Решение № 891 от 22.06.2024, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 891 гр. Пловдив, 22.06.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XXI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и втори май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Георги Р. Гетов при участието на секретаря Христина Ал. Борисова като разгледа докладваното от Георги Р. Гетов Административно наказателно дело № 20235330204904 по описа за 2023 година Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.

Образувано е по жалба от Я. К. И., ЕГН: **********, с адрес: *** чрез адв. А. К. срещу Наказателно постановление № 23-3389-000208/04.08.2023 г., издадено от К.В.Р. – ***, с което на основание чл. 175а, ал. 1, пр. 3 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) на жалбоподателя са наложени административно наказание „глоба“ в размер на 3 000 (три хиляди) лева и административно наказание лишаване от право да управлява МПС за 12 (дванадесет) месеца за нарушение по чл. 104б, т. 2 от ЗДвП.

В жалбата се навеждат доводи за незаконосъобразност и за неправилно приложение на материалния закон при издаване на атакуваното наказателно постановление (НП). Жалбоподателят твърди да е допуснато процесуално нарушение по чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН, тъй като в НП да не са описани посоката на движение на автомобила, както и дали в момента на извършване на деянието е имало други участници в движението. Оспорва извода на наказващия орган пътят да е използван за различна цел от основното му предназначение, като поддържа в случая тази цел да е била превоз на хора.

Взема становище, че само по себе си извеждането на автомобила извън контрол чрез загуба на сцепление на гумите му не е достатъчно, за да се квалифицира деянието като нарушение по чл. 104б, т. 2 от ЗДвП. Твърди още, че загубата на сцепление на задните гуми може да бъде резултат от други причина като мокра пътна настилка, неравности и препятствия, неопитността на водача, внезапна негова проява на стрес или уплаха. Намира по делото да не е доказано, че като последица от деянието движението е блокирано или са 1 застрашени други лица. Моли наказателното постановление да бъде отменено. В условията на евентуалност претендира да е налице хипотеза на маловажен случай на административно нарушение. В съдебно заседание жалбоподателят не се явява лично. Представлява се от адв. А. К., с пълномощно по делото, който поддържа жалбата.

Въззиваемата страна в съпроводителното писмо на лист 2 от делото взема становище при издаването на наказателното постановление да не са допуснати съществени процесуални нарушения, фактическата обстановка да е правилно установена, а извършването на нарушението от страна на жалбоподателя и вината му счита за категорично доказани. Моли наказателното постановление да бъде потвърдено. В съдебно заседание, редовно призована, въззиваемата страна не се явява и не се представлява.

СЪДЪТ, след като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното:

Жалбата е подадена от Я. К. И., спрямо когото са наложени административните наказания, следователно от лице с надлежна процесуална легитимация. Екземпляр от наказателното постановление е връчен на жалбоподателя на 04.08.2023 г., установено от разписка за връчване на препис от НП, а жалбата е подадена чрез ОД на МВР – Пловдив на 17.08.2023 г., поради което 14-дневният срок по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН е спазен, а жалбата е допустима. Разгледана по същество, същата е неоснователна, поради което атакуваното наказателно постановление следва да бъде потвърдено по следните съображения:

От фактическа страна съдът приема за установено следното:

Жалбоподателят Я. К. И. бил правоспособен водач на МПС, като притежавал свидетелство за управление на моторно превозно средство (СУМПС), издадено на *** г., валидно до *** г. и с налични 14 контролни точки.

На 26.07.2023 г. в 02:15 часа жалбоподателят И. управлявал собствения си лек автомобил „Мерцедес Ц 270 ЦДИ“ с рег. № *** в кв. „Столипиново“ в гр. Пловдив. Жалбоподателят бил сам в автомобила. Около 02:15 часа той достигнал до кръстовището, образувано от пресичането на ул. „Батак“ с ул.

