Решение № 1778 от 16.10.2020, Административен съд - Пловдив

РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД

ПЛОВДИВ

Р Е Ш Е Н И

Е

№ 1778 гр. Пловдив, 16 октомври 2020 год.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ПЛОВДИВСКИ

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, XVII състав, в публично заседание на двадесет и осми септември през две хиляди и двадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ПЕТРОВА при секретаря Б.К. и участието на прокурора ТОДОР ПАВЛОВ, като разгледа докладваното от председателя ТАТЯНА

ПЕТРОВА административно дело № 1598 по описа за 2020 год. на Пловдивския административен съд, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 203 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл. 1, ал. 2 от Закон за отговорността на държавата и общините за вреди /ЗОДОВ/.

Ищцата Й.А.С., с ЕГН **********, с адрес ***, чрез пълномощника си адвокат Т.Б., иска ответникът Национален осигурителен институт (НОИ) гр. София да бъде осъден да й заплати сумата от 346,77 лв., представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди, в резултат на отмяната по съдебен ред (адм. д. № 131/2017 г. по описа на Административен съд Пловдив и адм. д. № 5729/2017 г. на Върховен административен съд (ВАС)) на Решение № 2153-15-307/22.12.2016 г. на Директора на ТП на НОИ - Пловдив и потвърденото с него Разпореждане № **********/Протокол № N 01358/14.09.2016 г. на Ръководител „ПО“ при ТП на НОИ - Пловдив и представляващи законната лихва по чл. 86 от ЗЗД върху неоснователно неизплатени добавки към пенсия за периода от 08.10.2015 г. до 27.03.2018 г. – датата на изплащането им.

Ответникът – Национален осигурителен институт, чрез процесуалния си представител оспорва, исковата претенция по основание, но не и по размер (изрично изявление в тази насока е направено в проведеното по делото съдебно заседание на 28.09.2020 г.), с искане същата да бъде отхвърлена. Съображения в тази насока са изложени както в отговора на исковата молба, така и в депозирано по делото писмено становище. Претендират се присъждане на съответното юрисконсултско възнаграждение.

Представителят на Окръжна прокуратура – Пловдив дава заключение за основателност на претенцията.

Пловдивският административен съд, след като прецени поотделно и в съвкупност събраните в настоящото производство доказателства и доводите на страните, намира за установено следното:

По делото няма спор от фактическа страна.

Изначално производството пред пенсионния орган е започнало по повод заявление вх. № 2113-15-2072/08.10.2015 г., с което Й.А.С. е направила искане за отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст /ОСВ/.

След анализ на представените със заявлението писмени доказателства за придобития от С. осигурителен стаж, е издадено Разпореждане № **********/ Протокол № N01051/08.02.2016 г. на Ръководителя на пенсионното осигуряване при ТП на НОИ – Пловдив, с което на основание чл. 68, ал. 1-2 от КСО, й е отпусната лична пенсия за осигурителен стаж и възраст (ОСВ). Размерът на пенсията е определен от осигурителен стаж по условията на трета категория с обща продължителност 36 г. 01 м. 29 дни, от които 24 г. 10 м. 03 дни учителски стаж по смисъла на чл. 19, ал. 1 от НПОС.

Разпореждане № **********/ Протокол №

N01051/08.02.2016 г. на Ръководителя на пенсионното осигуряване при ТП на НОИ – Пловдив е обжалвано от ищцата пред горестоящия в йерархията административен орган, който с Решение № 2153-15-87/17.05.2017 г. отменя оспореното разпореждане и връща пенсионното досие на длъжностното лице по чл.

98, ал. 1 от КСО за ново произнасяне като се вземе предвид ново доказаният по чл. 99, ал. 3 от КСО стаж за периода от 27.10.1981 г. до 25.01.1982 г. на длъжност "учител" по новопредставен образец

УП 3 № И-131/25.04.2016 г. В мотивната част на

Решението са изложени доводите за незачитане на периодите на длъжност "дружинен ръководител" към ОК на ДКМС Пловдив от 01.02.1982 г. до 01.06.1990 г. и на длъжност "организатор извънкласна и извънучилищна дейност" към Общински център за работа с деца Пловдив от 01.06.1990 г. до 01.10.1991 г. за учителски по смисъла на чл. 19, ал. 1 от НПОС.

