Решение № 224 от 15.05.2024, Районен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№ 224 гр. Велико Търново, 15.05.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, VII СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ВЛАДИМИР СТРАХИЛОВ при участието на секретаря ВИКТОРИЯ Г. МИНЧЕВА като разгледа докладваното от ВЛАДИМИР СТРАХИЛОВ Административно наказателно дело № 20234110201702 по описа за 2023 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.

Жалбоподателят М. П. М. е обжалвал НП № 23-1275-001530/18.08.2023 г. на началник сектор "ПП" в ОДМВР-В.Търново, с което за нарушение по чл. 137а, ал.1 от Закон за движението по пътищата /ЗДвП/ и на основание чл. 183, ал. 4, т.7, пр.1 от ЗДвП му е наложено административно наказание глоба в размер на 50 лева.

В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован не се явява. Чрез защитника си поддържа жалбата си и моли съда наказателното постановление да бъде отменено като незаконосъобразно.

Въззиваемата страна не изпраща представител и не заема становище.

Съдът, след като обсъди и прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното:

Жалбата е неоснователна. При служебна проверка на АУАН Серия GA № 931150/10.08.2023 г. и НП № № 23-1275-001530/18.08.2023 г. на началник сектор "ПП" в ОДМВР-В.Търново съдът не констатира нередовности по чл. 42 от ЗАНН и чл. 57 от ЗАНН.

Наличието на задължителни реквизити по чл. 57, ал. 1, т. 1-13 от ЗАНН е основание за законосъобразност на наказателното постановление от формална страна.

Разгледано по същество, от събраните по делото писмени и гласни доказателства се установява, че на 10.08.2023 г., в 9.20 часа, на път I-4 София-Варна жалбоподателят М. П. М. управлявал в посока гр.В.Търново л.а. „Мерцедес С 580 4МАТИК“ с рег. № ****. В района на км. 110, отбивка за с.Балван, в хода на специализирана полицейска операция, свидетелят И. Б. И. – полицейски служител подал сигнал за спиране със стоп палка на управлявания от жалбоподателя автомобил. Когато жалбоподателят спрял на указаното му място свидетелят И.Б.И. забелязал, че М. управлява автомобила без поставен обезопасителен колан.

Свидетелят И.Б.И. пренасочил автомобила към полицейските служители – свидетелите Т. Д.

1

Д. и Т. М. Д. и сигнализирал ръководителя на полицейската операция – свидетеля П. А. Х..

Свидетелят П.А.Х. съобщил на свидетелите Т.Д.Д. и Т.М.Д., че жалбоподателят управлява без обезопасителен колан, с който е оборудван автомобилът и разпоредил извършването на проверка, включително и такава за употребата на алкохол. Свидетелите Т.Д.Д. и Т.М.Д. извършили проверката. Първият от тях възприел жалбоподателя с поставен обезопасителен колан. Вторият свидетел възприел жалбоподателя без поставен такъв колан. Проверката за алкохол с техническо средство отчела отрицателен резултат.

Описаната фактическа обстановка се потвърждава от събраните по делото писмени и гласни доказателства. Същата се доказва съвкупно от писменото доказателство – план за провеждане на 10.08.2023 г. на специализирана полицейска операция и от показанията на свидетелите Т.Д.Д., Т.М.Д., П.А.Х. и И.Б.И.. Показанията на разпитаните свидетели са последователни и взаимно допълващи се. Показанията на свидетеля Т.Д.Д. в частта им, че жалбоподателят е бил с обезопасителен колан към момента на началото на извършваната от тях полицейска проверка не обосновават фактически извод за друга фактическа обстановка, нито правен извод за несъставомерност на претендираното от наказващия орган деяние.

Показанията на този свидетел в тази им част възпроизвеждат по-късен момент, непосредствено следващ извършването на нарушението, констатирано от свидетеля И.Б.И..

По този начин жалбоподателят е осъществил от обективна и субективна страна състава на нарушение по чл. 137а, ал.1 от ЗДвП, управлявайки автомобила без поставен обезопасителен колан. Наказващият орган е приложил правилната материалноправна норма и съответната санкционна такава, налагайки законовоустановеното наказание глоба в твърд размер от 50 лв. Не са налице основанията на чл. 137а, ал. 2 ,т. 1-5 от ЗАНН, при наличието на които не е задължително по време на движение използването на обезопасителен колан, с който е оборудван автомобилът.

Не могат да бъдат споделени правните доводи на защитата жалбоподателя за наличието на формален порок по чл. 40, ал. 1 от ЗАНН, за неправилно установена от административнонаказващия орган фактическа обстановка, за неправилно описание на мястото на нарушението, за недоказаност на нарушението, за неправилно приложение на материалния закон.

Няма допуснати нарушения на чл. 40, ал. 1 от ЗАНН. АУАН е съставен в присъствието на свидетелите на установяване на нарушението Т.Д.Д. и Т.М.Д..

Фактическата обстановка е правилно установена въз основа на цялостната доказателствена съвкупност. Обстоятелството, че в НП при описание на нарушението са посочени няколко категории МПС, вместо една, която да е относима към процесния автомобил, не обосновава правен извод нито за неправилна материалноправна квалификация, нито за допуснато съществено процесуално нарушение. Видно от доказателствата по делото това МПС е индивидуализирано като лек автомобил, определена марка и модел и е от категория М 1, съгласно разпоредбата на чл. 149, ал. 1, т. 2, б.“а“ от ЗДвП, поради което и попада в приложното поле на чл. 137а, ал. 1 от ЗДвП. Правилно е установено авторството на деянието. Мястото на нарушението е индивидуализирано достатъчно пълно, подробно и ясно.

Правилно е приложен материалният закон. Обективираното съставомерно поведение и субективното отношение на жалбоподателя към него се субсумират под нормата на чл.

137а, ал. 1 от ЗДвП, изискваща санкцията на чл. 183, ал. 4, т.7, пр.1 от ЗДвП . Тези норми се явяват приложимо право и няма никаква неяснота по отношение на вида и размера на коректно посочената санкция.

Гореизложеното обосновава правен извод за пълно съответствие между фактическо и юридическо формулиране на нарушението.

Няма допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които да са довели до ограничаване на процесуалните права на жалбоподателя.

За пълнота и правна прецизност следва да се отбележи, че посоченото в наказателното постановление отнемане на 10 контролни точки не е наказание, а има само 2 статистическо-отчетен характер, като техният брой е определен съгласно чл. 6, ал. 1, т. 18 от Наредба № Із-2539/12 г. на МВР и съответства на извършеното нарушение.

Ето защо наказателното постановление следва да бъде потвърдено като законосъобразно, тъй като не са налице основания за неговата отмяна или изменение.

Водим от горното и на основание чл. 63, ал. 9, вр. чл. 58д, т. 1 от ЗАНН съдът РЕШИ:

Потвърждава като законосъобразно НП № 23-1275-001530/18.08.2023 г. на началник сектор "ПП" в ОДМВР-В.Търново, с което на жалбоподателя М. П. М. за нарушение по чл.

137а, ал.1 от Закон за движението по пътищата /ЗДвП/ и на основание чл. 183, ал. 4, т. 7, пр.

1 от ЗДвП му е наложено административно наказание глоба в размер на 50 лева.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд – В.

Търново на основанията, предвидени в НПК и по реда на глава XII от АПК в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

Съдия при Районен съд – Велико Търново: _______________________ 3