 броя плащания в различен размер, подробно посочени по дати и суми от вещото лице в табличен вид, общо възлизащ на 22 544,99 лева, като последното плащане е на 20.04.2012г. Вещото лице прави заключение, че картата е деактивирана на 11.06.2012г., тъй като последната начислена годишна такса за поддръжка е с вальор от тази дата.

Въз основа на изложените факти и в контекста на наведените от „ПИБ“ АД възражения във въззивната жалба срещу правилността на решението на ПОС, Софийският апелативен съд приема следните правни изводи :

Предявеният иск за главница в размер на 10 000лв. е с правно основание е чл. 422 от ГПК във вр. с чл. 415, ал.1 от ГПК във вр. с чл. 430, ал.1 от ТЗ, който първоинстанционният съд правилно е приел за допустим, тъй като срещу Заповед за изпълнение № 361/23.02.2022г. по ч. гр. д. № 662/2022г. по описа на Районен съд – Перник, издадена в полза на ищеца „ПИБ“ АД срещу М. А. М., е постъпило в срок възражение от длъжника по реда на чл. 414 от ГПК, поради което и в изпълнение на дадени с Разпореждане № 15509/26.10.2022г., постановено по ч. гр. д. № 662/2022г. по описа на РС – Перник указания, заявителят е предявил исковите си претенции в предоставения му едномесечен срок.

Искът е отхвърлен като неоснователен от ПОС, поради погасяването му по давност. Мотивирал е, че ищецът е изпълнил задълженията си по договора, като е предоставил банков кредит овърдрафт по разплащателна сметка на ответницата в размер на 10 000 лв. със срок за ползване до 05.06.2009г., който срок е подновяван автоматично при условията и по реда, предвидени в Общите условия. Приел е, че усвояването на овърдрафта от ответницата е започнало на 15.06.2007г., която е ползвала суми по предоставения й овърдрафт и е погасявала част от дължимите такива, като последното плащане от нея е на 20.04.2012г. Обосновано е посочено в атакуваното решение, че сключването на договора, усвояване на предоставената сума и неизпълнението от страна на ответницата, са все обстоятелства, които доказават облигационната връзка и между страните и факта, че договорът е бил действащ към датата на последното усвояване на кредитния ресурс, както и че те не се оспорват от страните.

Съдът е обсъдил и приел за основателно своевременно направеното от ответницата възражение за погасяване по давност на задължението за главница по чл. 110 от ЗЗД, като е отчел за начален момент, от който започва да тече давностният срок за цялата главница, моментът на изискуемостта на последната незаплатена погасителни вноска, а не датата на уговорения краен срок за погасяване на кредита. Позовал се е и на съдебна практика, формирана относно искове за вземания за главница по погасителни вноски по договор за банков кредит, според която давността започва да тече от момента на изискуемостта на съответната вноска, а не датата на уговорения краен срок за 4 погасяване на кредита.

Въззивният състав споделя изводите за безспорно доказана облигационна връзка между „ПИБ“ АД и М. М., възникнала и конфигурирана по съдържание с Договор за издаване на кредитна карта № 51******604/05.06.2007г. и последващите го анекси от 19.02.2018г. и от 02.07.2008г. Доказано е също, че последното усвояване на суми по договора е 06.03.2012г., а последното плащане от кредитополучателката е от 20.04.2012г. и че е останала към същата дата непогасената главница от ответницата в размер на целия кредитен ресурс от 10 000лв.

Настоящия състав обаче приема, че ответницата не е изпаднала в забава за цялото задължение за главница след датата на последното плащане, тъй като кредитът не е бил обявен от банката за изцяло предсрочно изискуем в хипотезите за това, уредени в т.26 и т. 27 от ОУ. Тези клаузи не уреждат автоматична предсрочна изискуемост на цялата главница, а е необходимо изявление на банката, че обявява същия за предсрочно изискуем, каквото тя е отправила до ответницата на 01.06.2020г.