Решение № 403 от 16.08.2021, Районен съд - Плевен
- Съд
- Районен съд - Плевен
- Дело
- Административно наказателно дело 766/2021
- Вид
- Решение № 403
- Подписан
- 16.08.2021
- Състав
- Красимир Маринов Димитров
Цитирани разпоредби
- чл. 27, ал. 5 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.28 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 34 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 43, ал. 2 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 53 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 57, ал. 1 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 59 и сл. · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 63, ал. 1 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 209а, ал. 1 · Закон за здравето
- чл. 57, ал. 3 · Конституция на Република България
- чл. 355 · Наказателен кодекс
РЕШЕНИЕ
№ 403 гр. Плевен , 16.08.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, XIII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ в публично заседание на двадесет и втори юли, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:
Красимир М. Димитров при участието на секретаря ПЕТЯ СП. КАРАКОПИЛЕВА като разгледа докладваното от Красимир М. Димитров Административно наказателно дело № 20214430200766 по описа за 2021 година и на основание данните по делото и закона, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано на основание чл. 59 и сл. от ЗАНН по жалба на М. В. М., с ЕГН: ********** от *** против Наказателно постановление № 2020-1772-33-873 от 05.10.2020 г. на *** на ОД на МВР – гр. Плевен, с което на М. В. М. е било наложено административно наказание глоба в размер на 300 лв. на основание чл. 53 от ЗАНН и чл. 209а, ал. 1 от ЗЗ .
В жалбата бланкетно се претендира незаконосъобразност на наказателното постановление. неправилност и
В съдебно заседание жалбоподателката редовно призована, се явява лично и с процесуален представител адв. М. М. от АК – гр. Плевен, който поддържа жалбата.
В хода на съдебните прения адв. М. иска отмяна на наказателното постановление. Излагат доводи, че поддържа изложените в жалбата съображения за допуснати процесуални нарушения, изразяващи се в неясно и непълно описание на релевантните обстоятелства в АУАН и НП. Излагат се доводи за маловажност на нарушението и за основания за прилагането на чл.28 от ЗАНН.
За ответната страна по жалбата, редовно призована, представител не се явява. В придружаващото преписката писмо се оспорва жалбата и се иска 1 потвърждаване на НП.
Съдът след като прецени обжалваното постановление, с оглед основанията посочени в жалба и събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от фактическа страна следното:
На 13.04.2020 год., около 14:40ч., свидетелите Н. П. Х. и М. КР. Г. - и двамата служители в Първо РУ – гр. Плевен изпълнявали служебните си във връзка с разпространението на COVID-19.
Двамата забелязали жалбоподателката, която с още едно лице в гр. Плевен, парк „***“ на паркинга до язовир „***“ се разхождали.
Предвид въведените противоепидемични мерки със заповеди на Министъра на здравеопазването № РД-01-124/13.03.2020г. и № РД-01197/11.04.2020г., с които е въведена забрана на открити публични места да се пребивава без поставена маска или друго средство, покриващо носа и устата свидетеля свидетелят Н. П. Х. съставил АУАН №61 от 13.04.2020 г., в който отразил времето и мястото на установеното нарушение, извършено от жалбоподателката.
В случая се установява, че съставеният акт не е подписан от жалбоподателката, като в същия е отразено, че отказва да го подпише.
Жалбоподателката в графа възражения е отразила – „Не съм напускала колата и не съм се разхождала, няма заграждение и не съм знаела, че по път за кола не може да се кара“.
Съгласно разпоредбата на чл. 43, ал. 2 от ЗАНН, отказът на нарушителя да подпише акта се удостоверява с подписа на един свидетел, името и точният адрес на които се отбелязват в акта.
В случая отказът е удостоверен според изискванията на посочената разпоредба.
В предвидения законов тридневен срок не са постъпили възражения срещу АУАН-а от страна на жалбоподателката.
На 05.10.2020 г., въз основа на АУАН било издадено атакуваното НП, в което административно наказващият орган описал идентична като съдържание фактическа обстановка, че на 13.04.2020 г. в посоченото на проверката време – 13.04.2020г. било обявено извънредно положение и била издадена Заповед № РД-01-143/20.03.2020 г. на Министъра на здравеопазването, а именно – „Преустановяват се посещенията на паркове, градски градини, спортни и детски площадки и съоръжения на открити и закрити места“. Приел, че жалбоподателката е нарушила чл. 209а, ал. 1, във вр. с чл. 63, ал. 1 от ЗЗ.
