Решение № 260004 от 15.09.2020, Районен съд - Левски
- Съд
- Районен съд - Левски
- Дело
- Административно наказателно дело 183/2020
- Вид
- Решение № 260004
- Подписан
- 15.09.2020
- В сила
- 22.12.2020
- Състав
- ПАЛМИРА ДИМИТРОВА АТАНАСОВА
Цитирани разпоредби
- чл.28 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.34 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.41 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.42 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.42, т.7 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.46, ал.4 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.52 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.57 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.63, ал.3 и ал.5 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.63, ал.3 и ал.5 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 246 · Закон за ветеринарномедицинската дейност
- чл.37 · Закон за правната помощ
- чл.24, ал.1 · Закон за рибарството и аквакултурите
- чл.24, ал.3 · Закон за рибарството и аквакултурите
- чл.50, ал.1 т.2 · Закон за рибарството и аквакултурите
- чл.86 · Закон за рибарството и аквакултурите
- чл.90 · Закон за рибарството и аквакултурите
- чл.90, ал.1 · Закон за рибарството и аквакултурите
- §1, т.24 · Закон за рибарството и аквакултурите
- чл.27е · Наредба за заплащането на правната помощ
Р
Е
Ш
Е
Н
И
Е
№ гр. Левски, 15.09.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД - гр.ЛЕВСКИ, II състав, в публично съдебно заседание на седемнадесети август през две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПАЛМИРА АТАНАСОВА при участието на секретаря Янка Димитрова, и в присъствието на прокурора ……………., като разгледа докладваното от съдия Атанасова АНД № 183 описа за 2020 год., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.
Образувано е по жалба от Я.Ц.Д. *** против Наказателно постановление №15-011/27.04.2020г. на Началник на отдел „Рибарство и контрол – Централен Дунав“, с което на основание чл.86 от ЗРА на жалбоподателя е наложено административно наказание глоба в размер на 1000 лв. за нарушение на чл.50, ал.1 т.2 от същия закон.
Наведени са доводи за незаконосъобразност на наказателното постановление. Твърди се, че АУАН е издаден от некомпетентен орган, както и при наличие на съществени нарушения на процесуалните правила. В нарушение на чл.42, т.7 ЗАНН в акта не били посочени ЕГН и адрес на свидетелите. От текста на АУАН и НП не било ясно какво нарушение конкретно е извършено, тъй като посочената разборедба е бланкетна и препраща към чл. 246 от Закона за ветеринарномедицинската дейност. Твърди се, че незаконосъобразно иззетата риба била дарена, каквото правомощие не било предвидено в разпоредбите на чл.41 от ЗАНН и чл.90 от ЗРА, както и преди влизане в сила на наказателното постановление. Липсвал и документ, доказващ извършеното дарение. Иска се наказателното постановление да бъде отменено, като неправилно и незаконосъобразно.
В съдебно заседание жалбоподателят не се явява. Представлява се от адв.В.В. – САК, който поддържа изложените в жалбата доводи и моли наказателното постановление да бъде отменено.
Изпълнителна агенция по рибарство и аквакултури се представлява от юрисконсулт И.П., който оспорва изложените в жалбата доводи за незаконосъобразност на наказателното постановление. Счита нарушението за доказано от събраните по делото доказателства. Моли наказателното постановление да бъде потвърдено.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и становищата на страните, приема за установено следното:
Жалбата е подадена в срок и от лице, притежаващо активна процесуална легитимация да обжалва наказателното постановление, предвид на което е допустима. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна, поради следните съображения:
От събраните по делото писмени и гласни доказателства се установява следната фактическа обстановка:
На 22.01.2020г., свидетелят К.Г. – началник сектор
„Рибарство и контрол” – Плевен, получил сигнал за спрян от полицейски служители автомобил в района на град Б., в багажното отделение на който била намерена риба и рибарска мрежа. Свидетелят Г. се отзовал на сигнала, като отишъл на мястото на проверката – кръстовище на ул.******* и ********** – гр.Б. На мястото присъствал и свидетелят Г.Т.. Установен бил автомобил ******** с ДКН № *********, в който се намирал жалбоподателят Я.Ц.Д.. Свидетелят Г., в присъствието на свидетеля Т. извършил проверка, в хода на която в багажното отделение на автомобила били установени две касетки с риба – около 30 кг. риба, от видовете „пъстър толстолоб”, „бяла риба”, „платика”, „шаран”, „скобар”. Рибата била прясна. В багажното отделение на автомобила била намерена и 1 бр. мрежа. В хода на извършената проверка свидетелят Г. изискал от жалбоподателя да представи декларация за произход и документ за превоз на рибата, съгласно изискванията на Наредба №4/13.01.2006г. за условията и реда за осъществяване на първа продажба на риба и други водни организми, както и документ, като Д. не представил такива. При проверката било установено, че превозното средство не е регистрирано по реда на чл. 246 от Закона за ветеринарно медицинската дейност, което било видимо от белезите на автомобила, тъй като съответният автомобил бил ******** и рибата била в багажника, а регистрираният автомобил по чл. 246 трябва да има хладилно отделение, в което да се превозват продуктите от риболов.
