Решение № 362 от 01.07.2024, Окръжен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№ 362 гр. Велико Т., 28.06.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВЕЛИКО Т. в публично заседание на двадесет и осми май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Станислав Стефански

Членове:

Радка Цариградска

Явор Данаилов при участието на секретаря Мария Й. Ранкова като разгледа докладваното от Радка Цариградска Въззивно гражданско дело № 20244100500360 по описа за 2024 година

За да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по жалба, подадена от името на И.

Т. П., Д. И. М., Е. Т. П. и М. С. П. чрез пълномощник Адв. Р. Т. срещу Решение № 386/28.02.2024 г., постановено по гр.д. № 2927/2023 г. по описа на РС Велико Търново, с което е отхвърлен искът на жалбоподателите да бъде признато за установено по отношение на ответника „Електроразпределение Север“ АД Варна, че не дължат сумата от 2689,78 лв. за начислени служебно 4140 квт/ч ел. енергия за периода 01.01.2023 г.- 31.03.2023 г. по фактура №***/5.04.2023 г. по кл.номер *** за абонатен номер ***, с присъдени съобразно изхода на спора разноски.

В жалбата се навеждат оплаквания за неправилност и незаконосъобразност на решението на първоинстанционния съд в неговата цялост, както следва :

Решението е неправилно нарушение на съдопроизводствените правила – не е спазено изискването на ГПК за обсъждане на СТЕ в съвкупност с другите доказателства – не е установена нито техническа неизправност, нито въздействие върху СТИ, което било в класа си на точност; противоречие със събраните доказателства, довело до необоснованост и несъответствие с материалния закон – счита за установено, че СТИ е технически изправен, не е доказано да е имало описания в протокола кабел захранване към обекта на жалбоподателите, зачетени са недостоверните показания на свидетел, който е зависим от доставчика. Взети са предвид оспорените от ищеца фактура и КП, без да съобразени останалите доказателства. Оспорва приложимостта на 1 чл.50, ал. 3 от ПИКЕЕ, както и доказателствената сила на КП, поради неспазване реда по чл.49 от ПИКЕЕ.

Претендира се отмяна на първоинстанционния съдебен акт и уважаване на предявения отрицателен установителен иск. Претендира разноски.

В постъпил в законоустановения срок отговор на въззивната жалба ответникът по същата чрез процесуалния си представител заема становище за нейната неоснователност. Развива доводи по наведените оплаквания – Посочва, че решението е правилно и съдът се е съобразил с установените предпоставки за прилагане хипотезата на чл.50, ал.2 от ПИКЕЕ за извършване на корекция на сметката, при наличен КП за проверка, при която е установено неправомерно свързване на електромера, а не чл. 50, ал.3 от ПИКЕЕ – липса на СТИ, съответно е текстът, уреждащ безвиновна отговорност на потребителя. Отправя се искане да бъде потвърдено обжалваното решение и присъждане на разноски.

Великотърновският Окръжен съд, в качеството си на въззивна инстанция, като взе предвид наведените в жалбата оплаквания, отговора на ответника и като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното:

Жалбата е подадена в срок, от легитимирана страна, против обжалваем съдебен акт, поради което е процесуално допустима.

Преценявайки обжалваното решение по реда на чл.271, ал.1, изречение първо, предложения първо и второ от ГПК и съобразявайки се с правомощията си, визирани в чл.269, ал.1, изречение първо от ГПК, въззивният съд констатира, че решението е валидно и допустимо.

Относно валидността. Постановено е от надлежен орган, функциониращ в надлежен състав, в пределите на правораздавателната власт на съда, в писмена форма и е подписано, като волята на съда е изразена по начин, който позволява да се изведе нейното съдържание.

Относно допустимостта.

Решението отговаря на изискванията, при които делото може да се реши по същество и съдът се е произнесъл по спорното право, така, както е въведено с исковата молба.

Преценявайки обжалваното решение по реда на чл.271, ал.1, изречение първо, предложение трето от ГПК и съобразявайки се с правомощията си, визирани в чл.269, ал.1, изречение второ от ГПК, въззивният съд счита решението за правилно. Съображенията за този извод са следните:

Не се спори между страните, че наследодателят на ищците е бил потребител на електрическа енергия за обект в с.Б., Община Г., ул."***", като ползваната електроенергия в този имот се заплаща по партида с кл.номер ***, а след смъртта му имотът се ползва от ищците. Установено е извършването на проверка на 31.03.2023 г. от служители на ответното дружество, за резултатите от която е съставен констативен протокол № ***. Според отразеното в КП проверката е извършена от служителите на „Електроразпределение” АД св. Б. на длъжност „***" и св. Р. извършил 2 проверка в с.Б.. На проверката, присъствал и св. М., като представител на Федерацията на потребителите. Тримата свидетели установили неправомерно свързване към електроразпределителната мрежа, осъществено чрез присъединяване на фазово жило на кабел СВТ 4х6 към входяща токова клема на СТИ. СТИ се намирало в метално табло, монтирано на стълб, от което липсвала пломбата на вътрешната вратичка, а изходящият фазов проводник към вътрешната електрическа инсталация на къщата бил присъединен към входящата фазова клема на електромера. Протоколът е подписан от двамата служители, извършили проверката и представител на полицията – като свидетел. В резултата на констатациите е извършена корекция сметката на ищците на основание чл.50,ал.2 от ПИКЕЕ от 4.04.2023 г. за периода 1.03.2023 г.- 31.03.2023 г., като са начислени 4140 квт/ч ел.енергия, остойностени на 2689,78 лева. Издадена е фактура № ***/5.04.2023 г.

