Решение № 42 от 02.03.2026, Районен съд - Левски

РЕШЕНИЕ

№ 42 гр. ЛЕВСКИ, 02.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ЛЕВСКИ в публично заседание на двадесет и девети януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Стойка Г. Манолова Стойкова при участието на секретаря ИЛИЯНА П. ИЛИЕВА-ИВАНОВА като разгледа докладваното от Стойка Г. Манолова Стойкова Гражданско дело № 20254410100326 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявен е установителен иск срещу „Изи Асет Мениджмънт” АД с правно основание чл.26, ал.1 ЗЗД, вр. чл. чл.11, ал.1, т.10 ЗПК, вр. чл.22 ЗПК за прогласяване на нищожност на Договор за паричен заем ****, както и установителен иск в условията на евентуалност с правно основание чл. 26, ал.1 ЗЗД, във вр. с чл. 143, ал.1 ЗЗП, във вр. с чл. 24 ЗПК за прогласяване нищожността на клаузата за представяне на обезпечение.

Предявен е установителен иск срещу „Файненшъл България“ ЕООД с правно основание чл. 26, ал.1 ЗЗД за прогласяване на нищожност на Договор за предоставяне на гаранция **** поради противоречие със закона и добрите нрави.

Предявен е НИ от „Изи Асет Мениджмънт” АД срещу С. Д. П. с правно основание чл.240, ал.1 ЗЗД във вр. с чл.79 ЗЗД, вр. чл.240, ал.2 ЗЗД, с които се иска С. П. да заплати в полза на ищеца по НИ сумата от 1184,25 лв. – незаплатена главница и сумата от 126,51 лв. – възнаградителна лихва; в условията на евентуалност – С. П. да заплати на ищеца по НИ сумата от 1184,25 лв. – дължима главница, със законната лихва от предявяване на иска.

В РС – Левски е постъпила искова молба от С. Д. П., ЕГН **********, с адрес ****, чрез адв. Й. М., вписан в АК – Плевен, срещу: "ИЗИ АСЕТ МЕНИДЖМЪНТ" АД, ЕИК****, със седалище и адрес на управление: ****, представлявано от управител С. К. К. и срещу: „ФАЙНЕНШЪЛ БЪЛГАРИЯ" ЕООД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: ****.

1

Твърди се в ИМ, че на 24.06.2024 г. между ищцата и ответното дружество "ИЗИ АСЕТ МЕНИДЖМЪНТ" АД е сключен Договор за паричен заем №****. Във връзка със сключения Договор за паричен заем на 24.06.2024 г. и условието, с което Заемателят се е задължил в срок до 3 дни от сключване на договора да представи на Заемодателя едно от следните обезпечения: поръчителство от две физически лица, банкова гаранция или одобрено от Заемодателя дружество - гарант, който предоставя гаранционни сделки, ищцата сключила Договор за предоставяне на гаранция №**** с втория ответник "ФАЙНЕНШЪЛ БЪЛГАРИЯ" ЕООД с ЕИК ****, чрез посредник "ИЗИ АСЕТ МЕНИДЖМЪНТ" АД.

Ищцата счита, че договорът за потребителски кредит е недействителен на основание чл. 22 ЗПК. В случая била нарушена разпоредбата на чл.11, ал.1, т.10 ЗПК, според която договорът за потребителски кредит трябва да съдържа годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение № 1 начин, като неспазването на това изискване било скрепено с недействителност на договора за кредит. Твърди, че според чл. 19, ал.1 ЗПК годишният процент на разходите по кредита изразява общите разходи, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т. ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит. В случая потребителят поел задължение за заплащане на възнаграждение за гаранция, което съществено оскъпило ползвания от него паричен ресурс.

Същото по своето естество представлявало скрита възнаградителна лихва, водеща до неоправдано от гледище на закона обогатяване за заемодателя.

Потребителят бил поставен в неравностойно положение с оглед невъзможността да влияе на клаузите на договора. Предвидените в договора допълнителни плащания заобикаляли и изискването на чл.19, ал.4 ЗПК относно максималния размер на годишния процент на разходите. Счита, че спрямо потребител не може да бъде договорена клауза, която предвижда, че разходите по кредита, включващи търговската печалба плюс всички останали разходи ще надвишат 50 процента на годишна от база от стойността на кредита.

