Решение № 614 от 05.05.2023, Районен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№ 614 гр. Велико Търново, 05.05.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, XVII СЪСТАВ, в публично заседание на пети април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: АННА ДИМОВА при участието на секретаря ВИЛЯНА ПЛ. ЦАЛОВА като разгледа докладваното от АННА ДИМОВА Гражданско дело № 20224110103195 по описа за 2022 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по предявен от С. Н. Р., чрез адв. Д. М. САК, срещу "ЕОС Матрикс" ЕООД - град София иск с правно основание чл. 439 ГПК, във връзка с чл. 124, ал. 1 ГПК. В исковата молба процесуалният представител на ищеца развива съображения, че последният е бил поръчител по договор за заем на баща му, сключен с „Първа Инвестиционна Банка“ АД. Посочва, че след справка в ЦКР към БНБ установил, че са вписани значителни негови задължения, едно от които и по Договор за кредит № 20 КР-АА-4944 от 29.05.2007 година в размер на 16 669.09 лева, задълженията по който са прехвърлени с договор за цесия на ответното дружество. Твърди, че е получил писмо от последното, че следва да изплати задълженията си, като в последствие е получил и заплашителни обаждания за незабавно плащане. Навежда доводи, че задълженията по процесния договор за кредит, за които има издаден изпълнителен лист и е било образувано изп. д. № 20127260400375 по описа на ЧСИ Д. Бойчев, рег. № 726 на КЧСИ, с район на действие ВТОС са погасени по давност, доколкото кредиторът не е извършвал изпълнителни действия в продължение на 5 години. Направено е искане да бъде постановено решение, с което да прието за установено, че С. Н. Р. не дължи на ответното дружество сумите Договор за кредит № 20 КР-АА-4944 от 29.05.2007 година, за които е издаден изпълнителен лист, а именно: сумата в размер на 7 557.68 лева – главница по договора; сумата в размер на 1

8 340.52 лева - лихви; сумата в размер на 746.89 лева - разноски и сумата в размер на 24.00 лева - такси. Претендира да му бъдат присъдени направените в производството разноски.

Препис от исковата молба е връчен редовно на ответника по делото. В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на същата, като процесуалният представител на ответното дружество развива съображения, че предявеният по делото иск е процесуално недопустим, а по същество - неоснователен. Посочва, че спрямо ищеца не са предприемани никакви действия за удовлетворяване вземанията на дружеството, респективно – за същия не е налице правен интерес от оспорването им. Твърди, че дружеството не станало повод за завеждане на делото, поради което не дължи разноски по делото. Направено е искане предявеният по делото иск да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан.

Съдът, като взе предвид становищата на страните и представените по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:

Не е спорно по делото, а и видно от материалите, съдържащи се в приложеното изпълнително дело № 20127260400375 по описа на ЧСИ Д. Бойчев, рег. № 726 на КЧСИ, с район на действие ВТОС, по Ч.гр.д. № 931/2012 година на ВТРС са издадени Заповед № 623 от 21.02.2012 година за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК година и изпълнителен лист от 21.02.2012 година в полза на „Първа Инвестиционна Банка“ АД – град София срещу С. Н. Р., Н. С.ов Р. и П. Т.

Р.а за сумата в размер на 11 689.58 лв., от които просрочена главница по Договор за предоставяне на банков кредит № 20KR-AA-4944/29.05.2007г. в размер на 7 557.68 лв., просрочена лихва в размер на 4 131.90 лв. за периода от 02.03.2009 г. до 14.02.2012 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 15.02.2012 г. до окончателното изплащане, както и сумата 717.58 лв. – разноски по делото от които 233.79 лв. държавна такса и 483.79 лв. юрисконсултско възнаграждение.

Въз основа на подадена молба, вх. № 02474 от 18.04.2012 година от кредитора „Първа Инвестиционна Банка“ АД – град София до ЧСИ Д. Бойчев, рег. № 726 на КЧСИ, на 18.04.2012 година е образувано изпълнително дело № 20127260400375 за събиране на сумите по посочените по-горе заповед за изпълнение и издадения въз основа на нея изпълнителен лист. С молбата за образуване на изпълнителното дело дружеството е възложило на съдебния изпълнител да бъде наложен запор върху всички МПС и банкови сметки, както и възбрани върху всички недвижими имоти, които длъжниците притежават, бъде наложен запор върху трудовото възнаграждение на П. Т Р.а, както и извършването на всички действия по чл. 18 ЗЧСИ. На работодателя на П.