Свидетелят К.Г. съставил на жалбоподателя Я.Ц.Д. акт за установяване на административно нарушение №В 0016608/22.01.2020г., подписан от св.Г.Т., за извършено нарушение на чл.50, ал.1 т.2 от ЗРА.
Въз основа на посочения
АУАН било издадено обжалваното Наказателно постановление №15-011/27.04.2020г. на Началник на отдел „Рибарство и контрол – Централен Дунав“, с което на жалбоподателя на основание чл.86 от ЗРА било наложено административно наказание Глоба в размер на 1000 лв. за нарушение на чл.50, ал.1 т.2 от същия закон. В наказателното постановление е възприета идентична фактическа обстановка, като тази, описана в АУАН. С наказателното постановление на основание чл.90, ал.1 от ЗРА е отнета в полза на държавата процесната риба – 30 кг., по сведения на нарушителя от видовете „пъстър толстолоб”, „бяла риба”, „платика”, „шаран”, „скобар”.
Описаната фактическа обстановка се установява от събраните по делото гласни доказателствени средства – показанията на свидетелите К.В.Г. и Г.И.Т., както и от приетите писмени доказателства - АУАН №В 0016608/22.01.2020г.,
НП №15-011/27.04.2020г., Заповед №РД-09-25/21.01.2014г. на Министъра на ЗХ, Заповед №РД 09-1177 от 20.12.2019г. на МЗХ, Заповед №ЧР 214/19.05.2015г.
Съдът дава вяра на показанията на свидетелите К.В.Г. и Г.И.Т., тъй като същите са депозирани от лица, без възможна заинтересованост от изхода на делото, еднопосочни, непротиворечиви и взаимнодопълващи се. От същите се установява, че на процесната дата и място, в багажно отделение на автомобил, управляван от жалбоподателя, който бил спрян за проверка от полицейски служители, била установена около 30 кг. риба, намираща се в две касетки, както и 1 брой мрежа. Показанията на двамата свидетели са еднопосочни по отношение на обстоятелствата, установени в хода на проверката, като несъществени са разминаванията относно количеството риба – 30 кг, 25-30 кг., предвид на което съдът ги кредитира.
Дава се вяра и на писмените доказателства, като официални документи, издадени от компетентни длъжностни лица, в кръга на тяхната дейност и неоспорени от страните.
С оглед на установеното по делото от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:
Обжалваното НП, както и АУАН, въз основа на който същият е издаден, са съставени в предписаната от закона писмена форма и в сроковете по чл.34 и чл.52 от ЗАНН.
Не са налице съществени процесуални нарушения в процедурата по издаването на АУАН. Актът е съставен от компетентнo лице, видно от представената Заповед №РД 09-1177 от 20.12.2019г. на МЗХ. Съдържа всички предвидени в разпоредбата на чл.42 от ЗАНН реквизити. Не представлява съществено процесуално нарушение липсата на посочени в АУАН ЕГН и адрес на свидетеля. Посочените индивидуализиращи белези са визирани в разпоредбата на чл.42, т.7 ЗАНН с цел установяване на свидетелите и възможността да бъдат разпитани в хода на производството с цел гарантиране правото на защита на наказаното лице. В процесния случай свидетелят е индивидуализиран с трите си имена и месторабота в достатъчна степен, като е призован и разпитан пред съда, предвид на което правото на защита на жалбоподателя не е накърнено.
Актът за установяване на административно нарушение и наказателното постановление съдържат всички предвидени в чл.42 и чл.57 от ЗАНН реквизити. Съдът намира за неоснователен изложения от жалбоподателя довод за ненадлежно описание на извършеното нарушение, което накърнило правото на защита на санкционираното лице, предвид бланкетния характер на разпоредбата на чл.50, ал.1 т.2 от ЗРА, която препраща към чл.246 от Закона за ветеринарно медицинската дейност. Процесното деяние е квалифицирано в АУАН и НП като нарушение на чл.50, ал.1 т.2 от ЗРА. Съгласно посочената разпоредба /в сила до 09.06.2020 г. – т.е. към момента на извършване на нарушението – 22.01.2020 г. и към момента на издаване на Наказателното постановление – 27.04.2020 г./ превозът на риба и/или други водни организми се извършва със специализирани транспортни средства регистрирани по реда на чл. 246 от Закона за ветеринарномедицинската дейност.
