Определение № 178 от 09.02.2024, Окръжен съд - Велико Търново
- Съд
- Окръжен съд - Велико Търново
- Дело
- Въззивно частно гражданско дело 53/2024
- Вид
- Определение № 178
- Подписан
- 09.02.2024
- В сила
- 09.02.2024
- Състав
- Еманоел Вардаров, Любка Милкова, Явор Данаилов
Цитирани разпоредби
- чл.276 ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.278 ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.410 · Граждански процесуален кодекс
- чл.412 т.8 · Граждански процесуален кодекс
- чл.413 ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.414а ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.414а ал.3 · Граждански процесуален кодекс
- чл.414а ал.4 · Граждански процесуален кодекс
- чл.414а ал.5 изр.2 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78 ал.5 · Граждански процесуален кодекс
- чл.80 · Граждански процесуален кодекс
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 178 гр. Велико Търново, 09.02.2024 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО в закрито заседание на девети февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател: Еманоел Вардаров
Членове:
Явор Данаилов
Любка Милкова като разгледа докладваното от Любка Милкова Въззивно частно гражданско дело № 20244100500053 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл.278 ал.1 вр. чл.413 ал.1 ГПК.
Образувано е по частна жалба от С. Д. С., в качеството му на длъжник по заповедно производство по Ч.гр.д.№2387/2023г. по описа на РС – Горна Оряховица, против издадена Заповед по чл.410 ГПК №1030/17.11.2023г., постановена по Ч.гр.д.№2387/2023г. по описа на ГОРС в частта за разноските, досежно присъденото адвокатско възнаграждение в полза на заявителя в размер на 1400лв. Релевирано е възражение по чл.78 ал.5 ГПК за прекомерност на заплатеното от заявителя адвокатско възнаграждение в размер на 1400лв. Сочи се, че заповедното производство не се отличава с фактическа и правна сложност и размерът на адвокатския хонорар следва да бъде редуциран до 480лв. Моли съда, да постанови определение, с което да измени Заповед №1030/17.11.2023г. по Ч.гр.д.№2387/2023г. по описа на ГОРС в частта за разноските, като вместо сумата от 1400лв. да бъде определен размер от 480лв. адвокатско възнаграждение.
В срока по чл.276 ал.1 ГПК е депозиран писмен отговор на частната жалба от насрещната страна – заявителя „КРЕДИТ ИНС“ АД със седалище гр.София, чрез пълномощника му адв.Р. Д., с който моли частната жалба да бъде оставена без уважение и потвърдена заповедта по чл.410 ГПК в атакуваната й част на разноските за адв. възнаграждение. Претендира направените разноски в производството по частната жалба съгласно представен списък по чл.80 ГПК.
Съдът, след като се запозна с оплакванията в частната жалба, с писмения отговор по жалбата и с материалите по делото, приема за установено от фактическа страна следното:
Производството по Ч.гр.д.№2387/2023г. по описа РС – Горна Оряховица е образувано по подадено на 16.11.2023г. заявление по чл.410 ГПК от „КРЕДИТ ИНС“ АД гр.София против С. Д. С., което е уважено изцяло с издадената против длъжника Заповед 1
№1030/17.11.2023г. по чл.410 ГПК за изпълнение на парично задължение, като със заповедта по чл.410 ГПК в полза на заявителя са присъдени и направените по заповедното производство съдебни разноски – 51,26лв. внесена ДТ и сумата от 1400лв. – направени по делото разноски за адвокатско възнаграждение.
В едномесечният срок от връчването на заповедта по чл.410 ГПК длъжникът е подал възражение по чл.414а ал.1 ГПК, с което е възразил срещу заповедта по чл.410 ГПК с твърдение, че е изпълнил частично задължението си и към възражението са приложени писмени доказателства за заплатени от длъжника на 22.12.2023г., т.е. в рамките на срока по чл.412 т.8 ГПК и след образуване на заповедното производство присъдените със заповедта по чл.410 ГПК парични вземания, както и присъдените разноски за внесена ДТ от 51,26лв., като са останали незаплатени от длъжника присъдената със заповедта по чл.410 ГПК законна лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението в съда – 16.11.2023г. до окончателното й плащане, както и сумата от 1400лв. – направени по делото разноски за адвокатско възнаграждение.