Описаните в констативния протокол обстоятелства се установени по делото от показанията на разпитаните свидетели – двама служители на ответника и представител на НПО за защита на потребителите, а именно, че са проследени кабелите и този, захранващ имота, е бил свързан директно към разпределителната мрежа, без да преминава през СТИ. Незаинтересованият свидетел – представител на потребителска организация, потвърждава, че е възприел описания свързващ кабел, както и че обитатели в имота не са открити при проверката. Заключението на изслушаната СТЕ е категорично, че при така заварената от свидетелите схема на свързване преминалата електроенергия по присъединеното към входящата клема на процесното СТИ жило със сечение 6кв.мм /присъединено преди СТИ/ не се отчита от измервателната схема на електромера, както и че дължимото количество енергия е математическо вярно изчислено според чл. 50, ал. 2 и ал. 3 ПИКЕЕ.

Фактическата обстановка по делото е правилно и всестранно изяснена от първоинстанционния съд, като същият е съобразил всички събрани по делото доказателства и е достигнал до правилни изводи относно това какви факти се установяват с тях. По тези причини настоящата инстанция възприема изцяло така изяснената фактическа обстановка по делото и не намира за нужно да я възпроизвежда изцяло.

Предявен е иск с правно основание чл. 124 ГПК, с който ищците целят да се установи между страните със сила на присъдено нещо фактът на недължимост на исковата сума.

Правните изводи на първоинстанционния съд, формирани въз основа на установената от този съд фактическа обстановка, са правилни. Въззивната инстанция с оглед разпоредбата на чл. 272 от ГПК възприема изцяло мотивите на първоинстанционния съд, които са изчерпателни и са изцяло в съответствие със закона. На основание горепосочения текст въззивният съд препраща към мотивите на първоинстанционния съд относно основателността на иска.

По оплакванията в жалбата:

Констативният протокол е подписан от двамата служители на жалбоподателя, извършили проверката и присъствал изцяло на проверката незаинтересован 3 свидетел, който дори е там с цел охраняване интересите на потребителите.Тези свидетели са разпитани през първоинстанционния съд и потвърждават описаните констатации като техни лични възприятия. В констативния протокол е отразено, че самото СТИ е било годно и в краси си на точност, не е било засегнато от променената схема на свързване, т.е. не се касае за неправилно измерване. Констатациите по-горе са основанието, на което жалбоподателят, позовавайки се на чл.50 ал.2 от ПИКЕЕ да извърши корекция на потреблението в размер на 4140 квтч за тримесечен период. На база същите констатации е изготвено и заключението на допусната от ВТРС съдебно-техническа експертиза, според която при описаната в КП схема на свързване към електроразпределителната мрежа на обекта на ищците, СТИ не измерва преминаващата по този кабел електроенергия.

За да възникне право да бъде коригиран размера на потребената енергия едностранно е необходимо да се установи неточно отчитане или неотчитане на доставяната ел. енергия, без да е необходимо виновно поведение на потребителя. Изрично и императивно е изискването КП да се подпише от ползвателя или негов представител, а при отсъствие съгласно чл.49, ал.3 - от представител на оператора на съответната мрежа и свидетел, който не е служител на оператора, което е сторено, а съдържанието му се потвърждава от свидетелските показания на подписалите го лица. Съдът споделя становището на жалбоподателя, че изискването на от чл.49 ал.2 и ал.3 от ПИКЕЕ е не за простото подписване на КП, а то удостоверява присъствието им при констатиране на описаните обстоятелства, т.е. изисква се свидетелят да присъства на проверката и да възприеме непосредствено извършените от служителите действия, които са намерили отражение в съставения КП, което е също налице. Свидетелят е възприел отразените намеси в схемата на захранване на имота. Самата схема на свързване е изяснена и визуаилизирана и от заключението на СТЕ. Правилни са изводите на първоинстанционния съд, че е налице хипотезата на чл. 50, ал. 2 от ПИКЕЕ, на която се е позовал и ответника за извършване на корекцията.

Предвид на горното, съдът намира, че изискванията на корекционната процедура са спазени и ищцата дължи заплащане на начисленото количество електрическа енергия.

Гореизложените фактически и правни констатации на въззивния съд съвпадат с тези на първоинстанционния съд, което обосновава извода за правилност и законосъобразност на първоинстанционното решение, поради което същото следва да се потвърди изцяло.

При този изход на делото жалбоподателят следва да заплати на ответника сторените от него разноски по водене на делото пред въззивната инстанция, в размер на 100 лв. възнаграждение за един адвокат.

Водим от горното, Великотърновският Окръжен съд,

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА Решение № 386/28.02.2024 г., постановено по гр.д. № 4

2927/2023 г. по описа на РС Велико Търново.

ОСЪЖДА Д. И. М. с ЕГН ********** от гр.В.Т., ул." ***" № ***; М. С. П. с ЕГН ********** от гр.В. Т., ул." ***" № ***; И. Т. П. с ЕГН ********** от гр.В.Т., ул. " ***" № *** *** и Е. Т. П. с ЕГН ********** от гр.В.Т., ул."***" № *** ДА ЗАПЛАТЯТ на „ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ СЕВЕР" АД , ЕИК 104518621 гр. Варна сумата от 100 лв. (сто лева) разноски по водене на делото пред въззивната инстанция.

Решението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5