С Разпореждане № **********/ Протокол №

N01358/14.09.2016 г. на Ръководителя на пенсионното осигуряване при ТП на НОИ - Пловдив на осн. чл. 99, ал. 3 от КСО е изменена личната пенсия за осигурителен стаж и възраст (ОСВ) на Й.А.С. като към вече зачетения осигурителен стаж с продължителност 36 г. 01 м. 29 дни по условията на трета категория труд е добавен стаж на длъжност "учител" за времето 27.10.1981 г. до 25.01.1982 г. в ПГСТ "П.Пенев" Пловдив. С новодоказания учителски стаж общият стаж на лицето, зачетен като учителски по реда на чл. 19, ал. 1 от НПОС възлиза на 25 г. 00 м. 01 дни.

Същият е под изискващия се за изплащане на добавка от учителския пенсионен фонд - 25 г. 08 м. за жените, поради което на С. отново не се отпуска добавка по § 5, ал. 3 от ПРЗ на КСО.

Този резултат отново е обжалван от С. пред

Директора на ТП на НОИ - Пловдив, който с Решение № 2153-15-307/22.12.2016 г. оставя жалбата без уважение и потвърждава оспореното разпореждане.

Ищцата оспорва така постановените административни актове пред Административен съд - гр. Пловдив, в каквато връзка е образувано административно дело № 131/2017 г., приключило с Решение № 509/30.03.2017 г. влязло в законна сила на 07.02.2018 г. С това съдебно решение оспорените актове (Решение № 2153-15-307/22.12.2016 г. на Директора на ТП на НОИ - Пловдив и потвърденото с него Разпореждане № **********/Протокол № N 01358/14.09.2016 г. на Ръководител „ПО“ при ТП на НОИ – Пловдив) са отменени, като преписката е върната на длъжностното лице по чл. 98, ал. 1 от КСО при ТП на НОИ - Пловдив за ново произнасяне по заявеното искане на Й.А.С., с вх. № 2113-15-2072/08.10.2015 г. за отпускане на добавка от Учителски пенсионен фонд, по реда на § 5, ал. 3 от ПРЗ на КСО, при съобразяване с мотивите на решението.

По този повод, съобразно дадените от Съда указания е издадено Разпореждане № **********/ Протокол № N01098/13.03.2018 г. на Ръководителя на пенсионното осигуряване в ТП на НОИ - Пловдив, с което от 08.10.2015 г. е отпусната добавка от Учителски пенсионен фонд по реда на § 5, ал. 3 от ПРЗ на КСО в размер на 89.20 лв., която от 01.07.2016 г. е 91.51 лв., а от 01.07.2017 г. е 93.43 лв.

Същото не е оспорено от страна на ищцата в определения съгласно чл. 117, ал. 2 от КСО срок, поради което е влязло в законна сила.

На С. е изплатена сума в размер на 2 692.06 лева, представляваща дължима, но неполучена добавка от Учителски пенсионен фонд, по реда на § 5, ал. 3 от ПРЗ на КСО. Датата на потвърждаване на ведомостта в ТП на НОИ - Пловдив е 22.03.2018 г., като на 27.03.2018 г. сумата е преведена по банковата сметка на лицето.

След анализа на така изложените фактически обстоятелства, Съдът съобрази следното от правна страна:

Съгласно чл. 203 от АПК исковете за обезщетения за вреди, причинени на граждани или юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на административни органи и длъжностни лица се разглеждат по реда на Глава единадесета, а за неуредените въпроси за имуществената отговорност се прилагат разпоредбите на Закона за отговорността на държавата и общините за вреди. Чл. 1 от ЗОДОВ постановява, че държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия и бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност, като исковете се разглеждат по реда на Административнопроцесуалния кодекс.

За да възникне правото на иск за обезщетение задължително е необходимо наличието на няколко, кумулативно определени предпоставки, а именно: причинена вреда - имуществена или неимуществена; незаконосъобразен акт, действие или бездействие на орган или длъжностно лице на държавата или общината; незаконосъобразният акт, действието или бездействието да са при или по повод изпълнението на административна дейност; пряка и непосредствена причинна връзка между незаконосъобразния акт, действието или бездействието, и настъпилата вреда. При липсата на който и да е от елементите на посочения фактически състав не може да се реализира отговорността на държавата по реда на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ.

