Определение № 1245 от 12.03.2026, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1245 гр. София, 12.03.2026 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 3-ТО ГРАЖДАНСКО

ОТДЕЛЕНИЕ 3-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на дванадесети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Емил Томов

Членове:

Драгомир Драгнев

Геновева Николаева като разгледа докладваното от Драгомир Драгнев Касационно гражданско дело № 20268002100163 по описа за 2026 година приема следното:

Производството е по реда на чл. 288 от ГПК.

Образувано е по касационни жалби на Прокуратурата на Република България, Министерството на вътрешните работи и „Застраховатена компания Лев Инс“ АД срещу решение № № 70 от 22.01.2025 г., постановено по в. гр. д. №853 по описа за 2024 г. на Софийския Апелативен съд, 2-ри граждански състав, с което са потвърдени решение №260048 от 7.12.2022 г. по гр. д. №542/2019 г. по описа на Пернишкия окръжен съд, допълнено с решение № 26002 от 2`.04.2023 г. и поправено с решение № 26003 от 7.12.2022 г. С първоинстанционното решение Министерството на вътрешните работи и Прокуратурата на Република България са осъдени да заплатят солидарно на „ЗК Лев Инс“ АД сумата от 3 637 968,26 лв., представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди/пропуснати ползи/, причинени от затварянето и преустановяване на дейността на дружеството за периода от 10.02.2010 г. до 23.02.2010 г., сумата от 1 083 960,00 лв., представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди, причинени от наложените на дружеството санкции по наказателни постановления от 2010 г., като искът в останалата му част до пълния предявен размер от 1 087 820 лв. е отхвърлен, сумата от 720 980,00 лв., представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди, причинени от наложените на дружеството санкции по наказателни постановления от 2011г., като искът в останалата му част до пълния предявен размер от 725 980 лв. е отхвърлен, сумата от 29 939 009,96 лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди/ пропуснати ползи /от прекратени с дружеството застрахователни договори в периода от 01.01.2010 г. до 31.12.2010 г., сумата от 11 999 108,51 лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди и пропуснати ползи, произтичащи от прекратени с дружеството застрахователни договори в периода от 01.01.2011 г. до 1

31.12.2011 г., сумата от 615 484,86 лева, представляваща обезщетение за имуществени вреди, произтичащи от отнемане на движимо имущество (хардуер) и програмни продукти, като искът в останалата му част до пълния предявен размер от 878 424,00 лв. е отхвърлен,, както и сумата от 300 000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди от нарушение на правото на Европейския съюз, изразяващи се в уронване доброто име и репутацията на застрахователното дружество за периода 2010 г.-2011 г. като в останалата му част до пълния предявен размер от 1 000 000 лв. искът е отхвърлен, ведно с лихви и разноски.

Страните обжалват решението в неизгодните за тях части с твърдението, че е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на процесуалните правила и необоснованост, а МВР и с твърдението, че решението е недопустимо – основания за касационно обжалване по чл.281, ал.1, т.2 и т.3 ГПК.

Прокуратурата на Република България поставя следните въпроси, по които желае да бъде допуснато касационно обжалване:

1.Допустима ли е преценката за неотложност на процесуално- следствените действия по чл.

161, ал. 2 от НПК да бъде извършвана от граждански съд в рамките на производство по предявени искове по чл. 49 от ЗЗД за обезщетение на имуществени и неимуществени вреди, след като тази преценка е направена с окончателен акт на наказателния съд? Преценката дали процесуално-следствените действия по претърсване и изземване са извършени в условията на неотложност по чл. 161, ал. 2 от НПК зависи ли от изхода на наказателното производство?

