Решение № 586 от 20.11.2025, Окръжен съд - Благоевград

РЕШЕНИЕ

№ 586 гр. Благоевград, 20.11.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ЧЕТВЪРТИ ВЪЗЗИВЕН

ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на шести ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Николай Грънчаров

Членове:

Владимир Ковачев

Атанас Иванов при участието на секретаря Герасим Ангушев като разгледа докладваното от Атанас Иванов Въззивно гражданско дело № 20251200501019 по описа за 2025 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Въззивното производство е образувано по въззивна жалба от Етажна собственост на сграда Ф.Х. ****, с административен адрес гр. Б. м.Г., имот №*, чрез адв. Б. Б., против решение № 383/ 25.12.2024 г., постановено по гр. д.

№ 1601/ 2021 г. по описа на РС – Разлог, с искане за отмяната му изцяло.

Във въззивната жалба се правят оплаквания за недопустимост на атакувания акт, както и оплаквания, които могат да се квалифицират като такива за постановяване на атакувания съдебен акт в противоречие с материалния закон и противоречие с процесуалния закон. Навежда се, че, изводите на съда не намират опора в материалния закон, и дори в пълно противоречие с него и с трайната съдебна практика.

Поддържа се, че правилно в мотивите на съдебното решение съставът на районен съд Разлог е приел, че ответника е бил собственик на процесния недвижим имот; наличие на годен акт - Решения на ОСЕС. с който са определени дължимите такса поддръжка на етажните собственици по смисъла на чл. 6. ал. I, т. 10 ЗУЕС, както и че решенията са законосъобразни и влезли в сила. Прави се довод, че след влизането им в сила решенията на етажните собственици са задължителни за всички и за собствениците в етажната собственост е възникнало задължението да направят съответните вноски в съответствие с гласуваните решения на общото събрание на етажната 1 собственост.

Прави се довод, че първостепенният съд е стигнал до правилния извод, че решенията на ОСЕС са влезли в сила и подлежат на изпълнение, следователно са задължителни за всички етажни собственици и по силата на представените по делото и описани решения на ОСЕС имат действие до тяхната промяна/отмяна и за ответника е възникнало задължение да заплаща определената с решението на ОСЕС такса.

Оспорва се, че съдът неправилно е приел възражението по чл. 51, ад. 2 ЗУЕС за доказано. Навежда се, че неправилно и в противоречие със събрания по делото доказателствен материал и с трайната съдебна практика, съдебното решение, с което се отхвърлят предявените искове за дължими такса поддръжка за периода 2019, 2020. 2021 г. и с което съдът е приел за доказано възражението на ответника по чл. 51, ал. 2 ЗУЕС, а именно, че не е пребивавал лично повече от 30 дни в имота, през релевантния период. Поддържа се, че за доказване на възражението си по чл. 51, ал. 2 ЗУЕС ответната страна е представила единствено удостоверение с рег.№328200-18918, ЕКз. №5/2024г. издадено от МВР. ГД „Гранична полиция“ съгласно което се установява, че за процесния период от 2019г. до 2021 г. ответникю А. К. е посещавал България единствено през периода 26.02.2020г. до 04.03.2020 г., като се прави довод, че ответника лично не е използвал имота повече от 30 дена за една календарна година.

Оспорва се от въззивника, че априори представеният документ не е достатъчен за доказване на необитаване на собствения на ответника К. имотат.40Б, респ. възражение по чл. 51, ал2 ЗУЕС, тъй като се твърди, че имотът е обитаван повече от 30 дни през всяка една от годините от процесния период.

Доказването на възражението по чл. 51, ал. 2 ЗУЕС е възможно с всички допустими доказателствени средства от страна на ответника. Ответникът е представил единствено описаното по-горе писмо с цел да установи, само н единствено дали лично е влизал /излизал в/от Република България през релевантния период, респ. дали лично е ползвал собствения си имот.

