Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 78 от 06.10.2025, Окръжен съд - Кюстендил

Съд
Окръжен съд - Кюстендил
Дело
Търговско дело 21/2025
Вид
Определение № 78
Подписан
06.10.2025
В сила
31.10.2025
Състав
Веселина Димитрова Джонева

Цитирани разпоредби

  • чл.102з · Граждански процесуален кодекс
  • чл.103 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.104 т.4 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.118 ал.2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.19 ал.1 · Закон за местните данъци и такси
  • чл.67 · Закон за местните данъци и такси

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 78 гр. Кюстендил, 06.10.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ в закрито заседание на шести октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Веселина Д. Джонева като разгледа докладваното от Веселина Д. Джонева Търговско дело № 20251500900021 по описа за 2025 година

Делото е образувано по исковата молба на „Веритас България“ ЕООД, с ЕИК 113582128, със седалище и адрес на управление в гр.София - 1612, район Красно село, ж.к.„Хиподрума“, бл.114А, вх.Б, ет.4, ап.94, представлявано от управителя И.Б.П., подадена чрез пълномощника адв.П. П. от АК-София, против Община Бобов дол, с ЕИК по БУЛСТАТ 000261363, с адрес: гр.Бобов дол, ул.„27 октомври“ №2, представлявана от кмета Елза Величкова.

Констатирайки нередовности на исковата молба, с разпореждане рег.

№62/14.07.2025г. съдът е оставил същата без движение и е указал на ищеца да ги отстрани, като в рамките на предоставен срок: 1/ в писмена молба до съда да изложи ясно и в пълнота обстоятелствата, на които основава иска си, като посочи: „Веритас България“ ЕООД собственик на кой имот/ кои имоти на територията на община Бобов дол е; за имота или за всеки от имотите (ако са повече от един) за всяка отделна година, включена в периода по цитираните в исковата молба актове, какви суми за данък върху недвижимите имоти и за такса за битови отпадъци, са били начислени, както и да посочи какви суми счита, че реално са били дължими, респективно – какви суми за данък и такса по години и имоти са недължими; 2/ в писмена молба до съда да формулира искане (петитум), съответно на твърденията, които е изложил, като посочи за всяка година какви суми счита, че не се дължат за данък върху недвижимите имоти и за такса за битови отпадъци за съответен имот; 3/ да заплати по сметка на ОСКюстендил сума в размер на 1.80 лева за възпроизвеждане на исковата молба и приложенията към нея в необходимия брой преписи за насрещната страна, съгласно разпоредбата на чл.102з ГПК, както и да представи по делото документ, удостоверяващ плащането.

Съдът е посочил на ищеца, че след изясняване на цената на всеки отделен иск и формулиране на ясен петитум, ще бъде изчислена дължимата държавна такса, дължима за разглеждане на предявените искове, за което ще му бъдат дадени съответни указания, както и го е предупредил, че при неизпълнение на дадените указания в срок, исковата молба подлежи на връщане.

В рамките на предоставения срок по електронен път по делото е постъпило уточнение към искова молба, с приложен към същото препис от нотариален акт.

Държавна такса в указания размер за възпроизвеждане на исковата молба на хартиен носител не е удостоверено да е била заплатена.

1

Според направеното от ищеца уточнение, дружеството е собственик на описан недвижим имот, находящ се в гр.Бобов дол, във връзка с който на ищеца, в качеството на собственик, с приложените към исковата молба два броя актове за установяване на задължения са били начислявани такива за данък върху недвижимите имоти и такса за битови отпадъци.

Независимо от дадените указания, ищецът не е посочил размер на нито една сума, която счита, че ответника неоснователно твърди да е дължима, но доколкото се прави препращане към приложени към първоначалната искова молба документи, то тези твърдения биха могли да бъдат установени от съдържанието им.

Посоченото важи и относно самите искания към съда, които в частта, касаеща акт с №1/16.01.2020г. също биха могли да бъдат установени с извършване на сравнение и тълкуване, макар това да не е възможно да бъде извършено в пълна мяра по отношение на задълженията, констатирани с акт № 23-1/02.09.2024г.