Т. Р.а е изпратено запорно съобщение, получено на 07.05.2012 година. На длъжниците са изпратени покани за доброволно изпълнение, като същите са получени на 07.05.2012 година лично от длъжника Н. С.ов Р., съответно по реда на чл. 46 ГПК от длъжниците 2

С. Н. Р. и П. Т. Р.а. Въз основа на подадена по изпълнителното дело молба, вх. № 00277 от 23.01.2017 година на ЧСИ Д. Бойчев, с постановление от 23.01.2017 година по изпълнителното дело е конституиран на мястото на досегашния взискател неговия частен правоприемник "ЕОС Матрикс" ЕООД - град София. С молбата за конституиране новият взискател е поискал от съдебния изпълнил след конституирането му да бъде уведомен, за да бъде указано извършването на съответен изпълнителен способ. С Молба, вх. № 01269 от 18.04.2017 година на ЧСИ Д. Бойчев, взискателят е направил искане да бъде извършена справка по отношение на съдлъжника/поръчител П. Т. Р.а за регистрирани трудови договори, както и дали същата има декларирано движимо или недвижимо имущество, притежавани дружествени дялове в търговски дружества и банкови сметки, като при наличието на такива да бъдат наложени запори и/или възбрани с цел обезпечаване на вземането. С постановление от 02.06.2017 година на съдебния изпълнител е наложен запор на трудовото възнаграждение на П. Т.Р.а *. С постановление за прекратяване от 11.07.2017 година на съдебния изпълнител на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК е прекратено производството по изпълнително дело № 20127260400375 по описа на ЧСИ Д. Бойчев, рег. № 726 на КЧСИ, с район на действие ВТОС.

От така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:

Предмет на разглеждане по делото е предявен от С. Н. Р., чрез адв. Д. М. - САК, срещу "ЕОС Матрикс" ЕООД - град София иск с правно основание чл. 439, ал. 1 ГПК, във връзка с чл. 124, ал. 1 ГПК за оспорване на принудителното изпълнение на вземания за главница и лихви по договор за кредит, за които е издадена заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист в полза на праводателя на ответника.

Разпоредбата на чл. 439 ГПК предоставя правото на длъжника за защита, която се реализира по исков ред и следва да е основана на факти, настъпили след приключване на съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното основание. За разлика от несъдебните изпълнителни основания по чл. 237 ГПК /отм./, заповедите за изпълнение се ползват със стабилитет, тъй като влизат в сила, поради което разпоредбата на чл. 439, ал. 2 ГПК следва да се прилага и за факти, настъпили след влизане в сила на заповедта за изпълнение, независимо че съдебно дирене не се провежда. С оглед вида на търсената защита и доказателствената тежест, съгласно чл.

154, ал. 1 ГПК, в тежест на ищеца по делото, в условията на пълно и главно доказване, е да установи настъпилия след съдебното установяване на вземанията юридически факт - изтичане на предвидения в закона давностен срок по отношение на съдебно признатите вземания. В тежест на ответника е да докаже, че в периода от настъпване изискуемостта на вземанията до изтичане на срока, с който законът свързва погасяването им, са осъществявани такива обстоятелства, които представляват основания за спиране, респективно - прекъсване на течението на давностния срок.

3

Съгласно разпоредбата на чл. 116, б. "в" ЗЗД давността се прекъсва с предприемане на действия за принудително изпълнение на вземането, а съгласно чл.

117, ал. 1 ЗЗД от прекъсването на давността започва да тече нов давностен срок.

Съгласно даденото с ППВС № 3/18.11.1980г. тълкуване, образуването на изпълнителното производство прекъсва давността, а докато то е висящо давност не тече. В т. 10 от ТР № 2/26.06.2015 година по тълкувателно дело № 2/2013 година ОСГТК на ВКС е дадено противоположно разрешение като е прието, че давността за вземането се прекъсва с предприемането на кое да е изпълнително действие, от който момент започва да тече нова давност, но давността не се спира докато изпълнителното дело е висящо. Прието е, че в изпълнителното производство не могат да се прилагат правилата за спиране и прекъсване на давността, приложими за исковия процес, поради което ППВС № 3/1980г. е обявено за изгубило сила.

Следва да се има предвид обаче, че даденото с ТР № 2/26.06.2015г. по тълкувателно дело № 2/2013г. ОСГТК разрешение, макар да отменя ППВС № 3/1980г., няма обратно действие и се прилага от датата, на която е постановено – 26.06.2015 година. Ако преди постановяване на новото тълкувателно решение са се осъществили факти, които са от значение за съществуващото между страните правоотношение, които са породили правните си последици, то тези последици трябва да бъдат преценявани с оглед на тълкувателното постановление или решение, което е било действащо към момента на настъпването на последиците. Поради изложените съображения, в периода до влизане в сила на ТР № 2/26.06.2015г. по тълк. дело № 2/2013г. ОСГТК към заварените висящи изпълнителни производства приложение намира ППВС № 3/1980г. и до 26.06.2015г. погасителна давност не тече. В този смисъл са например Решение № 170 от 17.09.2018 година по гр. д. № 2382/2017г. на IV г.о. на ВКС; Решение № 51 от 21.02.2019 година по гр.д. № 2917/2018г. на IV г.о. на ВКС;

Определение № 735 от 6.11.2019 година. на ВКС по гр.д. № 3982/2019г. на III г.о. на ВКС и много други.