„Елба“. Пътната настилка в този участък не била мокра. Тогава жалбоподателят И. съзнателно започнал да форсира двигателя на автомобила и да извършва резки маневри, при които поради презавиване задните гуми на превозното средство загубили сцепление с пътната настилка и започнали да се плъзгат по нея, в резултат от което задната част на автомобила поднесла, като криволичила наляво-надясно по платното за движение.

По същото време служебните си задължения по контрол за спазване на правилата за движение изпълнявали свидетелите Б. С. Д. и Н. П. К. – ***. Те извършвали обход със служебния си автомобил по ул. „Батак“ в гр. Пловдив, когато приближавайки към кръстовището с ул. „Елба“, чули звук от свистене 2 на гуми и тогава забелязали описаните действия на жалбоподателя И. по извеждането извън контрол на управлявания от него автомобил „Мерцедес Ц 270 ЦДИ“ с рег. № *** чрез загуба на сцепление на задните гуми и поднасяне на задната част на МПС. Свидетелите Д. и К. последвали автомобила на жалбоподателя и му подали сигнал за спиране. След като И. спрял, *** пристъпили към извършването на проверка. В хода на същата жалбоподателят обяснил, че маневрите, с които е извел автомобила си извън контрол, направил, защото искал да изпробва превозното средство.

На място свид. Д. съставил Акт за установяване на административно нарушение (АУАН) с № 802371 от 26.07.2023 г. срещу жалбоподателя И. в негово присъствие и в присъствието на свид. К.. Препис от акта бил връчен на жалбоподателя срещу разписка.

Въз основа на така съставения АУАН и на останалите материали по административнонаказателната преписка било издадено обжалваното в настоящото производство наказателно постановление.

По доказателствата:

Описаната фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на събраните гласни доказателствени средства, както и на писмените доказателства по делото.

Съдът дава вяра на показанията на свидетелите Б. С. Д. и Н. П. К.. От тях се установяват точното място на извършване на нарушението, конкретните маневри, които е осъществил водачът и тяхното отражение върху стабилността на автомобила и върху неговото праволинейно движение по платното. На първо място всеки от двамата свидетели изяснява, че деянието е осъществено на кръстовището на улиците „Батак“ и „Елба“ в гр. Пловдив, което показва, че те правилно се ориентират за кой конкретно случай са поставените им въпроси по делото и имат съхранен спомен от него. Взаимно си кореспондират показанията на двамата свидетели и досежно обстоятелството, че описаният от тях резултат по криволичене налявонадясно на задната част на автомобила се е повторил няколкократно, а поднасянето не е било само едно. От показанията на свидетелите се установява още, че деянието е осъществено и със свистене на гумите на автомобила, загуба на сцепление с пътната настилка и поднасяне на задницата на превозното средство. На тези свидетелски показания съдът дава вяра. В тях свидетелите възпроизвеждат обстоятелства, които са възприели пряко и непосредствено като очевидци. Показанията им са последователни и вътрешно непротиворечиви, а преценени в своята съвкупност са и взаимно кореспондиращи си, като така служат за проверка едни на други. Поподробни са показанията на свид. Д., от които се установява още състоянието на пътната настилка и обясненията на жалбоподателя непосредствено след деянието за причините за неговото извършване. Така установява се, че настилката е била суха, както и че жалбоподателят е обяснил пред двамата свидетели, че е искал да изпробва автомобила си и да се покаже пред другите 3 присъстващи лица.

Що се касае до липсата на спомен у свидетелите за конкретния час на извършване на деянието, това не е основание да бъде отречена доказателствената стойност на показанията им. И двамата свидетели посочват, че деянието е осъществено в тъмната част на денонощието, което съдът намира за достатъчно, за да приеме, че показанията им следва да получат доверие. Разбираемо е отделни подробности каквато е конкретният час от денонощието с времето да бъдат обхванати от нормалния процес на забравяне на отделни обстоятелства. Преценени в цялост, показанията на свидетелите са достатъчно подробни и категорични.