Поддържа се, че погрешно и лишено от правна логика е изложеното в мотивите на съдебното, решение, че след, като съдът е приел за установено/ погрешно, без да са налице категорични доказателства/, че ответникът не е посещавал имота си лично - се доказва изцяло възражението по чл. 51. ал. 2 ЗУЕС. Подобна логика би освободила собственици на повече от един имот (какъвто е ответника) изобщо от изпълнение на задълженията по заплащане на такса поддръжка за повече от един имот, въпреки, че се използва активно от наематели, приятели и/или семейството, ако тази логика на съставът на Районен съд Разлог беше правилна, то никога не би било възможно да се заплаща за два имота такса поддръжка, ако ответник е едно физическо лице собственик на повече от един имот и физически е невъзможно само да ползва лично същите едновременно, което би довело до освобождаване от дължимите и такси поддръжка въпреки, че цялата фамилия / приятели, наематели 2 обитават имотите /.

Навежда се, че в конкретния случай, законодателната формулировка на разпоредбата на чл. 51. чл. 2 ЗУЕС изисква лицето „да е пребивавало“ в имота „не повече от 30 дни за една календарна година". Когато в тази хипотеза страната се позовава на правната възможност да не заплаша разходи за управление и поддръжка на ЕС, в нейна тежест е да установи и докаже обстоятелствата, които твърди, в т.ч. - както личното си отсъствие от обекта, така и това на други ползватели н/илн обитатели за правно релевантното време, като ангажира доказателства, изключващи възможността обектът да е бил обитаван. / Определение №264/06.04.2021 по дело М>3899/2020 ни ВКС, ГК, III г.о./

Навежда се, че в доказателствена тежест на ответника е да докаже възраженията си, че не дължи плащане на осн. чл. 51, ал. 2 ЗУЕС, т.е., че е пребивавано в етажната собственост не повече от 30 дни годишно и че за това е уведомен писмено председателят на управителния съвет/респ. управителя.

Поддържа се, че всъщност не се спори, че не е налице писмено уведомление към управителя, ответната страна не твърди че е уведомила писмено Етажната собственост.

Поддържа се, че заинтересованият, в чийто интерес законът допуска възможността да се освободи oт задължението си за заплащане на текущите разходи за управление и поддръжка на ЕС, носи доказателствената тежест да установи с всички допустими доказателствени средства фактът, че е пребивано в съответния имот за „не повече от 30 дни в една календарна година“. Законодателят не е предвидил изрично задължение за собственика да уведомява орган на етажната собственост, че ще пребивава в нея не повече от 30 дни в рамките на една календарна година. Въпреки това. в практиката се приема, че такова задължение съществува, като мотивите за това са следните:

Според разпоредбата на чл. 7, ал. 2 от ЗУЕС в книгата на етажната собственост се вписват имената (фирмата) на собственика на самостоятелния обект, както и времето, през което той и членовете на неговото домакинство не ползват самостоятелния обект - т. 2 и т. 4. Достъп до тази книга има управителят, т.е. той ще знае, че конкретен собственик не пребивава в имота си.

Навежда се, че се установило по делото/ не се спори/, че ответника не е уведомил писмено управителя на ЕС, че няма да ползва имота и ще пребивава в тях не повече от 30 дни годишно, затова следва да докаже необитаването на имота с всички възможни доказателствени средства.

Навежда се, че в съдебното решение е посочена съдебна практика на ВКС {едно и също решение. посочено два пъти), която не кореспондира с настоящия случай в който възражението по чл. 51, ал. 2 ЗУЕС намира, че е останало недоказано. Поддържа се, че съставът на РРС дори не е коментирал липсата на доказателства от ответната страна, необходими за установяване на неизползването на имота oт страна на гости, наематели семейство в 3 собствените им имоти, което е задължително, за да се приеме възражението по чл. 5 Е ал.2 ЗУЕС, за доказано.

Поддържа се, че абсолютно погрешна и лишена от правна логика е частта от мотивите на съдебното решение, с която съставът на РРС едва с оспорвания съдебен акт измества доказателствената тежест от ответната страна за доказване на възражението си по чл. 51, ал.2 ЗУЕС към ищцовата страна да доказва кой е пребивавал в имота на ответната страна.

