Решение № 408 от 22.06.2023, Апелативен съд - София

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 408 гр. София, 21.06.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 11-ТИ ТЪРГОВСКИ, в публично заседание на петнадесети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Бистра Николова

Членове:

Тодор Тодоров

Милен Василев при участието на секретаря Росица Й. Вьонг като разгледа докладваното от Тодор Тодоров Въззивно търговско дело № 20231001000257 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

С решение № 34 от 08.12.2022г., постановено по търг. дело №55/2020г., Окръжен съд- Видин е обявил на основание чл.135 ЗЗД във връзка е чл.649 ТЗ по отношение на "Билийв" ЕООД, EIK: 200238181, със седалище и адрес на упралвние: гр. Пловдив, ул. „ Марица“ № 93 и на всички кредитори в несъстоятелността, както и на К. Б. Х., ЕГН:

**********, с адрес: гр. ***, ул. „***“ № ***, за относително недействителен договор за покупко-продажба на недвижим имот, вписан в Служба по вписванията – Бургас, с № от дв.вх.рег. 603 от 23.01.2014 г., книга „ПРЕХВЪРЛЯНИЯ“, тип акт „Покупко-продажба на недвижим имот с н.а.“, акт том 2, акт № 91 от 2014 г., по силата на който дружеството „Ромекс Ин с “ ЕООД в несъстоятелност, ЕИК ; 115045753, със седалище и адрес на управление област Враца, община Враца, гр. Враца, ***, представлявано от управителя си П. Б., е продало на А. П. Х. , ЕГН: **********, адрес: обл.

***, община ***, гр. ***, ул. „***“ № ***, ет.***, правото си на собственост върху следния недвижим имот, а именно: Самостоятелен обект в сграда е идентификатор ***, находящ се в област Б ургас, община Созопол, гр.***, ул. „***“ № 3, ет.4 по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобР. със Заповед № РД-1812/24.04.2007 г. на ИЗПЪЛНИТЕЛНИЯ ДИРЕКТОР НА АГКК, последно изменение със 1

Заповед за изменение на КККР № КД-14-02-1710/26.09.2012 г. на НАЧАЛНИК НА СГКК Бургас, който самостоятелен обект е разположен в поземлен имот с идентификатор *** бр. нива 1, площ по документ 120.15 кв. м, 17.90% ид.ч. от общите части на сградата,съседни самостоятелни обекти в сградата на същия етаж няма,под обекта :*** ,под обекта:няма ; отхвърлил е като неоснователни възражението на „Ромекс Инс “ ЕООД за прихващане със сумата от 3638 лв. присъдени разноски в полза на „Ромекс Инс “ЕООД спрямо „Си финанси груп“ ЕООД по т.д.№277/2016 г.,за което вземане е издаден изпълнителен лист от 28.05.2018 г. на основание влязло в сила решение №77/13.02.2018 г.на Окръжен съд-П ловдив и възражението на А. П. Х. за задържане на процесния имот до заплащане на сумата от 126 340 лева, съставлявщи подобР.я в последния.

Недоволни от горното решение са останали ответниците в спора.

Въззивникът „Ромекс Инс“ ЕООД излага съображения, че предявеният иск е недопустим, поради лиспата на процесуална легитимация в полза на ищецът „Билийв“ ЕООД. Сочи, че същият се легитимира като кредитор въз основа на договор за цесия, сключен със „Си Финанси Груп“ ЕООД, която обаче не е породила дейстие, тъй като не е спазена процедурата по реда на чл. 99, ал.3 ЗЗД. Твърди, че сумата, която е придобил цесионерът е погасена на 02.03.2021г. Поддържа, че исковете за попълване на масата на несъстоятелността могат да бъдет завеждани от синдика на дружеството и от кредитор- при бездействия на последния, кеото не е доказано в процеса. В производството по неъсъстоятелност по отношение на „Ромекс Инс“ ЕООДпо т.дело № 1/2017г. на Окръжен съд- Видин, ищецът не разполага с активна процесуална легитимация, доколкото няма окончателен списък на приети и неприети вземания към датата на депозиране на исковата молба в съда. Посочва, че искът по чл. 135 ЗЗД, дори предявен във връзка с чл. 649 ТЗ, е погасен по давност, тъй като са изтекли пет години, считано от датата на увреждането23.01.2014г. Оспорва извода на първостепенния съд, че давностният срок е спрял да тече до датата на възобновяване на спряното производство по несъстоятелност и назначаване на временния синдик. Моли съдът да отмени атакуваното решение.

