Решение № 148 от 17.06.2026, Окръжен съд - Шумен

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 148 гр. Шумен, 17.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ШУМЕН, СЪСТАВ I, в публично заседание на двадесет и шести май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Мирослав Г. Маринов

Членове:

Ралица Ив. ХаджиИ.

Теодора Енч. Д. при участието на секретаря Даниела Ст. Андонова като разгледа докладваното от Ралица Ив. ХаджиИ. Въззивно гражданско дело № 20263600500199 по описа за 2026 година

Производство по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

С решение №29/15.01.2026г. по гр.д.№1907/2025г., поправено с решение №123/18.02.2026г., ШРС е осъдил К. Г. С. да заплати на Д. Г. С. сумата 10225,84 евро (равностойността на 20000 лева), представляваща получен от К. Г. С. паричен заем, по силата на сключен между страните договор за заем от 01.03.2022 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба в съда – 16.07.2025 г. до окончателното изплащане на задължението. Присъдени са и следващите се разноски.

Решението е обжалвано от ответника изцяло. Жалбоподателят намира същото за неправилно, необосновано и постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила и процесуалния закон, както и в нарушение на материалния закон, по подробно изложени съображения. В производството ищецът не доказал наличието на валидно сключен договор за заем за сумата 20 000лв.. Съдът дал вяра на показанията на свид.С. С.а, а същата била заинтересована от резултата по делото. Освен това, показанията й противоречали на писмените доказателства, представени от ответника-извлечение от банковата му сметка с установена наличност от 62478лв.. Първоинстанционният съд погрешно възприел и фактическата обстановка развила се между страните. Сочи също, че решението се явявало неправилно, поради необоснован отказ за допускане свидетел на ответната страна. Било и необосновано, поради неправилна преценка на доказателствата - не обсъдил приетите по делото писмени доказателства, съответно дал вяра на показанията на свидетелката на ищцовата страна Необоснован се явявал и изводът на съда относно 1 възражението за рента. Ищецът не представил доказателства касателно изплащането на суми на ответника. Предвид изложеното, моли обжалваното решение да бъде отменено изцяло и вместо него постановено друго, с което заявеният срещу му иск бъде отхвърлен.

Въззиваемата страна моли решението на ШРС да бъде потвърдено.

Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259, ал.1 от ГПК, поради което се явява процесуално допустима.

Шуменският окръжен съд, след като обсъди доводите, изложени в жалбата и прецени поотделно и в съвкупнС.С.ъбраните по делото доказателства, приема за установено следното:

Безспорно е по делото, че страните са братя. Безспорно е, и че на 01.03.2022 г. ищецът е наредил и ответникът е получил сума в размер на 20 000 лева по банковата си сметка в „Първа Инвестиционна Банка“ АД, IBAN BG40FINV91501016010774.

Съгласно извлечение от разплащателна сметка в „Първа Инвестиционна Банка“ АД, IBAN BG40FINV91501016010774, с титуляр К. Г. С., за периода 25.02.2022г.-31.03.2022г., към дата 25.02.2022г. по сметката била налична сума в размер на 62 478 лева, на

01.03.2022г. по сметката постъпила сумата от 20 000 лева от сметката на ищеца Д. Г. С., като на същата дата ответникът прехвърлил по сметка на С.К.С..а /майка на страните/ сумата 62 773 лева с основание предварителен договор за покупко-продажба на апартамент. На 23.03.2022г., К. С. заредил сметката си със сума от 25 000 лева.

С нотариална покана, рег. .... връчена на ответника на 26.06.2025г., ищецът е поканил последния да му възстанови сумата от 20 000лв., която наредил по негова сметка в „Първа инвестиционна банка“ АД на 01.03.2022г., предоставена му във вид на заем, за да уреди задължения (разплащания с трети лица), което било добре известно на семейството им.

