Решение № 134 от 27.06.2024, Окръжен съд - Сливен

РЕШЕНИЕ

№ 134 гр. Сливен, 27.06.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – СЛИВЕН, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН НАКАЗАТЕЛЕН

СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Мартин Д. Данчев

Членове:

Мая П. Величкова

Галина Хр. Нейчева при участието на секретаря Ивайла Т. Куманова Георгиева като разгледа докладваното от Галина Хр. Нейчева Въззивно наказателно дело от частен характер № 20242200600134 по описа за 2024 година За да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 313 и следващите от НПК.

С присъда № 160 / 09.11.2023г. по НЧХД № 1160 / 2022г. на Районен съд – Сливен подс. И. М. М. е признат за виновен в това, че на 30.04.2022г. около 10:00 часа в град Сливен, местност „Х.“ причинил на З. П. С. „лека телесна повреда“, изразяваща се в контузия на лицето в областта на долните половини на двете очници и двете скулни области на лявото слепоочие с наличие на кръвонасядане и болезнен травматичен отток на тъканите, както и болки в лявата поясна област и лявата половина на кръста и на седалищната област и представляваща „разстройство на здравето, извън случаите на чл.128 и чл.129 от НК“ - престъпление по чл. 130 ал.1 от НК. На основание чл. 78 А от НК подс. И. М. М. е освободен от наказателна отговорност, като му е наложено наказание „Глоба” в размер на 1000 лева в полза на Държавата към бюджета на съдебната власт. Подс.И. М. М. е осъден да заплати на тъжителя З. П. С. направените по делото разноски в размер на 400,00 лева за процесуално представителство.

Срещу така постановената присъда е подадена въззивна жалба от подс. М., чрез защитника му като се твърди, че по делото не били събрани доказателства за извършването на деянието, за което подсъдимият бил осъден. От събраните по делото гласни доказателства не се доказвало осъществено съставомерно деяние от подс. М..

Алтернативно – в случая следвало да се приложи чл. 130, ал. 3 от НК, при което подсъдимият да бъде освободен от наказателна отговорност, но това не било направено от първоинстанционния съд. Твърди се още, че първоинстанционният съд допуснал съществено процесуално нарушение като не приел подадената от И. М. тъжба, защото 1 не били налице условията на чл. 41 от НПК. В действителност не били образувани две дела, но нямало пречка в настоящото производство да бъдат разгледани двете тъжби, тъй като имали връзка една с друга поради общност на фактите, на които се основавали обвиненията на двете страни. Като не приел за разглеждане тъжбата и не прекратил производството по нея, районният съд допуснал процесуално нарушение, изразяващо се в нарушаване възможността на М. да вземе участие в процеса в качеството си на тъжител, да поиска събирането на доказателства във връзка с фактическите си твърдения, както и да наведе правните си доводи в процеса. По аргумент на посоченото в нормата на чл. 348, ал. 3, т. 1 от НПК, във връзка с касационните основания за отмяна изрично било визирано, че нарушението на процесуалните правила е съществено, когато се засягали процесуалните права както на обвиняемия, така и на другите страни в наказателния процес. С неприемането в съдебно заседание на насрещната тъжба, първоинстанционният съд допуснал съществено процесуално нарушение, с което грубо нарушил правото на И. М. да участва в процеса като частен тъжител, респ. да реализира правата си по чл. 82, ал. 1 от НПК. С това процесуално действие от страна на СлРС, тъжителят И. М. губел възможността си да продължи производството по тъжбата си, тъй като деянието било извършено на 30.04.2023г. и не можело да бъде спазен шестмесечния срок по чл. 81, ал. 3 от НПК. Освен всичко изложено, в жалбата се твърди още, че в случая причината за пререканието между тъжителя и подсъдимия била следствие на управляваните от тях МПС, при което производството следвало да бъде прекратено и изпратено на РП – Сливен за извършване на проверка по чл. 325, ал. 3 от НК.

Искането е на основание чл. 334, т. 2, вр. чл. 336, ал. 1, т. 3 от НПК въззивният съд да постанови присъда, с която да отмени присъдата на СлРС и вместо нея да признае подсъдимия за невиновен за престъплението, за което е осъден, алтернативно – да върне делото за ново разглеждане от друг състав на съда, на който се укаже да разгледа двете тъжби и обсъди подробно всички събрани по делото доказателства.

