Решение № 5361 от 20.03.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 5361 гр. С, 20.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 118 СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ЛИЛИЯ ИВ. МИТЕВА при участието на секретаря ДИАНА Й. ТОДОРОВА като разгледа докладваното от ЛИЛИЯ ИВ. МИТЕВА Гражданско дело № 20251110113831 по описа за 2025 година взе предвид следното:

Производството е образувано въз основа на искова молба, подадена от Н. И. П., с ЕГН:********** и адрес: град С, ул.„К" 3, вх. „А“, ап.4, срещу: „АББ" ЕООД с ЕИК:

******* и с адрес: град С, бул. „Б" № 81B, ап. 3.

Предявен е иск с правно основание чл. 439 ГПК за признаване за установено, че ищецът не дължи на ответното дружество поради погасяване по давност вземането за сума в размер на 11582.08 лева - остатък от главница ведно със законната лихва считано от 03.04.2015г. до окончателното плащане на вземането, за която е издаден в полза на първоначалния кредитор „ТБАК“ ЕАД изпълнителен лист от 17.09.2012г. по гр.д.

56521/2010г. по описа на СРС, 43 състав, по който е образувано изпълнително дело ****** на ЧСИ ДВ, преобразувано в изд. д. ****** по описа на ЧСИ ГК.

Поддържа се, че задължението по делото е в размер на 11582,08 лева за главница, тъй като в периода от 05.08.2013г. до 03.04.2014г. принудително са събрани суми, с които са погасени задължения за договорната и законната лихва до 03.04.2015г., част от разноските и част от главното задължение. Твърди, че на 29.04.2015г. в рамките на изпълнително дело ****** на ЧСИ ДВ e подадена молба от страна на „АББ“ ЕАД за конституирането му като взискател по делото, която е уважена, въпреки че не е представено уведомление за извършената цесия. Поддържа, че през 2021 г., архивът на ЧСИ ДВ е предаден на ЧСИ ГК, като изпълнителното дело получава нов номер ******. Оспорва да е надлежно уведомен за цесията, поради което поддържа, че исканията на цесионера и извършените по тях действия не прекъсват давността, поради което последното валидно извършено действие, което 1 прекъсва погасителната давност, е последната удръжка от банковата сметка на длъжника, направена през месец април 2015г. Поради това и поддържа да е изтекъл давностният срок.

Моли за уважаване на предявените искове. Претендира разноски.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответното дружество е подало отговор на исковата молба, с който оспорва предявените искове. Твърди, че на 25.02.2008 г., е сключен Договор за кредит № 7400012165 между Н. И. П. с ЕГН: ********** и „ТБАК“ ЕАД (понастоящем „ТЮ“ ЕАД). Поддържа, че с договор за цесия, подписан на 23.02.2015 г. с „ТЮ“ ЕАД ( предишно наименование „ТБАК“ ЕАД), е придобил вземането по Договор за кредит № 7400012165, за което е издаден изпълнителен лист от 17.09.2012 г., по гр. д. № 56521/2010г., по описа на Софийски районен съд в размер на 12071.77 лева, представляваща главница, представляваща неплатени месечни вноски, ведно със законна лихва, считано от 15.01.2010г. до окончателното плащане на задължението, както и направените деловодни разноски в общ размер на 161,12 лв.

Поддържа, че от 2011 г. до 26.06.2015 г. погасителната давност е спряла да тече, а след тази дата многократно са предприемани действия по събиране на вземането, довели до прекъсване на давността съгласно тълкуването, дадено с т. 10 на Тълкувателно решение № 2 от 26.06.2015 г. на ВКС по тълк. д. № 2/2013 г., ОСГТК . Моли за отхвърляне на претенциите. Претендира разноски.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, приема за установено от фактическа страна следното:

Не се спори между страните, а и от представените по делото писмени доказателства се установява, че срещу ищеца в полза на първоначалния кредитор „ТБАК“ ЕАД, ЕИК ****** е издаден изпълнителен лист от изпълнителен лист от 17.09.2012г. по гр.д. 56521/2010г. по описа на СРС, 43 състав, по който е образувано изпълнително дело ****** на ЧСИ ДВ, преобразувано в изд. д. ****** по описа на ЧСИ ГК.

Спорно е погасено ли е правото на принудително изпълнение на вземанията, за които е издаден посочения изпълнителен лист.

С оглед наведените от ищеца твърдения предявеният отрицателен установителен иск е с правна квалификация по чл. 439 ГПК, тъй като след предприемането от страна на кредитора на действия по привеждане в изпълнение на издаден срещу ищеца изпълнителен лист с цитираната разпоредба е предвидена защита на длъжника по исков ред. Тази защита на длъжника следва да се основава само на факти, настъпили след приключване на съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното основание. В случая изпълнителният лист е издаден в рамките на заповедно производство въз основа на заповед за изпълнение, издадена по реда на чл. 410 ГПК, поради което разпоредбата на чл.

