Решение № 3884 от 28.06.2024, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 3884 гр. София, 28.06.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Ж СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Калина Анастасова

Членове:

Темислав М. Димитров

Михаела Касабова при участието на секретаря Мария Б. Тошева като разгледа докладваното от Калина Анастасова Въззивно гражданско дело № 20231100512803 по описа за 2023 година

Производството е по чл. 258 – чл. 273 ГПК.

С Решение № 13879 от 11.08.2023 г. по гр.д. № 48078/2022 г. по описа на СРС, 154 с-в, е осъден А. П. А. с ЕГН **********, с адрес гр. София, ж.к. „Лозенец“, ул.

**** да заплати на М. Г. Х. с ЕГН **********, с адрес гр. София, ж.к. ****, на основание чл.127, ал. 2 ЗЗД сумата 9952,77 лева, представляваща регресно вземане за заплащане на половината от солидарно задължение по договор за потребителски кредит № 4356/02.10.2015 г., от които 7177,84 лв. главница и 2774,93 лв. възнаградителна лихва, ведно със законната лихва от 02.09.2022 г. до окончателното плащане, както и на основание чл.78, ал.1 ГПК сумата 1398,11 лв. - разноски по делото.

Решението е обжалвано от ответника А. П. А., с основни доводи, че е неправилно, необосновано, постановено е в противоречие със събраните по делото доказателства, в нарушение на материалния закон и процесуалните правила. Изложено е становище, че неправилно съдът е приел, че е солидарно отговорен за дълга по сключения между ищцата и банката договор за потребителски кредит в размер на 30000.00 лв. Заявява, че не е длъжник по този кредит, не е съдлъжник и не е солидарно, лично или реално задължен по него. Поддържа, че в проведеното производство ищцата не е доказала, че със средствата от този кредит е погасявала семейни нужди. Напротив, чрез ангажираните доказателства е установено, че с част от сумата по кредита е 1 рефинансирано друго задължение на ищцата-кредитополучател, а останалата част е била преведена по нейна сметка. Поддържаните от ищцата твърдения, че с част от сумата по получения кредит в размер на 20300.00 лв. е закупила недвижим имот в село Люлин, област Перник, който е включен в семейната имуществена общност, жалбоподателят намира за недоказани и неоснователни. Доколкото в проведеното производство ищцата не е доказала /при пълно и главно доказване/, че е разходвала получените средства по банковата си сметка /лична нейна собственост/ за семейни нужди, то, изводът на съда, че солидарно отговорен за задължението е и съпругът – ответник е неправилен. Освен това поддържа, че в производството са ангажирани доказателства за заплащане на част от дълга в размер на 13470.92 лв., от които главница 9714.60 лв. и лихви 3756.26 лв. Поради това и отговорността на ответника би следвало да бъде за сумата 6735.46 лв., от която главница 4854.33 лв. и лихви 1878.13 лв., а не в размер на претендираните суми.

Моли постановеното решение да бъде отменено, като неправилно, а предявените искове-отхвърлени в цялост като неоснователни. Претендира разноски.

Въззиваемата страна М. Г. Х. подава отговор, в който изразява становище за неоснователност на въззивната жалба по изложени подробни доводи. Претендира разноски.

Софийски градски съд, като прецени доводите на страните и събраните по делото доказателства съгласно разпоредбите на чл. 235, ал.2 ГПК и чл.269 ГПК, намира за установено следното:

Въззивната жалба е допустима – същата е подадена от легитимирана страна в процеса, в срока по чл.259, ал.1 ГПК срещу подлежащ на въззивно обжалване съдебен акт.

Съгласно нормата на чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта му – в обжалваната част, като по останалите въпроси той е ограничен от наведените в жалбата оплаквания, с изключение на случаите, когато следва да приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса на някоя от страните – т. 1 от Тълкувателно решение /ТР/ № 1/09.12.2013 г. по тълк. дело № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.