Описаните в обстоятелствената част на АУАН и НП факти се установяват от събраните в хода на съдебното производство гласни и писмени доказателства, поради изложените по-горе доводи. Безспорно се установява от свидетелските показания, че в багажното отделение на управлявания от жалбоподателя автомобил, който бил спрян за полицейска проверка, била установена процесната риба, поставена в две касетки, както и че същият не представил удостоверение, от което да е видно автомобила да е регистриран по чл. 246 от ЗВМД, а и видимо е било, че автомобила не разполага с хладилно отделение – едно от изискванията, на които трябва да отговаря автомобила, за да бъде регистриран по чл. 246 от ЗВМД.
Правилно е приложен материалния закон. Описаните факти съответстват на правната квалификация на деянието като нарушение на чл.50, ал.1 т.2 от ЗРА в сила до 09.06.2020 г., изискваща превозът на риба и/или други водни организми да се извършва със специализирани транспортни средства регистрирани по реда на чл. 246 от Закона за ветеринарномедицинската дейност.
Законосъобразно за посочената нарушена материално-правна норма е приложена санкционната разпоредба на чл.86 ЗРА, съгласно която който превозва риба, други водни организми и продукти от тях в нарушение на чл. 50, се наказва с глоба, съответно имуществена санкция в размер от 1000 до 2000 лв.
Съдът намира за неоснователен изложения от защитата довод, че санкционираното лице не може да бъде субект на процесното нарушение, тъй като същото касаело стопански риболов, не и любителски такъв, данни за какъвто вид риболов нямало по делото.
Основателно е твърдението, че разпоредбата на чл.50, ал.1 т.2 от ЗРА е част от глава пета на ЗРА „Търговия и превоз на риба и други водни организми”, предвид на което касае лица, осъществяващи рибностопански дейности по смисъла на §1, т.24 от допълнителните разпоредби на ЗРА - дейностите, свързани със стопанския риболов, сладководните и морските аквакултури, преработката и търговията с риба и други водни организми. Съгласно легалната дефиниция, дадена в §1, т.28 от ДР на ЗРА, стопански риболов е риболов по смисъла на т. 26 - дейност, при която се извършва улов на риба и други водни организми в определените за това обекти с разрешени уреди и средства с цел стопанска дейност и реализиране на доход, независимо от това, дали дейността се извършва постоянно, сезонно или временно.
За стопански риболов по смисъла на този закон се смята и риболов, извършван с уреди, различни от тези по чл.24, ал.1, и/или при който уловената риба или други водни организми е в размер, надхвърлящ определените в чл.24, ал. 3 количества. Установява се, че в чл.24, ал.1 от ЗРА е предвидено любителския риболов да се осъществява посредством определен брой въдици, а в ал.3 е предвидено, че при любителски риболов, по отношение на видовете риба, установени в процесния автомобил – пъстър толстолоб, бяла риба, платика, шаран, скобар, риболовците имат право да запазват до 3 кг., с изключение на единичен екземпляр с по-голямо тегло. В процесния случай е безспорно установено, че превозваната от жалбоподателя риба надхвърля нормите на чл.24, ал.3 ЗРА, предвид на което съдът приема, че е налице визираната в §1, т.28, изр.2-ро от ДР на ЗРА фикция за наличието на стопански риболов, предвид надхвърляне на разрешеното количество риба за любителски такъв. В подкрепа на този извод е и установената в багажното отделение мрежа, която не е сред уредите, разрешение за осъществяване на любителски риболов. Настоящият съдебен състав приема, че субект на нарушението по чл.86 ЗРА, вр. чл.50, ал.1 т.2 от ЗРА може да бъде всяко лице, което фактически превозва риба, в случай, че същата е продукт от стопански риболов.
Процесното нарушение не представлява маловажен случай, по смисъла на чл.28 ЗАНН. Нарушението е такова на формално извършване, не са налице каквито и да било изключителни обстоятелства относно осъществяването му, които да водят до незначителна обществена опасност в сравнение с типичните нарушения от този вид.
Разпечатката съдържа 39 от 53 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/e93e2b71-c650-4b38-ad7f-c0954b148828