439, ал. 2 ГПК следва да се прилага за фактите, настъпили след влизане в сила на заповедта за изпълнение, тъй като заповедното производство е приключило, независимо че съдебно дирене не е провеждано.

В случая заповедта за изпълнение е влязла в сила най-късно 17.09.2012 г., с оглед 2 издаване на изпълнителния лист за вземанията по нея на тази дата и доколкото издаването на изпълнителния лист е предпоставено от влизането й в сила, а доказателства за точния момент на връчване на заповедта, респективно изтичане на срока по чл. 414, ал. 2 ГПК не са ангажирани. Именно на настъпили след тази дата обстоятелства ищецът основава претенцията си като твърди, че вземанията са погасени по давност.

Приложимата давност, без оглед характера на вземанията, в случая е петгодишна на основание чл. 117, ал. 2 ЗЗД, тъй като макар и да не представлява съдебно решение, на заповедта на практика е придадено значението и ефектът на влязло в сила съдебно решение.

За този извод определящ е ефектът, който има влязлата в сила заповед в отношенията между страните, а именно – невъзможност за пререшаване на въпроса относно съществуване на вземанията въз основа на обстоятелства, реализирани до изтичане на срока за подаване на възражението по чл. 414 ГПК. В този смисъл е и преобладаващата част от формираната съдебна практика по въпроса, израз на която са Решение № 261619 от 4.12.2020 г. на СГС по в. гр. д. № 4736/2020 г., Решение № 260681 от 1.02.2021 г. на СГС по в. гр. д. № 4875/2020 г., Решение № 260671 от 1.02.2021 г. на СГС по в. гр. д. № 2351/2020 г., Решение № 260390 от 19.01.2021 г. на СГС по в. гр. д. № 14124/2019 г., Определение № 214 от 15.02.2018 г. по ч.гр.д. № 1528/2018 г. на ВКС, IV ГО, Решение № 37 от 24.02.2021 г. на ВКС по гр. д. № 1747/2020 г., ВКС, IV ГО, Решение № 3 от 4.02.2022 г. на ВКС по гр. д. № 1722/2021 г., IV г. о. и др.

В случая след влизане в сила на изпълнителното основание и преди изтичане на давностния срок от страна на първоначалния кредитор и на ответника като частен правоприемник са били предприети действия по принудително изпълнение по смисъла на чл. 116, б. „в“ ЗЗД, изразени в надлежно сезиране на съдебния изпълнител и възлагане извършването на конкретни изпълнителни действия.

Видно от приетия препис от изп. д. ****** по описа на ЧСИ ДВВ Рег. 861, същото е образувано по молба от 02.10.2012 г. на лицето, в полза на което е издаден процесния изпълнителен лист – „ТБАК“ ЕАД, ЕИК ******, като в молбата е направено искане за налагане на запор на движими вещи и вземания и възбрана върху недвижими имоти на длъжника. В периода от 05.08.2013 г. до 03.04.2015 г. по изпълнителното дело са постъпвали суми, които са разпределяни на взискателя и от същите са удържани такси в полза на ЧСИ.

След преустановявяване постъпването на суми по изпълнителното дело новоконституирания взискател – цесионер на вземанията - АББ ООД е проявил активност като е поискал извършване на изпълнителни действия – с молба от 13.09.2016 г. /л. 154 от ИД/ и с молба от 08.08.2018 г. /л. 162/ - – запор на вземания от трудово възнаграждение и по банкови сметки, запор на МПС и възбрана на недвижимо имущество, с молба от 05.08.2020 г. – запор на вземания по банкова сметка. След приемане на изпълнителното дело и преобразуването му в изп.д. № 3958/2021 г. пред ЧСИ ГК рег. № на КЧСИ *** отново са искани с молба от 07.11.2022 г./л.178/ – запор на вземанията за трудово възнаграждение и на дружествени дялове, с молба от 08.08.2023 г. /л. 179 от ИД/. Със запорно съобщение до НОИ – С – град от 01.10.2023 г. /л. 193 от ИД/ е наложен запор на вземанията на длъжника за 3 пенсия, със запорно съобщение до СО – район Оборище от 03.10.2024 г. / л. 195/ е наложен запор на вземания на длъжника от трудово възнаграждение. На 24.10.2024 г. от взискателя е депозирана молба до ЧСИ /л.205/ с искане за налагане запор на вземания по трудови договори.