Същевременно точният час не е задължителен реквизит на съдържанието на наказателното постановление. Съгласно чл. 42, ал. 1, т. 3 и чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН в акта и в постановлението следва да бъдат посочени датата и мястото на извършване на нарушението, но редовността на тези актове не изисква вписване на конкретен час. Когато точният час е необходим и задължителен реквизит, това е изрично предвидено в съответната законова норма - така например чл. 189, ал. 4 или чл. 189ж, ал. 1 от ЗДвП относно съдържанието на електронния фиш. Изложеното ясно демонстрира, че се касае за един спомагателен, допълнителен и незадължителен реквизит. В случая съдът приема, че нарушението е извършено около 02:15 ч. на 26.07.2023 г., както е посочено още в АУАН, но заявената липса на спомен от свидетелите за това обстоятелство няма съществено значение за делото и не е основание нарушението да се приеме за недоказано.

От справка за нарушител/водач за жалбоподателя Я. К. И. (лист 10-11 от делото) се изяснява, че същият е правоспособен водач на МПС, има издадено СУМПС с № ***, валидно до *** г. и налични 14 контролни точки.

От Заповед № 8121з-1632/02.12.2021 г. на министъра на вътрешните работи се установява, че АУАН и НП са издадени от надлежно оправомощени лица, които са действали в рамките на своята материална и териториална компетентност.

При така установените факти съдът приема следното от правна страна:

При съставянето на АУАН и издаването на наказателното постановление не са допуснати съществени процесуални нарушения, ограничаващи правото на защита и представляващи основание за отмяна на НП. При съставянето на АУАН са изпълнени изискванията по чл. 42, ал. 1 от ЗАНН относно задължителното му съдържание. Актът е съставен от оправомощено лице, предявен е за запознаване със съдържанието му на нарушителя и му е връчен препис срещу разписка. В 6-месечния срок по чл. 34, ал. 3 от ЗАНН е издадено и обжалваното наказателно постановление от материално и териториално компетентен орган. Налице е съответствие между установените факти и правни изводи в АУАН и в НП. Спазени са давностните срокове по чл. 34 от ЗАНН за ангажиране на административнонаказателната отговорност на жалбоподателя И..

4

Не се споделя възражението по жалбата за съществени дефицити при описанието на нарушението поради невписване в АУАН и в наказателното постановление на посоката на движение на автомобила. За да се приеме, че е налице съществено процесуално нарушение по чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН, следва пропускът да засяга такова фактическо обстоятелство, с което се описва признак от състава на нарушението – такива са времето, мястото и начина на извършването му, както и неговия автор. В случая с оглед вмененото във вина на жалбоподателя деяние посоката на движение на МПС не е такова съставомерно обстоятелство. Непосочването й в АУАН и в НП не ограничава правото на защита, нито поставя лицето в невъзможност да разбере за извършването на какво нарушение е ангажирана отговорността му.

Дължимото описание на изпълнителното деяние включва посочените в акта и в наказателното постановление резки маневри по преднамерено извеждане на автомобила извън контрол и загуба на сцепление на задните му гуми. Други странични обстоятелства, които не са част от състава на нарушението като посоката на движение, могат да бъдат установявани за пръв път и в хода на съдебното следствие.

Същевременно съдебната практика е последователна, че действия на водачите на МПС, аналогични на установените по настоящото дело, се подвеждат именно под този състав на административно нарушение - така Решение № 1687 от 21.02.2024 г. по к.а.н.д. № 3117/2023 г. на XXII състав на Административен съд – Пловдив; Решение № 821 от 09.05.2022 г. по к.а.н.д.

№ 603/2022 г. на XXVI състав на Административен съд – Пловдив; Решение № 386 от 22.02.2021 г. по к.а.н.д. № 3031/2020 г. на XIX състав на Административен съд – Пловдив; Решение № 1949 от 22.10.2021 г. по к.а.н.д.