2.Какви са пределите на доказателствената тежест за установяване на причинно-следствена връзка между твърдените противоправни действия и настъпилите вреди, когато искът е основан на чл. 49 от ЗЗД? Следва ли при иск по чл. 49 от ЗЗД ищецът да докаже пряка и непосредствена причинно-следствена връзка между действията на прокуратурата и претендираните вреди, или е достатъчно да се основава на вероятностни и косвени доказателства? Може ли гражданският съд да ангажира отговорността на прокуратурата въз основа на хипотетични и недоказани икономически загуби, които не са подкрепени с конкретни доказателства?

3.Допустимо ли е въз основа на свидетелски показания, дадени от заинтересовани лица, да се установяват обстоятелства, за които законът изисква представяне на писмени доказателства? Следва ли съдът да извърши преценка на обективността на показания на заинтересовани свидетели като се направи цялостна съпоставка на всички доказателства по делото?

4.Следва ли съдът да кредитира заключения на вещи лица, когато те не са съобразени с други обективни доказателства по делото, като годишни отчети на надзорни органи или официална статистика? Допустимо ли е пълното доказване да бъде осъществено чрез косвени доказателства? Следва ли съдът да прецени доказателствената сила на експертизата с оглед обосноваността й?

5.Следва ли съдът да обсъди и прецени всички събрани доказателства и направени от страните възражения в тяхната съвкупност, преди да постанови решение, с оглед на изискването за пълнота и обоснованост на съдебния акт? Длъжен ли е въззивният съд да 2 обсъди в мотивите си всички допустими и относими към предмета на спора доводи, твърдения и възражения на страните, както и всички събрани по делото доказателства?

Длъжен ли е въззивният съд да обсъди в мотивите си всички доводи на страните, които имат значение за решението по делото?

6.От кой момент започва да тече погасителната давност на вземане за обезщетение на вреди на юридическо лице от процесуално-следствени действия по претърсване и изземване, извършени в нарушение на чл. 161, ал. 2 НПК - от датата на откриването на дееца (чл. 114, ал. 3 от ЗЗД), от настъпването на изискуемостта с връщането на иззетите вещи (чл. 114, ал. 1 ЗЗД) или от прекратяване на наказателното производство? Предявяването на частичен иск за парично вземане има ли за последица спиране или прекъсване на давността по отношение на непредявената част до увеличението на иска по реда на чл. 214, ал. 1 ГПК?

7.Подлежат ли на обезщетяване вреди, които не представляват пряка и непосредствена последица от увреждането, съгласно чл. 51 от ЗЗД?

8. Притежават ли юридическите лица материалноправна легитимация за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди от деликт?

Министерството на вътрешните работи желае касационното обжалване да бъде допуснато по следните въпроси:

1.Длъжен ли е въззивният съд при формиране на правните си изводи при решаване на спора да извърши преценка на всички доказателства, събрани по делото и да обсъди всички доводи на страните, включително доводите, развити в сезиралата го въззивна жалба, както и всички релевантни факти и доказателства по делото?

2. При предявен иск по чл. 45-49 от ЗЗД от трето за наказателното производство лице за вреди от неправомерно ограничен достъп до помещения, респективно - за вреди при неправомерно задържан (върнат предмет), иззет като веществено доказателство в наказателното производство, кой е началният момент, от който вземането за непозволено увреждане става изискуемо - от момента, когато деецът е известен; от момента, когато иззетите вещи вследствие на извършени процесуално-следствени действия са върнати на правоимащите или от момента на прекратяване на наказателното производство?

3.Предявяването на иск за парично вземане като частичен и последвалото му увеличаване по реда на чл. 214. ал. 1 от ГПК има ли за последица спиране и прекъсване на погасителната давност по отношение на непредявената част от вземането?

4. При увеличаване в хода на процеса на частично предявен иск от кой момент се дължи законната лихва върху увеличения размер - от датата на подаване на исковата молба или от момента на увеличаване на иска?

5. Допустимо ли е причинени от деликт пропуснати ползи да бъдат присъдени на увреденото лице въз основа на доказателства, които не доказват по безспорен начин, че вредите от непозволеното увреждане са настъпили реално?