Съгласно ведомости за платени ренти от ЕТ Агроелит Митов – Б.М.“ за стопанските 2010/2011 г. до 2023/2024 г., банково извлечение от 20.11.2024 г., както и отразеното в придружителното писмо на търговеца, ищецът е сключил договор за аренда, вписан в СВ – Шумен с вх. ... и анекс към него, вписан в СВ с вх. ....., за 70 685 дка земеделска земя, която страните притежавали в съсобственост, като за периода 2011г.-2023 г. всички плащания и в пълен размер били извършени към арендодателя – Д.Г. С., а за стопанската 2023/2024 г. за 1/2 ид. ч. от предмета на договора, рентата била изплатена на 20.11.2024 г. и на К. С. в размер на 2473,90 лева. За периода 2011-2021 г. платената рента била в размер на 31 393,55 лева.

Видно от удостоверение от 04.12.2019г., издадено от ШРС, сключеният между С.К.С..а и Г.Н. С. граждански брак на 05.01.1975г., е прекратен с влязло в сила решение на 27.11.2019 г.. С протоколно определение от 14.12.2021 г. по гр.д. №3608/2019 г. на ШРС, е одобрена постигнатата между бившите съпрузи съдебна спогодба, по силата на която в дял на С.К.С..а бил поставен и тя става едноличен собственик на следните имоти: апартамент №3, секция Б на първи етаж, заедно с изба №10, заедно с гараж №9, находящ се в гр. Шумен, ул. ... и самостоятелен обект в сграда *** – гараж в сграда, находящ се в гр. Шумен, 2 ул. „...., като за уравнение на дяловете С.К.С..а следвало да заплати на Г.Н. С. сумата от 62 773 лева в срок до 15.03.2022 г..

По силата на сключен преварителен договор от 01.03.2022 г., С.К.С..а се задължила да продаде на сина си К. Г. С. горепосочените имоти в срок до 01.04.2022г. за сумата от 62 773 лева, която сума продавачът заявил, че е получил от купувача в деня на подписването му по банков път по посочена от него банкова сметка, видно от договора.

Видно от отчет по сметка на С.К.С..а, на 01.03.2022 г. по същата е постъпил превод от К. Г. С. с посочено основание „по предварителен договор от 01.03.2022 г.“, а на 02.03.2022 г. от сметката бил нареден превод в полза на Г.Н. С. с посочено основание „по съдебна спогодба по гр.д. №3608/2019 г. ШРС за уравнение на дял“.

Съгласно отразеното в нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот .................... дело №946/2023 г., на 06.10.2023 г. С.К.С..а продала на К. Г. С. поставените в неин дял имоти за сумата 62773 лева, като С.а си запазила правото на ползване и обитаване на апартамента.

Съгласно показанията на свидС.С..а/майка на страните/, същата до 2018г. живяла с двамата си сина и семейството на единия-К. С. в семейното жилище. След развода й, това жилище било предоставено на нея, но тъй като било СИО, трябвало да наплати половината на бившия си съпруг. Заради децата и близостта на апартамента до детска градина и училище, ответникът поискал тя да му го прехвърли, като той да наплати на баща си сумата от 62 700 лева, тъй като свидетелката не разполагала с толкова пари. Свидетелката твърди, че няколко дни преди 01.03.2022г., ответникът я запитал дали ако поиска пари от брат си/ищеца/, той ще му даде.Отговорила му, че след като досега не са се карали и са си помагали, брат му ще му даде пари. Свидетелката знаела, че ответникът имал около 60 000 лева и го попитала къде са му парите, но той й заявил, че нямал налични такива, тъй като били в акции, ценни книжа и др.. Така няколко дни преди 01.03.2022г., ответникът дошъл в насле9дствения имот на свидетелката в кв. Дивдядово и попитал ищеца дали ще му даде на заем 20 000 лева, тъй като не можел да наплати парите на баща си, като последният му обещал да му даде парите. Споделя, че двамата братя винаги са си помагали с пари. На 01.03.2022 г. ищецът и свидетелката отишли във „Фибанк“ и след като Д. С. изтеглил парите, ги прехвърлил по сметката на брат си К. С., която била в същата банка. Свидетелката и К. С. се разходили докато парите постъпят по сметката му. След това ответникът прехвърлял по сметка на свидетелката в „Инвест банк“ сумата 62 700 лева – 20 000 лева, които брат му дал, а останалите пари, дал от себе си. Още същия ден следобед свидетелката превела на бившия си съпруг парите, след което с бележката от банката за прехвърлената сума с ответника отишли при адв. Радина Карастоянова, която водела делата за делба. Твърди, че не е връщала пари. Срещу тези пари обещала да прехвърли апартамента на ответника и затова като отишли при адвокатката в предварителния договор било записано, че е получила тези пари и се задължава да прехвърля апартамента на ответника. Свидетелката сочи, че ищецът попитал ответника кога ще му върне парите, тъй като инфлацията е голяма и си губят стойността, като последният му отговорил, че чака да получи постъпление и до две години 3 ще му върне парите.