Настоящият състав намира постановеното от СРС, 154-ти състав, решение за валидно, допустимо и правилно. Във връзка с доводите за неправилност по въззивната жалба съдът намира следното:

Производството е образувано по предявен иск с правно основание чл.127, ал. 2 от ЗЗД. за заплащане на сумата 9952,77 лева, представляваща регресно вземане за заплащане на половината от солидарно задължение по договор за потребителски 2 кредит № 4356/02.10.2015 г., от които 7177,84 лв. главница и 2774,93 лв. възнаградителна лихва и законната лихва за забава, считано от датата на подаване на исковата молба - 02.09.2022 г. до окончателното изплащане на сумата.

В подадената искова молба са изложени правни и фактически доводи, че с решение № 550511 от 30.11.202018г., постановено по гр. дело № 80319/2017г. по описа на СРС, 139 състав гражданският брак между страните бил прекратен. Преди прекратяване на брака ищцата закупила поземлен имот в землището на с.Люлин, обл.

Перник, за сумата от 20 300 лева, от която 19 905, 54 лева били изплатени чрез предоставен на ищцата потребителски кредит от „Търговска банка Д“ АД, разрешен с договор за потребителски кредит № 4356/02.10.2015г. като съсобственик на имота в режим на СИО е ответникът. Кредитът бил изплащан от трудовото възнаграждение на ищцата като към момента били изплатени 14 355, 68 лв. главница и лихви в размер на 5549, 86 лв. за периода от 01.11,2015г. до 29.08.2022г. Поддържа, че за ищеца е налице правен интерес, с регрес иск с правно основание чл.127, л. 2 от ЗЗД да търси от другия солидарен длъжник ответникът, това което е платила в повече - половината от целия дълг общо в размер на 19 905, 54 лева, равна на исковата сума от 9 952,77 лева.

В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил писмен отговор от ответника. Със същия оспорва исковата претенция по основание и по размер. Навежда твърдения, че е участвал в погасяването на изтегления от ищцата потребителски кредит, като е вземал участие във всички разходи, необходими за семейството, съответно не били налице основания за ангажиране на регресната му отговорност. Моли за отхвърляне на претенцията като неоснователна.

За да постанови обжалваното решение първоинстанционният съд е приел, че макар кредитополучател по сключения договор за потребителски кредит № 4356/02.10.2015 г. с „Търговска Банка“ АД да е ищцата М. Х., за заплащане на задължението в общ размер на 30 000 лева е солидарно отговорен и ответника по силата на чл. 32, ал.2 СК, тъй като средствата по кредита са разходвани за семейни нужди. За обосноваване на този извод съдът е приел, че по силата на законова презумпция взетата в заем сума е използвана за задоволяване нужди на семейството, доколкото същата не е оборена в производството от страна на бившия съпруг-ответник в производството. Приел е за установено, че за периода от 01.09.2017 г. до 31.08.2022 г. кредитополучателката е погасила по договора лихви в общ размер 5 549,86 лв. и главница в общ размер 14 355,68 лв., с оглед което на основание чл.127, ал.2 ЗЗД ответникът следва да отговаря за сумата от 9952,77 лева, от която 7177,84 лева главница по кредита и 2774,93 лева лихви, заплатени за периода 01.09.2017 г. 31.08.2022 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба.

Изводите са обосновани, чрез ангажираните по делото доказателства и констатациите на приетата пред първата инстанция ССчЕ. Чрез последните съдът е приел за 3 установено, че с част от сумата по кредита в размер на 20300.00 лв. е закупен по време на брака между страните недвижим имот в село Люлин, област Перник, а с останалата част от сумата са били погасени други задължения за семейни нужди.