Въззивницата А. П. Х. лично и чрез.адв. Б., изразява несъгласие с извода на първоинстанционния съд, че фактическият състав на отменителния иск по реда на чл. 135 ЗЗД е налице. Застъпва теза, че решението е постановено при противоречие с материалния закон и при съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Моли съдът да отмени обжалваното решение.

В срока по чл. 263 ГПК въззиваемото дружество „Билийв“ ЕООД оспорва въззивните жалби и моли съдът да потвърди атакуваното решение. Поддържа обжалваното решение да е правилно и законосъобразно. Излага, че се легитимира като кредитор с прието вземане под № 4 в списъка с приети вземания на кредиторите на „Ромекс Инс“ ЕООД /несъстоятелност/, изготвен от синдика, с вземане в размер на 10 000 лева, произтичащо от договор за цесия от 23.07.2020г. Твърди, че постановяването на определение по чл. 692, ал.4 ТЗ за оборяване списъка на синдика с приети вземания не е предпоставка за течението на 2 срока по чл. 649 ТЗ, респективно за упражняване правата на кредитор. Предвид горното посочва, че е неотносимо обстоятелството, че към датата на депозиране на исковата молба в съда вземането не е включено в одобрен от съда списък на приети вземания. Излага твърдение, че вземането му не е погасено, нито отречено с влязло в сила съдебно решение.

Твърди, че институтът на погасителната давност за периода от датата на решението за откриване на производство по несъстоятелност- 15.01.2018г. до възобновяване на производството и назначаване на временен синдик- 14.08.2020г. е неприложим. Позовава се на съдебна практика, според която липсата на назначен синдик при решение по реда на чл.

632, ал.1 ТЗ е пречка да тече преклузивният срок по чл. 649 ТЗ за предявяване иск по чл. 135 ЗЗД. Излага, че са налице всички законови предпоставки и е изпълнен фактическият състав на чл.135 ЗЗД, а именно: кредитор по несъстоятелността притежава парични вземания срещу длъжника, които не са удовлетволетвоР. и извършената разпоредителна сделка уврежда интересите му. Моли съдът да потвърди атакуваното решение.

В производството пред Апелативен съд София не са събирани нови доказателства.

След като обсъди доводите на страните, съдът намира за установено следното:

С решение № 47 от 15.01.2018г., постановено по т.дело № 1/2017г. Окръжен съдВидин, обявява неплатежоспособността по отношение на „Ромекс Инс“ ЕООД, открива производство по несъстоятелност, налага запор и възбрана върху имуществото на дружеството, прекратява дейността на предприятието, обявява дружеството в несъстоятелност и спира производството при условията на чл. 632, ал.1-4 ТЗ. Решението е обжалвано по реда на ТЗ, като е отменено по отношение на определянето на началната дата на неплатежоспособността на длъжника и е потвърдено в останалата част с решение №832 от 10.04.2019 г. по описа на Апелативен съд- София, а с определение №652 от 15.11.2019 г. на ВКС, същото не е допуснато до касационно обжалване и е влязло в сила на 15.11.2019 г.

С решение № 76 от 14.08.2020г. производството е възобновено.

По силата на договор за заем № 297/20.12.2010 г. „Си финанси си груп ЕООД е предоставило на „Балканкар Мизия -БГ” ЕООД заем в размер на 400 000 лева. Последният е обезпечен с договорна ипотека върху недвижими имоти и чрез поръчителството на „Ромекс Инс“ ЕООД (в несъстоятелност), „Ромекс Кар” ЕООД (в несъстоятелност), П. Г. Б. и Г. П. Б. С арбитражно решение от 10.03.2016 г. на Арбитражен съд при Българска бизнес асоциация длъжникът и поръчителите са осъдени да заплатят на „СИ Финанс Ггруп” ЕООД сума в размер общо на 509 976,32 лева, представляващи: главница в размер на 266 520,88 лева, лихва върху главницата в размер на 38 022, 03 лева, неустойка в размер на 179 901, 59 лева и разноски в размер на 25 531,89 лева. За присъдените вземания, кредиторът се е снабдил с изпълнителен лист от 12.04.2016 г. по гр. д. № 2136/2016 г. по описа на СГС. По този изпълнителен лист е образувано изпълнително дело и на 20.04.2016 г. е била връчена призовката за доброволно изпълнение на поръчителя „Ромекс Инс“ ЕООД (в несъстоятелност). По силата на договор за цесия от 27.02.2020г. „Ромекс Инс“ ЕООД се е съгласил да придобие част от вземането- 10 000 лева.

