Решение № 5962 от 16.08.2017, Софийски градски съд

Р Е Ш

Е Н И Е

№ ………../16.08.2017г. гр. София

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 9-ти състав, в публичното съдебно заседание на двадесет и седми април през две хиляди и седемнадесета година, в състав:

СЪДИЯ: СВЕТОСЛАВ ВАСИЛЕВ при секретаря Юлия

Асенова, като разгледа докладваното от съдията гр.д. № 6100 по описа за 2013 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Предявени са обективно кумулативно съединени искове по чл. 422 ГПК вр. чл. 430, ал. 1 и ал. 2 ТЗ, вр. чл. 79 ЗЗД и с правно основание чл. 422 от ГПК вр. чл. 92 от ЗЗД.

Ищецът - "Р. (Б.)" ЕАД, ЕИК********, със седалище и адрес на управление:***-20, твърди, че с Договор № 42597 от 19.12.2007 г., е отпуснал на ответника - „А. - 1989“ ООД, кредит в размер на 96 425 EUR ( деветдесет и шест хиляди четиристотин двадесет и пет евро). Крайният срок за погасяване на кредита бил 05.01.2013 г. Съгласно чл.1.3 от Договора, кредитът бил отпуснат с цел закупуване на недвижим имот и бил напълно усвоен на 28.12.2007г. Ищецът твърди, че ответниците - Р.Н., Д.Е.Е., А.К.Н. и К.С.Н., са поели солидарно задължение за изплащане всички задължения на Кредитополучателя по Договора и анексите към него. На 15.06.2012г. кредитополучателят и съдлъжниците не са заплатили дължимите месечни анюитетни вноски в пълен размер (включващи главница и лихва), с което са изпаднали в забава. Поради това банката изпратила писма за обявяване на предсрочна изискуемост на усвоения и непогасен остатък от кредита по Договорa от 19.12.2007 г. и анексите към него. За вземанията на банката е издадена заповед за незабавно изпълнение по ч.гр.д. №39305/2012 г. по описа на СРС, но в срок е постъпило възражение от длъжниците. Поради това "Р. (Б.)" ЕАД иска да се признае за установено по отношение на ответниците, че последните дължат следните суми по обявения за предсрочно изискуем договор за кредит: 1/ 19 506,90 евро – просрочена главница; 2/ 14 242,45 евро – просрочена наказателна лихва, начислена за периода 05.11.2009 – 14.08.2012 г.; 3/ 417,61 евро - просрочена редовна лихва за периода 15.04.2011 г. – 08.07.2012 г.; 4/ 314,69 евро – комисионна за управление на заема за периода 05.02.2008 г. до 04.02.2009 г., ведно със законната лихва от подаване на заявлението за издаване на заповед за незабавно изпълнение – 18.08.2012 г., до изплащане на вземането. Претендира и направените в производствата съдебни разноски.

Ответниците - Д.Е.Е., А.К.Н., Р.Н. и К.С.Н., оспорват предявените искове по основание и размер. Заявяват възражения за нищожност на договора за банков кредит с твърдения, че: договорът съдържа неравноправни клаузи съгласно чл. 143 и чл. 147 от ЗЗП, които не са индивидуално уговорени; банката не е предоставила пълната и необходима информация за сключването на договора, съгласно чл. 58 и чл. 59 от ЗКИ; договорът не е подписан от лице, което има право да представлява банката, т.е. липсвало съгласие за сключването му. При условие на евентуалност отправят възражение за унищожаемост на договора за встъпване в дълг като сключен при крайна нужда и явно неизгодни условия. Твърдят още, че предсрочната изискуемост не им е била обявена в съответствие с изискванията на чл. 60, ал. 2 от ЗКИ.

С определение от 28.10.2015 г. производството по делото е прекратено по отношение на ответника „А.“ ООД и същото е продължило само по отношение на останалите ответници – физически лица.

Съдът, като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства, приема за установено следното:

Видно от представения и приет по делото протокол от проведено общо събрание на „А.“ ООД, на 10.04.2007г. съдружниците в дружеството и настоящи ответници – К.С.Н., Р.Н., Д.Е. и А.Н., са взели решение „А.“ ООД да кандидатства при ищеца за кредит с цел закупуване на фризьорски салон.

