Решение № 3031 от 21.05.2024, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 3031 гр. София, 21.05.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-VI-Е, в закрито заседание на двадесет и първи май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Нели Алексиева

Членове:

Диляна Господинова

Елена Св. Шипковенска като разгледа докладваното от Нели Алексиева Въззивно гражданско дело № 20241100505101 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл.435 и сл. от ГПК.

Образувано е по жалба на Т. В. Т., срещу съобщение с изх. № 14958/12.03.2024 г., в което е обективиран отказ на частен съдебен изпълнител М.Б., рег. № 838 КЧСИ да прекрати изп. д. № 20198380400269 за разликата над 1103.85 евро до пълния предявен размер на главницата от 2155.21 евро, както и за сумата от 38.49 евро, на основание чл. 433, ал. 1, т. 7 от ГПК.

Жалбоподателят намира обжалвания акт за неправилен и незаконосъобразен. Счита, че изпълнителното производство следва да бъде прекратено, на основание чл. 433, ал. 1, т. 7 от ГПК, поради наличието на влязло в сила съдебно решение, с което е уважен предявеният от него срещу кредитора отрицателен установителен иск по чл. 429 от ГПК. Поддържа, че със съдебното решение е прието, че присъдените на кредитора с изпълнителния лист от 05.06.2013 г. не са дължими от длъжника, като в мотивите си съдът е приел, че въз основа на сключената между страните спогодба от 03.06.2013 г. се установява наличието на извършени плащания в общ размер от 2102 лева в периода от 26.06.2013 г. до 19.10.2016 г., съответно с тези плащания се погасява търсените от кредитора суми за остатъчна 1 главница, лихви и разноски. Иска от съда да отмени обжалваното действие и му присъди направените в производството разноски.

Препис от жалбата е връчен на взискателя по изпълнителното дело – „Айкарт кредит“ ЕАД, който подава възражение срещу жалбата, в което излага доводи за нейната неоснователност.

Съдебният изпълнител по изп. д. № 20198380400269 е изложил мотиви по обжалвания отказ, съгласно разпоредбата на чл. 436, ал. 3 ГПК.

Жалбата е подадена в срока по чл. 436, ал. 1 от ГПК, от легитимирана страна, срещу подлежащ на обжалване акт по чл. 435, ал. 2, т. 6 от ГПК, поради което е допустима.

Изпълнителното производство е образувано на 22.01.2019 г. по молба на „Айкарт кредит“ ЕАД, въз основа на изпълнителен лист от 05.06.2013 г., издаден от Софийски районен съд, по гр. д. № 13871/2013 г., с който длъжникът Т. В. Т. е осъден да заплати на кредитора сумата от 2155.21 евро главница по договор за кредит от 08.04.2011 г., ведно със законната лихва за периода от 29.03.2013 г. до изплащане на вземането; сумата от 38.49 евро лихва за забава за периода от 10.01.2013 г. до 21.02.2013 г. и разноски по делото от 408.27 лева. С молбата взискателят иска да бъдат предприети действия по принудително събиране на присъдената в негова полза сума, чрез налагане на запор върху вземанията на длъжника за трудово възнаграждение и по банкови сметки, както и налагане на възбрана върху евентуално установен недвижим имот, собственост на длъжника, като на основание чл.

18, ал. 1 от ЗЧСИ съдебният изпълнител е овластен да проучи имущественото състояние на длъжника и определи начина на изпълнение. В молбата е поискано при изчисляване на размера на задължението на длъжника да бъдат взети предвид извършени от длъжника на основание сключено извънсъдебно споразумение плащания за лихви и разноски за държавни такси и адвокатско възнаграждение в общ размер от 985.76 евро.

На длъжника е изпратено съобщение за образуваното изпълнително дело по чл. 428, ал. 1 от ГПК, като са наложени и запори върху негови вземания. В хода на изпълнителното производство длъжникът предявява отрицателен установителен иск по чл. 124, ал. 1 вр. чл. 439 от ГПК за недължимостта на сумите, присъдени с изпълнителния лист, въз основа на който е образувано процесното изпълнително дело. По този иск е образувано гр. дело № 8454/2019 г. по описа на СРС, приключило с влязло в сила 2 решение от 23.07.2020 г., с което предявеният отрицателен установителен иск е уважен частично за сумата от 1103.85 евро, представляваща главница по договор за кредит от 08.04.2011 г., присъдена с изпълнителен лист от 05.06.2013 г. в производството по гр.д. № 13871/2013 г. на СРС, 65 състав, по който е образувано изп. д. № 20198380400269. Искът е отхвърлен за разликата над 1103.85 евро до пълния предявен размер на главницата от 2155.21 евро, както и за присъдената с изпълнителния лист сума за лихва за забава в размер на 38.49 евро за периода от 10.01.2013 г. до 21.02.2013 г. Със същото решение производството в частта относно предявения установителен иск за недължимост на присъдените с изпълнителния лист разноски е прекратено, като недопустимо.

С молба от 15.01.2024 г. длъжникът е поискал от съдебния изпълнител да прекрати производството, на основание чл. 433, ал. 1, т. 7 от ГПК, предвид влязлото в сила съдебно решение. Препис от тази молба е връчен на взискателя, който е възразил, че със съдебното решение е приета за недължима само част от присъдената с изпълнителния лист главница, поради което изпълнителното производство не подлежи на прекратяване. С обжалвания в настоящето производство акт съдебният изпълнител е отказал прекратяване на цялото изпълнително производство, като е приел, че не е налице хипотезата на чл. 433, ал. 1, т. 7 от ГПК за разликата над 1103.85 евро до пълния предявен размер на главницата от 2155.21 евро, както и за сумата от 38.49 евро, съгласно представените съдебни решения /първоинстанционно и въззивно/.