С приемането на ТР № 2/26.06.2015 година по тълкувателно дело № 2/2013 година, в т. 10 ОСГТК на ВКС приема и че давността за вземането се прекъсва с предприемането на кое да е изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен способ /независимо от това дали прилагането му е поискано от взискателя и/или е предприето по инициатива на ЧСИ по възлагане от взискателя съгласно чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ/: насочването на изпълнението чрез налагане на запор или възбрана, присъединяването на кредитор, възлагането на вземане за събиране или вместо плащане, извършването на опис и оценка на вещ, назначаването на пазач, насрочването и извършването на продан и т.н. до постъпването на парични суми от проданта или на плащания от трети задължени лица. Наред с това в ТР изрично е посочено, че не са изпълнителни действия и не прекъсват давността образуването на изпълнително дело, изпращането и връчването на покана за доброволно изпълнение, 4 проучването на имущественото състояние на длъжника, извършването на справки, набавянето на документи, книжа и др., назначаването на експертиза за определяне на непогасения остатък от дълга, извършването на разпределение, плащането въз основа на влязлото в сила разпределение и др. действията, който не могат да се квалифицират като изпълнителни. В този смисъл при изпълнителния процес давността се прекъсва многократно – с предприемането на всеки отделен изпълнителен способ и с извършването на всяко изпълнително действие, изграждащо съответния способ.

Искането да бъде приложен определен изпълнителен способ прекъсва давността, защото съдебният изпълнител е длъжен да го приложи, но по изричната разпоредба на закона давността се прекъсва с предприемането на всяко действие за принудително изпълнение. Освен това следва да бъде съобразено и че за разлика от исковия процес, в който не е нужно ищецът да поддържа висящността му, в изпълнителното производство взискателят със своите действия следва да поддържа висящността му, като внася съответните такси и разноски за извършването на изпълнителните действия, изграждащи посочения от него изпълнителен способ, както и да иска повтаряне на неуспешно извършените изпълнителни действия и прилагането на нови изпълнителни способи.

В случая давността за вземанията по издадения в полза на праводателя на ответника изпълнителен лист от 21.02.2012 година въз основа на Заповед за незабавно изпълнение по Ч.гр.д № 931/2012 на ВТРС е прекъсната с образуването на 18.04.2012 година на изпълнително дело № 20127260400375 на ЧСИ Д. Бойчев. Давността е прекъсната, тъй като производството по принудително изпълнение е образувано при действието на ППВС № 3/1980г. и с оглед изложените по-горе съображения същата не е текла за времето до 26.06.2015 година. С молбата за образуване на изпълнително дело е направено и изрично овластяване на съдебния изпълнител да бъде наложен запор върху всички МПС и банкови сметки, както и възбрани върху всички недвижими имоти, които длъжниците притежават, бъде наложен запор върху трудовото възнаграждение на П. Т. Р.а, както и извършването на всички действия по чл. 18 ЗЧСИ, поради което започналата да тече след издаването на заповедта за изпълнение давност е прекъсната. От приложените по делото материали от изпълнително дело № 20127260400375 на ЧСИ Д. Бойчев се установява, че в след подаване на молбата за образуване на изпълнителното дело – 18.04.2012 година до прекратяването на изпълнителното производство, съответно – до подаване на исковата молба настоящото дело спрямо длъжника С. Н. Р. не са предприемани каквито и да е изпълнителни действие. Единствените такива, които са извършени по инициатива на кредитора „Първа Инвестиционна Банка“ АД – град София, респективно – ищецът по делото, на когото първоначалния кредитор е прехвърлил вземането си срещу ответника и останалите солидарни длъжници, са налагането на запор върху трудовото възнаграждение на солидарния длъжник П. Т. Р.а. Всички останали действия, 5 извършени от съдебния изпълнител в този период /18.04.2012г. – 11.07.2017г., когато изпълнително производство е прекратено/ са свързани с проучването на имущественото състояние на длъжниците, извършването на справки, набавянето на документи, книжа и др., но с оглед цитираното по-горе ТР извършването на справки не е изпълнително действие и не прекъсва давността. Така след изтичане на срок от 5 години от 26.06.2015 година вземането по изпълнителния лист от 21.02.2012 година, въз основа на Заповед № 623 за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК от 21.02.2012 година, издадени по Ч.гр.д. № 931/2012 година на ВТРС спрямо длъжника С. Н. Р. е погасено по давност, доколкото не е извършено нито едно действие за принудително изпълнение спрямо него. А съгласно разпоредбата на чл. 125, ал. 1 ЗЗД прекъсването и спирането на давността срещу един солидарен длъжник не произвежда действие спрямо останалите съдлъжници, т.е. предприетите спрямо длъжника П. Р.а изпълнителни действия, водещи до прекъсване на давността, не прекъсват давността спрямо ищеца.