При съобразяване на горното, настоящият съд заключва, че:

1/ ищецът твърди и претендира да бъде установено спрямо ответника, че в качеството му на собственик на описания в уточняващата молба недвижим имот, не дължи заплащане на данък върху недвижимите имоти и такса за битови отпадъци, а също и лихви върху тях, установени с акт с №1/16.01.2020г. на орган по приходите към Община Бобов дол, както следва: за 2015г.: такса за битови отпадъци с лихви – 14 782.96 лева и данък върху недвижимите имоти с лихви – 1 971.07 лева; за 2016г.: такса за битови отпадъци с лихви – 13 042.60 лева и данък върху недвижимите имоти с лихви – 1 832.02 лева; за 2017г.: такса за битови отпадъци с лихви – 12 703.88лева и данък върху недвижимите имоти с лихви – 1 693.85 лева; за 2018г.: такса за битови отпадъци с лихви – 11 663.46 лева и данък върху недвижимите имоти с лихви – 1 555.12 лева; за 2019г.: такса за битови отпадъци с лихви – 10 627.31 лева и данък върху недвижимите имоти с лихви – 1 416.97 лева, поради погасяване на задълженията по давност;

2/ ищецът твърди и претендира да бъде установено спрямо ответника, че в качеството му на собственик на описания в уточняващата молба недвижим имот, не дължи заплащане на данък върху недвижимите имоти и такса за битови отпадъци, а също и лихви върху тях, установени с акт с № 23-1/02.09.2024г. на орган по приходите към Община Бобов дол, в размери за таксата за битови отпадъци за 2022г., 2023г. и 2024г., надхвърлящи сумата от 20.48 лева за всяка от годините.

Неизяснено е останало:

- дали ищецът претендира да се установи спрямо ответника, че не дължи данък върху недвижимите имоти за 2022г., 2023г. и 2024г., който с посочения акт с № 23-1/02.09.2024г. е в размери – 1 364.48 лева за 2022г.; 1 364.48 лева за 2023г. и 682.24 лева за 2024г., без лихвите;

- дали сумите от 20.48 лева за такса за битови отпадъци за 2022г., 2023г. и 2024г. следва да се извадят от главниците на това задължение по акт с № 231/02.09.2024г. (10 233.60 лева за 2022г., 10 233.60 лева за 2023г. и 5 116.80 лева за 2024г.) или от общите суми за главници и лихви и дали претендира да се установи, че не дължи лихви в някакъв размер и какъв, и

- по отношение на никоя от претенциите ищецът не е направил разграничение на вземанията, които цели да бъдат отречени със сила на пресъдено нещо по главници и лихви.

2

Като съобразява всичко изложено и въпреки факта, че исковата молба продължава да страда от нередовности, настоящият съд, отчитайки естеството и размера на исковите претенции, според изложените до момента твърдения, приема, че не е родово компетентен да разгледа и реши повдигнатия правен спор.

От разпоредбите на чл.19 ал.1 и чл.67 от ЗМДТ е видно, че задълженията за заплащане на данък върху недвижимите имоти и на такса за битови отпадъци са задължения, които възникват за всяка календарна година и всяко от тях има самостоятелен характер. Отричането на кое да е от тези задължения за годината, за която е начислено, съставлява основание на отделен иск, чиято цена е размерът на отделното задължение.

Приложимо е правилото на чл.103 във вр. с чл.104 т.4 от ГПК, според което исковете по граждански и търговски дела с цена на иска под 25 000 лева са подсъдни като първа инстанция на районните съдилища.

В конкретния случай родовата подсъдност следва да се определи според чл.69 ал. т.1 от ГПК, на база цената на отделните искове, съобразно размера на сумата на съответното основание, която се цели да бъде отречено, че се дължи, а не като сбор от сумите по всички претенции. Както цените на исковете за установяване недължимост на данък върху недвижимите имоти за всяка календарна година, включена в периода от 2015г. до 2024г., така и цените на исковете за установяване недължимост на такса за битови отпадъци за същите периоди (независимо дали към тях са включени, макар и неправилно, лихвите или не) са в размери под 25 000 лева всеки, поради което предявените при условията на обективно кумулативно съединяване претенции подлежат на разглеждане от Районен съд-Дупница.

Производството пред ОС-Кюстендил следва да се прекрати, а делото – да се изпрати на надлежния съд, който именно ще е компетентен да извърши преценката за редовност на исковата молба и за допустимост на исковете.

Воден от горното и на основание чл.118 ал.2 от ГПК, съдът ОПРЕДЕЛИ:

ПРЕКРАТЯВА производството по търг.д.№21/2025г. по описа на Окръжен съд-Кюстендил.

ИЗПРАЩА делото за разглеждане на Районен съд-Дупница.

Определението подлежи на обжалване от ищеца с частна жалба пред Апелативен съд-София в 1-седмичен срок, считано от датата на връчване на препис, който да се изпрати на страната чрез пълномощника й на посочения за целта адрес.

Съдия при Окръжен съд – Кюстендил: _______________________ 3