Свидетелката излага също, че свекърва й имала ниви от баща си, които прехвърлила на страните, и които се обработвали от Б.М.. Ищецът уреждал всичко и получавал и арендното плащане, като ходел да го вземе от гр.Търговище. След това звънял на брат си и му давал парите, като това ставало пред свидетелката-тяхна майка. Само последните години парите от арендата били превеждани по сметка на ответника. С получените средства семейството на последния ходели на ски през декември, като ищецът също ходел с тях, а една година взели и свидетелката. С.а заявява, че е в добри отношения с децата си. Няколко пъти била болна и ответникът и съпругата му идвали при нея. Срещали се по празниците. Ответникът работел и само в събота и неделя бил свободен. В момента свидетелката живеела в апартамента на ищеца. Прехвърлила му дела си от жилище в .... и Д. отишъл да живее там.

Заявява, че няма друго собствено жилище, но имала право на ползване на апартамента на ищеца и на още един апартамент. Свидетелката е категорична, че всяка година около месец декември от 2011 г. до 2021 г. ищецът предавал арендните вноски на брат си, на което тя била свидетел.

В хода на производството ответникът е представил писмени доказателства, че наредил в полза на ищеца по делото, на дата 01.08.2012 г. сумата 5000 лева и на дата 04.06.2013 г. – 6000 лева., но същите са неотносими към спора, с оглед заявеното от процесуалния представител на ответника в съдебно заседание.

Пред въззивната инстанция е изслушана свид. Св.Н.И./във фактическо съпружеско съжителство с ответника/, която сочи, че от 2004г. живее на съпружески начала с ответника и между братята никога не бил воден разговор за даване на пари в заем. Братята имали съсобствени земеделски земи, като в периода от 2011г. до 2021г. само ищецът ползвал рентата по тяхна вътрешна уговорка. След като се влошили отношенията между тях, ответникът си поискал парите, защото нямало друг вариант. Той си поискал парите от рентите заедно с лихвите и искал да си разделят имотите, за да приключат техните взаимоотношения както трябва. Според свидетелката ответникът никога е нямал нужда от какъвто и да било заем. Разполагал с няколко банкови сметки и към момента на процесния превод, ответникът по сметката си няколко дни, месец ли преди това, разполагал с тези средства.

При така установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните изводи:

Предявен е иск с правно основание чл. 240 от ЗЗД за връщане на дадена в заем сума в размер на 20 000лв., съответно евентуален иск за връщане на посочената сума, поради получаването й без основание, в хипотезата на чл.55, ал.1,пр.1 от ЗЗД.

Съгласно разпоредбата на чл. 240, ал. 1 от ЗЗД с договора за заем заемодателят предава на заемателя в собственост пари или заместими вещи, а заемателят се задължава да върне заетата сума или вещи от същия вид, количество и качество.

Заемът е неформален, двустранен, реален договор, по силата на който, едната страна предоставя на другата пари /или заместими вещи/, а последната като получател се 4 задължава да ги върне. Или елементите на фактическия състав на соченото правоотношение с а предаване от заемодателя в собственост на заемателя на парична сума и реалното предаване на тази сума от заемодателя на заемателя, както и съгласието на последния да върне сумата.

Доказателствената тежест за доказване наличието на соченото правоотношение носи ищецът, защото той извлича търсената от него изгода от доказване на сключен договор за заем с ответника. Ответникът провежда насрещно доказване на своите правоизключващи или правопогасяващи възражения, от които цели да извлече благоприятни правни последици.