Решение № 4432 от 11.11.2024, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 4432 гр. Пловдив, 11.11.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на десети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Руска Ат. Андреева при участието на секретаря Мария Г. Христова като разгледа докладваното от Руска Ат. Андреева Гражданско дело № 20225330117667 по описа за 2022 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 235 и сл. от ГПК.

Съдът е сезиран с иск с правно основание чл. 410 от ГПК от ЗЕАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп“ ЕАД против Община Пловдив за заплащане на парична сума в размер на 499,07 лева – главница по суброгационно вземане на застрахователя за платено на ..............застрахователно обезщетение за настъпило застрахователно събитие на ........, изразяващо се в увреда на лек автомобил „А....“ с рег. № РВ ..............(рег. № уточнен в първото по делото съдебно заседание), повредени двете десни гуми с размери 255/40/19 и двете десни джанти), собственост на „А... Т....“ ООД, управляван от Н. А., вследствие на попадане на автомобила в необезопасена дупка на пътното платно на бул. „К.... ш...“ в гр. П........., попадащо в покритите рискове по полица № .............в периода на застрахователното покритие, ведно със законната лихва от датата на предявяване на иска – ........., до окончателното изплащане на сумата.

В исковата молба на ЗЕАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп“ ЕАД са изложени твърдения, че на ...........управляваният от Н. А. лек автомобил „А........., собственост на „А... Т.........и застрахован по полица „К........“ с № .........при ищеца, преминал през необозначена и необезопасена дупка на пътното платно на бул. „К.... ш..........., при което настъпили повреди върху автомобила. На .......... при застрахователя постъпила претенция за изплащане на застрахователно обезщетение. След получаване на претенцията служител 1 на застрахователя извършил оглед на автомобила, при който констатирал повреди по двете десни гуми с размери 155/40/19 и двете десни джанти. На основание представена от застрахования фактура за извършен ремонт на автомобила, ищецът на ............чрез банков превод изплатил застрахователно обезщетение за настъпилото застрахователно събитие на собственика „А....

Т.......... Неизправността на пътната настилка на бул. „К.... ш.........“, която довела до увреждането на застрахованото имущество, следвало да се вмени в отговорност на Община П............ която на основание чл. 3, ал. 1 и чл. 167, ал.

1, изр. 1 и ал. 2, т. 1 от ЗДвП поддържала тази настилка. Ищецът поканил Общината да плати, но тя не го направила.

В срока по чл. 131 от ГПК ответникът Община П......... е подал писмен отговор, в който взема становище за неоснователност на иска. Не оспорва плащането от застрахователя в полза на „А....Т.........Не били установени обаче предпоставките за ангажиране на отговорността на общината по чл. 45 и сл. от ЗЗД. Прави възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от водача на лекия автомобил – той не спазил разпоредбата на чл. 20, ал. 2 от ЗДвП, която го задължавала при наличие на препятствия на пътната настилка да намали скоростта или да направи маневра, с която да избегне повредата. В първото съдебно заседание изрично оспорва съществуването на застрахователно правоотношение между ищеца и „А.... Т....... включително към датата на твърдяното застрахователно събитие.

Като взе предвид събраните по делото доказателства и становищата на страните, настоящият съдебен състав намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Страните не спорят, а и документално се установява от платежно нареждане, находящо се на л. 25 от делото, че на ............. г. ищецът ЗЕАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп“ ЕАД е заплатил на „А.... Т......... парична сума в размер на 499,07 лева.

По делото са спорни останалите елементи на отговорността на причинителя на вредата по суброгационния иск на застрахователя по имуществено застраховане, който е удовлетворил кредитора-застрахован: всички елементи на деликтната отговорност по чл. 49, респ. чл. 45 от ЗЗД: че по възложение на Община П......... лице чрез противоправно бездействие – неподдържане на пътната настилка на бул. „К.... ш........... в изправност, е причинило виновно вреди на застрахованото лице – ощетяване на имуществото му чрез повреда на застрахования автомобил, както и че плащането на паричната сума по предходния параграф е извършено въз основа на съществуващо застрахователно правоотношение между ищеца и собственика на увреденото имущество.

По делото е представен констативен протокол за ПТП, в който е записано, че на ........ съставителят му е възприел щети по автомобил „А............, управляван от Н. А., собственост на „А... Т........изразяващи се в спукани гуми на автомобила. Посочен е механизъм на ПТП – попадане в 2 дупка на пътното платно по бул. „К... ш... при движение на автомобила.

Протоколът обаче не се ползва с материална доказателствена сила за последното обстоятелство, доколкото съставителят му не е възприел лично, а е дошъл на място впоследствие (обстоятелство, за което свидетелства разпитаният Н. А.), дали и как щетите са настъпили (така напр. решение № 98 от 25.06.2012 г. на ВКС по т. д. № 750/2011 г., II т. о., ТК, докладчик п.... Т....

В............

По делото е разпитан с............. Н. А., който е шофирал автомобила в деня на инцидента. Той дава показания, че докато управлявал превозното средство имало трафик и преминаващите пред него автомобили му попречили да огледа пътната настилка. Минал през дупка на пътя, в резултат на което усетил удар, отбил на безопасно място и констатирал повреди по автомобила:

„… спрях автомобила и видях, че предна и задна дясна гума на автомобила са спукани.“ Свидетелят се обадил на тел..........след което дошли служители на „П.... п......... и съставили гореописания протокол.

По искане на ищеца е назначена съдебна автотехническа експертиза, по която вещото лице е посочило, че най-вероятен начин за обективиране на повредите е преминаването на автомобила през необозначена дупка на пътното платно, а общата стойност на ремонта на щетите оценява на 1022,01 лева.