На 19.12.2007 г. „Р. (Б.)“ ЕАД е сключила договор за кредит с „А.“ ООД. Размерът на кредита е 96 425 евро. Същият е отпуснат с инвестиционна цел – закупуване на фризьорски салон № 1, находящ се в новопостроен жилищен блок „М“ в местност „Манастирски ливади -изток“. Страните са уговорили срок за усвояване до 05.02.2008 г. и краен срок за погасяване на кредита – до 05.01.2013 г. В чл. 1.6.1. и 1.6.12. е уговорена и възнаградителна лихва. Кредитополучателят е следвало да погаси кредита на 59 равни месечни вноски, считано от 05.02.2008 г. до 05.12.2012 г. и една последна – изравнителна вноска на 05.01.2013 г. Съгласно чл. 20 и чл. 21 от Общите условия, при забава в плащането на някоя от вноските банката има право да направи кредита предсрочно изискуем, както и да начислява наказателна лихва. Тези обстоятелства се установяват и от приетите по делото договор за банков кредит № 42597/19.12.2007 г., приложение № 1 към него (погасителен план) и Общи условия на "Р. (Б.)" ЕАД за микрокредитиране на МСП.

На 27.09.2010 г. между банката, „А.“ ООД и ответниците е сключен договор, с който К.С.Н., Р.Н., Д.Е. и А.Н. са встъпили като солидарни длъжници в задълженията на кредитополучателя (чл. 2 и чл. 13 от Договор/Анекс № 1, л. 23-29 от делото на СГС). Страните са констатирали също, че към този момент задълженията на длъжниците са били в размер на 75 929,89 евро.

Страните са сключили още два анекса, с които са констатирали просрочените задължения на длъжниците към 31.05.2011г. и към 13.12.2011г. С Анекс № 3 от 13.12.2011г. страните са договорили, че кредитополучателят следва да погаси усвоената и непогасена главница в размер на 60 406,90 евро, по следния начин: на 6 равни месечни вноски от по 150 евро, дължими на 15-то число, считано от 15.12.2011 г.; още 7 равни месечни вноски от по 7 400 евро, дължими на 15-то число, считано от 15.06.2012 г.; 1 изравнителна вноска в размер на 7 706,90 евро, дължима на 15.01.2013 г.

Ответниците са оспорили подписите положени от тях в общите условия към договора за кредит, погасителния план и анексите към него.

Открито е производство по чл. 193 от ГПК, като им е указано, че е в тяхна тежест да установят неавтентичността на оспорените документи. Въпреки това, в тази връзка не са ангажирани никакви доказателства. Ето защо, при липса на доказателства, установяващи неавтентичността на тези документи, съдът приема, че те са подписани от страните, посочени в тях. Поради това същите са обвързани с правата и задълженията по договорите, общите условия и анексите, т.е. ответниците са обвързани от задължението да върнат кредита чрез заплащане на месечните погасителни вноски на уговорените падежи.

На 04.07.2012 г. банката е изпратила писма до длъжниците, с които ги е уведомила, че на 15.06.2012 г. никой от тях не е заплатил дължимата по кредита вноска. Поради това и на основание чл. 21, т. 2 от ОУ на „Р. (Б.)“ ЕАД е обявила сумите по кредита и анексите към него за предсрочно изискуеми. Известията са изпратени на посочените адреси на длъжниците и са получени на 09.07.2012 г.

Със заявление от 22.08.2012 г. ищецът е поискал от

СРС да издаде заповед за изпълнение и изпълнителен лист по реда на чл. 417 ГПК въз основа на извлечение от счетоводните книги за задълженията на ответниците по посочения по-горе договор за кредит и анексите към него. На 03.09.2012 г. съдът е издал заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ, като е разпоредил ответниците да заплатят на ищеца следните суми: 1/ 19 506,90 евро – просрочена главница, ведно със законната лихва от 22.08.2012 г., до изплащане на вземането; 2/ 417,61 евро – договорна лихва за периода 15.04.2011 г. – 08.07.2012 г.; 3/ 14 242,45 евро – просрочена наказателна лихва, начислена за периода 05.11.2009 – 14.08.2012 г.; 4/ 314,69 евро – комисионна за управление на заема; 5/ 2 472,80 лева – разноски по делото. На същата дата е издаден и изпълнителен лист за посочените суми.

На 14.11.2012 г. по ч.гр.д. 39305/2012 г. на СРС е постъпила молба (л. 57 от делото на СРС) от Р.Н., с която моли да ѝ бъде издаден незаверен препис от делото. На 23.11.2012 г. тя е получила исканите от нея преписи от документите (гърба на л. 57 от делото на СРС). На 18.01.2013 г. по заповедното дело са постъпили възражения от всички длъжници по заповедта. Съдът им е указал да представят доказателства от заповедта. Те твърдят, че са узнали за издадената заповед след извършена справка на регистратурата на СРС, след което направили справка и по самото дело. Районният съд е приел възраженията за подадени в срок, поради което е разпоредил на ищеца да предяви иск за установяване на вземането си в едномесечен срок. Указанията на СРС са получени от банката на 27.03.2013 г., а исковата молба е подадена по пощата на 29.04.2013 г.

