Решение № 2814 от 15.02.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 2814 гр. София, 15.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 71 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: КАТЯ Н. ВЕЛИСЕЕВА при участието на секретаря КАЛИНА Д. АНГЕЛОВА като разгледа докладваното от КАТЯ Н. ВЕЛИСЕЕВА Гражданско дело № 20251110121131 по описа за 2025 година

Предявени са осъдителни искове от „........“ ЕАД с правно основание чл. 79 ЗЗД, ал. 1 вр. с чл. 149 ЗЕ и по чл.86, ал.1 ЗЗД против Г. И. Д. и А. Б. Г. за заплащане на сумата от 1763,24 лева, от която 1486,87 лева представляваща цена на доставена от дружеството топлинна енергия за периода от м.05.2021 г. до м.04.2023 г. в имот, находящ се в гр. ..... с абонатен №.......06, сумата 235,00 лева - обезщетение за забава в размер на законната лихва върху задължението за доставена топлинна енергия за периода от 15.09.2022 г. до 12.06.2024 г., сумата от 33,37 лева- представляваща цена на извършена услуга за дялово разпределение за периода от м.05.2021 г. до м.04.2023 г. и сумата 8,00 лева - обезщетение за забава в размер на законната лихва върху задължението за предоставяне на услугата за дялово разпределение за периода от 16.07.2021 г. до 12.06.2024 г., ведно със законната лихва върху главниците от датата на подаване на исковата молба – 11.04.2025 г. до окончателното плащане като сумите се претендират от ответниците при следните квоти: Г. И. Д. - 1/2 и А.

Б. Г. – 1/2.

Ищецът твърди, че е налице облигационно отношение, възникнало с ответниците в качеството им на съсобственици на процесния имот въз основа на договор за продажба на топлинна енергия при Общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителите, без да е необходимо изричното им приемане. Поддържа, че съгласно тези общи условия е доставил за процесния период на ответника топлинна енергия, като купувачите не са заплатили дължимата цена, формирана на база прогнозни месечни вноски и изравнителни сметки, изготвени по реда за дялово разпределение. Твърди, че съгласно общите условия купувачите на топлинна енергия са длъжни да заплащат дължимата цена в 45-дневен срок от изтичане на периода за който се дължат. Заявява, че в сградата, в която се намира процесния имот се извършва услугата дялово разпределение, стойността на която следва да се заплаща на ищеца по силата на Наредба №13-334/2007 г. за топлоснбдяването и общите условия, действащи между страните. Посочва, че потребителите в ЕС, в която се намира процесният имот са сключили договор с лице, регистрирано по реда на чл. 139а ЗЕ, извършващо дяловото разпределение. Твърди, че ответникът е изпаднал в забава, поради което претендира заплащане на обезщетение за забава по чл.86, ал.1 ЗЗД върху главницата.

Претендира разноски.

1

В срока по чл. 131 ГПК ответникът А. Б. Г. е депозирал отговор на исковата молба, наименован жалба, в който заявява, че дължимите суми за топлинна енергия за периода 2020 -2025 г. са заплатени след поискана от него подробна разпечатка от дружеството. Позовава се на изтекла давност, за което твърди да е депозиран при ищеца нарочен документ. Посочва, че считано от 01.01.2025 г. партидата на имота е прехвърлена на негово име като условие за това е било заплащането на сумите.

Ответникът Г. И. Д. не е депозирал отговор на исковата молба в срока по чл. 131 ГПК.

Третото лице – помагач на страната на ищеца „......“ АД изразява становище, че предявените искове са основателни и доказани.

Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

За да бъде уважен искът с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ ищцовото дружество следва да установи при условията на пълно и главно доказване възникването на облигационно отношение по договор за продажба между него и ответниците или техния наследодател, по силата на което в качеството му продавач се е задължило да достави топлинна енергия, а получателят е поел задължение да я получи и да заплати цената й, както и реалната доставка на топлинна енергия на посочената в исковата молба стойност. При установяване на тези обстоятелства в тежест на ответника е да докаже, че е погасил претендираните вземания.