2
Описаната фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа всички събрани в хода на съдебното следствие доказателства, както писмени, така и гласни, а именно - свидетелски показания, писмените материали, които съдът кредитира изцяло като достоверни и непротиворечиви.
Като логични и незаинтересовани от изхода на делото, съдът кредитира показанията на свидетелите Н. П. Х. и М. КР. Г., които са установили нарушението и неговия извършител.
Показанията на двамата свидетели са последователни, непротиворечиви и неоспорени от жалбоподателката.
Безспорно се установява, че на описаните в НП време и място жалбоподателката е била на открито обществено място, а не в автомобила си, така както е заявила във възраженията си по АУАН-а.
Писмените материали приложени към АНП съдът кредитира, тъй като те са непротиворечиви и кореспондират с установената фактическа обстановка по делото.
Съдът, предвид становището на страните и императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление относно законосъобразността му, обосноваността му и справедливостта на наложеното административно наказание, прави следните правни изводи:
Жалбата е процесуално допустима, подадена е в срок, от надлежна страна, поради което и е приета от съда за разглеждане по същество.
Наказателното постановление е издадено от компетентен орган- *** на ОД на МВР-Плевен, съгласно правомощията му отразени в чл. 209а, ал. 4 от ЗЗ.
АУАН е съставен от полицейски орган в Първо РУ - Плевен, оправомощен съгласно заповед № 316з-1010/26.03.2020 г. на *** на ОД на МВР-Плевен.
Съдът намира, че процесният АУАН е съставен от компетентно (териториално и материално) лице съгласно цитираната заповед, видно от която на държавните служители с полицейски правомощия от ОД на МВР – Плевен е възложено да съставят АУАН по чл. 209а от ЗЗ.
По делото не се спори, а и видно от разпита на свидетелите се установява, че същите са служители в Първо РУ – гр. Плевен при ОД на МВР – гр. Плевен.
Административно-наказателното производство е образувано и протекло в сроковете по чл. 34 от ЗАНН.
3
При проверка на атакуваното НП и АУАН въз основа на който същото е издадено, съдът не констатира нарушение на разпоредбите на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН – относно описание на нарушението.
В акта е направено достатъчно ясно и разбираемо описание на нарушението, датата и мястото на извършване, както и на обстоятелствата при които е извършено.
Отразени са всички данни относно индивидуализацията на нарушителя. Спазено е от страна на административно-наказващия орган на изискването на чл. 57, ал. 1 от ЗАНН , а именно в издаденото наказателно постановление да бъде дадено пълно описание на нарушението по този пункт от НП, на обстоятелствата, при които е извършено.
Действително в АУАН и НП не са посочени доказателствата, които потвърждават извършеното административно нарушение. Според настоящия съд обаче това нарушение не е съществено, тъй като не се отразява на правото на защита на наказания субект. Няма спор в теорията и съдебната практика, че правото на защита се осъществява срещу фактите, а не срещу изброени доказателства. Отделен е въпросът, че в случая нарушението е било установено и лично възприето от самия актосъставител и на практика няма и какви доказателства да бъдат описани в НП.
Ясно и недвусмислено в АУАН и НП е посочено в какво се състои административно-наказателното обвинение, а именно, че жалбоподателката посещава открито обществено място - парк „***“, с което не е изпълнила противоепидемичните мерки, въведени със заповед на министъра, като в АУАН и НП е цитирана и съответната заповед. Очевидно е, че жалбоподателката е разбрала в какво е обвинена.
Не се споделя от съда и възражението за липса на конкретно и точно описание на нарушените разпоредби.
Нормата на чл. 209а, ал. 1 от ЗЗ посочена като нарушена в АУАН и НП (в редакцията към датата на нарушението) предвижда санкция за този който наруши или не изпълни въведени с акт на министъра на здравеопазването или директор на регионална здравна инспекция противоепидемични мерки по чл.
63, ал. 1 или 2, освен ако деянието съставлява престъпление.