По делото е прието заключение на вещо лице-счетоводител, което сочи, че на ............ЗЕАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп“ превело по банков път парична сума в размер на 499,07 лева. Това обстоятелство е безспорно между страните. Вещото лице посочва, че е установило, че по полица № ..........са платени 3 бр. вноски по 190,14 лева и една в размер на 190,16 лева. В констативно-съобразителната част е посочено, че първата вноска е заплатена на ........ Тези констатации на вещото лице нямат отношение към предмета на доказване по настоящото производство – процесната полица, твърдяна от застрахователя, е с № ............, а не с № ............... вноската по твърдяната полица е в размер на 480,69 лева, а не на 190,14 лева; падежът на първата вноска в посочен в представената от „Б...........“ полица по следния начин:

„съвпада с датата на сключване на договора “, а тази дата, също посочена в полицата, е ........

Следователно, плащанията, установени от вещото лице, касаят предходен времеви период и не се доказва да са в изпълнение на задължението на застрахования „А....Т.......... за заплащане на премия по процесната полица. Поради направеното от ответника оспорване, този факт е в тежест на доказване на ищеца-застраховател и установяването му не е условие за приложение на императивна правна норма, а за доказване на иска.

Пропускът на страната, която не е възразила срещу така изготвеното заключение, нито е поискала изготвяне на ново такова при запитване от съда има ли други искания по доказателствата, не може да бъде отстраняван чрез даване на указания или служебно събиране на доказателства от съда.

3

Последното би съставлявало грубо нарушение на принципа на равнопоставеност на страните в процеса и на принципа на независимост и безпристрастност на съда.

Следва да се приеме за установено, че премията по застрахователния договор, във връзка с плащане по който се твърди да е възникнало притезанието на ищеца, не е била заплатена от „А....Т.......... – нито в цялост, нито първата й вноска.

Съгласно разпоредбата на чл. 410, ал. 1 от КЗ с плащането на застрахователното обезщетение застрахователят встъпва в правата на застрахования до размера на платеното обезщетение и обичайните разноски срещу причинителя на вредата. За уважаването на иска е необходимо да се установи, че кумулативно са били налице следните предпоставки: 1) към датата на настъпване на застрахователното събитие е съществувало застрахователно правоотношение с обект увреденото имущество между ищеца-застраховател и трето лице – застрахован, по което щетата е съставлявала проявление на покрит риск и застрахователното покритие е било активно, 2) че застрахователят е заплатил на застрахования застрахователно обезщетение за настъпилото застрахователно събитие и 3) че са били налице всички предпоставки за ангажиране на деликтната отговорност на ответника – че с противоправното си виновно поведение той е причинил на застрахования вреда, изразяваща се в повреда на обекта на имуществената застраховка. Това в случая не е сторено поради долуизложените съображения.

Съгласно разпоредбата на чл. 351, ал. 3 от КЗ: „ Освен ако е уговорено друго, застрахователното покритие започва след заплащането на дължимата премия по договора или на първата вноска по нея - при разсрочено плащане на премията.“ В конкретния случай не само че не е уговорено друго, а и в приложимите към представената полица общи условия – раздел VII, т. 5 – е уговорено изрично следното: „ … застрахователният договор е в сила, при условие че застрахователната премия или първата вноска по нея от нея е платена.“ Тоест, страните по застрахователното правоотношение изрично са приели в договора, който има сила на закон помежду им, че няма да бъдат обвързани от полица, по която поне първата застрахователна вноска не е платена. Като се съобразят горните констатации за фактите, следва единствено изводът, че застрахователно правоотношение между ищеца ЗЕАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп“ и собственика на процесния лек автомобил „А.... Т.......... не се доказа да е възникнало.

Застрахователят няма право да се позовава на суброгационното си право по чл. 410 от КЗ срещу Община П..... защото такова той не доказа да притежава.

Искът се явява недоказан в своето основание и като такъв следва да се отхвърли изцяло, включително претенцията за заплащане на законна лихва от предявяване на иска занапред.

По разноските:

4

С оглед изхода от делото на ответника Община П..........следва да се присъдят исканите разноски – 100 лева за юрисконсултско възнаграждение.

Мотивиран от горното, съдът

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ предявения от ЗЕАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп“ ЕАД, ЕИК:.......... със седалище и адрес на управление: гр. София, пл.

„Позитано“ № 5, иск за осъждане на Община Пловдив, БУЛСТАТ:

.............седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, пл. „Стефан Стамболов“ № 1, да му заплати парична сума в размер на 499,07 лв.

/четиристотин деветдесет и девет лева и седем стотинки/, представляваща главница по суброгационно вземане на застрахователя-ищец за платено на .......... застрахователно обезщетение за настъпило застрахователно събитие на ................, изразяващо се в увреда на лек автомобил „А......... (повредени двете десни гуми с размери 255/40/19 и двете десни джанти), собственост на „А...

Т..., управляван от Н. А., вследствие на попадане на автомобила в необезопасена дупка на пътното платно на бул. „К.... ш..., попадащо в покритите рискове по полица № ......... в периода на застрахователното покритие, ведно със законната лихва от датата на предявяване на иска – ......., до окончателното изплащане на сумата.

ОСЪЖДА ЗЕАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп“ ЕАД, ЕИК:........, със седалище и адрес на управление: гр. София, пл. „Позитано“ № 5, да заплати на Община Пловдив, БУЛСТАТ: ...., седалище и адрес на управление: гр.

Пловдив, пл. „Стефан Стамболов“ № 1, парична сума в размер на 100 лв. /сто лева/, представляваща разноски за производството.