Според нормата на чл. 150, ал. 1 ЗЕ продажбата на топлинна енергия от топлопреносното предприятие на клиенти на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от Комисията по енергийно и водно регулиране, като в ал. 2, изр. 2 е предвидено, че общите условия влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е необходимо изрично писмено приемане от страна на клиентите. Съгласно чл. 153, ал. 1 от ЗЕ, всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия. Съгласно приетото в ТР 2/2017 г. от 17.05.2018 г. на ОСГК на ВКС клиенти на топлинна енергия за битови нужди могат да бъдат и правни субекти, различни от посочените в чл. 153, ал. 1 ЗЕ, ако ползват топлоснабдения имот със съгласието на собственика, респ. носителят на вещното право на ползване, за собствени битови нужди и същевременно са сключили договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за този имот при публично известни общи условия директно с топлопреносното предприятие.

Досежно изложеното следва да се приеме, че клиенти (потребители) на топлинна енергия, с които възниква облигационното отношение с предмет продажбата на топлинна енергия, са собствениците или вещните ползватели на топлоснабдените имоти, или трето ползващо лице в хипотезата на ТР 2/2017 г. от 17.05.2018 г. на ОСГК на ВКС.

По делото като доказателство е приет договор за продажба на държавен недвижим имот по реда на Наредба за държавните имоти от 14.09.1994 г., видно от който Е. Г. Т. е закупила недвижим имот, представляващ апартамент № 54, находящ се в гр. ........ След смъртта на Е. Г. Т. на 25.02.2020 г., която към датата на смъртта си е била разведена, всички притежавани от нея имуществени права са преминали върху настоящите ответници в качеството им на единствени наследници по закон съгласно удостоверение за наследници с изх. №........30/05.06.2025 г., издадено от Столична община , район ........ Предвид това и на основание чл. 5, ал. 1 ЗН ответниците са придобили собствеността върху имота, до който ищецът твърди да е доставял топлинна енергия при равни квоти. Следователно се налага извод, че между страните съществува облигационно правоотношение по договор за доставка на топлинна енергия, по силата на което за ищеца „........” ЕАД е налице задължение да доставя в топлоснабден обект топлинна енергия, а за ответника е налице задължение да заплаща нейната цена. Съдържанието на това правоотношение е уредено от Общите условия /ОУ/ на топлопреносното предприятие, одобрени с Решение №ОУ-1/27.06.2016 г.от Комисията за енергийно и водно регулиране и действащи през процесния период. Същите са 2 влезли в сила, за което са представени доказателства от ищцовото дружество.

Ответниците не оспорват количеството доставена до имота топлинна енергия, поради което съдът приема, че исковата претенция за заплащането й е доказана по своето основание.

По делото е изслушано и прието заключение на съдебно – счетоводната експертиза, според което задължението за топлинна енергия за периода 01.05.2021 г. – 30.04.2022 г. възлиза на 610,58 лева, а за периода 01.05.2022 г. – 30.04.2023 г. – 876,29 лева. Констатирано е, че задължението за дялово разпределение е в размер на 33,37 лева. Вещото лице е констатирало, че за абонатен №.......06 на името на Е. Г. Т. няма отразени плащания касаещи процесния период 01.05.2021 г. – до 30.04.2023 г. Според вещото лице обезщетението за забава от датата следваща падежа до 12.06.2024 г. върху задължението за топлинна енергия е в размер на 233,84 лева.

По делото са приети като доказателства копия на касови бележки от 19.12.2024 г. за заплатени суми за дялово разпределение за периода 31.05.2023 г. до 30.11.2024 г. вкл. и за топлинна енергия по изравнителна сметка от 30.06.2024 г. в размер на 896,00 лева, както и за заплатени суми за топлинна енергия по фактури от 31.08.2024 г., 30.09.2024 г.., 31.10.2024 г. и 30.11.2024 г. Съобразявайки представените от ответника А. Б. Г. платежни документи съдът намира, че заплатените макар и преди образуване на делото суми касаят период на доставка на топлинна енергия след процесния период. И доколкото в тях е посочено суми за кой период се погасяват, то тези плащания не следва да бъдат съобразявани при определяне размера на задълженията на ответниците за топлинна енергия за периода 01.05.2021 г. до 30.04.2023 г. и за услугата дялово разпределение за периода 01.05.2021 г. – 30.04.2023 г.