Съобразно чл.414а ал.3 ГПК длъжникът е възразил, че доколкото с поведението си не е дал повод за предявяване на вземането, не дължи разноски за производството.
След осъществена от първоинстанционният съд размяна по чл.414а ал.4 ГПК, в срок е подадено становище от заявителя с вх.№592/15.01.2024г., по което възражение и по което постъпило становище към момента първоинстанционният съд не се е произнесъл по реда на чл.414а ал.5 изр.2 ГПК.
При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:
Предмет на производството е подадена от длъжника частна жалба с правно основание чл.413 ал.1 ГПК срещу заповедта за изпълнение в частта за разноските относно присъдено адвокатско възнаграждение, която изхожда от активно процесуално легитимирана страна, против подлежащ на обжалване съдебен акт и е срочно подадена.
Производството по частната жалба по чл.413 ал.1 ГПК обаче е преждевременно образувано пред ОС – Велико Търново, доколкото при подадено от длъжника в срок възражение по чл.414а ал.1 ГПК при изпълнение в срока за доброволно изпълнение и след осъществената размяна по чл.414а ал.4 ГПК подадено в срок от заявителя становище, първоинстанционният съд на основание чл.414а ал.5 изр.2 ГПК дължи произнасяне по възражението по чл.414а ал.1 ГПК и постъпилото становище, което имплицитно включва произнасяне и по дължимостта на разноските за производството, с оглед направеното от длъжника С. Д. С. по реда на чл.414а ал.3 ГПК възражение, че не дължи разноски за производството. С оглед изложеното, в настоящата хипотеза на подадено възражение по чл.414а ал.1 ГПК, проведена процедура по чл.414а ал.4 ГПК и подадено в срок становище от заявителя, администрирането /вече преждевременно осъществено от първоинстанционният съд с оглед т.12 от ТР №4/2013г. от 18.06.2014г., ВКС, ОСГТК/ и разглеждането на частната жалба по чл.413 ал.1 ГПК, а и допустимостта й от гледна точка на предмет на обжалване, е обусловено от произнасянето на заповедния съд по реда на чл.414а ал.5 изр.2 ГПК.
2
Предвид изложеното, частната жалба по чл.413 ал.1 ГПК против заповедта за изпълнение в частта за разноските е преждевременно администрирана и изпратена от ГОРС на ОС – Велико Търново, поради което производството по същата следва да бъде прекратено и делото върнато на РС – Горна Оряховица с указания частна жалба от длъжника С. Д. С. с вх.№14902/22.12.2023г. да бъде изпратена за разглеждане на ВТОС, след произнасяне от ГОРС по реда на чл.414а ал.5 ГПК с влязъл в сила съдебен акт.
Доколкото в настоящото производство въпросът по частната жалба не е разрешен, в същото съдът не следва да се произнася по претенцията на ответника по частната жалба за съдебни разноски, по която ще се произнесе при сбъдване на условието за разглеждане на частната жалба.
Мотивиран от горното, Великотърновски окръжен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ПРЕКРАТЯВА производството по В.ч.гр.д.№53/2024г. по описа на ОС – Велико Търново, като преждевременно образувано.
ВРЪЩА делото на РС – Горна Оряховица с указания частна жалба от длъжника С.
Д. С., с ЕГН **********, с вх.№14902/22.12.2023г. да бъде изпратена за разглеждане на ОС – Велико Търново, след произнасяне от ГОРС по реда на чл.414а ал.5 ГПК с влязъл в сила съдебен акт.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1. _______________________
2. _______________________
3