Поддържа се, че първостепенният съд погрешно вменява задължения на ЕС, каквито не произтичат от ЗУЕС за етажната собственост, без съдействието и искането на съответния собственик. Задължението възниква при предоставяне на информацията и искане от собственика. Разпоредбата на чл, 23, ал. 1, т. 6 от ЗУЕС сочи единствено, че ЕС поддържа книга на ЕС, но задължението е за самия собственик да представи данни за вписване по чл. 7 ал. 3 - Всеки собственик или ползвател е длъжен в 15-дневен срок от придобиване правото на собственост или ползване да впише в книгата на етажната собственост данните по ал. 2, съответно промяната на обстоятелствата. Обитателят вписва в срока по изречение първо данните по ал. 2. т. 6. Прави се довод, че съставът на РРС мотивира решението си да отхвърли иска и в защита на неизправния собственик с факта, че същия не е изпълнил едно свое задължение. Не е възможно Етажната собственост в лицето на управителя да иска насила данни, каквито собственика, респ. обитателя не е пожелал да предостави и не предоставя.

Поддържа се, че бзпротиворечиво в практиката на ВКС е приемано, че всяка страна следва да докаже фактите, от които черпи изгодни за себе си правни последици (чл. 154, ал.1 ГПК), защото ако не ги докаже, съдът е длъжен да приеме, че твърдяните от страната правни последици не са се осъществили. Именно до последното се свежда и задължението на съда да разпредели доказателствената тежест между страните - да не зачете правните последици на фактите, които са останали недоказани в процеса. Със събраните по делото доказателства- писмо от „Гранична полиция" МВР, се цели да се установи дали ответника лично е пребивавал в имота, по не и ползването на същия от нейното семейство, близки и приятели/ наематели. С така събраните доказателства не би могло да се установи неизползването изобщо на самия имот от 3-ти лица близки/семейство. За установяване на това обстоятелство би следвало да ангажира други релевантни доказателства, от които да е видно, или да е налице индиция, че имота не е бил обитаван.

Навежда се, че по никакъв начин със събраните но делото доказателства не се установява неизползване на имота на ответника - ат.40Б. Единствените представени доказателства не установяват неизползване на имота изобщо чрез наематели, приятели семейство, за това не бяха ангажирани никакви доказателства. За установяване на това обстоятелство, представляващо отрицателно твърдение, би следвало да се докаже посредством установяване на положителни факти, които да изключват обитаването на имота за повече oт 4

30 дена в календарна година. Би следвало да ангажира други доказателства, а именно доказателства за изразходвани консумативи в процесния имот или др. подходящи документи от които да е видно, или да е налице индиция, че имотът не е бил обитаван.

Поддържа се, че когато в тази хипотеза страната се позовава на правната възможност да не заплаща разходи за управление и поддръжка на ЕС. в нейна тежест е да установи и докаже обстоятелствата, които твърди, в т. ч. - както личното си отсъствие от обекта, така и това на други ползватели н/илн обитатели за правно релевантното време, като ангажира доказателства, изключващи възможността обектът да е бил обитаван./ определение №264/06.04.2021 по дело №3899/2020 на ВКС, ГК, III г.о./.

Прави се довод, че съставът на РРС, неправилно е приел за доказано възражението по чл. 51. ал. 2 ЗУЕС, като задължението за периода 2019-2021 г. за такса поддръжка намира въззивника за дължимо, също и претендираните неустойки за забава върху дължимата сума.

Прави се искане пред въззивният съд за отмяна на решението, като съдът постанови друго такова, с което да се осъди етажната собственост да заплати разноски на ищеца.

В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК, е постъпил отговор по въззивната жалба.

Поддържа се в отговора на въззивната жалба, че същата е неоснователна, а обжалваното решение за правилно и законосъобразно.

Поддържа се, че в хода на делото А. К. ангажирал доказателства, изключващи възможността сградата, в която е бил процесният обект да е била обитавана. В тази насока са показанията на свидетеля П.П., който познава сградата на ЕС „Ф.Х." от 2017 до настоящия момент, който сочи, че тази сграда е била практически зарязана и неподдържана от етажната собственост и от Г.х.Б.“, чиято собственост са били по-голямата част от имотите в сградата и който преди е бил собственик на цялата сграда като четиризвезден хотел „Ф.Х.".