Предвид гореизложеното съдът намира, че исковата претенция на ищеца за главница за топлинна енергия се явява основателна в претендирания размер от 1486,87 лева, в който смисъл е и заключението на съдебно – счетоводната експертиза, от която сума всеки от ответниците е задължен за половината или за сума в размер на по 743,43 лева за топлинна енергия за периода 01.05.2021 г. до 30.04.2023 г.

Задължението на потребителите за заплащане месечно на цената на консумираната топлинна енергия представлява задължение за периодично плащане по смисъла на чл. 111, б.

„В“ ЗЗД, тъй като са налице повтарящи се през определен период от време - месец, еднородни задължения, имащи единен правопораждащ факт, чиито падеж настъпва през предварително определени в общите условия интервали от време – така ТР №3 от 18.05.2012 г., постановено по тълкувателно дело № 3/2011 г. на ОСГТК на ВКС. За приложението на специалната погасителна давност съгласно цитираната разпоредба не е необходимо плащанията да са еднакви по размер. Следователно и вземанията на ищеца към потребителите се погасяват с изтичане на 3-годишен давностен срок. Според действащите общи условия на ищеца купувачите са длъжни да заплащат месечните си задължения за доставена топлинна енергия в 45–дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят.

Съгласно разпоредбата на чл.114, ал.1 ЗЗД давността започва да тече от момента на изискуемостта на вземането, като при срочните задължения каквито са процесните за главница, давността тече от деня на падежа. Падежът на всяко месечно задължение за доставена топлинна енергия е определен от ОУ като не е спорно, че размерът на задължението е обусловен от определената прогнозна консумация. Съгласно чл. 155, ал. 2 ЗЕ топлопреносното предприятие или доставчикът на топлинна енергия фактурира консумираното количество топлинна енергия въз основа на действителното потребление най-малко веднъж годишно, но това не променя падежа на задълженията на абоната за доставена топлинна енергия, които са месечни.

При липсата на твърдения и доказателства за спиране или прекъсване на давността, съдът приема за погасени по давност всички месечни вземания, чиято изискуемост е настъпила преди повече от три години назад, считано от датата на подаване на исковата молба в съда, а такива са задълженията за заплащане на доставена топлинна енергия за периода от м.05.2021 г. – м.01.2022 г. вкл. които възлизат на 206,30 лева при съобразяване на дължимата цена по прогнозен дял за девет месеца, увеличена с такава част от сумата за 3 изравняване, която е пропорционална на деветте месеца, доколкото според представените от ФДР изравнителни сметки сумата за отоплителен сезон 2021-2022 г. е сума за доплащане (34,84 лева) предвид издадените дебитни известия от 25.10.2022 г. Доколкото възражението на ответника А. Б. Г. за погасени по давност задължения се явява частично основателно исковата претенцията на ищеца против него за топлинна енергия следва да се уважи за сумата 537,13 лева, като за горницата до 743,43 лева подлежи на отхвърляне като погасена по давност.

За основателността на исковете по чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД за сумите от по 16,69 лева от всеки от ответниците, представляващи цена за извършена услуга за дялово разпределение за периода от м.05.2021 г. до м.04.2023 г.в тежест на ищцовото дружество е да докаже при условията на пълно доказване, че ответникът е поел задължение да заплаща възнаграждение за услугата дялово разпределение на топлинната енергия, размера на договореното възнаграждение, че в рамките на процесния период е извършвана услугата дялово разпределение на топлинната енергия, за което ответникът дължи именно претендираната сума. Страните по делото не спорят, че ЕС по местонахождение на процесния имот е сключила договор с ФДР за извършване на монтаж на измервателни уреди на дялово разпределение. Законовата уредба установява задължение за купувача на топлинна енергия да заплаща на топлофикационното дружество суми за дялово разпределение, чиято цена се определя в договора, сключен между него и топлинния счетоводител, като е без значение факта дали топлофикационното дружество е платило предварително или не тази цена на търговеца, извършващ услугата. Меродавно е единствено обстоятелството услугата да е била извършена, а в случая това не е спорно. Предвид това освен сума за топлинна енергия, ответниците дължат и сума за дялово разпределение в размер на по 16,69 лева.