В случая в обстоятелствените части на АУАН и НП недвусмислено са посочени както акта на министъра на здравеопазването с който са въведени противоепидемичните мерки, така и самата мярка която жалбоподателката не е изпълнила.
Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал. 1 (ДВ бр. 28 от 2020 г., в сила от 13.03.2020 г.) ЗЗ при възникване на извънредна епидемична обстановка министърът на здравеопазването въвежда
4 противоепидемични мерки на територията на страната или на отделен регион.
С Решение (Обн. - ДВ, бр. 22 от 13.03.2020 г.) Народното събрание, по предложение на Министерския съвет и на основание чл. 84, т. 12 от Конституцията на Република България и във връзка с разрастващата се пандемия от COVID-19 е обявило извънредно положение върху цялата територия на Република България, като съгласно т. 2. е възложено на Министерския съвет да предприеме всички необходими мерки за овладяване на извънредната ситуация във връзка с пандемията от COVID-19 и в съответствие с чл. 57, ал. 3 от Конституцията на Република България .
Заповед № РД-01-143/20.03.2020 г. е издадена на основание чл. 63, ал. 1 от Закона за здравето и във връзка с усложняващата се епидемична обстановка, свързана с разпространението на COVID-19 на територията на страната.
Същата носи белезите на общ административен акт по смисъла на чл. 65 от АПК (в този смисъл - Определение № 8865 от 06.07.2020 г. по адм. д. № 3873/2020 на Върховния административен съд; Определение от 01.06.2020 г. по адм. д. № 4088/2020 на Върховния административен съд).
Съгласно чл. 209а, ал. 1 от ЗЗ (действащ към 13.04.2020 год.) за каквото нарушение е ангажирана отговорността на жалбоподакелката, който наруши или не изпълни въведени с акт на министъра на здравеопазването или директор на регионална здравна инспекция противоепидемични мерки по чл.
63, ал. 1 или 2, освен ако деянието съставлява престъпление, се наказва с глоба от 300 до 1000 лв.
Видно от нормата тя съдържа в себе си както правило за поведение, така и санкция за неизпълнение на това правило.
От материалите по делото и по-конкретно от събраните в хода на съдебното производство гласни доказателства – показанията на свидетелите очевидци се установява по безспорен начин, че на 13.04.2020 г. по време на действие на въведеното с посочената по-горе заповед са преустановени посещенията на паркове, градски градини, спортни и детски площадки и съоръжения на открити места.
В съдебно заседание жалбоподателката не отрича, че на посочената дата и час в АУАН-а и НП-то е била в парк „***“ с приятелка, като са били на 2-3 метра от колата с която са пътували според нейните думи. Същата заявява, че в парк „***“ е имало много свободно движещи се хора и коли и нямало как да се разбере, че е забранено посещението на открито обществено място.
Съдът не кредитира показанията на жалбоподателката в тази част, защото от разпита на свидетелите очевидци – полицейските служители се 5 установява, че жалбоподателката е била на разходка извън колата си на разстояние повече от 100-200 м от нея.
Съдът не кредитира и показанията на свидетелка ***, която е допусната до разпит от страна на съда по искане на жалбоподателката, тъй като счита, че същата е заинтересована от изхода на делото.
В показанията си свидетелката *** заявява, че са били с куче, което са разхождали. Когато им е извършена проверка от страна на актосъставителя, кучето е било вътре в колата, а тя е била до колата за да пуши цигара.
Това не отговаря на действителността, тъй като в съдебната зала полицейските служители не изложиха такива обстоятелства, че жалбоподателката с нейната приятелка са разхождали куче. Никой не е виждал това куче, нито преди проверката, нито по време на проверката, нито след приключване на проверката.
С оглед на изложеното се налага извода, че жалбоподакелката е осъществила от обективна и субективна страна състава на нарушението, визирано в разпоредбата на чл. 209а, ал. 1 от Закона за здравето /ЗЗ/, /в сила към 13.04.2020 г. и напълно правилно и законосъобразно е била ангажирана административно-наказателната й отговорност.
В тази връзка съдът съобрази обстоятелството, че деянието се отличава с по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с други деяния от същия род, което налага извода, че същото представлява административно нарушение, а не престъпление по смисъла на чл. 355 от НК.