Решение № 16502 от 21.08.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 16502 гр. С, 21.08.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 31 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: МИРОСЛАВ В. СТОЯНОВ при участието на секретаря ГЕРГАНА Н. БАРАКОВА като разгледа докладваното от МИРОСЛАВ В. СТОЯНОВ Гражданско дело № 20241110130969 по описа за 2024 година

Предявен е установителен иск по реда на чл. 422 ГПК по чл. 86 ЗЗД вр. чл.432 КЗ вр. чл. 99 ЗЗД от „Б“ ЕООД, ЕИК: ***********, адрес: гр. С, ул. „К“ № 10, ет. 1, ап. 2, срещу „ЗАД ДБ;ЖЗ“ АД, ЕИК: *****, седалище и адрес на управление: гр. С, бул.

„Г.М. Д“ № 1, за признаване за установено, че ответникът дължи на ищеца следната сума:

185,92 лв. – лихва за забава за периода 13.04.2023-22.06.2023 г. върху сумата от 8255,54 лв., представляваща главница за незаплатенo застрахователно обезщетение за причинени имуществени вреди по собствения на „Д Е“ ООД л. а.

„МАРКА“, с рег. № **********, вследствие на ПТП от 19.03.2023 г., настъпило в с. В, ул. „В В“, по вина на застрахования при ответника по застраховка „Гражданска отговорност“ водач на л. а. „Ф Т“, с рег. № **********, присъдена с Решение от 23.01.2024 г. по гр.д. № 34737/2023 г. на СРС, прехвърлено на ищеца от „Д Е“ ЕООД с договор за цесия от 15.03.2024 г. за която е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 18828/2024 г. на СРС.

Твърди, че „Д Е“ ООД, собственик на увреден при ПТП от 19.03.2023 г. автомобил МАРКА, се опитал да реализира извънсъдебно отговорността на ответника, но с уведомление от 13.04.2023 г. същият отказал на увреденото лице изплащането на обезщетение. Било постановено горепосоченото решение, с което не са присъдени суми за обезщетение за забавено плащане за периода от датата на отказа до датата на подаване на исковата молба по делото, по което е постановено същото решение. С договор за цесия от 15.03.2024 г. процесното вземане било прехвърлено на ищеца, като цесията била съобщена на застрахователя с уведомление от 18.03.2024 г.

В срока по чл. 131 ГПК „ЗАД ДБ;ЖЗ“ АД оспорва редовността на исковата молба поради липса на пълномощно и тъй като не били изложени изчерпателно всички обстоятелства, на които се основава искът. Прави отвод за недопустимост на иска, тъй като с влязлото в сила решение, на което се позовава ищецът, е присъдено застрахователно обезщетение, както и законна лихва върху него, като ищецът не е 1 оспорил началната дата на тази лихва. Твърди, че заплатил всички дължими лихви по застрахователното обезщетение. Страните по договора за цесия депозирали уведомление до ответника, без да приложат самия договор, както и данни за банкова сметка на новия кредитор. Сочи, че след като получил горецитираното решение на 31.01.2024 г. заплатил на цедента сумата от 11 051,15 лв., което включвало прехвърленото вземане от 3525 лв. и лихвата от 185,92 лв. Оспорва, че се дължи законна лихва, която можело да се претендира чрез самостоятелен иск за обезщетение за вредите от забавата. Оспорва истинността на договора за цесия с твърдение, че представеният нечетлив препис от договора не е подписан от посочените в него лица, които не били представители на юридическите лица, страни по договора.

Съдът, като прецени събраните доказателства и доводите на страните, приема за установено следното от фактическа и правна страна:

По допустимостта

Съгласно чл. 86, ал. 1 ЗЗД при неизпълнение на парично задължение длъжникът дължи обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата. За да възникне спорното материално право за парично вземане по предявения иск в доказателствена тежест на ищеца е да установи наличието на изискуем главен дълг, изпадане на ответника в забава при уговорен срок, а при липса на такъв – покана за плащане, получена от ответника – по арг. чл. 84, ал. 2 ЗЗД.