В настоящия случай задължението за сключване на договор с одобрено от Заемодателя Дружество - гарант било предвидено в самия договор за кредит. За допълнителния разход на кредитополучателя за заплащане на възнаграждение за дружеството гарант се знаело от кредитора още към момента на сключване на договора и дължимото се възнаграждение следвало да бъде включено при изчисление на ГПР по договора за паричен заем. В този смисъл било и Решение на СЕС от 13 март 2025г. по дело С-337/23. Един от най-важните изводи на СЕС, задължителен не само за съдилищата, но и за фирмите за бързи кредити, е, че „Член 3, букви ж) и и) от Директива 2008/48 2 трябва да се тълкува в смисъл, че разходите по договор за поръчителство, чието сключване е наложено на потребителя с клауза в подписания от него договор за кредит, които водят до увеличаване на общия размер на дълга, попадат в обхвата на понятието „общи разходи по кредита за потребителя" и следователно в обхвата на понятието „годишен процент на разходите".

Счита, че Клаузата /чл. 4 от Договора за паричен заем/ с която Заемателят се е задължил в срок до 3 дни от сключване на договора да представи на Заемодателя едно от следните обезпечения: поръчителство от две физически лица, банкова гаранция или одобрено от Заемодателя дружество - гарант, който предоставя гаранционни сделки е нищожна и на самостоятелно основание, а именно чл. 21, ал.1 от ЗПК - като заобикаляща изискванията на чл. 19, ал.4 от ЗПК. Непредставянето на обезпечение не водело до претърпяването на вреди за кредитора, който би следвало да съобрази възможностите за представяне на обезпечение и риска при предоставянето на заем към датата на сключване на договора с оглед индивидуалното договаряне на условията по кредита.

В случая било предвидено възнаграждение за дружеството-гарант, което водело до скрито и значително оскъпяване на кредита. Включено по този начин към погасителните вноски, тази сума се явявала добавък към възнаградителната лихва и представлявала сигурна печалба за заемодателя.

Следвало да се обърне внимание и на обстоятелството, че видно от съдържащата се публична информация в Търговския регистър и регистъра на ЮЛНЦ, едноличен собственик на капитала на "Файненшъл България" ЕООД (дружеството гарант) е "Изи Асет Мениджмънт" АД (дружеството кредитор).

В тази връзка и печалбата на "Файненшъл България" ЕООД, от извършената от него търговска дейност като поръчител, се разпределяла в полза на едноличния собственик "Изи Асет Мениджмънт" АД.

Клаузата с която Заемателят се задължил в срок до 3 дни от сключване на договора да представи на Заемодателя едно от следните обезпечения: поръчителство от две физически лица, банкова гаранция или одобрено от Заемодателя дружество - гарант, който предоставял гаранционни сделки била неравноправна и нарушава изискванията на чл. 143, ал. 2, т. 5 от Закона за защита на потребителите (ЗЗП) и чл. 147, ал. 1 от ЗЗП.

Твърди се, че посочването в договора за кредит на по-нисък от действителния ГПР, представлявала невярна информация и следвало да се окачестви като нелоялна и по-конкретно заблуждаваща търговска практика, съгласно чл. 68г, ал. 4 ЗЗП във вр. с чл. 68д, ал. 1 ЗЗП.

Сочи се, че договорът за предоставяне на гаранция, сключен с "ФАЙНЕНШЪЛ БЪЛГАРИЯ" ЕООД бил нищожен на основание чл. 26, ал.1 ЗЗД, поради неспазване на изискванията на чл. 10а, чл. 11, чл.19. ал.4 от ЗПК във връзка с чл. 22 от ЗПК, както и на основание чл. 68е, чл. 143, ал.1 и чл. 147 от ЗЗП. Договорът противоречи на добрите нрави съгласно чл. 26, ал.1 от ЗЗД.

Договорът за предоставяне на гаранция бил нищожен и на основание чл.