6. Министерството на вътрешните работи ли носи отговорност по чл. 49. ал. 1 от ЗЗД за действия на свои служители, които не са извършени в качеството им на разследващи органи, а на основание чл. 218, ал. 2 от НПК по разпореждане на Прокуратурата са оказали съдействие при извършване на отделни действия по разследването?

3

7. Допустимо ли е със свидетелски показания да се доказват причини, по които са прекратени застрахователни договори, за чиято действителност се изисква писмена форма?

8. Допустимо ли е съдът да кредитира изцяло заключението на вещо лице, без да прецени доказателствената му сила съобразно обосноваността му и без да излага мотиви, обосноваващи преценката му за годността на експертизата?

9.Притежава ли Министерството на вътрешните работи материалноправна и процесуалноправна легитимация да отговаря по искове по чл. 45-49 от ЗЗД за репариране на вреди, причинени от основна структура на МВР - юридическо лице или отговорността следва да носи конкретното структурно звено- самостоятелно юридическо лице. което се явява възложител на работата и от чиито действия/бездействия произтичат вредите?

10.Когато в хода на производството по делото се постави въпрос за процесуалната правоспособност на ответника - държавно учреждение, длъжен ли е съдът служебно да изиска информация от него и представянето на доказателства за това дали той е разпоредител с бюджетни кредити? Ако процесуалната правоспособност на ответника остане недоказана, подлежи ли делото на прекратяване?

11.Министерството на вътрешните работи или Прокуратурата е възложител на работа по смисъла на чл. 49 от ЗЗД на служителите на ГДБОП, извършили действия по претърсване и изземване в офисите на ищеца?

12.Налице ли е солидарна отговорност между Министерството на вътрешните работи (МВР) и Прокуратурата на Република България (ПРБ) за причинени вреди от процесуалноследствени действия, извършени от органи на МВР, които не са действали в качеството на разследващи органи, а на основание чл. 218. ал. 2 от НПК по разпореждане на Прокуратурата са извършили съответните действия? Ако е налице солидарна отговорност, какво е правното основание, на което е възникнала?

13.Допустимо ли е граждански съд да извършва последващ съдебен контрол за законосъобразност на влезли в сила актове на наказателния съд. с които са одобрени процесуално-следствени действия по реда на чл. 164, ал. 2 от НПК?

14.Органите на МВР, действали в хипотезата на чл. 218. ал. 2 от НПК, а не като разследващи органи, носят ли отговорност за причинени вреди от извършени от тях претърсване и изземване в условията на чл. 164 от НПК самостоятелно или солидарно с Прокуратурата?

15.Органите на МВР, действали в хипотезата на чл. 218, ал. 2 от НПК, носят ли отговорност за причинени вреди от несвоевременно връщане на иззети вещи, които не се съхраняват от тях?

16.Органите на МВР, действали в хипотезата на чл. 218. ал. 2 от НПК. носят ли отговорност за причинени неимуществени вреди на юридическо лице от нарушено право на ЕС, изразяващо се в уронване на доброто му име и репутация?

Касаторът се позовава и на очевидна неправилност на решението поради липса на мотиви.

„Застраховатена компания Лев Инс“ АД поставя следните въпроси, по които желае да бъде допуснато касационно обжалване:

1.Длъжен ли е въззивният съд да вземе предвид и обсъди всички факти и обстоятелства, доводите и възраженията на страните и да изследва всички релевантни факти в тяхната 4 взаимовръзка, и да посочи кои от тях намира за установени и кои намира за недоказани и неоснователни и защо?

2.Как следва да се прилага принципът на справедливостта, въведен в чл. 52 ЗЗД при определяне на дължимото обезщетение за претърпени от юридическо лице неимуществени вреди от незаконосъобразни актове и действия/бездействия на държавата и следва ли да се съобразят и приложат критериите за справедливост с оглед събраните по делото доказателства и релевантните факти, като се извърши преценка на същите в тяхната съвкупност и се изложат подробни мотиви в тази връзка?