На 23.01.2014г. „Ромекс инс“ ЕООД отчуждил в полза на ответницата А. П. Х., 3 следния недвижим имот: самостоятелен обект в сграда, площ по док.- 120.150 кв.м., жилище-тавански етаж, обл. Бургас, общ. Созопол, гр. ***, ул. „***“ № 3, ет.4, с идентификатор ***. Приобреталката е дъщеря на П. Б., който към момента на извършване на разпордителната сделка е бил управител и съдружник в „Ромекс Инс“ ЕООД.

Според експертното заключение, цената на процесния имот към 23.01.2014г. е 112 240 евро. (л. 58-л.63).

В хода на производството с протоколно определение от 19.11.2021г., като необходим другар е конституиран К. Б. Х..

При така установеното от фактическа обстановка, съдът прие за уствановено от правна страна следното.

Неоснователни се явяват наведените във въззивните жалби възражения за недопустимост на предявените искови претенции, поради липса на активна процесуална легитимация на кредитора „Билийв“ ЕООД.

Искът по чл.135 ал.1 ЗЗД е на разположение на всеки кредитор - както на парично, така и на непарично вземане /ППВС №.1 от 29.03.1965 по г.д.№ 7/1964г./. Касае се за облигационен иск, който представлява средство за защита на кредитора в случай, че неговият длъжник предприема увреждащи действия, с които намалява имуществото си и/или затруднява удовлетвоР.ето от него - т.е. накърнява „общото обезпечение на кредитора” /чл.133 ЗЗД/. Целта на иска е да бъдат обявени за недействителни спрямо кредитора действията на длъжника, с които той го уврежда. Последиците от уважаването му се изразяват в това, че атакуваното действие - увреждащата сделка - остава действителна за страните по нея /прехвърлител и приобретател/, но се счита за недействителна /т.е. за нестанала/ по отношение на кредитора ищец – и той може да насочи изпълнението за удовлетворяване на вземането си към прехвърленото имущество, макар че то е преминало в патримониума на приобретателя. Чрез предявяването на иска се упражнява едно потестативно право - кредиторът да се удовлетвори от сумата, получена на публична продан при принудително изпълнение върху вещта, обект на договора между длъжника и неговия съконтрахент. Съдът по Павловия иск изхожда от положението, че вземането съществува, ако произтича от твърдените факти /предмет на делото по чл.135 ЗЗД не е самото вземане на кредитора, а потестативното му право да обяви за недействителна по отношение на себе си сделка или друго действие, с които длъжникът го уврежда (правоотношението, легитимиращо ищеца като кредитор, става предмет на делото единствено когато Павловият иск е обективно съединен с иск за вземането)/, т.е искът би бил недопустим само ако с влязло в сила решение са отречени правата на ищеца като кредитор. В случая последният се легитимира като такъв по настъпило частно правоприемство в резултат на договор за цесия от 23.07.2020г. като вземането му е прието е прозводството по несъстоятелност по т.дело № 1/2017г. на Окръжен съд- Видин по отношение на „Ромекс Инс“ ЕООД.

По отношение на стореното от „Белокар“ ЕООД изявление за извършено плащане на дълга на „Ромекс Инс“ ЕООД с молба вх.№ 583/10.03.2022г. (л.113), оспорено от ищеца в о.с.з на 11.03.2022г., съдът намира, че доколкото твърдяното вземането на кредитора не е 4 отречено със сила на присъдено нещо, то не се явява относимо към допустимостта и основателността на процеса.

Оспорването на активната процесуална легитимация на ищеца да предяви иск по чл.

135 ЗЗД вр. чл. 649 ТЗ в качеството му на цесионер е неоснователно и не намира опора в закона. Съгласно ТР № 2 от 26.03.2021г., постановено по т.дело № 2/2019г. на ВКС, цесионерът притежава активна материалноправна легитимация за предявяване на иск по чл.

135 ал. 1 ЗЗД, ако увреждащата сделка или действие са извършени след като е възникнало вземането на първоначалния кредитор – цедента, но преди сключването на договора за прехвърляне на вземането. В процесния случай атакуваният договор за покупко -продажба е сключен на 23.01.2014г., .т.е след възникване на вземането в полза на „Си Финанси Груп“ ЕООД на по договор за заем от 20.12.2010г., по който „Ромекс Инс“ ЕООД е бил поръчител. Цедентът „Си Финанси Груп“ ЕООД е продал част от взменането си на 27.02.2020г. в полза на ищеца- „Билийв“ ЕООД, т.е след сключване на атакуваната сделка на продажба на недвижим имот.

Разпечатката съдържа 34 от 70 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/e9418072-92eb-48e3-a442-4ddc5c0f7c54