Първоинстанционният съд е приложил нормата на чл. 32, ал. 2 от СК /чл. 25, ал. 2 от СК от 1985 г. отм./, съгласно която съпрузите отговарят солидарно за задълженията, поети от двамата или от единия от тях за задоволяване на нужди на семейството, като е съобразил, че под "нужди на семейството" се разбират общите потребности на членовете на семейството, които според практиката главно са за снабдяване със храна, стоки, продукти, материали, заплащането на необходимите за съвместния живот разходи/включително за оправданите лични нужди на членовете на семейството/, задоволяването на които произтичат от изискванията за семейна солидарност, благополучие и взаимопомощ. Направен е извод, че всичко закупено от съпрузите по време на брака /включително и закупуването на недвижими имоти/ с посочената цел е за нуждите на семейството. Позовал се е на съдебна практика - Решение № 211 от 23.07.2012 г. по гр. д. № 177/11 г. на ІV г.о.на ВКС, съгласно която в тежест на оспорващия съпруг е да докаже, че твърдените разходи не са извършени или че удовлетворената нужда не е семейна. Ако той не направи това, следва да се приеме, че сумата е разходвана и то за семейни нужди. В мотивите на решението е посочено още, че когато едно парично задължение е поето от единия съпруг, солидарната обвързаност за другия възниква по силата на законовата презумпция, че взетата в заем сума се използва за задоволяване нужди на семейството. Щом вещите, удовлетворяващи нужди на семейството са по начало общи независимо от това, на чие име са придобити, то и задълженията, изпълняващи същата функция, следва да бъдат солидарни независимо дали са поети от единия от съпрузите.

Решението е правилно.

Страните не спорят и се установява от представените пред първата инстанция доказателства, че на 13.10.1984 г. е бил сключен гр.брак между страните прекратен с развод по силата на съдебно решение № 550511 от 30.11.2018 г. по гр. д. № 80319/2017 г. по описа на СРС, 139 състав.

В производството не е спорно и е установено, че с договор за потребителски кредит № 4356/02.10.2015 г., „Търговска Банка“ АД като кредитор е предоставила на М. Х., като кредитополучател, потребителски кредит в размер на 30000.00 лева при преференциални условия за финансиране на потребителски нужди, в т.ч. и рефинансиране на съществуващи задължения. В чл. 5, ал. 2 от договора страните уговорили, че кредитът се усвоява еднократно по сметката по ал. 1, като сумата се ползва по следния начин: 1500 лева се превеждат за рефинансиране на кредитна карта на кредитополучателя към „ЦКБ“ АД; сумата от 2580 лв. се превежда за рефинансиране на потребителски кредит на кредитополучателя в „Търговска банка“ АД, като останалата част от сумата се блокира по сметката до представяне на 4 удостоверение за окончателно погасяване на задължението към „ЦКБ“ АД. Като солидарен длъжник по кредита е посочено трето за спора лице - Десислава Х. /сестра на ищцата/ и кредитът е бил обезпечен с учреден в полза на банката залог върху месечните вземания за трудово възнаграждение на ищцата.

Страните не спорят и се установява от ангажираните пред първата инстанция доказателства, че по време на брака й с ответника, на 05.11.2015 г. с нотариален акт № 78, peг. № 9791, дело № 451 от 2015 г. ищцата е закупила недвижим имот, представляващ УПИ 111-185 в квартал № 66 по плана за регулация и застрояване на село Люлин, община Перник, област Перник, утвърден със Заповед № 91 от 22.04.2008 г. за сумата от 20 300 лв., която е посочена като заплатена продажна цена в договора.

Чрез представеното удостоверение от банката се установява, че за периода от 01.09.2017 г. до 31.08.2022 г. кредитополучателката е погасила по договора лихви в общ размер 5 549,86 лв. и главница в общ размер 14 355,68 лв.

Чрез представените писмени документи и констатациите на приетата пред първата инстанция съдебно-счетоводна експертиза, която настоящия състав кредитира напълно по реда на чл.202 ГПК се установява, че сумата по процесния договор за потребителски кредит е била усвоена на 22.10.2015 г., като с част от средствата бил погасен действащ кредит в банката. При извършено преизчисление на дължимите по кредита вноски за главница и лихви върху сумата от 20 300 лв. /покупната цена на недвижимия имот/, задълженията по кредита са определени в размер на 27 251,37 лв.

Установява се, че за периода след фактическата раздяла на страните през 2017 г. ищцата е погасила сума в общ размер 19 905,54 лв., от които 14 355,68 лв. главница и 5 549,86 лихви.