Условие за допустимост на иска (чл. 204, ал. 1 от АПК) е административният акт да бъде отменен по съответния ред. В този смисъл предявената от ищцата искова претенция се явява допустима, доколкото няма спор, че Решение № 2153-15-307/22.12.2016 г. на Директора на ТП на НОИ - Пловдив и потвърденото с него Разпореждане № **********/Протокол № N 01358/14.09.2016 г. на Ръководител „ПО“ при ТП на НОИ - Пловдив, са отменени с влязло в сила (на 07.02.2018 г.) Решение № 509/30.03.2017 г., постановено по адм. дело № 131/2017 г. по описа на Административен съд – Пловдив. При това положение следва да се приеме, че е налице първият елемент от фактическия състав на иска за обезщетение по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. Касае се за противоправно поведение от страна на НОИ, изразяващо се в издаването на незаконосъобразни административни актове.

В конкретния случай от събраните по делото доказателства се доказа наличието и на останалите, предвидени в закона, материални предпоставки.

Имуществените вреди по принцип представляват претърпяна загуба и/или пропусната полза. За да е налице претърпяна загуба е необходимо нещо да съществува в патримониума на ищеца и в резултат на незаконосъобразен акт, действие или бездействие да се е стигнало до неговата липса, погиване, увреждане, т.е. до намаляване на имущественото състояние, до обедняване с нещо. Пропусната полза пък, каквато се претендира в настоящото съдебно производство от ищеца, в доктрината и съдебната практика се дефинира като неосъществено увеличаване на имуществото, макар да са съществували всички изгледи за това, а като резултат от деянието ищецът е бил лишен от сигурна облага. Пропуснатата полза представлява реална, а не хипотетична вреда. Това предположение винаги трябва да се изгражда на доказана възможност за сигурно увеличаване на имуществото и не може да почива на логическо допускане за закономерно настъпване на увеличението (в този смисъл е и тълкувателно решение № 3/12.12.2012 г. на ВКС по т.дело № 3/2012 г.).

В КСО липсва законова разпоредба, въз основа на която административният орган да изплати лихва за забавено плащане на парично задължение в хипотеза като процесната. Следователно, тъй като законната лихва за забавено плащане на процесното паричното задължение не подлежи на присъждане в рамките на административното производство, за ищеца не съществува друг правен способ да претендира същата, освен по исков ред. В случая претенцията за лихви за забава се основава на разпоредбата на чл. 86 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД). Според тази разпоредба, при неизпълнение на парично задължение, длъжникът дължи обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата, като за действително претърпените вреди в по-висок размер може да иска обезщетение съобразно общите правила. Законната лихва по чл. 86, ал. 1 ЗЗД има обезщетителна функция за вредите на кредитора от забавата при неизпълнение на парично задължение. Обезщетителната /мораторна/ лихва по чл. 86, ал. 1 ЗЗД не се дължи при нормално развитие на облигационното отношение – при срочно изпълнение на парично задължение. Това задължение възниква не от договора или от закона с предписание да се възнагради кредитора за извършената от него работа, а само при поискване – чрез самостоятелен иск за обезщетение за вредите от забавата или като последица от уважаването на иск за главницата. Законна лихва за забавено изпълнение на парично задължение се дължи на кредитора във всички случаи на забава, поради което и не съществуват пречки да се предяви отделно искане за присъждане на лихви (Така Решение № 111 от 27.10.2009 г. на ВКС по т. д. № 296/2009 г., I т. о., ТК).

Следва да се посочи, че в настоящия казус не се касае за лихва върху обезщетение за вреди, която се дължи от момента на отмяната на административния акт, а за самото обезщетение, което в конкретния случай представлява законната лихва по чл. 86 ЗЗД. Доколкото вредите - пропуснати ползи, поради неизпълнение на парично задължение, са настъпили от административна дейност, а както вече бе казано липсва друг ред за защита, законната лихва по чл. 86 ЗЗД следва да бъде присъдена на основание чл. 1 ЗОДОВ, от момента на изпадане в забава.

Разпечатката съдържа 41 от 54 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/e93ee55b-b9e8-450a-851b-a20e4d80099a