Съгласно разпоредбата на чл. 433, ал. 1, т. 7 от ГПК, изпълнителното производство се прекратява с постановление, когато бъде представено влязло в сила решение, с което е уважен искът по чл. 439 или 440 от ГПК. Процесното изпълнително производство е образувано въз основа на изпълнителен лист издаден по влязла в сила заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК. Когато срещу заповедта за изпълнение не е подадено възражение от длъжника или подаденото такова е оттеглено, заповедта се стабилизира и макар да не формира сила на пресъдено нещо по спора, възможността за оспорване на фактите и обстоятелствата, относими към ликвидността и изискуемостта на вземането се преклудира, освен ако не са налице специалните хипотези по чл. 424 от 3

ГПК или чл. 439 от ГПК. Поради това длъжникът в заповедното производство може да се ползва от исковата защита по чл. 439 от ГПК, само като се позове на настъпили след издаване на заповедта за изпълнение факти. В случая длъжникът се е възползвал от тази възможност, като е предявил иск с твърдението, че присъдените с влязлата в сила заповед вземания са недължими, тъй като са погасени с изтичане на 5-годишна давност. Съдът е приел за частично основателен така предявения иск, като е счел, че длъжникът е доказал, че след приключване на заповедното производство, по което е издадено изпълнителното основание, са настъпили факти /с оглед въведените в исковата молба твърдения - изтекъл давностен срок/, които водят до погасяване на част от установеното изпълняемо право от ответника.

Изложените от районния съд мотиви относно наличието на сключено между страните споразумение и направените плащания по него касаят направеното от ответника възражение за наличието на обстоятелства, обуславящи прекъсване на погасителната давност по смисъла на чл. 116 от ЗЗД, но не установяват по указания в чл. 433, ал. 1, т. 7 от ГПК начин недължимост на присъдените с изпълнителния лист суми, за които искът по чл. 439 от ГПК е отхвърлен. Длъжникът не е обжалвал така постановеното от СРС решение /решението е обжалвано единствено от кредитора в частта, с която искът е уважен, като е потвърдено в тази част от въззивната инстанция макар и с различни мотиви/, съответно няма как да се приеме, че представените пред съдебния изпълнител съдебни решения съставляват основание по чл. 433, ал.

1, т. 7 от ГПК за прекратяване на цялото изпълнително производство, доколкото със същите се установява недължимост само на част от притезанията, за принудително изпълнение на които е образувано делото по описа на ЧСИ Бъзински. Съдебният изпълнител е съобразил постановените решения, като е отказал да прекрати изпълнително производство в частта, в която отрицателният установителен иск е отхвърлен. Съгласно посоченото във въззивното решение по гр. № 11605/2020 г. по описа на СГС, предмет на принудителното изпълнение са целите суми, посочени в издадения изпълнителен лист, приложен към молбата по чл. 426 от ГПК, тъй като съдебният изпълнител няма правомощие да прави преценка на реда на погасяване на лихвоносни вземания или по чл. 76 от ЗЗД, във връзка с изложените в молбата по чл. 426 от ГПК твърдения за наличие на частично доброволно плащане на част от задълженията по изпълнителния лист.

4

Взискателят е задължен да посочи конкретно каква сума иска да бъде събрана принудително по издаденото в негова полза изпълнително основание, като при липсата на конкретно посочена такава сума следва да се приеме, че предмет на принудителното изпълнение са всички суми, посочени в изпълнителния лист. От съдържанието на представените от длъжника съдебни решения не се установява той да е посочил като основание на търсената исковата защита по чл. 439 от ГПК погасяване на вземанията, за които е издаден изпълнителният лист, чрез плащане, извършено доброволно след издаване на заповедта за изпълнение, съответно тези факти не са били предмет на разглеждане и произнасяне в приключилото съдебно производство и няма как да бъдат отчетени от съдебния изпълнител и приети за основание за прекратяване на изпълнителното дело по чл. 433, ал. 1, т. 7 от ГПК.

Предвид изложеното следва да се приеме, че длъжникът не е представил влязло в сила съдебно решение, с което да е уважен иск по чл. 439 от ГПК за всички подлежащи на принудително изпълнение суми /главница и присъдена лихва за забава с процесния ипълнителен лист/, съответно не е доказано основание по чл. 433, ал. 1, т. 7 от ГПК за прекратяване на цялото изпълнително производство и постановеният от съдебният изпълнител отказ следва да бъде потвърден, като подадената срещу него жалба следва да бъде оставена без уважение.

Така мотивиран, Съдът

РЕШИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалбата на Т. В. Т., срещу съобщение с изх. № 14958/12.03.2024 г., в което е обективиран отказ на частен съдебен изпълнител М.Б., рег. № 838 КЧСИ да прекрати изп. д. № 20198380400269 за разликата над 1103.85 евро до пълния предявен размер на главницата от 2155.21 евро, както и за сумата от 38.49 евро, на основание чл. 433, ал. 1, т. 7 от ГПК.

Решението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

5

1. _______________________

2. _______________________

6