Изпълнителното производство пред ЧСИ ДВВ. Рег. 861 е започнало преди приемането н а Тълкувателно решение №2 от 26.06.2015 г. на ВКС по тълк. д. № 2/2013 г., ОСГТК, поради което съгласно изричните разрешения, дадени с Тълкувателно решение № 3 от 28.03.2023 г. на ВКС по т. д. № 3/2020 г., ОСГТК до 26.06.2015 г. погасителната давност не е текла през времетраенето на изпълнителното производство.

След 26.06.2015 г. приложими са разрешенията, дадени с ТР №2 от 26.06.2015 г. на ВКС по тълк. д. № 2/2013 г., ОСГТК. В мотивите на т. 10 от Тълкувателно решение №2/2015 г. по т. д. № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС е посочено, че искането да бъде приложен определен изпълнителен способ прекъсва давността, защото съдебният изпълнител е длъжен да го приложи. Доколкото давността е свързана с поведението на кредитора, тя не се влияе от поведението на други лица, поради това ако искането от кредитора е направено своевременно, но изпълнителното действие не е предприето от надлежния орган преди изтичането на давностния срок, по причина, която не зависи от волята на кредитора, давността се счита прекъсната с искането /в този смисъл решение № 37 от 24.02.2021 г., по гр. д. № 1747/2020 г. ва ВКС, ГК, ІV Г0, Определение № 295 от 15.04.2021 г. на ВКС по гр. д.

№ 329/2021 г., III г. о., ГК, Определение № 60760 от 10.11.2021 г. на ВКС по гр. д. № 1532/2021 г., III г. о., ГК и др./. От значение за прекъсване на давността е действието на взискателя /отправеното искане до съдебния изпълнител/, а не резултатът от изпълнителното действие или неговата незаконосъобразност от гледна точка на засегнатите права и интереси на трети лица / в този смисъл изрично - Решение № 68 от 1.02.2024 г. на ВКС по гр. д. № 1***/2023 г., IV г. о., ГК/. Обратното разбиране би довело до поставяне прекъсването на давността в зависимост от наличието на секвестируемо имущество на длъжника, каквото тълкуване не следва нито от съдържанието на разпоредбата на чл. 116, б. „в“ ЗЗД, нито от вложения смисъл в тълкуването на същата с ТР № 2/2015 г. по т. д. № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС

Следва да се посочи и че в случая за периода от 13 март 2020 г. до 20.05.2020 г. /вкл./ погасителната давност е била спряна по силата на закона /чл. 3, т. 2 от Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020 г., и за преодоляване на последиците, и § 13 от ПРЗ към Закона за изменение и допълнение на Закона за здравето ( Oбн., ДВ, бр. 44 от 13.05.2020 г., в сила от 14.05.2020 г.)

Следователно противно на твърдението на ищеца правото на принудително изпълнение на процесните вземанията не е погасено по давност към датата на депозиране на исковата молба в съда 11.03.2025 г., поради липса на период от повече от пет години в рамките, на който да не е налице обстоятелство, водещо до прекъсване на давността, а именно постъпване на суми по изпълнителното дело за погасяване на вземанията, отправяне 4 на надлежни искания от взискателя за извършване на изпълнителни действия и налагане на запори на вземания на ищцата. По повод възраженията на ищеца, следва да се посочи, че прекъсващият ефект на отправените искания от страна на ответника и извършените действия от ЧСИ не е поставен под условие надлежното уведомяване на длъжника по реда на чл. 99, ал. 3 и 4 ЗЗД за извършеното прехвърляне на вземането, нито е в зависимост от редовността на извършените от съдебния изпълнител действия по конституирането съгласно чл. 429, ал. 1 ГПК на правоприемника на вземанията. За основателността на иска по чл. 439 ГПК срещу конституирания в изпълнителното производство нов кредитор/цесионер/ без значение е установяване на надлежното уведомяване на длъжника по смисъла на чл. 99, ал. 4 ЗЗД за извършена цесия, тъй като този факт не рефлектира върху дължимостта на вземането - то съществува и следва да бъде удовлетворено принудително от съдебния изпълнител, като не освобождава длъжника от отговорност за погасяването му. Съдебният изпълнител е този, който провежда изпълнението и съответно носи отговорност за своите действия, които освен това подлежат и на съдебен контрол /но не в производството по чл. 439 ГПК/, така че ако изпълни, чрез него в изпълнителното производство, длъжникът се освобождава от дълга /в този смисъл - решение № 50128 от 20.03.2024 г. по гр. д. № 1106/2021 г. на ВКС, IV г. о. и решение № 209 от 28.11.2018 г. по т. д. № 2530/2017 г. на ВКС, I т. о./.