3

26. ал.1, предл. 1 и предл. 2 ЗЗД, като нарушаващ и заобикалящ изискването на чл. 19, ал.4 ЗПК. Сключването на договор за предоставяне на гаранция срещу възнаграждение със свързано с кредитодателя лице било способ за гаранция на императивната разпоредба на чл.19. ал.4 ЗПК. Уговорката за заплащане на такава допълнителна услуга поставяла в по-неблагоприятна позиция потребителя. Посоченият договор за предоставяне на гаранция бил сключен с цел изпълнение условието на "Изи Асет Мениджмънт" АД за обезпечаване на договора за кредит, при което длъжникът бил ограничен от изискването на чл. 4 на Договора за потребителски кредит в правото си да избира кой да бъде поръчител по кредита му, което водело до неравнопоставеност в правата и задълженията на страните.

Твърди се, че договорът за предоставяне на гаранция бил нищожен и на основание чл. 26, ал.2, предл. 1 и 4 от ЗЗД поради липса на предмет и основание /кауза/. Предвид нищожността на главния договор - Договорът за паричен заем и акцесорния характер на Договора за предоставяне на гаранция, то последният се явявал нищожен и поради липса на предмет по смисъла на чл. 26, ал.2, предл. 1 от ЗЗД.

Искането е съдът да признае за установено по отношение на ищцата С.

Д. П. и ответника „Изи Асет Мениджмънт“ АД, че сключеният между тях Договор за паричен заем № **** от 24.06.2024 г. е нищожен на основание чл. 26, ал.1, предложение 1 и 2 от ЗЗД, поради противоречие със закона и поради заобикаляне на закона; в условията на евентуалност да признае за установено по отношение на ищцата и „Изи Асет Мениджмънт" АД, че клаузата, с която Заемателят се е задължил в срок до 3 дни от сключване на договора да представи на Заемодателя едно от следните обезпечения: поръчителство от две физически лица, банкова гаранция или одобрено от Заемодателя дружество - гарант, който предоставя гаранционни сделки от Договор за паричен заем № **** от 24.06.2024 г. е нищожна на основание чл. 26, ал.1, предл.3 от ЗЗД вр. с чл.143, ал.1 ЗЗП, поради накърняване на добрите нрави и като неотговаряща на изискването за добросъвестност и водеща до значително неравноправие между страните по договора, както и да признае за установено по отношение на С. Д. П. и „ФАЙНЕНШЪЛ БЪЛГАРИЯ" ЕООД, че сключеният между тях

Договор за предоставяне на гаранция № **** от 24.06.2024 г. е нищожен на основание чл. 26,ал.1, предл.3 от ЗЗД вр. с чл. 143, ал.1 ЗЗП, поради накърняване на добрите нрави, като неотговарящ на изискването за добросъвестност и водещ до значително неравноправие между страните, и като сключен без основание.

Направени са доказателствени искания.

Претендират се направените деловодни разноски.

В едномесечния срок по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор от страна на ответника „Изи Асет Мениджмънт" АД, в който се сочи, че ИМ е нередовна, поради непредставяне на пълномощно за процесуално представителство и 4 договор за правна помощ, както и не е представен документ за внесена държавна такса.

Възраженията са неоснователни.

Ответникът изразява становище, че предявеният установителен иск е недопустим поради липса на правен интерес за ищеца от предявяването му.

Аргументите са, че на 04.02.2025 г. ищцата, с договор за цесия, е прехвърлила срещу заплащане свои „вземания“ по договор за паричен заем № **** в размер на 383,20 лв. на „Клаймс“ ЕООД, ЕИК **** и че съгласно чл. 5 от договора за цесия, цесионерът придобива всички права върху вземането и става единствен титуляр на вземането, поради което отправя искане да бъде прекратено настоящото производство.

По основателността на исковете, счита твърденията на ищеца за недействителност на договора за паричен заем са неоснователни и искането му да се остави без уважение.

Навежда довод, че клаузите на договора за паричен заем са в съответствие с изискванията на чл. 11, ал.1 т.10 ЗПК, съгласно която договорът за потребителски кредит трябва да съдържа годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение № 1 начин, като в случая това изискване било изпълнено.

Общата дължима сума, посочена в договора, представлява сбора от общия размер на кредита и общите разходи по кредита за потребителя, съобразно разпоредбата на т. 2, § 1 от Допълнителните разпоредби към закона.

Разпечатката съдържа 38 от 163 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/e94523ff-2133-4ecd-8ced-94af553f912b