Подадена е и допълнителна въззивна жаба след запознаване с мотивите към обжалваната присъда, като на основание чл. 320, ал. 3 от НПК са изложени допълнителни писмени съображения за допълване на първоначалната въззивна жалба.

Твърди се, че постановената присъда почивала на предположение, което било в противоречие с чл. 303 от НПК. Мотивите на атакуваната присъда нямали изискуемото съдържание с оглед разпоредбата на чл. 305, ал. 3 от НПК, тъй като липсвал обстоен анализ и задълбочена преценка на наличния доказателствен материал. Съжденията на първоинстанционния съд касаели само част от събраните доказателства, като дори и те не били обсъдени в цялост. От първоинстанционния съд се кредитирала изцяло изложената фактическа обстановка в тъжбата и разказа на свидетел, който не бил очевидец. Този свидетел бил в близка роднинска връзка с пострадалия, като възприятията му били изцяло от разказа на пострадалото лице. Първоинстанционният съд не се аргументирал убедително защо кредитира определени доказателства, защо на други не дава вяра като тези на единствения присъстващ – М. М.а и на коя част от тях.

Неизлагането на съображения в мотивите на присъдата по въпроса защо съдът възприема като достоверни определени доказателства, а други не възприема, било приравнено на липса на мотиви. Този порок на съдебния акт засегнал значимо процесуалните права на подсъдимия, като ограничил възможността му да разбере как съдът е формирал своето вътрешно убеждение при постановяване на присъдата. В случая следвало да се приложи чл. 130, ал. 3 от НК, при което подсъдимият да бъде освободен от наказателна отговорност, но това не било направено от 2 първоинстанционния съд и липсвали мотиви в тази насока.

Искането е на основание чл. 334, т. 2, вр. чл. 336, ал. 1, т. 3 от НПК въззивният съд да постанови присъда, с която да отмени присъдата на СлРС и вместо нея да признае подсъдимия за невиновен за извършено престъпление по чл. 130, ал. 1 от НК, алтернативно – да върне делото за ново разглеждане от друг състав.

В съдебно заседание пред въззивната инстанция повереникът на частния тъжител моли жалбата срещу първоинстанционната присъда да бъде оставена без у в а ж е н и е . Счита, че няма основания за изменение или отмяна на присъдата.

Включително и събраните пред настоящата инстанция доказателства косвено доказвали правилността й.

Частният тъжител С. моли за потвърждаването на присъдата на районния съд.

Защитникът на подсъдимия моли въззивният съд предвид подробно изложените съображения в жалбата и събраните включително и пред настоящата инстанция доказателства, да постанови оправдателна присъда. Алтернативно, моли за решение, с което делото да бъде върнато за ново разглеждане на първоинстанционния съд, предвид подадена тъжба по делото, която съдът не приел и останала неразгледана в кориците на делото. Моли за присъждане на направените по делото разноски.

Подс. М. се придържа към становището на защитника си. Иска да бъдат взети в предвид от съда обидите, които му нанесъл тъжителя. Твърди, че не го е удрял, единствено му хванал ръцете и го избутал на земята.

Сливенският окръжен съд, в качеството си на въззивна инстанция, след като се запозна с изложеното във въззивната жалба и допълнението към нея, като изслуша явилите се страни и обсъди изтъкнатите от тях доводи и съображения, като прецени наличните по делото доказателствени материали, вкл. и събраните в тази инстанция, и като извърши цялостна проверка относно правилността на атакувания съдебен акт по реда на чл. 313 и 314, ал. 1 от НПК, намери въззивната жалба за процесуално допустима, доколкото е подадена в законоустановения 15-дневен срок от лице, имащо надлежна процесуална легитимация, и е насочена срещу подлежащ на въззивен контрол не влязъл в сила съдебен акт. Разгледана по същество, въззивната жалба се явява основателна досежно искането въззивният съд да постанови присъда, с която да отмени присъдата на СлРС и да върне делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд.