В хипотезата на пряк иск от увреденото лице срещу застрахователя по застраховка «Гражданска отговорност» в застрахователната сума по чл. 429 КЗ /в сила от 01.01.2016 г./ се включва дължимото от застрахования спрямо увреденото лице обезщетение за забава за периода от момента на уведомяване на застрахователя, респ. предявяване на претенцията от увреденото лице пред застрахователя, а не и от момента на увреждането (Решение № 451 от 8.07.2024 г. на ВКС по гр. д. № 2027/2023 г., III г. о.; Решение № 1 от 12.01.2024 г. на ВКС по т. д. № 2447/2022 г.; Решение № 15 от 17.08.2023 г. на ВКС по т. д. № 2389/2022 г.; Решение № 128 от 4.02.2020 г. на ВКС по т. д. № 2466/2018 г., I т.о.; Определение № 291 от 27.05.2021 г. на ВКС по т. д. № 1343/2020 г., II т. о.).

Дали ищецът ще предяви претенции за заплащане на застрахователно обезщетение и на дължимата към него мораторна лихва по едно дело или ще предяви двете претенции в две отделни, последователно заведени дела е въпрос на преценка на самия ищец, което процесуално поведение с оглед принципа на диспозитивното начало е допустимо, при положение че в обезщетението се включва и мораторната лихва върху него, а тя е останала непретендирана по гр.д. 34737/2023 г. на СРС, с решението по което дело на пострадалия е присъдено застрахователно обезщетение, но не и мораторна лихва върху него, и то за периода от датата на отказа до датата на подаване на исковата молба по същото дело.

Искът за мораторна лихва се различава от акцесорната претенция за присъждане на законна лихва от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на вземането, която не представлява отделен иск, а законна последица от предявяването на иск за главнично вземане и в случая с горецитираното решение е присъдено именно такова акцесорно вземане върху главницата за застрахователно обезщетение считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на главницата, а не за период преди датата на подаване на исковата молба, който ищецът въвежда като процесен по настоящото дело с предявяването на самостоятелен иск в тази насока, като единствено за сумата, съответна за 22.06.2023 г.

2

– дата на подаване на исковата молба искът е недопустим по съответно изложени съображения.

В допълнение на изложеното съдът намира за необходимо да отбележи следното:

При неизпълнение на паричен дълг кредиторът винаги има право на обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата – чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

Вземането по чл. 86, ал. 1 ЗЗД възниква при установено главно парично задължение, настъпила негова изискуемост и неизпълнение, а предметът на вземането по чл. 86, ал.

1 ЗЗД е обезщетение за вредите, които неизпълнението на парично задължение обективно и закономерно причинява. Вземането за лихва е акцесорно, но е отделно и различно от главното, като правопораждащият го състав включва релевиране на неизпълнение – липса на дължимо поведение по отношение на главното задължение, дата на забавата, откогато се дължи обезщетението, размер на същото за периода на забавата. Зависимостта на вземането за главница и за лихви като обуславящо и обусловено не променя самостоятелния характер на вземането за мораторна лихва, което може да бъде реализирано както в съдебния процес за главницата, така и в друг исков процес.

При предявен иск за парично вземане ищецът има право освен обезщетението по чл. 86, ал. 1 ЗЗД да претендира и законна лихва върху непогасеното от длъжника вземане за периода след завеждане на делото до окончателното плащане. От предявяването на иска за изискуемото вземане законната лихва се дължи като законова последица и е достатъчно да бъде поискана от ищеца. Предвид, че тази лихва се дължи върху претендираната главница до нейното окончателно изплащане съдът не изисква претенцията за заплащането й да се индивидуализира по начина, характерен за иска по чл. 86, ал. 1 ЗЗД, доколкото същата представлява акцесорна претенция, а не акцесорен иск съгласно трайната практика на ВКС.

От приложеното по делото гр. д. № 34737/2023 г. по описа на Софийски районен съд, 79 състав, се установява, че с решение № 1258/23.01.2024 г. по гр.д. № 34737/2023 г. по описа на Софийски районен съд, 79 състав, влязло в законна сила на 16.02.2024 г., на основание чл. 432, ал. 1 КЗ „ЗАД ДБ;ЖЗ“ АД, ЕИК: *****, е бил осъден да заплати на „Д Е“ ЕООД, ЕИК: 204356191, сумата от 8255,54 лв., представляваща незаплатенo застрахователно обезщетение за причинени имуществени вреди по собствения на „Д Е“ ЕООД л. а. „МАРКА“, с рег. № **********, вследствие на ПТП от 19.03.2023 г., настъпило в с. В, ул. „В В“ по вина на застрахования при ответника по застраховка „Гражданска отговорност“ водач на л. а. „Ф Т“, с рег. № **********, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба - 22.06.2023 г., до окончателното плащане, както и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 2056 лв., представляващи разноски по делото.