От приетото и неоспорено заключение на вещото лице В.П. се установява, че сумата по кредита в размер на 96 425,00 евро е била усвоена от кредитополучателя „А. - 1989“ ООД на 28.12.2007 г. По кредита са извършвани погашения до 12.06.2012 г. (вж. таблицата към последната задача към вещото лице). След това длъжниците са изпаднали в забава с плащането на вноската с падеж 15.06.2012 г. Към 04.07.2012 г. кредитополучателят е имал задължения към банката в размер на : 19 506,90 евро – главница;

14 424,54 евро – лихва и комисионна за управление. Към 18.08.2012 г. - датата на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, дължимите по кредита суми са били: 19 506,90 евро – главница; 417,61 евро - начислена редовна лихва; 14 242,45 евро - начислена наказателна лихва; 314,69 евро - комисиона за управление (вж.отговор на задача № 2). В съдебно заседание, проведено на 27.04.2017 г. вещото лице е допълнило заключението си като е заявило, че след завеждането на иска (на 13.01.2014 г. и на 31.03.2016 г.) по сметка на банката в резултат на принудително изпълнение са постъпили суми в общ размер на 38 608,18 лева.

Предвид така установената фактическа обстановка се достига до следните правни изводи:

Предявени са установителни искове по чл. 422 ГПК за съществуването на следните вземания: 1/

19 506,90 евро, представляваща неплатена част от главницата по Договор за банков кредит от 19.12.2007 г. – на основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 430, ал. 1 ТЗ; 2/ 417,61 евро - неплатена възнаградителна лихва за периода 15.04.2011 г. – 08.07.2012 г. на основание чл.

430, ал. 2 ТЗ; 3/ 14 424,54 евро, представляваща неустойка за забава за периода 05.11.2009 г. - 14.08.2012 г. - на основание чл. 92, ал. 1 ЗЗД и 4/

314.69 евро, представляваща такса за управление на основание 430, ал. 1 ТЗ.

По допустимостта:

Съгласно задължителните указания, дадени в т. 10, б. „а“ на Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г. по тълк. д. № 4/2013 г., ОСГТК на ВКС, при разглеждането на установителния иск по чл. 422 от ГПК, съдът следи служебно за наличието на предпоставките за надлежното упражняване на правото на иск, в това число за спазването на преклузивния едномесечен срок за предявяване на иска (чл. 415 от ГПК), за наличието на възражение на длъжника по чл. 414, ал. 1 от ГПК, както и за спазването на двуседмичния срок за подаването му пред съда по заповедното производство (по чл. 414, ал. 2 от ГПК).

Съдът установи, че на 23.11.2012 г. Р.Н. е получила препис от всички документи по делото, в това число и издадената заповед за изпълнение, т.е. на тази дата е ѝ връчена заповедта. Ето защо за нея двуседмичния срок за подаване на възражение е започнал да тече от 21.11.2012 г. и е изтекъл на 07.12.2012 г. Поради това подаденото от Р.Н. възражение на 18.01.2013 г. е просрочено и по отношение на нея заповедта за изпълнение е влязла в сила. След като заповедта е влязла в сила по отношение на Р.Н., то за ищеца не съществува правен интерес да предявява иск за установяване на вземането си спрямо този длъжник. Ето защо производството в тази част следва да бъде прекратено.

По отношение на останалите ответници няма данни заповедта да им е била връчена, поради това съдът приема, че депозираните от тях възражения са подадени в срок.

Разпореждането на СРС, с което са дадени указания на банката, че може да предяви иск за установяване на вземането си в едномесечен срок, е съобщено на ищеца на 27.03.2013 г. Преклузивният срок за подаване на иск изтича на 27.04.2013 г. – събота, т.е. неприсъствен ден. Ето защо срокът е изтекъл в първия присъствен ден-понеделник 29.04.2013 г. Исковата молба е изпратена по пощата на 29.04.2013 г., т.е. в срока по чл. 415, ал. 1 ГПК (вж. пощенско клеймо, л. 74 от делото на СГС и разписка, л. 80 от делото на СРС). С оглед на изложеното искът е допустим и следва да бъде разгледан по същество.