Определение № 1091 от 02.11.2023, Окръжен съд - Благоевград

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1091 гр. Благоевград, 02.11.2023 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН

ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на втори ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Надя Узунова

Членове:

Миглена Йовкова

Гюлфие Яхова като разгледа докладваното от Гюлфие Яхова Въззивно гражданско дело № 20221200500937 по описа за 2022 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 248 ГПК.

Постъпила е молба с вх. № 11272/08.09.2023г. от адв. Т. Г., в качеството му на процесуален представител на Д. С. Г. и Л. С. Г., с която е направено искане за допълване на съдебното решение като се отмени първоинстанционният акт в частта за присъдените разноски. Страните сочат, че са обжалвали акта на районния съд изцяло, вкл. и в частта за разноските, като не са правили искане за изменение на решението в тази му част. Ето защо не са обжалвали определението на районния съд, с което им е отказано изменение на решението в частта за разноските. Твърдят, че в производство по чл. 64 ЗС страните не си дължат разноски, а остават за всяка от тях така, както са направени.

В срока по чл. 248, ал. 2 ГПК е депозиран писмен отговор от М. С. К., която сочи че молбата е основателна.

От Л. Б. Т. писмен отговор не е постъпвал.

Съдът, след като се запозна с молбата и делото, намира следното:

Mолбата е процесуално допустима, като подадена от активно легитимирано лице, в срока по чл. 248, ал. 1 ГПК.

По същество:

С Решение № 8176/22.07.2022г., постановено по гр.д. № 837/2021г., по описа на Районен съд - П. е уважен предявеният от ищците М. С. К. и Л. Б. Т. иск с правно основание чл. 64 от ЗС, като е определена площта от поземления имот с идентификатор *** по КККР на гр. П., която е необходима за ползването на изградената в този имот сграда с идентификатор ***, собственост на ищците съобразно вариант II, представляващ скица – приложение № 5 към заключението на в.л., неразделна 1 част от решението. С решението ответниците Д. С. Г. и Л. С. Г. са осъдени да заплатят на ищците направените по делото разноски в размер на общо 1900 лв.

Съдебният акт е обжалван изцяло от Д. С. Г. и Л. С. Г., чрез пълномощника им адв. Т. Г., като в жалбата е направено оплакване, че страните не е следвало да бъдат осъждани за разноски. В тази част окръжният съдът е приел, че въззивната жалба има характер на молба за изменение на решението в частта за разноските и е върнал делото на районния съд за произнасяне. Последният с Определение № 735/10.10.2022г., постановено по гр. дело № 837/2021г. по описа на Районен съд - П. е отхвърлил искането на ответниците Д. С. Г. и Л. С. Г., чрез пълномощника им адв. Т. Г. за изменение на решението в частта за разноските. Този съдебен акт е връчен на страните и не е обжалван.

С решението си въззивната инстанция е отменила решението на първата инстанция в частта касаеща предявения иск и е приела, че в частта за разноските съдебният акт е влязъл в сила, поради което в тази част не е отменено решението.

Настоящата съдебна инстанция намира, че молбата за допълване на съдебния акт на въззивната инстанция е основателна, но не в смисъла, посочен от молителите.

Ответниците са обжалвали решението на първата инстанция в неговата цялост, вкл. и в частта за разноските. Обстоятелство, че районният съд е отказал да измени решението в частта за разноските, не означава, че решението не се атакува в тази част, доколкото въззивната жабата не е оттеглена. Освен това не съществува възможност едно решение да влезе в сила по отношение на разноските, а впоследствие в останалата част. След като с въззивната жалба решението на първата инстанция се обжалва в цялост, то въззивният съд дължи произнасяне по правилността на първоинстанционното решение в неговата цялост.

По въпроса дали в производството по чл. 64 ЗС, което е спорна съдебна администрация, се дължат разноски е налице противоречива съдебна практика, образувано е и тълкувателно дело по делата за родителски права, които също са спорна съдебна администрация. Настоящата съдебна инстанция е на становище, че макар и да е производство по спорна съдебна администрация и решението да полза и двете спорещи страни разноски следва да се присъждат по правилото на чл. 78 ГПК. Ето защо ответниците дължат на ищците сторените по делото разноски, за които е доказано, че са сторени и е направено искане за присъждането им.

При това положение решението на въззивната инстанция ще следва да се допълни като се потвърди решението на районния съд в частта за разноските /имащо характер на определение/.

Мотивиран от горното и на основание чл. 248 ГПК, съдът ОПРЕДЕЛИ:

2

ОПРЕДЕЛИ:

ДОПЪЛВА Решение № 518/22.08.2023г., постановено по в.гр.д. № 937/2022г. по описа на Окръжен съд - Благоевград, като ПОТВЪРЖДАВА Решение № 191/22.07.2022г., постановено по гр.д. № 837/2021г., по описа на Районен съд- П. в частта за присъдените разноски /имащо характер на определение/.

Определението подлежи на обжалване пред ВКС в едноседмичен срок от връчването му на страните.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3