От изложеното следва, че предмет на горепосоченото дело е бил единствено иск по чл. 432 КЗ за главница, ведно със законната лихва от предявяването на иска до окончателното заплащане на дължимото вземане като законна последица от уважаването на иска, но не и самостоятелен иск по чл. 86, ал. 1 ЗЗД за мораторна лихва за период, предхождащ подаването на исковата молба в съда, а както се посочи по-горе, мораторната лихва по чл. 86 ЗЗД се дължи при неизпълнение на парично задължение за периода на забавата.

В контекста на изложеното се налага извод за неоснователност на релевираното от ответника възражение за недопустимост на предявения в настоящото производство 3 иск по чл. 86, ал. 1 ЗЗД за присъждане на мораторна лихва върху вече присъденото с влязло в законна сила съдебно решение главно парично вземане по чл. 432 КЗ.

Съгласно чл. 298, ал. 1 ГПК решението влиза в сила само между същите страни, за същото искане и на същото основание. Съгласно трайно установената практика на ВКС се приема, че със сила на пресъдено нещо се ползват съдебно установените правопораждащи факти, доколкото индивидуализират спорното право чрез основанието и петитума на иска. В тази връзка влязлото в сила съдебно решение между същите страни, за същото искане и на същото основание е задължително, както по отношение на страните и техните правоприемници, така и за съдилищата, които при упражняване на служебната си дейност са длъжни да зачетат постановеното решение, без да имат право да пререшават въпроса.

В случая с влязло в сила решение № 1258/23.01.2024 г. по гр.д. № 34737/2023 г. на СРС, 79. състав е установено съществуването на неудовлетворено парично вземане на „Д Е“ ЕООД срещу „ЗАД ДБ;ЖЗ“ АД в размер на 8 255,54 лв., представляваща застрахователно обезщетение по чл. 432 КЗ. Следователно на осн. чл. 298 ГПК в обективните предели на силата на пресъдено нещо на горепосоченото съдебно решение попадат всички обстоятелства от фактическия състав за ангажиране на отговорността на ответника за заплащане на застрахователно обезщетение по чл.432 КЗ. Настоящият съдебен състав намира, че тези обстоятелства не могат да бъдат пререшавани в настоящото производство на основание чл. 299, ал. 1 ГПК и силата на пресъдено нещо на решението по гр.д. № 34737/2023 г. на СРС, 79 състав, за тези обстоятелства следва да бъде зачетена от съда.

На следващо място, по въпроса за началния момент на дължимата лихва за забава в хипотезата на предявен пряк иск по чл. 432, ал. 1 КЗ от увреденото лице срещу застрахователя е налице практика на ВКС (решение № 128/04.02.2020 г. по т. д.

№ 2466/2018 г. на ВКС, I т.о.; решение № 72/29.06.2022 г. по т. д. № 1191/2021 г. на ВКС, I т.о.; решение № 50110/12.03.2024 г. по т. д. 1108/2022 г. на ВКС, II т.о), която се споделя от настоящия съдебен състав.

Според цитираната практика при хипотеза на предявен пряк иск от увреденото лице срещу застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите застрахователят, покривайки отговорността на застрахования, е задължен и за лихвите за забавата на делинквента, които се включват в застрахователното обезщетение съгласно чл. 493, ал. 1, т. 5 вр. чл.429, ал. 2, т. 2 вр. ал.

3 КЗ, но не от датата на увреждането, а в съответствие с възприетото от законодателя с разпоредбата на чл. 429, ал. 3, изр. 2 КЗ (в сила от 01.01.2016 г.) разрешение – от поранната от двете възможни дати – уведомяването на застрахователя за настъпването на застрахователното събитие или предявяването на претенцията на увреденото лице пред застрахователя. След предявяване на претенцията по чл. 498 КЗ за застрахователя е налице нормативно предвиден срок за произнасяне по чл. 496 КЗ, като непроизнасянето и неизплащането в срок на застрахователно обезщетение е свързано с изпадане на застрахователя в забава – чл. 497, ал. 1, т. 1 и т. 2 КЗ, в който случай той дължи лихва за собствената си забава.