Наказателното производство по НЧХД № 1160 / 2022г. на Районен съд – Сливен е образувано на 13.10.2022г. по повод частна тъжба на З. П. С. срещу И. М. М. за извършено на 30.04.2022г. престъпление по чл. 130 ал.1 от НК. С тъжбата са предявени срещу подсъдимия граждански иск за неимуществени вреди в размер на 5000 лв. и граждански иск за имуществени вреди в размер на 500 лв., ведно със законната лихва върху двете суми, считано от датата на увреждането – 30.04.2022г. до окончателното им изпащане.

След връчване преписи от тъжбата и от разпореждането за насрочване на делото и преди разглеждането му в открито съдебно заседание, подс. М. е подал тъжба срещу частния тъжител С. за извършени на 30.04.2022г. престъпления по чл. 130, ал. 1 от НК и по чл. 146, ал. 1 от НК, с приложени към нея препис за подсъдимия и преводно нареждане/вносна бележка за внесена д.т. Тъжбата му е входирана в деловодството на СлРС с вх. № 17145 / 27.10.2022г. В самата тъжба е посочено, че се подава по НЧХД № 1160 / 2022г. на СлРС и е приложена по него, а не е образувана в самостоятелно дело.

3

Тъжбата, подадена от И. М. е докладвана в открито с.з. на 08.11.2022г., препис от нея е връчен на З. П. С. и неговия процесуален представител и по искане на последния с оглед запознаване с тъжбата, делото е отложено за 29.11.2022г.

В с.з. на 29.11.2022г. Председателят на съдебния състав е докладвал постъпилата „насрещна“ тъжба и след изслушване становищата на страните е приел, че не следва да я приема за съвместно разглеждане, тъй като същата следвало да бъде подадена отделно и едва след образуването на НЧХД да се прецени налице ли са условията в чл.

41 от НПК, определящи подсъдността при връзка между делата. С протоколно определение съдът не е приел за съвместно разглеждане тъжбата на И. М. М. против З. П. С.. Това определение е обжалвано от И. М., но с Определение № 98 / 16.03.2023г. по ВЧНД № 130 / 23г. на СлОС частната му жалба е оставена без разглеждане, тъй като оспорваното определение не подлежи на обжалване отделно от крайния съдебен акт на първата инстанция.

В наказателния процес за разлика от гражданския такъв (чл. 211, ал. 1 от ГПК), липсва правната възможност за подаване на „насрещна“ тъжба в рамките на едно и също наказателно производство.

В тъжбата от И. М. М. неправилно е посочено, че тя се подава „по НЧХД № 1160/2022г. по описа на СлРС“, но това по никакъв начин не освобождава съда от задължението по чл. 15 от НПК да разясни на лицата, които участват в наказателното производство техните процесуални права и да им предостави възможност реално да ги упражнят. След като е констатирал, че „по делото е постъпила насрещна тъжба“, съдията – докладчик по НЧХД № 1160/2022г. на СлРС е следвало да разпореди тъжбата да се докладва на Председателя на съда за образуването й в отделно НЧХД.

Подадената на 27.10.2022г. в срока по чл. 81, ал. 3 от НПК в съответния първоинстанционен съд тъжба от И. М. М. е в писмена форма, подписана е от подателя си, към нея са приложени документ за платена държавна такса и препис за подсъдимия, но до настоящия момент тя е в кориците на НЧХД № 1160/2022г., без същата да се образува в самостоятелно съдебно производство и да се определи съдия-докладчик.

Съгласно разпоредбата на чл. 247, ал. 1, т. 2 от НПК, след депозирането на частна тъжба в деловодството на съда, както е направено в случая, следва да се образува самостоятелно съдебно производство и да се определи съдия-докладчик. Последният, с оглед правомощията си по чл. 247а, ал. 2, т. 2 от НПК, има задължението да прецени, дали да разгледа в открито съдебно заседание новообразуваното дело или ако служебно му е известно, че между същите страни вече има образувано дело, да констатира евентуално наличие на основания за приложението на чл. 41, ал. 1 от НПК и да изпрати делото на докладчика на по-ранно образуваното дело за произнасяне, дали да се обединят двете съдебни производство под един номер.